„Мостът на приятелството” - вдъхновяваща платформа за българи и румънци
В момента в този блог могат да се намерят публикации на 10 езика, измежду които са даже полски, хърватски, френски или сръбски. А тематиките, които могат да се срещнат в тези публикации, са или за филмовите фестивали от двете страни на границата, рецензии на разнообразни кино или театрални постановки, информация за транспортните въпроси, които засягат пътуванията сред двете страни, културните връзки сред България и Румъния, както и тяхното двустранно съдействие в разнообразни сфери.
Разбира се, не биват пропуснати и най-важните въпроси, които вълнуват обществеността в някоя от двете страни. Повече за този блог описа неговият основател и показа какви са задачите му, философията и по какъв начин се реализира такова пространство, което е сплотяващо за два разнообразни народа.
Отношенията, които задвижва българо-румънският блог „ Мостът на другарството ” и знанията, които дава, образуват един мост сред двете общества, сподели журналистът Владимир Митев.
„ Блогът има публикации на 10 езика, само че главните му езици са три – британски, румънски и български. Той има доста разнородни тематики, които са свързани с политиката, с стопанската система и с културата, и с двустранните връзки, в това число сред хората в нашия район, сред българи и румънци най-много. И посредством него, мисля че една от задачите му е да води до опознаване сред българи и румънци, да основава, в случай че може, доверие повече и да предизвика изобщо диалозите за връзките сред българи и румънци. ”
Владимир Митев изясни какво прави „ Мостът на другарството ” още по-вдъхновяваща платформа.
„ Интересно е също, че в някои случаи мисля, че той може да предложи в някои свои публикации една обща българо-румънска позиция или вид на такава позиция към избрани интернационалните въпроси или наши въпроси, тъй че за мен той е един метод да се формулира или да се изрази една еднаквост, която е по-сложна, която има разнообразни детайли и тези детайли – български, румънски или други – поддържат връзка между тях и взаимно се обогатяват без да има, както аз се показвам, надмощие. ”
– Какви са задачите на вашия блог, на този „ Мост на другарството ”? Най-важното, което смятате, че би трябвало да бъде реализирано посредством него?
„ Мисля че задачите еволюират, тъй като аз самият с времето откривам нови неща като наличие в него. В последно време мисленето ми за блога стана по-скоро даже философско, тъй като имам една догадка или доктрина, че „ Мостът на другарството ”, това е нещо, от което нашата страна или общество доста има потребност. Това могат да са хора или организации, които имат доверие на двата бряга нагледно казано, които са свързвани и мисля че това постоянно липсва в нашата страна. Ние доста гледаме нашата позиция, доста сме национално центрични, съдим съседите си по тази причина, че те не дават отговор на нашите претенции, че не задоволяват нашите стремежи, а те имат тяхна позиция или техни разбирания. ”
Според Владимир Митев, в случай че се разтоварим малко от нашия багаж и усвоим нещо от знанието на другите нации като опит и знания, без даго пречупваме през националната ни призма, тогава капацитетът ни ще нарастне.
Той разяснява и какво могат да научат двата народа един от различен.
„ Това зависи доста от хората, които учат и се образоват. Но за мен да вземем за пример е забавно, че с румънците имаме доста общи феномени или проблеми. Мога да посоча това, че като членки на Европейски Съюз имаме почти едни и същи проблеми за решение и едни и същи проекти и планове за осъществяване. Има административни решения, които те ползват, които може да са забавни у нас. Мисля, че румънците могат да са забавни и в отношението си към културата. Всеки, който се е занимавал малко повече с Румъния, вижда, че тук страната някак си по-щедро влага като че ли в културни планове. ”
- А ние нещо можем ли да дадем на румънците като разширение на хоризонти?
„ Тук съм доста индивидуален за това, което ще кажа, само че съгласно мен румънците не познават нещо, което аз назовавам двоякост, което може би самите българи не биха се съгласили, че има в нашето общество в такава степен. Но в действителност аз мисля, че в нашето общество има една настройка някои неща да не се споделят намерено и да не се вземат крайни позиции, а да се търсят някакви неопределени позиции или някакви по-неутрални позиции по принцип в хората. Мисля, че доста българи по принцип не биха желали да са в последна позиция по политически или по други въпроси. Според мен това може да е потребно за румънците, тъй като би могло да им разреши да развият в себе си като хора и като общество може би една по-голяма трудност, като интегрират неща, които може би някои не виждат положително – като Изток, външна страна. Такива етикети в Румъния постоянно са гледани отрицателно. Така че за мен най-малко това е нещо потребно, което България може да даде. Едно познание, което е комплицирано да се получи и да се усвои, което разрешава да си по-комплексен, по-сложен и да четеш двусмислеността на хората, които не са такава намерено „ за ” или „ срещу ” някого. ”
На въпрос дали е проблем, че на европейско равнище България и Румъния вървят в пакет и дали едната страна стопира другата по пътя ѝ към изцяло влизане в Шенген и еврозоната, Владимир Митев отговори по този начин...
„ Не ми харесва, че непрекъснато вършим едни такива съпоставения, които ни карат да се усещаме някак си непълноценни по отношение на румънците. Ние може би си мислим, че те нещо доста са напреднали за някои неща, може и в действителност да има някои неща, които да ги вършат по-добре. Ние вършим други неща по-добре. Мисля че за еврозоната Румъния няма някакви особени упоритости да се причислява скоро, тъй че изобщо не се слага някакъв въпрос някой да пречи на някой и няма по какъв начин да се пречи. Що се отнася до Шенген... Има политика на европейско равнище, доколкото виждам, България и Румъния – да се гледа на тях в пакет. И самите румънски специалисти от доста време пишат и приказват, че не е реалистично да се разделят двете страни, тъй като да влезе единствено едната – това значи огромни разноски по обезопасяването на границите ѝ с другата.Докато по-реалистично и по-ефективно стопански е да влязат дружно. "
Той изясни и какво в действителност може да бъде смисъла на този пакет, който България и Румъния образуват.
„ По-правилно е, в случай че може, да се формулира една осъзнатост, че има повече какво да вършим с другата страна – че можем да се интересуваме повече от нея, че можем да пътуваме повече в нея, можем да поддържаме връзка повече с нейните жители, тъй като по този начин ще дадем наличие на нещо, което действително съществува. На този пакет „ България-Румъния ”.
- Говорите за интернационално съгласие, да се отворим повече към други нации, като цяло че можем да разтеглим хоризонтите си с този метод към другите народи. Но ето образец със Северна Македония и това е доста комплициран въпрос, доста сложен въпрос, смятате ли, че с тях можем да реализираме някакъв синхрон и някакво съгласие. И в случай че да, по какъв начин можем да го създадем?
„ Не знам дали българското и македонското общество са подготвени за това, само че съгласно мен в случай че двете страни в действителност съумеят да напреднат по пътя към присъединението към Европейски Съюз, т.е. Македония в случай че напредне по този път, би трябвало да зародят условия, при които би могло да има медии, сходни на „ Моста на другарството ” и сред България и Македония. И виждам такава медия не като медия, която прави агитация на българската или на македонската държавна позиция, а по-скоро медия, която примерно се интересува какви театрални спектакли се играят в Битоля или в Скопие, или какви рокфестивали има в Тетово. Т.е. една медия, която ни прави част от македонското съществуване, в случай че сме българи, или в случай че сме македонци – от българското съществуване, без това наложително да е част от някаква държавна идеология. ”
Владимир Митев заключи, че имаме потребност от междинни пространства, блогове или платформи, в които да можем да обогатим своята визия за света и другите нации. И беше безапелационен, че всевъзможни дейности, които разрешават да имаме по-сложна визия за себе си и за света, са нещо положително.
Разбира се, не биват пропуснати и най-важните въпроси, които вълнуват обществеността в някоя от двете страни. Повече за този блог описа неговият основател и показа какви са задачите му, философията и по какъв начин се реализира такова пространство, което е сплотяващо за два разнообразни народа.
Отношенията, които задвижва българо-румънският блог „ Мостът на другарството ” и знанията, които дава, образуват един мост сред двете общества, сподели журналистът Владимир Митев.
„ Блогът има публикации на 10 езика, само че главните му езици са три – британски, румънски и български. Той има доста разнородни тематики, които са свързани с политиката, с стопанската система и с културата, и с двустранните връзки, в това число сред хората в нашия район, сред българи и румънци най-много. И посредством него, мисля че една от задачите му е да води до опознаване сред българи и румънци, да основава, в случай че може, доверие повече и да предизвика изобщо диалозите за връзките сред българи и румънци. ”
Владимир Митев изясни какво прави „ Мостът на другарството ” още по-вдъхновяваща платформа.
„ Интересно е също, че в някои случаи мисля, че той може да предложи в някои свои публикации една обща българо-румънска позиция или вид на такава позиция към избрани интернационалните въпроси или наши въпроси, тъй че за мен той е един метод да се формулира или да се изрази една еднаквост, която е по-сложна, която има разнообразни детайли и тези детайли – български, румънски или други – поддържат връзка между тях и взаимно се обогатяват без да има, както аз се показвам, надмощие. ”
– Какви са задачите на вашия блог, на този „ Мост на другарството ”? Най-важното, което смятате, че би трябвало да бъде реализирано посредством него?
„ Мисля че задачите еволюират, тъй като аз самият с времето откривам нови неща като наличие в него. В последно време мисленето ми за блога стана по-скоро даже философско, тъй като имам една догадка или доктрина, че „ Мостът на другарството ”, това е нещо, от което нашата страна или общество доста има потребност. Това могат да са хора или организации, които имат доверие на двата бряга нагледно казано, които са свързвани и мисля че това постоянно липсва в нашата страна. Ние доста гледаме нашата позиция, доста сме национално центрични, съдим съседите си по тази причина, че те не дават отговор на нашите претенции, че не задоволяват нашите стремежи, а те имат тяхна позиция или техни разбирания. ”
Според Владимир Митев, в случай че се разтоварим малко от нашия багаж и усвоим нещо от знанието на другите нации като опит и знания, без даго пречупваме през националната ни призма, тогава капацитетът ни ще нарастне.
Той разяснява и какво могат да научат двата народа един от различен.
„ Това зависи доста от хората, които учат и се образоват. Но за мен да вземем за пример е забавно, че с румънците имаме доста общи феномени или проблеми. Мога да посоча това, че като членки на Европейски Съюз имаме почти едни и същи проблеми за решение и едни и същи проекти и планове за осъществяване. Има административни решения, които те ползват, които може да са забавни у нас. Мисля, че румънците могат да са забавни и в отношението си към културата. Всеки, който се е занимавал малко повече с Румъния, вижда, че тук страната някак си по-щедро влага като че ли в културни планове. ”
- А ние нещо можем ли да дадем на румънците като разширение на хоризонти?
„ Тук съм доста индивидуален за това, което ще кажа, само че съгласно мен румънците не познават нещо, което аз назовавам двоякост, което може би самите българи не биха се съгласили, че има в нашето общество в такава степен. Но в действителност аз мисля, че в нашето общество има една настройка някои неща да не се споделят намерено и да не се вземат крайни позиции, а да се търсят някакви неопределени позиции или някакви по-неутрални позиции по принцип в хората. Мисля, че доста българи по принцип не биха желали да са в последна позиция по политически или по други въпроси. Според мен това може да е потребно за румънците, тъй като би могло да им разреши да развият в себе си като хора и като общество може би една по-голяма трудност, като интегрират неща, които може би някои не виждат положително – като Изток, външна страна. Такива етикети в Румъния постоянно са гледани отрицателно. Така че за мен най-малко това е нещо потребно, което България може да даде. Едно познание, което е комплицирано да се получи и да се усвои, което разрешава да си по-комплексен, по-сложен и да четеш двусмислеността на хората, които не са такава намерено „ за ” или „ срещу ” някого. ”
На въпрос дали е проблем, че на европейско равнище България и Румъния вървят в пакет и дали едната страна стопира другата по пътя ѝ към изцяло влизане в Шенген и еврозоната, Владимир Митев отговори по този начин...
„ Не ми харесва, че непрекъснато вършим едни такива съпоставения, които ни карат да се усещаме някак си непълноценни по отношение на румънците. Ние може би си мислим, че те нещо доста са напреднали за някои неща, може и в действителност да има някои неща, които да ги вършат по-добре. Ние вършим други неща по-добре. Мисля че за еврозоната Румъния няма някакви особени упоритости да се причислява скоро, тъй че изобщо не се слага някакъв въпрос някой да пречи на някой и няма по какъв начин да се пречи. Що се отнася до Шенген... Има политика на европейско равнище, доколкото виждам, България и Румъния – да се гледа на тях в пакет. И самите румънски специалисти от доста време пишат и приказват, че не е реалистично да се разделят двете страни, тъй като да влезе единствено едната – това значи огромни разноски по обезопасяването на границите ѝ с другата.Докато по-реалистично и по-ефективно стопански е да влязат дружно. "
Той изясни и какво в действителност може да бъде смисъла на този пакет, който България и Румъния образуват.
„ По-правилно е, в случай че може, да се формулира една осъзнатост, че има повече какво да вършим с другата страна – че можем да се интересуваме повече от нея, че можем да пътуваме повече в нея, можем да поддържаме връзка повече с нейните жители, тъй като по този начин ще дадем наличие на нещо, което действително съществува. На този пакет „ България-Румъния ”.
- Говорите за интернационално съгласие, да се отворим повече към други нации, като цяло че можем да разтеглим хоризонтите си с този метод към другите народи. Но ето образец със Северна Македония и това е доста комплициран въпрос, доста сложен въпрос, смятате ли, че с тях можем да реализираме някакъв синхрон и някакво съгласие. И в случай че да, по какъв начин можем да го създадем?
„ Не знам дали българското и македонското общество са подготвени за това, само че съгласно мен в случай че двете страни в действителност съумеят да напреднат по пътя към присъединението към Европейски Съюз, т.е. Македония в случай че напредне по този път, би трябвало да зародят условия, при които би могло да има медии, сходни на „ Моста на другарството ” и сред България и Македония. И виждам такава медия не като медия, която прави агитация на българската или на македонската държавна позиция, а по-скоро медия, която примерно се интересува какви театрални спектакли се играят в Битоля или в Скопие, или какви рокфестивали има в Тетово. Т.е. една медия, която ни прави част от македонското съществуване, в случай че сме българи, или в случай че сме македонци – от българското съществуване, без това наложително да е част от някаква държавна идеология. ”
Владимир Митев заключи, че имаме потребност от междинни пространства, блогове или платформи, в които да можем да обогатим своята визия за света и другите нации. И беше безапелационен, че всевъзможни дейности, които разрешават да имаме по-сложна визия за себе си и за света, са нещо положително.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ