Д-р Димитър Николаков: Коронавирусът не прилича на нищо, което сме виждали
" В момента в международен мащаб се води война, а след всяка война нещата са по-различни ", безапелационен е зам.-началникът на Клиниката по анестезиология и интензивно лекуване на УМБАЛ " Св. Анна "
„ Тази болест... мнението, което имам за това заболяване по отношение на пациентите, които минаха при нас, е, че се развива по тотално нехарактерен метод. Абсолютно нехарактерен метод. С нищо сходно не сме се сблъсквали до този миг. Аз от 27 години се изучавам да вентилирам заболели - може би още не съм се научил - ей Богу, такова нещо до момента аз персонално не съм виждал, както и екипът, с който работя. Нищо общо с други пациенти с вирусни пневмонии, които стигат до апаратна вентилация “. Това декларира доктор Димитър Николаков - зам.-началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лекуване на УМБАЛ " Св. Анна ", учител по анестезиология и реанимация, и експерт с 27-годишен опит в тази област. Той е един от българските лекари на първа линия, които се грижат за болните в най-тежката фаза на инфекцията от ковид.
„ На нас преди известно време ни се наложи да вентилираме пациентка с ботулизъм - сходно на отравянето на Скрипал, с цел да стане ясно защо става въпрос. Извадихме я, дамата си върви, жива е, здрава е, изпраща ми на всички празници поздрави от Самоков. Успяхме да се оправим с нея. Никой не вярваше, че ще извадим тази пациентка. И в това време, сега ние имаме крайни усложнения с вентилацията на пациентите, които са с коронавирусна зараза. Не споделям, че е невероятно, споделям, че е мъчно и заболяването ни изненадва с всеки минал ден по метода, по който се развива “, споделя той.
По отношение на системата на работа доктор Николаков декларира:
„ Протоколите, които следваме, са основани на три неща. Първото нещо, това е Европейската асоциация на анестезиолозите и реаниматорите, надлежно, която ежеседмично има така наречен уебинари или интернет срещи, на които ние се срещаме онлайн с всички водещи експерти в Европа по този проблем. Вторият протокол, на който е основана нашата информация и който прилагаме, е на проф. Пол Марик от Източна Вирджиния. Той употребява шанхайския модел - в частност на професор Линг Мао, в случай че не се неистина. И третото е особено на италианците, с проф. Паоло Пелоси и колектив, които имат също малко вариации в италианския модел. Тоест, считам, че това, което употребяваме като информация и като наблюдаване, се базира в действителност на международно равнище. Без да отхвърлям това, което в България се предлага като протокол. Между другото, това, което получих през днешния ден в електронната си поща като оферти за протокол, е безусловно 1:1 на протокола на Пол Марик от Източна Вирджиния “.
„ Всички протоколи, по този начин или другояче, не са щампа, а имат вариации между тях и нашето лекуване се базира на самостоятелните особености на пациента. Пациентите не са идентични, няма по какъв начин да бъдат идентични тези пациенти. Съответно, ние вършим корекции, вариации съгласно самостоятелното положение на пациента “, добавя той.
Що се отнася до това коя е най-рисковата група пациенти, доктор Николаков декларира:
„ Tук не мога да бъда безапелационен, че това заболяване ще се отнася единствено за възрастните пациенти и надали не младото потомство ще бъде пощадено по някакъв метод или няма да го прекара по този начин тежко. Аз като доктор не мога да заема такава позиция, наблюдавайки пациентите, които са при мен.
Ще ви кажа следното - няма да приказвам за възраст, а ще приказвам за съпътстващи болести, към които вирусът има необикновен афинитет. Артериална хипертония, нарушен глюкозен толеранс или диабет, хиперлипидемия, наднормено тегло, хронично обструктивна белодробна болест, астма - това да ви звучи като единствено за възрастни пациенти? Това звучи за всички пациенти - и за млади, и за хора на междинна възраст, и за възрастни. В края на краищата, в случай че имаме един хиперлипидемиден синдром с нараснало наднормено тегло, това по никакъв метод не слага пациента на 40 години в удобна група. Или неконтролиран диабет, особено неконтролирания диабет. Или пациент, който сега е на 43 години с потвърден карцином на белия дроб.
Всички така наречен социално-значими болести по никакъв метод не слагат по-младите пациенти в някакъв най-благоприятен режим по отношение на това заболяване. И другото, което желая да ви кажа, е, че още от Средновековието много картини са се нарисували, в които и богати, и небогати - т.е. хора с всевъзможен обществен статус - и възрастни, и млади играят танца на гибелта.
При тази пациентка, за която споделих, че въпреки и мъчно, има някакъв вид усъвършенстване - нейният наследник, който е с 22 години по-млад от нея, умря. Ние го загубихме. Така че, по какъв начин мога да кажа, че аз надали не имам желания - или който и да е от сътрудниците ще има желания - към младите пациенти, а възрастните ни няма да бъдат обгрижвани или нещо от този жанр... тъй като те щели да бъдат повече ударени от това заболяване “.
По думите му е направено всичко належащо от управлението на болничното заведение, както и от управлението на клиниката да се посрещнат потребностите и да се обезпечи сигурността на пациентите по най-хубавия вероятен метод, доколкото това въобще може да бъде по този начин в интернационален аспект.
„ Защото няма по какъв начин да кажем, че сме по-добри от американци и италианци, само че най-малко не им отстъпваме “, безапелационен е той.
„ Като лекарства имаме наличните по протокол за лекуване. В края на краищата, типът на болестта е подобен, че тук става въпрос за увреждане на мембраната, която е в най-тънката част сред алвеолите и кръвоносните съдове, и ориентирано към кръвоносния съд. Така че тези препарати, които се употребяват по всички протоколи - това са нискомолекулни хепарини, други лекарства, които имат отношение към реологията и реализирането на формираните тромби - всичко това го имаме, несъмнено “, уточни доктор Николаков.
„ Не мога да кажа, че в България имаме всичко, само че не мога да кажа, че и в света имат всичко. Смъртните случаи в Италия, в Испания, във Франция, в Съединените щати, демонстрират, че и те нямат това, което всички желаят да имат. А какво желаят да имат? Искат да имат медикамент, който е ориентиран непосредствено против вируса, както имаме медикамент против грип А, грип Б, които можем да нападаме и се назовава " Тамифлу ". За страдание, това лекарство не работи против този ковид. Съответно, желаят да има съществуване на ваксина.
Тук може би би трябвало да отворя скоба, с цел да кажа, че имунизацията би трябвало да се преразгледа в народен мащаб - какъв брой би трябвало да бъде наложителна. За тези, които отхвърлят имунизации, сега е ясно до какво води това нещо. Ако на следващия ден отново се откри някой, който да философства, че не му би трябвало ваксина, и още веднъж страната и стопанската система й бъдат сложени на колене, моето персонално мнение, освен като доктор е, че към този момент би трябвало да има и наказателна мярка за това нещо “, безапелационен е експертът.
„ Ако става въпрос за елементарни болести, при тях е 1:1. Ако един човек е болен да вземем за пример от исхемична болест на сърцето, какво от това? Исхемичната болест на сърцето не се предава като заболяване. Докато при инфекциозните болести, се демонстрира така наречен стохастичен резултат - т.е. един може да болести 10. Всеки един от тези 10 може да болести по още 10, и става тъкмо това, което сега става в интернационален проект при неналичието на ваксина “, добавя той.
По думите му сега вярата е имунитетът да се построи под една или друга форма.
„ Имунитет може да се построи по два метода. Първият е натурален, т.е. да прекара цялото население на Земята или най-малко, както споделят някои, 70% от него, което са 5 милиарда души. Един % от тях да вземем, че ще имат тежки затруднения и вероятно летален излаз, може да си визиите тъкмо каква покруса ще стане. Другото е да се създаде ваксина от нас, хората, с която да може да се нападна това заболяване, с цел да не се популяризира. А по този начин или другояче, тези, които са се заразили сега, би трябвало да го изкарат “, декларира доктор Николаков.
„ Смея да настоявам, че по никакъв метод не би трябвало да се позволява внезапен пик на пациентите. В тази връзка - поддържам, естествено, решението на Щаба и на тези, които са го назначили.Защо? Защото внезапен пик ще докара до доста огромен напор на пациенти в лечебните заведения. Ние сега имаме свободни апарати. Но нали не би трябвало да изпуснем нещата, тъй че както тези апарати са свободни, да станат внезапно запълнени и надлежно аз да би трябвало да върша асортимент, по този начин както вършат в Бергамо, в Ню Йорк? Не съм уверен, че като доктор мога да препоръчам такова нещо. Политиката, която сега се организира, с цел да се държи кривата на случаите надолу, е безусловно оправдана, имайки поради, че ние не сме най-добре обезпечената страна с реаниматори “, безапелационен е той.
„ Аз настоявам, че тези реаниматори - въпреки и малко в България - знаят по кое време да слагат един пациент за обдишване в точния момент. Абсолютно в точния момент, нито по-рано, нито по-късно. Да, болестта е много неприятно, с много по-различен ход, само че си има справедливи критерии, които един анестезиолог, реаниматор, взел компетентност, би трябвало да ги знае. И аз се надявам да ги знае “, споделя още доктор Николаков.
„ Аз ще се обърна към сътрудниците да прочетат последните протоколи на Пол Марик, на Паоло Пелоси, на Европейската асоциация на анестезиолозите, където нещата се изместват по посока на микроциркулация и сега преди всичко би трябвало да се обезпечи съответната реология, тъй като оттова идват проблемите. Не е типичният ARDS (Acute respiratory distress syndrome), не е нарастване на извънбелодробната вода, няма какво да връщаме назад от алвеолите в съдовете. Проблемът е микроциркулацията, където ние, когато обдишваме пациентите, обдишваме една торба - сътрудниците знаят какво значи - без циркулация към нея и там са проблемите при тези пациенти. Това е чисто професионален опит, който да им предам. В края на краищата, с изключение на в ролята ми на реаниматор съм и помощник по анестезиология и интензивно лекуване и съм учител точно на тази работа, анестезиология и реанимация “, показва той.
„ Австралия излязоха с медикамент, който се прави срещу краста, в случай че не се неистина. Той е на клетъчна просвета отвън тялото на жив организъм, и в границите на няколко часа - четох това мнение - се реализира цялостен надзор върху вирусната репликация. Между другото, желая да Ви кажа, че съм си в кабинета и този препарат ми е на бюрото. Тоест, имам го - и какво от това... не значи, че ще бъде прибавен. Просто за наслаждение си го открих и го сложих да го демонстрирам на студентите в избран миг. Единственото му утвърждение е в FDA в Америка, и то под формата на таблетки. Никъде другаде по света не е направено. Препаратът се назовава Промектин и се слага при дребни и едри преживни говеда, при прасета и така нататък Казвам Ви до каква степен съм стигнал в лудостта си, доколкото ме схващат сътрудниците - пробвам се всичко да взема, да науча, да ревизира, може ли, не може ли, и така нататък Ние всички сме полудели от това заболяване. Казвам Ви го почтено “, разкрива доктор Николаков.
На въпрос кокло време ще продължи тази трагична обстановка, той дава отговор:
„ Ами ще продължи до тогава, до момента в който няма две неща: едното е етиологично лекуване, т.е. препарат, който да удря непосредствено вируса. И другият вероятен препарат, който може да ни извади от тази продължителна обстановка, която съгласно мен няма да завърши след един месец, е съществуването на ваксина. За имунизацията - всички международни фармацевтични лаборатории, институтите " Роберт Кох ", " Пастьор ", дават най-оптимистична прогноза от година - година и половина. Дотогава очевидно популацията ще би трябвало да придобива някакъв имунитет по натурален път, т.е. - вирусът да мутира в по-слабо дейна форма и да се прекарва по метод, който не е драматичен за самия пациент, с цел да създаде имунитет, да предава на другите вирус, който е с по-малко вирулентност. Но това са мои вариации на разсъждения, не съм уверен, че съм прав, само че прекомерно е допустимо и по този начин да стане, до момента в който се открие ваксина или до момента в който не се откри етиологично лекуване “.
„ Другото, което желая да загатна в тази връзка, е, че ние в действителност имаме водачество в България по така наречен видеоларингоскопска интубация. Всички сътрудници предлагат сега - приказвам за интернационален опит, освен за България - че неща, които не са правени до момента, не е редно да се учим тъкмо в този миг да ги вършим. Е, при нас тази техника, която сега се предлага при всички известни международни центрове, е да се пристъпва към видеоларингоскопска интубация за по-малко влияние върху личния състав. Чисто на практика ние имаме метод какво да вършим “, споделя още доктор Николаков.
„ Това заболяване не избира по това дали си млад, дали си остарял, дали си пехливанин, дали имаш обучение или нямаш обучение. Нека тези пациенти не стигат до нас, разсъждавайки по този метод, с цел да не би трябвало да ги окачам на машината за вентилация. Не е прелестно за пациента, повярвайте - и за нас не е прелестно. Защото ние работим в тотално ненормална среда “, отбелязва той.
„ Аз в никакъв случай не мога да бъда черноглед. Като доктор това ми е вменено от моята специалност. Но с цел да бъдем оптимисти, би трябвало да се базираме на някаква логичност. Оптимистичният сюжет е, че като след всяка война нещата ще се трансформират по един или различен метод. А повярвайте ми, това е моето персонално мнение, сега в международен мащаб се води война. А след всяка война нещата са по-различни “, в умозаключение споделя доктор Николаков.
Автор: Сибина Григорова, Булевард България
„ Тази болест... мнението, което имам за това заболяване по отношение на пациентите, които минаха при нас, е, че се развива по тотално нехарактерен метод. Абсолютно нехарактерен метод. С нищо сходно не сме се сблъсквали до този миг. Аз от 27 години се изучавам да вентилирам заболели - може би още не съм се научил - ей Богу, такова нещо до момента аз персонално не съм виждал, както и екипът, с който работя. Нищо общо с други пациенти с вирусни пневмонии, които стигат до апаратна вентилация “. Това декларира доктор Димитър Николаков - зам.-началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лекуване на УМБАЛ " Св. Анна ", учител по анестезиология и реанимация, и експерт с 27-годишен опит в тази област. Той е един от българските лекари на първа линия, които се грижат за болните в най-тежката фаза на инфекцията от ковид.
„ На нас преди известно време ни се наложи да вентилираме пациентка с ботулизъм - сходно на отравянето на Скрипал, с цел да стане ясно защо става въпрос. Извадихме я, дамата си върви, жива е, здрава е, изпраща ми на всички празници поздрави от Самоков. Успяхме да се оправим с нея. Никой не вярваше, че ще извадим тази пациентка. И в това време, сега ние имаме крайни усложнения с вентилацията на пациентите, които са с коронавирусна зараза. Не споделям, че е невероятно, споделям, че е мъчно и заболяването ни изненадва с всеки минал ден по метода, по който се развива “, споделя той.
По отношение на системата на работа доктор Николаков декларира:
„ Протоколите, които следваме, са основани на три неща. Първото нещо, това е Европейската асоциация на анестезиолозите и реаниматорите, надлежно, която ежеседмично има така наречен уебинари или интернет срещи, на които ние се срещаме онлайн с всички водещи експерти в Европа по този проблем. Вторият протокол, на който е основана нашата информация и който прилагаме, е на проф. Пол Марик от Източна Вирджиния. Той употребява шанхайския модел - в частност на професор Линг Мао, в случай че не се неистина. И третото е особено на италианците, с проф. Паоло Пелоси и колектив, които имат също малко вариации в италианския модел. Тоест, считам, че това, което употребяваме като информация и като наблюдаване, се базира в действителност на международно равнище. Без да отхвърлям това, което в България се предлага като протокол. Между другото, това, което получих през днешния ден в електронната си поща като оферти за протокол, е безусловно 1:1 на протокола на Пол Марик от Източна Вирджиния “.
„ Всички протоколи, по този начин или другояче, не са щампа, а имат вариации между тях и нашето лекуване се базира на самостоятелните особености на пациента. Пациентите не са идентични, няма по какъв начин да бъдат идентични тези пациенти. Съответно, ние вършим корекции, вариации съгласно самостоятелното положение на пациента “, добавя той.
Що се отнася до това коя е най-рисковата група пациенти, доктор Николаков декларира:
„ Tук не мога да бъда безапелационен, че това заболяване ще се отнася единствено за възрастните пациенти и надали не младото потомство ще бъде пощадено по някакъв метод или няма да го прекара по този начин тежко. Аз като доктор не мога да заема такава позиция, наблюдавайки пациентите, които са при мен.
Ще ви кажа следното - няма да приказвам за възраст, а ще приказвам за съпътстващи болести, към които вирусът има необикновен афинитет. Артериална хипертония, нарушен глюкозен толеранс или диабет, хиперлипидемия, наднормено тегло, хронично обструктивна белодробна болест, астма - това да ви звучи като единствено за възрастни пациенти? Това звучи за всички пациенти - и за млади, и за хора на междинна възраст, и за възрастни. В края на краищата, в случай че имаме един хиперлипидемиден синдром с нараснало наднормено тегло, това по никакъв метод не слага пациента на 40 години в удобна група. Или неконтролиран диабет, особено неконтролирания диабет. Или пациент, който сега е на 43 години с потвърден карцином на белия дроб.
Всички така наречен социално-значими болести по никакъв метод не слагат по-младите пациенти в някакъв най-благоприятен режим по отношение на това заболяване. И другото, което желая да ви кажа, е, че още от Средновековието много картини са се нарисували, в които и богати, и небогати - т.е. хора с всевъзможен обществен статус - и възрастни, и млади играят танца на гибелта.
При тази пациентка, за която споделих, че въпреки и мъчно, има някакъв вид усъвършенстване - нейният наследник, който е с 22 години по-млад от нея, умря. Ние го загубихме. Така че, по какъв начин мога да кажа, че аз надали не имам желания - или който и да е от сътрудниците ще има желания - към младите пациенти, а възрастните ни няма да бъдат обгрижвани или нещо от този жанр... тъй като те щели да бъдат повече ударени от това заболяване “.
По думите му е направено всичко належащо от управлението на болничното заведение, както и от управлението на клиниката да се посрещнат потребностите и да се обезпечи сигурността на пациентите по най-хубавия вероятен метод, доколкото това въобще може да бъде по този начин в интернационален аспект.
„ Защото няма по какъв начин да кажем, че сме по-добри от американци и италианци, само че най-малко не им отстъпваме “, безапелационен е той.
„ Като лекарства имаме наличните по протокол за лекуване. В края на краищата, типът на болестта е подобен, че тук става въпрос за увреждане на мембраната, която е в най-тънката част сред алвеолите и кръвоносните съдове, и ориентирано към кръвоносния съд. Така че тези препарати, които се употребяват по всички протоколи - това са нискомолекулни хепарини, други лекарства, които имат отношение към реологията и реализирането на формираните тромби - всичко това го имаме, несъмнено “, уточни доктор Николаков.
„ Не мога да кажа, че в България имаме всичко, само че не мога да кажа, че и в света имат всичко. Смъртните случаи в Италия, в Испания, във Франция, в Съединените щати, демонстрират, че и те нямат това, което всички желаят да имат. А какво желаят да имат? Искат да имат медикамент, който е ориентиран непосредствено против вируса, както имаме медикамент против грип А, грип Б, които можем да нападаме и се назовава " Тамифлу ". За страдание, това лекарство не работи против този ковид. Съответно, желаят да има съществуване на ваксина.
Тук може би би трябвало да отворя скоба, с цел да кажа, че имунизацията би трябвало да се преразгледа в народен мащаб - какъв брой би трябвало да бъде наложителна. За тези, които отхвърлят имунизации, сега е ясно до какво води това нещо. Ако на следващия ден отново се откри някой, който да философства, че не му би трябвало ваксина, и още веднъж страната и стопанската система й бъдат сложени на колене, моето персонално мнение, освен като доктор е, че към този момент би трябвало да има и наказателна мярка за това нещо “, безапелационен е експертът.
„ Ако става въпрос за елементарни болести, при тях е 1:1. Ако един човек е болен да вземем за пример от исхемична болест на сърцето, какво от това? Исхемичната болест на сърцето не се предава като заболяване. Докато при инфекциозните болести, се демонстрира така наречен стохастичен резултат - т.е. един може да болести 10. Всеки един от тези 10 може да болести по още 10, и става тъкмо това, което сега става в интернационален проект при неналичието на ваксина “, добавя той.
По думите му сега вярата е имунитетът да се построи под една или друга форма.
„ Имунитет може да се построи по два метода. Първият е натурален, т.е. да прекара цялото население на Земята или най-малко, както споделят някои, 70% от него, което са 5 милиарда души. Един % от тях да вземем, че ще имат тежки затруднения и вероятно летален излаз, може да си визиите тъкмо каква покруса ще стане. Другото е да се създаде ваксина от нас, хората, с която да може да се нападна това заболяване, с цел да не се популяризира. А по този начин или другояче, тези, които са се заразили сега, би трябвало да го изкарат “, декларира доктор Николаков.
„ Смея да настоявам, че по никакъв метод не би трябвало да се позволява внезапен пик на пациентите. В тази връзка - поддържам, естествено, решението на Щаба и на тези, които са го назначили.Защо? Защото внезапен пик ще докара до доста огромен напор на пациенти в лечебните заведения. Ние сега имаме свободни апарати. Но нали не би трябвало да изпуснем нещата, тъй че както тези апарати са свободни, да станат внезапно запълнени и надлежно аз да би трябвало да върша асортимент, по този начин както вършат в Бергамо, в Ню Йорк? Не съм уверен, че като доктор мога да препоръчам такова нещо. Политиката, която сега се организира, с цел да се държи кривата на случаите надолу, е безусловно оправдана, имайки поради, че ние не сме най-добре обезпечената страна с реаниматори “, безапелационен е той.
„ Аз настоявам, че тези реаниматори - въпреки и малко в България - знаят по кое време да слагат един пациент за обдишване в точния момент. Абсолютно в точния момент, нито по-рано, нито по-късно. Да, болестта е много неприятно, с много по-различен ход, само че си има справедливи критерии, които един анестезиолог, реаниматор, взел компетентност, би трябвало да ги знае. И аз се надявам да ги знае “, споделя още доктор Николаков.
„ Аз ще се обърна към сътрудниците да прочетат последните протоколи на Пол Марик, на Паоло Пелоси, на Европейската асоциация на анестезиолозите, където нещата се изместват по посока на микроциркулация и сега преди всичко би трябвало да се обезпечи съответната реология, тъй като оттова идват проблемите. Не е типичният ARDS (Acute respiratory distress syndrome), не е нарастване на извънбелодробната вода, няма какво да връщаме назад от алвеолите в съдовете. Проблемът е микроциркулацията, където ние, когато обдишваме пациентите, обдишваме една торба - сътрудниците знаят какво значи - без циркулация към нея и там са проблемите при тези пациенти. Това е чисто професионален опит, който да им предам. В края на краищата, с изключение на в ролята ми на реаниматор съм и помощник по анестезиология и интензивно лекуване и съм учител точно на тази работа, анестезиология и реанимация “, показва той.
„ Австралия излязоха с медикамент, който се прави срещу краста, в случай че не се неистина. Той е на клетъчна просвета отвън тялото на жив организъм, и в границите на няколко часа - четох това мнение - се реализира цялостен надзор върху вирусната репликация. Между другото, желая да Ви кажа, че съм си в кабинета и този препарат ми е на бюрото. Тоест, имам го - и какво от това... не значи, че ще бъде прибавен. Просто за наслаждение си го открих и го сложих да го демонстрирам на студентите в избран миг. Единственото му утвърждение е в FDA в Америка, и то под формата на таблетки. Никъде другаде по света не е направено. Препаратът се назовава Промектин и се слага при дребни и едри преживни говеда, при прасета и така нататък Казвам Ви до каква степен съм стигнал в лудостта си, доколкото ме схващат сътрудниците - пробвам се всичко да взема, да науча, да ревизира, може ли, не може ли, и така нататък Ние всички сме полудели от това заболяване. Казвам Ви го почтено “, разкрива доктор Николаков.
На въпрос кокло време ще продължи тази трагична обстановка, той дава отговор:
„ Ами ще продължи до тогава, до момента в който няма две неща: едното е етиологично лекуване, т.е. препарат, който да удря непосредствено вируса. И другият вероятен препарат, който може да ни извади от тази продължителна обстановка, която съгласно мен няма да завърши след един месец, е съществуването на ваксина. За имунизацията - всички международни фармацевтични лаборатории, институтите " Роберт Кох ", " Пастьор ", дават най-оптимистична прогноза от година - година и половина. Дотогава очевидно популацията ще би трябвало да придобива някакъв имунитет по натурален път, т.е. - вирусът да мутира в по-слабо дейна форма и да се прекарва по метод, който не е драматичен за самия пациент, с цел да създаде имунитет, да предава на другите вирус, който е с по-малко вирулентност. Но това са мои вариации на разсъждения, не съм уверен, че съм прав, само че прекомерно е допустимо и по този начин да стане, до момента в който се открие ваксина или до момента в който не се откри етиологично лекуване “.
„ Другото, което желая да загатна в тази връзка, е, че ние в действителност имаме водачество в България по така наречен видеоларингоскопска интубация. Всички сътрудници предлагат сега - приказвам за интернационален опит, освен за България - че неща, които не са правени до момента, не е редно да се учим тъкмо в този миг да ги вършим. Е, при нас тази техника, която сега се предлага при всички известни международни центрове, е да се пристъпва към видеоларингоскопска интубация за по-малко влияние върху личния състав. Чисто на практика ние имаме метод какво да вършим “, споделя още доктор Николаков.
„ Това заболяване не избира по това дали си млад, дали си остарял, дали си пехливанин, дали имаш обучение или нямаш обучение. Нека тези пациенти не стигат до нас, разсъждавайки по този метод, с цел да не би трябвало да ги окачам на машината за вентилация. Не е прелестно за пациента, повярвайте - и за нас не е прелестно. Защото ние работим в тотално ненормална среда “, отбелязва той.
„ Аз в никакъв случай не мога да бъда черноглед. Като доктор това ми е вменено от моята специалност. Но с цел да бъдем оптимисти, би трябвало да се базираме на някаква логичност. Оптимистичният сюжет е, че като след всяка война нещата ще се трансформират по един или различен метод. А повярвайте ми, това е моето персонално мнение, сега в международен мащаб се води война. А след всяка война нещата са по-различни “, в умозаключение споделя доктор Николаков.
Автор: Сибина Григорова, Булевард България
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ