Тайните на БГ история: Как Сталин и Чърчил разделиха Европа и на кого се падна България
В Московското съглашение от 1944 година въздействието на Съединени американски щати и Англия в България е 20, а на Съюз на съветските социалистически републики – 80 на 100. Според Чърчил то е 85:15, а Молотов го е записал 90:10
До средата на септември 1944 година Червената войска е минала през България, навлязла е в Югославия и към този момент е пред Белград.
На напред във времето сред съдружниците Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати излиза окончателното следвоенно споразумяване на Европа, договаряно сред Чърчил и Сталин още от 1941 година Разговорите по тази тематика са подновявани и по време на договарянията за основаване на втори фронт през 1942 година
Тогава американският президент Рузвелт държи след войната някои страни да останат независими – като има поради Прибалтийските страни и Украйна. Сталин дава обещание. После знаем какво се случи – станаха републики на Съюз на съветските социалистически републики, а Съединени американски щати не се отхвърлиха от желанията си и с тяхна помощ станаха независими след 1991 година
През 1943 година е разформирован Комунистическият интернационал (Коминтернът) все поради концепцията за втория фронт. Според едни това е гениална съветска маневра за подкрепяне на военното съдействие, съгласно други е направнено под давлението на Съединени американски щати и Англия за започване на взаимни бойни дейности в Европа, а трети виждат в този акт прекосяване към демократични многонационални страни в Източна Европа след войната.
През октомври 1944 година Чърчил каца за договаряния в Москва
Делегацията му е много внушителна и идва в две групи. С британския министър-председател са 9 души, измежду които персоналният му доктор, секретарите и защитата, а в другата са министърът на външните работи Антъни Идън, съветникът му Оливър Харви, генералите Алън Франсис Брук – шеф на генералния щаб на британската войска, Хейстинг Исмей – шеф на персоналния щаб на Чърчил, Йън Джейкъбс – негов боен консултант, и други
В договарянията поради президентските избори в Съединени американски щати няма да взе участие президентът Рузвелт и е планувано да го замества изпратеният през 1943 година в Москва дипломат Уилям Аверил Хариман. Сталин и Чърчил обаче се договарят да му отредят ролята на наблюдаващ, който неотложно да бъде уведомяван за хода на договарянията сред тях. Още повече че на конференцията в Техеран предната година той е бил връзка сред подозрителния Чърчил и Рузвелт, а и за договарянията в Москва американците авансово са съгласували позицията си с англичаните и напълно застават зад техните претенции.
Вечерта на 9 октомври е първата среща на Чърчил със Сталин. Тя стартира в 22 часа. Още първоначално Чърчил стреля право в задачата – със Сталин те би трябвало да изчистят огромен брой въпроси, по които са си пращали телеграми напоследък.
Съветският водач великодушно отвръща, че е подготвен да разискват всевъзможни въпроси
Чърчил декларира, че има една страна, от която Англия изключително доста се интересува, и това е Гърция. За Румъния не се безпокоял изключително, тъй като в огромна степен тя зависела от руснаците и споразумението за нея, което било препоръчано от руското държавно управление, е прието от британците за задоволително умерено, било удостоверение за огромна политическа мъдрост и щяло да способства за общия мир.
Що се отнасяло до Гърция обаче, то неговото държавно управление имало огромни ползи в тази страна. Очакванията му били, че то щяло да има решаващо право на глас в гръцките каузи, толкоз, колкото Съветският съюз имал в Румъния. Двамата са се договорили за тези страни още през май 1944 година и е почетено желанието на Англия за преобладаващо въздействие в Гърция против единодушие за управителна роля на Съюз на съветските социалистически републики в Румъния.
Сталин отвръща на Чърчил, че страната му е претърпяла големи вреди по време на войната от това, че всички пътища в Средиземноморието са минали в ръцете на немците и в този момент, в случай че не бъдат обезопасени, то това ще бъде в ущърб на Англия. Тогава Чърчил споделя, че откакто са се разбрали по тези въпроси,
той е подготвил таблица, която ще шокира американците и техния президент с разделянето на Европа на сфери на въздействие
Сталин му изяснява, че се е съветвал с Рузвелт, който пък е настоял диалозите да се водят и при присъединяване на дипломат Хариман, и желае мнението на Чърчил. Той му отвръща, че се питал дали наличието му няма да пречи “на интимния темперамент на диалозите сред него, Сталин, Идън и външния министър на Съюз на съветските социалистически републики Молотов, тъй като американският дипломат не им е равнопоставен ”.
Нататък деловият диалог продължава с границите на Полша. Чърчил акцентира, че той към този момент бил решен съгласно линията “Кързън ”, към която се включил и Съюз на съветските социалистически републики. Сталин също се съгласява, че в случай че англичаните считат тази линия за източна граница на Полша, то този въпрос в действителност е решен. През 1945 година Съюз на съветските социалистически републики прави някои дребни териториални отстъпки на изток от линията “Кързън ”, само че пък влиза по на запад и взима Лвов, който по контрактуваната линия е полски.
След това Чърчил предлага, в случай че има разногласия за Полша, да дойдат представители на Задграничното полско държавно управление в Лондон, които съгласно него по това време били в аероплан в Кайро, и в договарянията можел да взе участие и Станислав Миколайчик, отпред на това държавно управление.
Сталин хитричко подпитва пък дали тези поляци имат власт да вземат решение въпроса с Крайова Рада Народова, основана на 1 януари 1944 година, само че под зоркото око на Комунистическа партия на Съветския съюз и Главно разследващо ръководство. Сталин желае да знае, тъй като самият той е водил диалози със Задграничното държавно управление в Лондон, само че по този начин и не са се разбрали: оттова поляците си желаят автономия, а той – да са под руски диктат. Двамата с Чърчил вземат решение да създадат още един опит да съберат двете разнородни полски групи. След диалозите, на 13 октомври, Станислав Миколайчик ще съобщи, че е подписал в Лондон меморандум, съгласно който целият полски народ ще вземе присъединяване в установяването на другарски връзки със Съюз на съветските социалистически републики.
След като “уреждат ” Полша, Чърчил поставя на масата лист хартия и споделя, че този първичен запис е “мръсен документ ”,
тъй като на него има изписани цифри, които съгласно министър-председателя би трябвало да показват пропорционалното съответствие на ползите на Англия и Съюз на съветските социалистически републики в страните от Източна Европа. Продължава, че таблицата била формирана, с цел да покаже какво мислят англичаните, а американците щели да бъдат изумени от този документ, и добавя, че Сталин бил реалист, а самият той пък – не изключително прочувствен. Не бил показвал листчето на членовете на своето държавно управление, тъй като те постоянно се съгласявали с това, което предложил, в британския парламент също не знаели за него, само че там пък изобщо нямало да го схванат.
Чърчил се обосновава с това, че раздорът на Балканите трябвало да бъде преустановен с престижа на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия. “Ние сме длъжни да кажем, че тези въпроси са решени от трите страни и че те би трябвало да се управляват от тези препоръки. Англия в никой случай няма да каже кой да бъде крал на Югославия, Гърция или Италия, само че в това време счита, че народите имат право на плебисцит в спокойно време. Те би трябвало да имат опция да изкажат свободно своята воля дали избират монархия, или друга форма на ръководство ”, споделя той.
След това двамата стигат и до въпроса какво да вършат с Германия.
Още в Техеран Рузвелт е предложил тя да бъде разграничена на пет елементи, като отделя Прусия и включва южните провинции в “дунавска федерация ”. Сталин се опълчва, че не му харесва проектът за нови съюзи на страни: “Дори и да разделим Германия, не трябва да сътворяваме нови обединявания. ” Май Чърчил се е оказал най-прозорлив: “Ако я раздробим на няколко елементи и не създадем композиция от тези елементи, тогава, както загатна маршал Сталин, ще пристигна време, когато немците ще стартират да се сплотяват. ”
На 9 октомври Сталин и Чърчил продъжават да “делят ” Германия. Чърчил предлага да се разделят Източна Прусия, Саар и Рур и изобщо да се раздроби територията на Германия, както и да се забрани на германците да имат оръжие. Допълва, че този въпрос би трябвало да го обсъдят Хариман, Идън и Малотов и на тях двамата да им показват аргументирано предложение. Сталин пък счита, че Версайският контракт бил непълен и по тази причина основал предпоставки Германия да търси реванш. Ако и в този момент съдружниците не я лишели от тази опция, то войните с Германия през 25-30 години щели да са неизбежни и в бъдеще. Съдбата на Германия не е решена на тези диалози, а след няколко месеца на конференцията в Ялта.
Чърчил е разделил сферите на въздействие на Балканите в проценти по този начин: Румъния – 90 за Съюз на съветските социалистически републики, 10 други, Гърция – 90 за Англия и Съединени американски щати плюс 10 за други, Югославия и Унгария - 50 на 50, България – 75 за Съюз на съветските социалистически републики и 25 други. По-късно Чърчил ще признае пред външния си министър Идън, че не запомнил Албания, за която също планувал 50 на 50.
Сталин поглежда листчето и незабавно декларира, че се съгласява за Гърция и Румъния, само че за България неговите ползи били по-големи.
Чърчил от своя страна твърди същото и се аргументира, че Англия по време на войната била доста наранена от страната ни. Сталин обаче е много по-наясно със обстановката и споделя, че британските ползи в България не са толкоз огромни, колкото Чърчил твърди. Тогава се намесва Антъни Идън и изплюва камъчето: “В България Англия желае повече, в сравнение с в Румъния. ”
Сталин държи на своето и споделя, че двамата би трябвало да оправят числата за тази страна. Най-неочаквано Чърчил в този момент декларира, че България не го интересува изключително и този въпрос могат да обсъдят Идън и Молотов.
Те от своя страна не престават препирните към процентното съответствие в Унгария, Югославия и България на идващия ден в 19.00 часа. Молотов декларира, че Сталин му е поръчал съотношението за Унгария да се промени на 75:25, тъй като по времето, в което се водят договарянията, руските войски понасят загуби в тая страна, а и Унгария била “гранична и ползата на руснаците към нея бил “обясним ”. Съотношението е изменено на 75:25, както са упорствали руснаците.
По отношение на България Идън декларира, че е подготвен да разиска с Молотов къде да се подпишат изискванията на примирието. И двамата нямат особени желания дали в Лондон, или в Москва да е то. Спират се на Москва. Окончателното приемане на изискванията за помирение от страна на България става на 28 октомври в Москва. Под него поставят подписите си маршал Ф. Толбухин, ген. Джеймс Гамел и българските представители Петко Стайнов, Добри Терпешев, Никола Петков и Петър Стоянов. Българската делегация идва 10 дни преди този момент и има поредност от срещи със Сталин, Молотов и Георги Димитров за “инструкции ”. Според съглашението България приема съответствие 80:20 за въздействието, съгласява се да сложи въоръжените си сили под управлението на руското основно командване, да му изплаща парични суми и да му дава храна и гориво, задължава се да върне изнесените от Гърция и Югославия полезности и материали и да заплати репарации на тези страни.
Верни ли са обаче числата за процентното съглашение за България? Прието и подписано е 80:20, само че съгласно записките на Молотов и Владимир Павлов – персоналния преводач на Сталин, то е 90:10, а съгласно Чърчил - 85:15.
Из телеграмите на посланика в Москва Иван Стаменов до външно министерство и цар Борис III Юли 1943 г.
“Формулата да се устрои Европа по метод, който да изключи бъдещата експанзия, без подозрение не се схваща еднообразно от Лондон, Вашингтон и Москва. Докато първите два възнамеряват, щото това устройство да стане съгласно техните настоящи и бъдещи ползи, Москва чака резултатът от войната да улесни постигането на нейната цел, а точно да види Европа готова и сама създаваща в себе си политико-социално устройство от вида на Съюз на съветските социалистически републики. Нейното присъединяване в този развой би се изразило по метод, сходен на този, прибавен към Балтийските страни.
Въпросът, с който много спекулира пропагандата, а точно даването на Европа или на част от нея на въздействието на Съюз на съветските социалистически републики, се смята единствено като едно пояснение на схващанията на съдружниците. Възможно е Англия и Америка да са дали единодушието си за това, само че единствено във връзка с прилежащите на Съюз на съветските социалистически републики страни. Западна Европа надали е пожертвана.
Смята се, че сходна договорка е задоволила Съюз на съветските социалистически републики, който се е отказал от по-големи аспирации, надявайки се, че военното проваляне ще извърши в интерес на Съветския съюз това, което той не е могъл да получи по горен път. ”
И малко по-надолу в същата депеша:
“Становището на Съюз на съветските социалистически републики към България е ясно изразено. На нашата страна се гледа като на оръдие на немската политика. Усилията ни да останем настрани от интензивно присъединяване във войната не се преценят като лична българска политика, а по-скоро като отражение на немски внушения. ”
В депеша от 4 април 1944 година
“За балканските страни се приказва, че англичани и американци са отстъпили пред руските претенции. Изявленията на Молотов във връзка с Румъния от 2-и того, имам вяра, са ви известни. Коментари няма.
До средата на септември 1944 година Червената войска е минала през България, навлязла е в Югославия и към този момент е пред Белград.
На напред във времето сред съдружниците Съюз на съветските социалистически републики, Англия и Съединени американски щати излиза окончателното следвоенно споразумяване на Европа, договаряно сред Чърчил и Сталин още от 1941 година Разговорите по тази тематика са подновявани и по време на договарянията за основаване на втори фронт през 1942 година
Тогава американският президент Рузвелт държи след войната някои страни да останат независими – като има поради Прибалтийските страни и Украйна. Сталин дава обещание. После знаем какво се случи – станаха републики на Съюз на съветските социалистически републики, а Съединени американски щати не се отхвърлиха от желанията си и с тяхна помощ станаха независими след 1991 година
През 1943 година е разформирован Комунистическият интернационал (Коминтернът) все поради концепцията за втория фронт. Според едни това е гениална съветска маневра за подкрепяне на военното съдействие, съгласно други е направнено под давлението на Съединени американски щати и Англия за започване на взаимни бойни дейности в Европа, а трети виждат в този акт прекосяване към демократични многонационални страни в Източна Европа след войната.
През октомври 1944 година Чърчил каца за договаряния в Москва
Делегацията му е много внушителна и идва в две групи. С британския министър-председател са 9 души, измежду които персоналният му доктор, секретарите и защитата, а в другата са министърът на външните работи Антъни Идън, съветникът му Оливър Харви, генералите Алън Франсис Брук – шеф на генералния щаб на британската войска, Хейстинг Исмей – шеф на персоналния щаб на Чърчил, Йън Джейкъбс – негов боен консултант, и други
В договарянията поради президентските избори в Съединени американски щати няма да взе участие президентът Рузвелт и е планувано да го замества изпратеният през 1943 година в Москва дипломат Уилям Аверил Хариман. Сталин и Чърчил обаче се договарят да му отредят ролята на наблюдаващ, който неотложно да бъде уведомяван за хода на договарянията сред тях. Още повече че на конференцията в Техеран предната година той е бил връзка сред подозрителния Чърчил и Рузвелт, а и за договарянията в Москва американците авансово са съгласували позицията си с англичаните и напълно застават зад техните претенции.
Вечерта на 9 октомври е първата среща на Чърчил със Сталин. Тя стартира в 22 часа. Още първоначално Чърчил стреля право в задачата – със Сталин те би трябвало да изчистят огромен брой въпроси, по които са си пращали телеграми напоследък.
Съветският водач великодушно отвръща, че е подготвен да разискват всевъзможни въпроси
Чърчил декларира, че има една страна, от която Англия изключително доста се интересува, и това е Гърция. За Румъния не се безпокоял изключително, тъй като в огромна степен тя зависела от руснаците и споразумението за нея, което било препоръчано от руското държавно управление, е прието от британците за задоволително умерено, било удостоверение за огромна политическа мъдрост и щяло да способства за общия мир.
Що се отнасяло до Гърция обаче, то неговото държавно управление имало огромни ползи в тази страна. Очакванията му били, че то щяло да има решаващо право на глас в гръцките каузи, толкоз, колкото Съветският съюз имал в Румъния. Двамата са се договорили за тези страни още през май 1944 година и е почетено желанието на Англия за преобладаващо въздействие в Гърция против единодушие за управителна роля на Съюз на съветските социалистически републики в Румъния.
Сталин отвръща на Чърчил, че страната му е претърпяла големи вреди по време на войната от това, че всички пътища в Средиземноморието са минали в ръцете на немците и в този момент, в случай че не бъдат обезопасени, то това ще бъде в ущърб на Англия. Тогава Чърчил споделя, че откакто са се разбрали по тези въпроси,
той е подготвил таблица, която ще шокира американците и техния президент с разделянето на Европа на сфери на въздействие
Сталин му изяснява, че се е съветвал с Рузвелт, който пък е настоял диалозите да се водят и при присъединяване на дипломат Хариман, и желае мнението на Чърчил. Той му отвръща, че се питал дали наличието му няма да пречи “на интимния темперамент на диалозите сред него, Сталин, Идън и външния министър на Съюз на съветските социалистически републики Молотов, тъй като американският дипломат не им е равнопоставен ”.
Нататък деловият диалог продължава с границите на Полша. Чърчил акцентира, че той към този момент бил решен съгласно линията “Кързън ”, към която се включил и Съюз на съветските социалистически републики. Сталин също се съгласява, че в случай че англичаните считат тази линия за източна граница на Полша, то този въпрос в действителност е решен. През 1945 година Съюз на съветските социалистически републики прави някои дребни териториални отстъпки на изток от линията “Кързън ”, само че пък влиза по на запад и взима Лвов, който по контрактуваната линия е полски.
След това Чърчил предлага, в случай че има разногласия за Полша, да дойдат представители на Задграничното полско държавно управление в Лондон, които съгласно него по това време били в аероплан в Кайро, и в договарянията можел да взе участие и Станислав Миколайчик, отпред на това държавно управление.
Сталин хитричко подпитва пък дали тези поляци имат власт да вземат решение въпроса с Крайова Рада Народова, основана на 1 януари 1944 година, само че под зоркото око на Комунистическа партия на Съветския съюз и Главно разследващо ръководство. Сталин желае да знае, тъй като самият той е водил диалози със Задграничното държавно управление в Лондон, само че по този начин и не са се разбрали: оттова поляците си желаят автономия, а той – да са под руски диктат. Двамата с Чърчил вземат решение да създадат още един опит да съберат двете разнородни полски групи. След диалозите, на 13 октомври, Станислав Миколайчик ще съобщи, че е подписал в Лондон меморандум, съгласно който целият полски народ ще вземе присъединяване в установяването на другарски връзки със Съюз на съветските социалистически републики.
След като “уреждат ” Полша, Чърчил поставя на масата лист хартия и споделя, че този първичен запис е “мръсен документ ”,
тъй като на него има изписани цифри, които съгласно министър-председателя би трябвало да показват пропорционалното съответствие на ползите на Англия и Съюз на съветските социалистически републики в страните от Източна Европа. Продължава, че таблицата била формирана, с цел да покаже какво мислят англичаните, а американците щели да бъдат изумени от този документ, и добавя, че Сталин бил реалист, а самият той пък – не изключително прочувствен. Не бил показвал листчето на членовете на своето държавно управление, тъй като те постоянно се съгласявали с това, което предложил, в британския парламент също не знаели за него, само че там пък изобщо нямало да го схванат.
Чърчил се обосновава с това, че раздорът на Балканите трябвало да бъде преустановен с престижа на Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати и Англия. “Ние сме длъжни да кажем, че тези въпроси са решени от трите страни и че те би трябвало да се управляват от тези препоръки. Англия в никой случай няма да каже кой да бъде крал на Югославия, Гърция или Италия, само че в това време счита, че народите имат право на плебисцит в спокойно време. Те би трябвало да имат опция да изкажат свободно своята воля дали избират монархия, или друга форма на ръководство ”, споделя той.
След това двамата стигат и до въпроса какво да вършат с Германия.
Още в Техеран Рузвелт е предложил тя да бъде разграничена на пет елементи, като отделя Прусия и включва южните провинции в “дунавска федерация ”. Сталин се опълчва, че не му харесва проектът за нови съюзи на страни: “Дори и да разделим Германия, не трябва да сътворяваме нови обединявания. ” Май Чърчил се е оказал най-прозорлив: “Ако я раздробим на няколко елементи и не създадем композиция от тези елементи, тогава, както загатна маршал Сталин, ще пристигна време, когато немците ще стартират да се сплотяват. ”
На 9 октомври Сталин и Чърчил продъжават да “делят ” Германия. Чърчил предлага да се разделят Източна Прусия, Саар и Рур и изобщо да се раздроби територията на Германия, както и да се забрани на германците да имат оръжие. Допълва, че този въпрос би трябвало да го обсъдят Хариман, Идън и Малотов и на тях двамата да им показват аргументирано предложение. Сталин пък счита, че Версайският контракт бил непълен и по тази причина основал предпоставки Германия да търси реванш. Ако и в този момент съдружниците не я лишели от тази опция, то войните с Германия през 25-30 години щели да са неизбежни и в бъдеще. Съдбата на Германия не е решена на тези диалози, а след няколко месеца на конференцията в Ялта.
Чърчил е разделил сферите на въздействие на Балканите в проценти по този начин: Румъния – 90 за Съюз на съветските социалистически републики, 10 други, Гърция – 90 за Англия и Съединени американски щати плюс 10 за други, Югославия и Унгария - 50 на 50, България – 75 за Съюз на съветските социалистически републики и 25 други. По-късно Чърчил ще признае пред външния си министър Идън, че не запомнил Албания, за която също планувал 50 на 50.
Сталин поглежда листчето и незабавно декларира, че се съгласява за Гърция и Румъния, само че за България неговите ползи били по-големи.
Чърчил от своя страна твърди същото и се аргументира, че Англия по време на войната била доста наранена от страната ни. Сталин обаче е много по-наясно със обстановката и споделя, че британските ползи в България не са толкоз огромни, колкото Чърчил твърди. Тогава се намесва Антъни Идън и изплюва камъчето: “В България Англия желае повече, в сравнение с в Румъния. ”
Сталин държи на своето и споделя, че двамата би трябвало да оправят числата за тази страна. Най-неочаквано Чърчил в този момент декларира, че България не го интересува изключително и този въпрос могат да обсъдят Идън и Молотов.
Те от своя страна не престават препирните към процентното съответствие в Унгария, Югославия и България на идващия ден в 19.00 часа. Молотов декларира, че Сталин му е поръчал съотношението за Унгария да се промени на 75:25, тъй като по времето, в което се водят договарянията, руските войски понасят загуби в тая страна, а и Унгария била “гранична и ползата на руснаците към нея бил “обясним ”. Съотношението е изменено на 75:25, както са упорствали руснаците.
По отношение на България Идън декларира, че е подготвен да разиска с Молотов къде да се подпишат изискванията на примирието. И двамата нямат особени желания дали в Лондон, или в Москва да е то. Спират се на Москва. Окончателното приемане на изискванията за помирение от страна на България става на 28 октомври в Москва. Под него поставят подписите си маршал Ф. Толбухин, ген. Джеймс Гамел и българските представители Петко Стайнов, Добри Терпешев, Никола Петков и Петър Стоянов. Българската делегация идва 10 дни преди този момент и има поредност от срещи със Сталин, Молотов и Георги Димитров за “инструкции ”. Според съглашението България приема съответствие 80:20 за въздействието, съгласява се да сложи въоръжените си сили под управлението на руското основно командване, да му изплаща парични суми и да му дава храна и гориво, задължава се да върне изнесените от Гърция и Югославия полезности и материали и да заплати репарации на тези страни.
Верни ли са обаче числата за процентното съглашение за България? Прието и подписано е 80:20, само че съгласно записките на Молотов и Владимир Павлов – персоналния преводач на Сталин, то е 90:10, а съгласно Чърчил - 85:15.
Из телеграмите на посланика в Москва Иван Стаменов до външно министерство и цар Борис III Юли 1943 г.
“Формулата да се устрои Европа по метод, който да изключи бъдещата експанзия, без подозрение не се схваща еднообразно от Лондон, Вашингтон и Москва. Докато първите два възнамеряват, щото това устройство да стане съгласно техните настоящи и бъдещи ползи, Москва чака резултатът от войната да улесни постигането на нейната цел, а точно да види Европа готова и сама създаваща в себе си политико-социално устройство от вида на Съюз на съветските социалистически републики. Нейното присъединяване в този развой би се изразило по метод, сходен на този, прибавен към Балтийските страни.
Въпросът, с който много спекулира пропагандата, а точно даването на Европа или на част от нея на въздействието на Съюз на съветските социалистически републики, се смята единствено като едно пояснение на схващанията на съдружниците. Възможно е Англия и Америка да са дали единодушието си за това, само че единствено във връзка с прилежащите на Съюз на съветските социалистически републики страни. Западна Европа надали е пожертвана.
Смята се, че сходна договорка е задоволила Съюз на съветските социалистически републики, който се е отказал от по-големи аспирации, надявайки се, че военното проваляне ще извърши в интерес на Съветския съюз това, което той не е могъл да получи по горен път. ”
И малко по-надолу в същата депеша:
“Становището на Съюз на съветските социалистически републики към България е ясно изразено. На нашата страна се гледа като на оръдие на немската политика. Усилията ни да останем настрани от интензивно присъединяване във войната не се преценят като лична българска политика, а по-скоро като отражение на немски внушения. ”
В депеша от 4 април 1944 година
“За балканските страни се приказва, че англичани и американци са отстъпили пред руските претенции. Изявленията на Молотов във връзка с Румъния от 2-и того, имам вяра, са ви известни. Коментари няма.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ