Рецензия на книгата: Братуейт проявява уменията си за писане и разширява чернокожия литературен канон с дебюта „Ярост“
В моя университет имаше клас, наименуван „ Черни изкуства, черна мощ “. „ Яростта “ на Лестър Фабиан Братуейт ще се впише компактно тъкмо в тази образователна стратегия.
С обстойно писателско портфолио, което към този момент е на гърба му и работи за изявления като „ Навън “, дебютната книга на Братуейт е частично спомен, частично научен обзор на културата и обществото, част от философските размисли на един чудноват негър мъж от хилядолетието, който е роден в Гвиана и израснал в Ню Йорк. Тя се вписва комфортно дружно с творбите на други велики, на които отдава респект, като Хюи П. Нютън, Джеймс Болдуин и Нина Симон — последното е явно от цялостното заглавие на книгата: „ Ярост: да бъдеш чудноват, черен, брилянтен... и изцяло над него. “
Без подозрение Братуейт е популярен публицист, само че също по този начин е и популярен мъдрец.
В Глава, фокусирана значително върху мускулната дисморфия, той прави шокиращо безапелационен - въпреки и самоуверено джентълменски - мотив за телесната автономност, който се базира на тра...
Прочетете целия текст »
