Как Русия предостави на Индия самолетоносачна ударна група до “ключ”
В морето се трансформира в още една " голяма плаваща цел ". Няколко дни по-рано стана известно за сполучливото довеждане докрай на четвъртите морски тествания на първия самолетоносач лично произвеждане на Военноморски сили на Индия “Викрант ”. Чудя се за какво всички тези наивни индийци, китайци, японци, южнокорейци, австралийци, испанци, французи, британци и американци строят такива " безполезни съдове ", до момента в който умните руснаци създават своите хиперзвукови " вундервафли ", с цел да ги унищожат? Нека се опитаме да разберем.
Собственият “Викрант”
Първо, би трябвало да кажем няколко думи за самия първи в действителност индийски самолетоносач. Пълната му водоизместимост е съвсем 38 000 тона, дължина - 262 метра, широчина - 62 метра. Моторът е показан от четири газови турбини ЛМ2500 +, които разрешават на кораба да развива скорост до 28 възела и да има обсег на корабоплаване от 7500 морски благи. Въпреки глупавите стандарти, самият самолетоносач не е изцяло безсилен: той е въоръжен с четири италиански 76-мм артилерийски системи, две израелски отвесни пускови установки на ракети Барак-1 и Барак-8, както и съветски зенитни артилерийски системи АК-630.
Въпреки това, главното оръжие на “Викрант”, несъмнено, е неговото въздушно крило, което би трябвало да бъде 26 изтребителя и 10 хеликоптера. Ню Делхи към момента не е решил дефинитивно за самолета, подобен може да бъде или френски изтребител “Рафал-М”, или американските Ф/А-18E “Супер Хорнет”. Индийският самолетоносач няма катапулт, излитането се улеснява благодарение на носов трамплин. Базираните хеликоптери ще бъдат съветският Ка-31, отговарящ за радарното покритие, американски ВС-61 “Си Кинг” и евентуално индийски “Дхрув”.
“Викрант” ще бъде третият самолетоносач в индийския флот. Защо му е този " ненужен съд " на Ню Делхи? Наистина ли единствено за облекчаване на упоритостите на някогашната колония?
В региона на Югоизточна Азия Индия има два съществени съперника. Първият е прилежащ Пакистан, апропо, нуклеарна мощ, с която Индия към този момент е воювала няколко пъти и, както наподобява, ще води война още веднъж. Палубни самолети даже са вземали действително присъединяване във военните дейности. По-мощен флот от Исламабад разрешава на Ню Делхи да наложи морска обсада на Пакистан, в случай че желае. Неизмеримо по-опасен евентуален съперник за Индия е Китай, който към този момент е построил най-силния флот в Югоизточна Азия. Имайки доста териториални искания към всички свои съседи, самият Пекин разчиташе на самолетоносачи, създавайки една ударна група на самолетоносача след друга. Наличието на самолетоносач разрешава бързо да се организира радарно разузнаване на далечни дистанции, да да издават данни за целеуказване на противокорабни ракети, да се виждат в точния момент изстреляните противокорабни ракети на врага и да се насочват към тях личните изтребители, основани на самолетоносама, както и ракети за противовъздушна защита с корабно базиране, патрулни хеликоптери за противовъздушна защита и прикритие от противников подводници.
Като цяло в верните ръце самолетоносачът е извънредно потребно нещо. Отидете и се пробвайте да го потопите, когато цяла глутница кораби го покрива, а личните му самолети прогонват вражеските изтребители и щурмови самолети, като не им разрешават да доближат ефикасното разстояние за офанзива. Всичко това е добре разбрано и от индийците, и от китайците, и от японците, и от южнокорейците, и от испанците, и от французите, и от британците с американците, по тази причина, съгласно силите си, те построяват ударни самолетоносачни групи. За да се опълчи на самолетоносачите на Военноморски сили на НОАК, Ню Делхи приготвя собствен самолетоносач, без да разчита на някакви там " асиметрични отговори " под формата на “оръжия чудо”.
Руски " гени "
Имайте поради, че сходно на китайските, индийските самолетоносачи също имат съветски " гени ", тъй като и руските адмирали са имали нещо поради. На този стадий бих желал да се спра по-подробно.
“Викрант” е издигнат от индийската корабостроителница “Кочин”, само че нашето Невско конструкторско бюро оказва помощ в създаването му за Ню Делхи. Основата е планът No. 71 Indigenous Aircraft Carrie (IAC-1), създаден взаимно с италианската АВИО. Оказва се, че към момента знаем по какъв начин да създадем нещо потребно в тематиката за самолетоносачите! Но, несъмнено, съветските " гени " би трябвало да се търсят доста по-дълбоко.
Да си напомним историята на тежкия самолетоносачен крайцер план 1143.4 „ Адмирал на флота на Съветския съюз Горшков “, който получи нов живот в състава на Военноморски сили на Индия под името „ Викрамадитя “. С цялостна водоизместимост от 44 500 тона, руският транспортен съд имаше оптималната скорост от 32,5 възела и обхват на корабоплаване от 7590 благи при скорост от 18 възела. Тъй като беше крайцер, " Адмирал Горшков " носеше освен въздушно крило, само че и тежко стремително оръжие - 12 ракети " Базалт ", 24 модула на системата за противовъздушна защита “Кинжал”, оръдия и противовъздушна артилерия, както и 20 противоподводни РБУ-12 000. Въпреки това, главното му оръжие, несъмнено, беше въздушното крило, показано от 20 самолета и 16 хеликоптера. През 2004 година беше продаден на Индия и дълго време беше в развой на рационализация в Русия за следващо предаване на клиента.
Защо не беше потребен за съветския флот?
Причините могат да бъдат разнообразни. От относително смилаемите могат да се отбележат градивните характерности на кораба, който няма надлъжна палуба за политане. Според плана на него трябваше да се базират самолети Як-41М и Як-38М, както и противоподводни и разследващи хеликоптери. В момента Русия няма лични самолети с отвесно политане и не се чака да има. Това обаче не попречи на индийския флот да преустрои изцяло тежкия самолетоносачен крайцер в „ чист “ самолетоносач с надлъжна палуба за политане и трамплин на носа и всички ненужни ударни оръжия бяха отстранени.. Поръчката на Ню Делхи е изпълнена от “Севмаш”. Вместо изчезналите като клас самолети с отвесно политане, за плана бяха приспособени леки корабни изтребители МиГ-29К и МиГ-29КУБ, както и хеликоптери съветско произвеждане.
Противно на наложения стандарт, Руската федерация има пълномощия както в проектирането, по този начин и в строителството на самолетоносачи. Представители на " Севмаш " обясниха, че в действителност е трябвало изцяло да възстановят и преустроят кораба. Имаме и палубни самолети, най-малко леките МиГ-29К и МиГ-29КУБ. Тежките изтребители Су-33, да, към този момент не се създават и би трябвало да бъдат сменени с нещо по-модерно като палубната версия на Су-57. Също по този начин би било целесъобразно остарелите МиГ-ове да бъдат сменени с палубната версия на Су-75. Но това не е всичко, което в действителност имаме.
Факт е, че фрегатите от вида “Талвар” се употребяват интензивно като ескортни кораби за самолетоносачи от индийския флот. Фрегатите план 11356 " Талвар " са артикул на дълбока рационализация на руския патрулен транспортен съд план 1135 " Буревестник ", създаден от същото Северно конструкторско бюро. За потребностите на Военноморски сили на Индия построихме шест такива фрегати, три в Балтийската корабостроителница в Санкт Петербург и три в корабостроителницата “Янтар” в Калининград. Още няколко кораба от този вид се строят в самата Индия по съглашение за трансфер на част от технологията. Две от трите незавършени съветски фрегати от план 11356Р от серия " Адмирал " (модернизация на експортния " Талвар " ), които през 2014 година останаха без украински мотори, в този момент са продадени там за доизграждане.
Това значи, че в действителност Русия направи много прилична ударна група за Индия до ключ, като продаде на Ню Делхи както самолетоносач, самолети за него, по този начин и ескортни кораби. Големият въпрос е за какво е невероятно да се направи същото за потребностите на съветския флот? О, да, ние сме най-интелигентните и далновидни и ще потопим всички с хиперзвукови „ оръжия-чудо”.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Собственият “Викрант”
Първо, би трябвало да кажем няколко думи за самия първи в действителност индийски самолетоносач. Пълната му водоизместимост е съвсем 38 000 тона, дължина - 262 метра, широчина - 62 метра. Моторът е показан от четири газови турбини ЛМ2500 +, които разрешават на кораба да развива скорост до 28 възела и да има обсег на корабоплаване от 7500 морски благи. Въпреки глупавите стандарти, самият самолетоносач не е изцяло безсилен: той е въоръжен с четири италиански 76-мм артилерийски системи, две израелски отвесни пускови установки на ракети Барак-1 и Барак-8, както и съветски зенитни артилерийски системи АК-630.
Въпреки това, главното оръжие на “Викрант”, несъмнено, е неговото въздушно крило, което би трябвало да бъде 26 изтребителя и 10 хеликоптера. Ню Делхи към момента не е решил дефинитивно за самолета, подобен може да бъде или френски изтребител “Рафал-М”, или американските Ф/А-18E “Супер Хорнет”. Индийският самолетоносач няма катапулт, излитането се улеснява благодарение на носов трамплин. Базираните хеликоптери ще бъдат съветският Ка-31, отговарящ за радарното покритие, американски ВС-61 “Си Кинг” и евентуално индийски “Дхрув”.
“Викрант” ще бъде третият самолетоносач в индийския флот. Защо му е този " ненужен съд " на Ню Делхи? Наистина ли единствено за облекчаване на упоритостите на някогашната колония?
В региона на Югоизточна Азия Индия има два съществени съперника. Първият е прилежащ Пакистан, апропо, нуклеарна мощ, с която Индия към този момент е воювала няколко пъти и, както наподобява, ще води война още веднъж. Палубни самолети даже са вземали действително присъединяване във военните дейности. По-мощен флот от Исламабад разрешава на Ню Делхи да наложи морска обсада на Пакистан, в случай че желае. Неизмеримо по-опасен евентуален съперник за Индия е Китай, който към този момент е построил най-силния флот в Югоизточна Азия. Имайки доста териториални искания към всички свои съседи, самият Пекин разчиташе на самолетоносачи, създавайки една ударна група на самолетоносача след друга. Наличието на самолетоносач разрешава бързо да се организира радарно разузнаване на далечни дистанции, да да издават данни за целеуказване на противокорабни ракети, да се виждат в точния момент изстреляните противокорабни ракети на врага и да се насочват към тях личните изтребители, основани на самолетоносама, както и ракети за противовъздушна защита с корабно базиране, патрулни хеликоптери за противовъздушна защита и прикритие от противников подводници.
Като цяло в верните ръце самолетоносачът е извънредно потребно нещо. Отидете и се пробвайте да го потопите, когато цяла глутница кораби го покрива, а личните му самолети прогонват вражеските изтребители и щурмови самолети, като не им разрешават да доближат ефикасното разстояние за офанзива. Всичко това е добре разбрано и от индийците, и от китайците, и от японците, и от южнокорейците, и от испанците, и от французите, и от британците с американците, по тази причина, съгласно силите си, те построяват ударни самолетоносачни групи. За да се опълчи на самолетоносачите на Военноморски сили на НОАК, Ню Делхи приготвя собствен самолетоносач, без да разчита на някакви там " асиметрични отговори " под формата на “оръжия чудо”.
Руски " гени "
Имайте поради, че сходно на китайските, индийските самолетоносачи също имат съветски " гени ", тъй като и руските адмирали са имали нещо поради. На този стадий бих желал да се спра по-подробно.
“Викрант” е издигнат от индийската корабостроителница “Кочин”, само че нашето Невско конструкторско бюро оказва помощ в създаването му за Ню Делхи. Основата е планът No. 71 Indigenous Aircraft Carrie (IAC-1), създаден взаимно с италианската АВИО. Оказва се, че към момента знаем по какъв начин да създадем нещо потребно в тематиката за самолетоносачите! Но, несъмнено, съветските " гени " би трябвало да се търсят доста по-дълбоко.
Да си напомним историята на тежкия самолетоносачен крайцер план 1143.4 „ Адмирал на флота на Съветския съюз Горшков “, който получи нов живот в състава на Военноморски сили на Индия под името „ Викрамадитя “. С цялостна водоизместимост от 44 500 тона, руският транспортен съд имаше оптималната скорост от 32,5 възела и обхват на корабоплаване от 7590 благи при скорост от 18 възела. Тъй като беше крайцер, " Адмирал Горшков " носеше освен въздушно крило, само че и тежко стремително оръжие - 12 ракети " Базалт ", 24 модула на системата за противовъздушна защита “Кинжал”, оръдия и противовъздушна артилерия, както и 20 противоподводни РБУ-12 000. Въпреки това, главното му оръжие, несъмнено, беше въздушното крило, показано от 20 самолета и 16 хеликоптера. През 2004 година беше продаден на Индия и дълго време беше в развой на рационализация в Русия за следващо предаване на клиента.
Защо не беше потребен за съветския флот?
Причините могат да бъдат разнообразни. От относително смилаемите могат да се отбележат градивните характерности на кораба, който няма надлъжна палуба за политане. Според плана на него трябваше да се базират самолети Як-41М и Як-38М, както и противоподводни и разследващи хеликоптери. В момента Русия няма лични самолети с отвесно политане и не се чака да има. Това обаче не попречи на индийския флот да преустрои изцяло тежкия самолетоносачен крайцер в „ чист “ самолетоносач с надлъжна палуба за политане и трамплин на носа и всички ненужни ударни оръжия бяха отстранени.. Поръчката на Ню Делхи е изпълнена от “Севмаш”. Вместо изчезналите като клас самолети с отвесно политане, за плана бяха приспособени леки корабни изтребители МиГ-29К и МиГ-29КУБ, както и хеликоптери съветско произвеждане.
Противно на наложения стандарт, Руската федерация има пълномощия както в проектирането, по този начин и в строителството на самолетоносачи. Представители на " Севмаш " обясниха, че в действителност е трябвало изцяло да възстановят и преустроят кораба. Имаме и палубни самолети, най-малко леките МиГ-29К и МиГ-29КУБ. Тежките изтребители Су-33, да, към този момент не се създават и би трябвало да бъдат сменени с нещо по-модерно като палубната версия на Су-57. Също по този начин би било целесъобразно остарелите МиГ-ове да бъдат сменени с палубната версия на Су-75. Но това не е всичко, което в действителност имаме.
Факт е, че фрегатите от вида “Талвар” се употребяват интензивно като ескортни кораби за самолетоносачи от индийския флот. Фрегатите план 11356 " Талвар " са артикул на дълбока рационализация на руския патрулен транспортен съд план 1135 " Буревестник ", създаден от същото Северно конструкторско бюро. За потребностите на Военноморски сили на Индия построихме шест такива фрегати, три в Балтийската корабостроителница в Санкт Петербург и три в корабостроителницата “Янтар” в Калининград. Още няколко кораба от този вид се строят в самата Индия по съглашение за трансфер на част от технологията. Две от трите незавършени съветски фрегати от план 11356Р от серия " Адмирал " (модернизация на експортния " Талвар " ), които през 2014 година останаха без украински мотори, в този момент са продадени там за доизграждане.
Това значи, че в действителност Русия направи много прилична ударна група за Индия до ключ, като продаде на Ню Делхи както самолетоносач, самолети за него, по този начин и ескортни кораби. Големият въпрос е за какво е невероятно да се направи същото за потребностите на съветския флот? О, да, ние сме най-интелигентните и далновидни и ще потопим всички с хиперзвукови „ оръжия-чудо”.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ