Защо Радев не е съгласен с промените в Конституцията. Но е със сърцевината
В претекстовете на президента Радев против конституционните ремонти има един мощен миг - той е, че президентът не нападна разделянето на магистратските препоръки на съдийски и прокурорски, както и квотното систематизиране вътре в тях. С това в действителност Румен Радев утвърждава сърцевината на промяната, която касае главно правосъдната система. Ограничаването на пълномощията на основния прокурор и въвеждането на вид на конституционна тъжба (макар и ограничен) са също значими новости, които президентът не слага под въпрос.
По отношение на останалите му възражения - приведената конституционна обосновка не е безапелационна. При някои от тях има политически, само че не и конституционни причини. При други наличните конституционни причини са незадоволителни, с цел да обосноват противоконституционност.
Основният мотив
Президентът счита, че атакуваните ремонти трансформират " формата на държавно ръководство " в България и по тази причина изискват Велико национално заседание (ВНС). Президентът се базира на тълкувателни решения на Конституционен съд, съгласно които:
" Конституционният съд открива правилото, че във формата на държавно ръководство по смисъла член 158, т. 3 от Конституцията се включват и предоставените на конституционните органи активност и пълномощия при опазване салдото сред тях при спазване на главните правила, върху които е построена страната - националния суверенитет, върховенството на Основния закон, политическия плурализъм, разделянето на управляващите, правовата страна и независимостта на правосъдната власт (Решение № 3 от 2003 година по к. д. № 22/2002 г.; Решение № 3 от 2004 година по к. д. № 3/2004 г.; Решение № 8 от 2006 година по к. д. № 7/2006 г.). "
Вярно е, че Конституционен съд възприе по негови думи " разширително " пояснение на " форма на държавно ръководство ", което е единствено по себе си противоречиво: по този метод Конституционен съд уголемява пълномощията на Велико народно събрание за сметка на тези на Народно събрание и по този начин дописва Конституцията. Обичайният, " неразширен " смисъл на " форма на държавно ръководство " се отнася до това дали страната е президентска, парламентарна или полупрезидентска република, дали е монархия или република, дали е народна власт или автокрация. Ясно е, че нищо в признатите конституционни промени не визира сходни грандиозни въпроси, които по замисъла на конституцията от 1991 година изискват Велико народно събрание. Но даже и да възприемем леко разширена интерпретация на понятието " държавно ръководство ", то не може да включва безусловно всички елементи на салдото сред управляващите.
Такива елементи като ограничението на дискрецията на президента при избор на служебно държавно управление или пък дали основният прокурор се назначава с декрет на президента или с безмълвното му единодушие, не могат да трансформират " салдото на управляващите " толкоз, че да изискват Велико народно събрание. В последна сметка измененията резервират характера на парламентарната република и даже ускоряват парламентарния детайл в нея, без да трансформират обстоятелството, че има директно определен президент. В конституционната доктрина даже това дали една република е парламентарна или полупрезидентска не зависи от фактори като избор на служебно държавно управление или укази за назначение на висши магистрати - това са конституционни елементи на фина конфигурация на модела и те умерено могат да бъдат осъществени от нормално Народно събрание с две трети болшинство. Ако Конституционен съд забрани това, сходно решение би било единствено по себе си противоконституционно ограничение на пълномощията на Народно събрание.
Мандатът на Народното събрание
Първата смяна, на която президентът обръща несъразмерно огромно внимание, е продължаването на мандата на остарялото Народно събрание до конституирането на нов законодателен орган:
" С § 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията се трансформира интервалът, в който би трябвало да се произведат избори за ново Народно заседание. Вместо до два месеца след преустановяване на пълномощията на предходното, изборите би трябвало да се проведат не по-късно от един месец преди приключване на периода на пълномощията на настоящото Народно заседание. Предвижда се и предписание, съгласно което пълномощията на предходното Народно заседание се приключват с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители. "
Тази корекция, твърди се, води до смяна в мандата на Народно събрание, който няма да е тъкмо четири години, а ще зависи от решението на президента по кое време да свика новото Народно събрание. Той има право да го свика в период от един месец след изборите. Ако го свика допустимо най-рано, може да се окаже, че мандатът на остарялото Народно събрание се съкратява с към месец. На базата на това президентът твърди, че " … даже при минимално отклоняване, срокът на пълномощията ще бъде понижен, а оттова ще се наруши продължителността на мандата на Народното събрание. Същевременно конституционно откритите периоди, в които президентът би трябвало да насрочи изборите и да свика на първото му съвещание новоизбраното Народно заседание, не са закрепени, а определяеми, защото са открити единствено като крайни периоди. "
Тези изчисления са правилни, само че те пропущат обстоятелството, че и по сегашната формула ситуацията е сходно. Заради решение на Конституционен съд от 2001 година мандатът на Народно събрание се брои от деня на изборите. Президентът има месец, с цел да свика новото Народно събрание и нормално се възползва от половината от този период. В първата седмица след изборите постоянно не се знае и кой тъкмо е определен, тъй че Народно събрание съществува теоретично, само че не и на практика. Затова и по сегашната скица президентът може да " изяде " към месец от действителния мандат на едно Народно събрание. Възприетата от Конституционен съд формула за мандата е нереалност, тъй като съгласно нея той стартира да тече, когато това Народно събрание още не се е конституирало.
Новата формула също има някакви дефекти във връзка с продължителността на мандата, само че те никога не са по-значителни от тези на остарялата. Когато се избира сред две формули, които имат сходно качество, Конституционен съд би трябвало да остави решението на конституционния законодател, а не да го подменя със свое. Още повече, че новата формула заобикаля съществуването на интервали, в които няма настоящо Народно събрание, а това е безспорен плюс за парламентарната република. А и нищо не пречи да се вкара конвенцията, че новоизбраното Народно събрание се свивка в деня, в който изтича четиригодишният мандат на остарялото. Тази спогодба ще е доста по-добра от фикцията на Конституционен съд, че мандатът тече от изборите, когато още няма конституирано Народно събрание.
Възможност за избор на регулатори с две трети болшинство
Според президента: " Съгласно новия член 91б, алинея 2 от Конституцията при избора на членове на органи, които напълно или отчасти се избират от Народното събрание, решенията се одобряват с болшинство две трети от всички народни представители, когато това е планувано със закон.
Оспорената наредба опонира на правилото на правовата страна (чл. 4, алинея 1 от Конституцията) във формалния му аспект, а точно правилото на правна сигурност. В доктрината правовата страна " във фиктивен смисъл " е избрана точно като " страна на правната сигурност, където наличието на правния ред е ясно и недвусмислено несъмнено ", а " условието за яснота, изясненост и недвусмисленост на правните правила " е посочено като главно нейно проявяване (Друмева, Ем., Конституционно право, С. 2018, с. 132). "
Трудно е да се схване смисълът на този мотив - концепцията очевидно е, че с цел да е " правова " страната, всички регулатори би трябвало да се избират с едно и също болшинство. По принцип и в този момент Народното събрание може да одобри закон, съгласно който избрани решения се вземат с две трети болшинство. Разбира се, този закон може да се анулира с нормално болшинство. Тъй като въпреки всичко Конституцията изисква Народно събрание да взема решение с нормално болшинство, в случай че не е категорично планувано друго, поправката цели да подсигурява правото на Народното събрание да приема друга процедура. Нищо в това не опонира на конституционни правила като този за правовата страна. Регулаторите са разнообразни: правовата страна изисква другите проблеми да не се третират по еднакъв метод.
Служебното държавно управление
Свеждането на ролята на президента до избор сред седем посочени в Конституцията длъжности е централна болежка в президентските претекстове. Наистина, тук има известно ограничение на президентските пълномощия, само че към този момент беше казано, че това не трансформира салдото сред управляващите толкоз трагично, че да изисква Велико народно събрание, както твърди президентът. Нещо повече: тук в претекстовете проличава и антипарламентарен уклон, който е неприемлив за държавен глава в парламентарна република. Президентът твърди за парламент, който не е съумял да сътвори държавно управление, че е " дискредитиран ":
" На пръв взор дискредитираният парламент на този стадий няма конституционни лостове за надзор над продължаващото да ръководи държавно управление. От друга страна, народните представители, продължаващи да извършват пълномощията си и имайки всички привилегии на мандата, могат да търсят и други, даже нелегитимни пътища за надзор върху изпълнителната власт. "
Това не е мислене от конституционната доктрина, а е някакъв тип политиканстване. Парламентът не се " дискредитира " в никакъв смисъл на тази дума, в случай че не успее да сътвори държавно управление. Има си процедура, която следва - и даже да се стигне до нови избори, в това няма " дискредитация " на Народното събрание. Самото говорене по този метод в действителност може да цели уронването на престижа на централната институция в българската народна власт.
Ще забележим по какъв начин новата уредба ще работи. Но политическите причини нямат място в конституционно дело. В последна сметка конституционният законодател с две трети болшинство е решил, че новата уредба е по-добра от остарялата. Той има право на това решение и президентът просто би трябвало да се съобрази с него.
А в случай че става дума за политически причини, и " най-дискредитираното " парламентарно ръководство въпреки всичко е по-добро от безвремието на служебните държавни управления. Да не приказваме пък за апетитите им да прокарват дълготрайни неизгодни за страната решения, като контракта с турската компания " Боташ ", посредством който косвено отново се обвързваме с съветски доставки.
Останалите възражения на президента
В останалите претекстове в действителност въобще няма конституционни причини или те са на спешен най-малко. Атаката против двойното поданство за депутати и министри е политическа, само че в нея няма конституционно съображение. Приведеният принцип на " националния суверенитет " не не разрешава даването на изборни права на хора с двойно поданство: както те имат дейни изборни права, по същата логичност могат да имат и пасивни, в случай че конституционният законодател реши. В случая имаме такова решение - положително или неприятно от политическа позиция. Твърдението, че в новата уредба има неравно отнасяне сред президента и депутатите и министрите е също едва - и в остарялата уредба президентът се третира друго във връзка с условията за поданството му (той би трябвало да е жител на България по рождение).
Атаката против относителното ограничение на правото на президента с декрет да назначава висши магистрати е маргинална смяна по отношение на сегашната обстановка. И в двата случая президентът може да забави даден избор, а не да го предотврати. При новия вид срокът на закъснение малко се редуцира.
И най-после: изказванията, че поправките е трябвало и след приключването на двата месеца след първото им гласоподаване с две трети болшинство отново първо да бъдат гласувани с три четвърти болшинство опонира и на текста, а най-много и на смисъла на Конституцията. Ясно е, че тя планува две писти и в случай че бързата писта с три четвърти не се осъществя, гласуванията са към този момент с две трети. Функционалната просветеност изключва други прочети на уредбата.
***
Предстои да забележим решението на Конституционен съд. Но значимото е да се прави ясно разграничаване сред чисто политически и конституционни причини. В конституционното право има синтез сред политика и юридически правила. Но този синтез не значи, че конституционният текст е празен съд, в който може да се налива всякакво политическо наличие.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
По отношение на останалите му възражения - приведената конституционна обосновка не е безапелационна. При някои от тях има политически, само че не и конституционни причини. При други наличните конституционни причини са незадоволителни, с цел да обосноват противоконституционност.
Основният мотив
Президентът счита, че атакуваните ремонти трансформират " формата на държавно ръководство " в България и по тази причина изискват Велико национално заседание (ВНС). Президентът се базира на тълкувателни решения на Конституционен съд, съгласно които:
" Конституционният съд открива правилото, че във формата на държавно ръководство по смисъла член 158, т. 3 от Конституцията се включват и предоставените на конституционните органи активност и пълномощия при опазване салдото сред тях при спазване на главните правила, върху които е построена страната - националния суверенитет, върховенството на Основния закон, политическия плурализъм, разделянето на управляващите, правовата страна и независимостта на правосъдната власт (Решение № 3 от 2003 година по к. д. № 22/2002 г.; Решение № 3 от 2004 година по к. д. № 3/2004 г.; Решение № 8 от 2006 година по к. д. № 7/2006 г.). "
Вярно е, че Конституционен съд възприе по негови думи " разширително " пояснение на " форма на държавно ръководство ", което е единствено по себе си противоречиво: по този метод Конституционен съд уголемява пълномощията на Велико народно събрание за сметка на тези на Народно събрание и по този начин дописва Конституцията. Обичайният, " неразширен " смисъл на " форма на държавно ръководство " се отнася до това дали страната е президентска, парламентарна или полупрезидентска република, дали е монархия или република, дали е народна власт или автокрация. Ясно е, че нищо в признатите конституционни промени не визира сходни грандиозни въпроси, които по замисъла на конституцията от 1991 година изискват Велико народно събрание. Но даже и да възприемем леко разширена интерпретация на понятието " държавно ръководство ", то не може да включва безусловно всички елементи на салдото сред управляващите.
Такива елементи като ограничението на дискрецията на президента при избор на служебно държавно управление или пък дали основният прокурор се назначава с декрет на президента или с безмълвното му единодушие, не могат да трансформират " салдото на управляващите " толкоз, че да изискват Велико народно събрание. В последна сметка измененията резервират характера на парламентарната република и даже ускоряват парламентарния детайл в нея, без да трансформират обстоятелството, че има директно определен президент. В конституционната доктрина даже това дали една република е парламентарна или полупрезидентска не зависи от фактори като избор на служебно държавно управление или укази за назначение на висши магистрати - това са конституционни елементи на фина конфигурация на модела и те умерено могат да бъдат осъществени от нормално Народно събрание с две трети болшинство. Ако Конституционен съд забрани това, сходно решение би било единствено по себе си противоконституционно ограничение на пълномощията на Народно събрание.
Мандатът на Народното събрание
Първата смяна, на която президентът обръща несъразмерно огромно внимание, е продължаването на мандата на остарялото Народно събрание до конституирането на нов законодателен орган:
" С § 2 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията се трансформира интервалът, в който би трябвало да се произведат избори за ново Народно заседание. Вместо до два месеца след преустановяване на пълномощията на предходното, изборите би трябвало да се проведат не по-късно от един месец преди приключване на периода на пълномощията на настоящото Народно заседание. Предвижда се и предписание, съгласно което пълномощията на предходното Народно заседание се приключват с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители. "
Тази корекция, твърди се, води до смяна в мандата на Народно събрание, който няма да е тъкмо четири години, а ще зависи от решението на президента по кое време да свика новото Народно събрание. Той има право да го свика в период от един месец след изборите. Ако го свика допустимо най-рано, може да се окаже, че мандатът на остарялото Народно събрание се съкратява с към месец. На базата на това президентът твърди, че " … даже при минимално отклоняване, срокът на пълномощията ще бъде понижен, а оттова ще се наруши продължителността на мандата на Народното събрание. Същевременно конституционно откритите периоди, в които президентът би трябвало да насрочи изборите и да свика на първото му съвещание новоизбраното Народно заседание, не са закрепени, а определяеми, защото са открити единствено като крайни периоди. "
Тези изчисления са правилни, само че те пропущат обстоятелството, че и по сегашната формула ситуацията е сходно. Заради решение на Конституционен съд от 2001 година мандатът на Народно събрание се брои от деня на изборите. Президентът има месец, с цел да свика новото Народно събрание и нормално се възползва от половината от този период. В първата седмица след изборите постоянно не се знае и кой тъкмо е определен, тъй че Народно събрание съществува теоретично, само че не и на практика. Затова и по сегашната скица президентът може да " изяде " към месец от действителния мандат на едно Народно събрание. Възприетата от Конституционен съд формула за мандата е нереалност, тъй като съгласно нея той стартира да тече, когато това Народно събрание още не се е конституирало.
Новата формула също има някакви дефекти във връзка с продължителността на мандата, само че те никога не са по-значителни от тези на остарялата. Когато се избира сред две формули, които имат сходно качество, Конституционен съд би трябвало да остави решението на конституционния законодател, а не да го подменя със свое. Още повече, че новата формула заобикаля съществуването на интервали, в които няма настоящо Народно събрание, а това е безспорен плюс за парламентарната република. А и нищо не пречи да се вкара конвенцията, че новоизбраното Народно събрание се свивка в деня, в който изтича четиригодишният мандат на остарялото. Тази спогодба ще е доста по-добра от фикцията на Конституционен съд, че мандатът тече от изборите, когато още няма конституирано Народно събрание.
Възможност за избор на регулатори с две трети болшинство
Според президента: " Съгласно новия член 91б, алинея 2 от Конституцията при избора на членове на органи, които напълно или отчасти се избират от Народното събрание, решенията се одобряват с болшинство две трети от всички народни представители, когато това е планувано със закон.
Оспорената наредба опонира на правилото на правовата страна (чл. 4, алинея 1 от Конституцията) във формалния му аспект, а точно правилото на правна сигурност. В доктрината правовата страна " във фиктивен смисъл " е избрана точно като " страна на правната сигурност, където наличието на правния ред е ясно и недвусмислено несъмнено ", а " условието за яснота, изясненост и недвусмисленост на правните правила " е посочено като главно нейно проявяване (Друмева, Ем., Конституционно право, С. 2018, с. 132). "
Трудно е да се схване смисълът на този мотив - концепцията очевидно е, че с цел да е " правова " страната, всички регулатори би трябвало да се избират с едно и също болшинство. По принцип и в този момент Народното събрание може да одобри закон, съгласно който избрани решения се вземат с две трети болшинство. Разбира се, този закон може да се анулира с нормално болшинство. Тъй като въпреки всичко Конституцията изисква Народно събрание да взема решение с нормално болшинство, в случай че не е категорично планувано друго, поправката цели да подсигурява правото на Народното събрание да приема друга процедура. Нищо в това не опонира на конституционни правила като този за правовата страна. Регулаторите са разнообразни: правовата страна изисква другите проблеми да не се третират по еднакъв метод.
Служебното държавно управление
Свеждането на ролята на президента до избор сред седем посочени в Конституцията длъжности е централна болежка в президентските претекстове. Наистина, тук има известно ограничение на президентските пълномощия, само че към този момент беше казано, че това не трансформира салдото сред управляващите толкоз трагично, че да изисква Велико народно събрание, както твърди президентът. Нещо повече: тук в претекстовете проличава и антипарламентарен уклон, който е неприемлив за държавен глава в парламентарна република. Президентът твърди за парламент, който не е съумял да сътвори държавно управление, че е " дискредитиран ":
" На пръв взор дискредитираният парламент на този стадий няма конституционни лостове за надзор над продължаващото да ръководи държавно управление. От друга страна, народните представители, продължаващи да извършват пълномощията си и имайки всички привилегии на мандата, могат да търсят и други, даже нелегитимни пътища за надзор върху изпълнителната власт. "
Това не е мислене от конституционната доктрина, а е някакъв тип политиканстване. Парламентът не се " дискредитира " в никакъв смисъл на тази дума, в случай че не успее да сътвори държавно управление. Има си процедура, която следва - и даже да се стигне до нови избори, в това няма " дискредитация " на Народното събрание. Самото говорене по този метод в действителност може да цели уронването на престижа на централната институция в българската народна власт.
Ще забележим по какъв начин новата уредба ще работи. Но политическите причини нямат място в конституционно дело. В последна сметка конституционният законодател с две трети болшинство е решил, че новата уредба е по-добра от остарялата. Той има право на това решение и президентът просто би трябвало да се съобрази с него.
А в случай че става дума за политически причини, и " най-дискредитираното " парламентарно ръководство въпреки всичко е по-добро от безвремието на служебните държавни управления. Да не приказваме пък за апетитите им да прокарват дълготрайни неизгодни за страната решения, като контракта с турската компания " Боташ ", посредством който косвено отново се обвързваме с съветски доставки.
Останалите възражения на президента
В останалите претекстове в действителност въобще няма конституционни причини или те са на спешен най-малко. Атаката против двойното поданство за депутати и министри е политическа, само че в нея няма конституционно съображение. Приведеният принцип на " националния суверенитет " не не разрешава даването на изборни права на хора с двойно поданство: както те имат дейни изборни права, по същата логичност могат да имат и пасивни, в случай че конституционният законодател реши. В случая имаме такова решение - положително или неприятно от политическа позиция. Твърдението, че в новата уредба има неравно отнасяне сред президента и депутатите и министрите е също едва - и в остарялата уредба президентът се третира друго във връзка с условията за поданството му (той би трябвало да е жител на България по рождение).
Атаката против относителното ограничение на правото на президента с декрет да назначава висши магистрати е маргинална смяна по отношение на сегашната обстановка. И в двата случая президентът може да забави даден избор, а не да го предотврати. При новия вид срокът на закъснение малко се редуцира.
И най-после: изказванията, че поправките е трябвало и след приключването на двата месеца след първото им гласоподаване с две трети болшинство отново първо да бъдат гласувани с три четвърти болшинство опонира и на текста, а най-много и на смисъла на Конституцията. Ясно е, че тя планува две писти и в случай че бързата писта с три четвърти не се осъществя, гласуванията са към този момент с две трети. Функционалната просветеност изключва други прочети на уредбата.
***
Предстои да забележим решението на Конституционен съд. Но значимото е да се прави ясно разграничаване сред чисто политически и конституционни причини. В конституционното право има синтез сред политика и юридически правила. Но този синтез не значи, че конституционният текст е празен съд, в който може да се налива всякакво политическо наличие.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ