В мразовитата утрин на 3 януари 1907 група студенти от

В мразовитата заран на 3 януари 1907 група студенти от Софийския университет се събират пред неотдавна издигнатата постройка на Народния спектакъл в столицата. Те обаче са там, не с цел да гледат зрелище, а с цел да изразят недоволството си пред управляващите поради неглижирането на академичното съсловие и ограничението на самоуправлението на висшето учебно заведение. Освен това митингът се провежда не пред кого да е, а пред самия държавен глава – княз Фердинанд.

Сгушени в палтата си, студентите чакат момента, в който тежките порти на театъра ще се отворят и ще се появи блестящата свита на монарха. Гневът им е акумулиран от месеци — от непрекъснатата интервенция на държавното управление във вътрешния живот на университета, от опитите да се лимитират правата на Академичния съвет и от чувството, че бъдещите български интелектуалци биват третирани като неуместна " спънка ", а не като мотори на публичното развиване.

Когато княз Фердинанд идва за формалното разкриване на постройката на театъра, студентите стартират да го освиркват  – остро, смело и ненадейно за официозната атмосфера. Към княза и спътниците му даже политат няколко снежни топки. Това е моментът, в който треперещите искри на недоволството се трансформират в открит пламък, само че и един от дребното случаи, в които князът (и предстоящ цар) Фердинанд се изправя очи в очи с гнева на своите жители.