40 години от олимпийския връх на женския ни волейбол
В Москва през 1980 година се разбираме с унгарките - ние им пускаме в групата, те би трябвало да паднат от нас за третото място.
За да бъде както би трябвало, феърплеят е наложителен освен на спортния терен, а във всичко към спорта. И защото това не е теорема, а аксиома, тя не се нуждае от доказване. Но ни задължава към уместност, когато си припомняме единственото, и то триумфално олимпийско присъединяване на женския ни тим - в Москва. От него в сряда, 29 юли, се навършват четиридесет години. А за потребността от уместност има две аргументи, които ще станат ясни понататък, по-късно.
Това присъединяване в действителност бе триумфално, тъй като стигнахме до медалите и излязохме през парадния вход. Веднага след първия ни орден от огромно съревнование - европейския бронз в Лион през 1979 година, капитанът на тима, Таня Гогова, към този момент 30-годишна, изиска да спре с националния отбор.
А това бе единствено началото на най-славната, най-ползотворната петилетка в цялата история на женския ни волейбол (1979 - 1984 г.).
През зимата на същата 1979 година основата в националния тим, съставът на ЦСКА “Септемврийско знаме”, завоюва първата си (и втора българска за дами, след Левски през 1964 г.) купа на европейските първенци, в този момент Шампионската лига. Националният треньор, спортистът интелектуалец Васил Симов (италиански лингвист и художник), бе съумял да сътвори съвсем идеалната допустима сплав сред тогавашните ни водачи ЦСКА и “Левски-Спартак”.
Тя явно сподели големия си капацитет и стартира да наподобява на добре работеща волейболна машина. Просто трябваше опция да продължи и да си даде максимума. За което бе належащо капитанът, водачът, обединителното звено Таня Гогова да остане. И както тънко изглади острите ръбове във волейболния спор ЦСКА - Левски, по този начин тънко треньорът съумя да убеди Таня и тя остана. Тъй като имаше и можеше още доста да дава на България. И даде. Много пъти по доста! Защото за женския ни волейбол Таня Гогова е това, което Борис Гюдеров е за мъжкия.
Последваха олимпийските бронзови медали в Москва през 1980 година и европейското злато на идната година в София. А ЦСКА Септемврийско знаме завоюва още две европейски купи: КНК (Купа на носителите на национални купи, в този момент Купа на Европейската конфедерация) през 1983 година и втората си КЕШ година по-късно.
В началото стана дума, че с медалите излязохме от олимпийския шампионат в Москва през парадния вход, само че влязохме в него през “страничния”. В което няма нищо обидно. На последния предолимпийски квалификационен шампионат в Пазарджик през януари 1980 година от участващите 6 тима първите три - Румъния, България и Бразилия, приключиха с равни точки, по 9. И единствено по-доброто геймово съответствие на Румъния (13:5, против 13:7 за нас) даде олимпийската виза на румънките. И то откакто и в директния им мач нашите ги победиха с 3:1.
Но домакинският ни късмет бе изтърван. Последва обаче инициираният от Съединени американски щати протест на игрите в Москва поради руската инвазия в Афганистан от самия завършек на предходната 1979 година За волейболния шампионат при дамите това означаваше отсъствието на три от класиралите се осем тима: Съединени американски щати, Китай и Япония. На тяхно място Международната федерация по волейбол даде олимпийски визи на България, Бразилия и Унгария.
Това е първата причина за коректността тук.
В Москва жребият за предварителните групи събра българките още веднъж с тимовете от квалификацията в Пазарджик на Бразилия, Румъния и Унгария, а в другата бяха Съюз на съветските социалистически републики, Германска демократична република, Куба и Перу. Нашите започнаха с две победи - 3:1 против Румъния и 3:0 с Бразилия, което им обезпечи присъединяване във финалната четворка. Оставаше единствено мачът със мощните унгарки, за който капитанът на националките ни Таня Гогова си спомня една детайлност. Освен че е забавна, допустимо е тя да провокира и разнопосочни оценки, въпреки и след 40-годишна давност… (Аз към този момент съм писал за нея през 2006 година, в очерка за Таня Гогова от книгата ми “Легенди на българския спорт”. Сега единствено я дублирам.) Но фактът си е реалност и той е втората причина за коректността в припомнянето за този наш олимпийски бронз. Ето го с думите на Гогова.
“Ден преди мача при нашето управление пристигна управлението на цялата спортна делегация на Унгария. Ни повече, ни по-малко, желаят да ги “пуснем”, с цел да се класират и те дружно с нас за последната фаза. А в случай че там се срещнем още веднъж, унгарките щели да ни върнат “жеста”. Малко преди диалога на лидера на нашата делегация Трендафил Мартински, ръководител на ЦС на БСФС (тогавашният управителен орган на спорта у нас), с неговия маджарски сътрудник треньорът ни Васил Симов извика мен и Румяна Каишева. Мнението на Руми бе изрично срещу ангажимента, а аз попитах има ли гаранции за “връщането” на жеста. Симов сподели, че гаранциите били сигурни”.
Така на другия ден маджарките завоюваха с 3:1, с което България и Унгария се класираха за полуфиналите, а от другата група - Съюз на съветските социалистически републики и Германска демократична република. По всеобщото самопризнание, в нашия полуфинал, на 27 юли, неделя, Германска демократична република – България 3:2 (10, -12, 9, -7, 6) стана мачът с най-високата спортнотехническа стойност от целия шампионат.
Тогава още веднъж блестящо пролича, че Таня Гогова е една от дребното универсални персони в нашия волейбол, въобще, а най-голямата мощ е в нападението. В офанзивата ни бяха още топовните изстрели на Цветана Божурина, мълниеносните и внезапни китки на Мая Стоева и Росица Михайлова, научно (едва ли не) изчисленото нахлуване на инж.-химик Румяна Каишева, интелигентното и красиво, от горната страна на всичко, забиване на Галина Станчева и Анка Узунова, както и потребната игра на Силва Петрунова, Таня Димитрова, Валя Харалампиева и Маргарита Миткова, ръководени от електронния мозък на тима, брилянтната ни разпределителка Верка Стоянова.
В другия полуфинал за любимеца - тима на Съюз на съветските социалистически републики, не бе никакъв проблем да реализира 3:0 против Унгария. Така се стигна до повторението на мача България - Унгария, в дребния край, за третото място и бронзовите медали, във вторник, 29.07. И до “гаранциите” за “връщането” на жеста… Но това “връщане” по този начин извънредно се закучи, че не се виждаше въобще да се задава… Заради “гаранциите” треньорката на унгарките, доктор Атилане Кочиш, бе извадила главните си състезателки. А запасите, явно “непосветени” за “жестовете”, като всички запаси в спорта по света, се разиграха като гневни, с цел да се потвърждават, че могат да са и титулярки. Хвърлиха се с такава пристрастеност в мача, че “връщането” на жеста стартира доста, и то извънредно рисково да се бави. Те даже поведоха с 2:1 гейма!? Очевидно бе и че “сигурните гаранции за връщането на жеста” бяха направили зловредното си въздействие върху мотивацията в нашия тим и играта му не вървеше.
Все отново най-малко самостоятелното предимство на Таня, Руми, Мая, Цеца, Галя, Анка, Роси, Верка си сподели думата и след равенството 2:2 (5, -13, -6, 4) пристигна обезпокоително чаканото 15:8. Така, гейм, мач и олимпийското, бронзовото трето място е българско! След Съюз на съветските социалистически републики и Германска демократична република.
А славната петилетка в женския ни волейбол щеше да става и златна, тъй като имаше още да продължава.
Автор: Асен Минчев
" 24 часа "
За да бъде както би трябвало, феърплеят е наложителен освен на спортния терен, а във всичко към спорта. И защото това не е теорема, а аксиома, тя не се нуждае от доказване. Но ни задължава към уместност, когато си припомняме единственото, и то триумфално олимпийско присъединяване на женския ни тим - в Москва. От него в сряда, 29 юли, се навършват четиридесет години. А за потребността от уместност има две аргументи, които ще станат ясни понататък, по-късно.
Това присъединяване в действителност бе триумфално, тъй като стигнахме до медалите и излязохме през парадния вход. Веднага след първия ни орден от огромно съревнование - европейския бронз в Лион през 1979 година, капитанът на тима, Таня Гогова, към този момент 30-годишна, изиска да спре с националния отбор.
А това бе единствено началото на най-славната, най-ползотворната петилетка в цялата история на женския ни волейбол (1979 - 1984 г.).
През зимата на същата 1979 година основата в националния тим, съставът на ЦСКА “Септемврийско знаме”, завоюва първата си (и втора българска за дами, след Левски през 1964 г.) купа на европейските първенци, в този момент Шампионската лига. Националният треньор, спортистът интелектуалец Васил Симов (италиански лингвист и художник), бе съумял да сътвори съвсем идеалната допустима сплав сред тогавашните ни водачи ЦСКА и “Левски-Спартак”.
Тя явно сподели големия си капацитет и стартира да наподобява на добре работеща волейболна машина. Просто трябваше опция да продължи и да си даде максимума. За което бе належащо капитанът, водачът, обединителното звено Таня Гогова да остане. И както тънко изглади острите ръбове във волейболния спор ЦСКА - Левски, по този начин тънко треньорът съумя да убеди Таня и тя остана. Тъй като имаше и можеше още доста да дава на България. И даде. Много пъти по доста! Защото за женския ни волейбол Таня Гогова е това, което Борис Гюдеров е за мъжкия.
Последваха олимпийските бронзови медали в Москва през 1980 година и европейското злато на идната година в София. А ЦСКА Септемврийско знаме завоюва още две европейски купи: КНК (Купа на носителите на национални купи, в този момент Купа на Европейската конфедерация) през 1983 година и втората си КЕШ година по-късно.
В началото стана дума, че с медалите излязохме от олимпийския шампионат в Москва през парадния вход, само че влязохме в него през “страничния”. В което няма нищо обидно. На последния предолимпийски квалификационен шампионат в Пазарджик през януари 1980 година от участващите 6 тима първите три - Румъния, България и Бразилия, приключиха с равни точки, по 9. И единствено по-доброто геймово съответствие на Румъния (13:5, против 13:7 за нас) даде олимпийската виза на румънките. И то откакто и в директния им мач нашите ги победиха с 3:1.
Но домакинският ни късмет бе изтърван. Последва обаче инициираният от Съединени американски щати протест на игрите в Москва поради руската инвазия в Афганистан от самия завършек на предходната 1979 година За волейболния шампионат при дамите това означаваше отсъствието на три от класиралите се осем тима: Съединени американски щати, Китай и Япония. На тяхно място Международната федерация по волейбол даде олимпийски визи на България, Бразилия и Унгария.
Това е първата причина за коректността тук.
В Москва жребият за предварителните групи събра българките още веднъж с тимовете от квалификацията в Пазарджик на Бразилия, Румъния и Унгария, а в другата бяха Съюз на съветските социалистически републики, Германска демократична република, Куба и Перу. Нашите започнаха с две победи - 3:1 против Румъния и 3:0 с Бразилия, което им обезпечи присъединяване във финалната четворка. Оставаше единствено мачът със мощните унгарки, за който капитанът на националките ни Таня Гогова си спомня една детайлност. Освен че е забавна, допустимо е тя да провокира и разнопосочни оценки, въпреки и след 40-годишна давност… (Аз към този момент съм писал за нея през 2006 година, в очерка за Таня Гогова от книгата ми “Легенди на българския спорт”. Сега единствено я дублирам.) Но фактът си е реалност и той е втората причина за коректността в припомнянето за този наш олимпийски бронз. Ето го с думите на Гогова.
“Ден преди мача при нашето управление пристигна управлението на цялата спортна делегация на Унгария. Ни повече, ни по-малко, желаят да ги “пуснем”, с цел да се класират и те дружно с нас за последната фаза. А в случай че там се срещнем още веднъж, унгарките щели да ни върнат “жеста”. Малко преди диалога на лидера на нашата делегация Трендафил Мартински, ръководител на ЦС на БСФС (тогавашният управителен орган на спорта у нас), с неговия маджарски сътрудник треньорът ни Васил Симов извика мен и Румяна Каишева. Мнението на Руми бе изрично срещу ангажимента, а аз попитах има ли гаранции за “връщането” на жеста. Симов сподели, че гаранциите били сигурни”.
Така на другия ден маджарките завоюваха с 3:1, с което България и Унгария се класираха за полуфиналите, а от другата група - Съюз на съветските социалистически републики и Германска демократична република. По всеобщото самопризнание, в нашия полуфинал, на 27 юли, неделя, Германска демократична република – България 3:2 (10, -12, 9, -7, 6) стана мачът с най-високата спортнотехническа стойност от целия шампионат.
Тогава още веднъж блестящо пролича, че Таня Гогова е една от дребното универсални персони в нашия волейбол, въобще, а най-голямата мощ е в нападението. В офанзивата ни бяха още топовните изстрели на Цветана Божурина, мълниеносните и внезапни китки на Мая Стоева и Росица Михайлова, научно (едва ли не) изчисленото нахлуване на инж.-химик Румяна Каишева, интелигентното и красиво, от горната страна на всичко, забиване на Галина Станчева и Анка Узунова, както и потребната игра на Силва Петрунова, Таня Димитрова, Валя Харалампиева и Маргарита Миткова, ръководени от електронния мозък на тима, брилянтната ни разпределителка Верка Стоянова.
В другия полуфинал за любимеца - тима на Съюз на съветските социалистически републики, не бе никакъв проблем да реализира 3:0 против Унгария. Така се стигна до повторението на мача България - Унгария, в дребния край, за третото място и бронзовите медали, във вторник, 29.07. И до “гаранциите” за “връщането” на жеста… Но това “връщане” по този начин извънредно се закучи, че не се виждаше въобще да се задава… Заради “гаранциите” треньорката на унгарките, доктор Атилане Кочиш, бе извадила главните си състезателки. А запасите, явно “непосветени” за “жестовете”, като всички запаси в спорта по света, се разиграха като гневни, с цел да се потвърждават, че могат да са и титулярки. Хвърлиха се с такава пристрастеност в мача, че “връщането” на жеста стартира доста, и то извънредно рисково да се бави. Те даже поведоха с 2:1 гейма!? Очевидно бе и че “сигурните гаранции за връщането на жеста” бяха направили зловредното си въздействие върху мотивацията в нашия тим и играта му не вървеше.
Все отново най-малко самостоятелното предимство на Таня, Руми, Мая, Цеца, Галя, Анка, Роси, Верка си сподели думата и след равенството 2:2 (5, -13, -6, 4) пристигна обезпокоително чаканото 15:8. Така, гейм, мач и олимпийското, бронзовото трето място е българско! След Съюз на съветските социалистически републики и Германска демократична република.
А славната петилетка в женския ни волейбол щеше да става и златна, тъй като имаше още да продължава.
Автор: Асен Минчев
" 24 часа "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ