Съюзът на съдиите с тежки обвинения към прокуратурата за бездействие и двойни стандарти
В момента, в който жителите всяка вечер са на митинги в „ карето на властта “ с претенции за оставките на държавното управление и на основния прокурор, а съсловни организации, Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет и обвинители от страната проведено реагираха с заявления против „ потъпкването на независимостта на правосъдната власт “, Съюзът на съдиите излиза с декларация-обръщение.
То е адресирано до прокурорите и следователите в цялата страна. В обръщението си съдиите от най-голямата съсловна организация на магистрати, показват съпричастност към експертите в държавното обвиняване, изправяни от години пред неуместния избор дали да слушат началника или да ползват закона.
И им припомнят, че жителите, защитаващи демокрацията, не са техен зложелател, а изгубеното доверие е поради „ срамните обстоятелства на безучастие, двоен стандарт и явно тъпчене на конституционно предпазени права и правила, довели до обезличаване на прокуратурата “.
дайте обществен израз на възмущението си от дългогодишната корист с прокуратурата, приканват съдиите.
Публикуваме декларацията без съкращения.
ДЕКЛАРАЦИЯ В ПОДКРЕПА НА КОЛЕГИТЕ ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ
Уважаеми сътрудници прокурори и следователи,
В последните години с възходяща паника съпреживяваме с Вас разрушителните процеси, дискредитиращи публичното доверие в прокуратурата. За този отвратително тежък за почтените представители на специалността резултат обаче не са отговорни непримиримите жители, които упорстват за транспарантно ръководство на правосъдната власт, и в частност на прокуратурата, за независимостта на съда и професионалната автономия на прокурорите от горестоящите им ръководители, от министър-председателя и сенчестите центрове на власт, които уголемяват въздействието си заради престъпна приложимост на обществени запаси. Не бива да не си даваме сметка за очевидното. Гражданите бяха дългогодишни очевидци:
– (върховните прокурори Николай Джамбов и Васил Миков) и неразследваните подозрения за съпричастието на основни прокурори към достигането на този обезверен личностен лимит ;
– (Николай Колев) и н еразследваните обвинявания на фамилията му за съучастничество на основния прокурор (предмет на разискване по делото „ Колеви против България ”);
– (Надежда Георгиева), станали съображение на английски съд да не гласоподава доверие на българския съд заради незадоволителни в действителност и нормативни гаранции за неговата самостоятелност от основния прокурор (по делото за предаването на българската гражданка Калайджиева за наказателно гонене в България);
– както и данните от същия обществено оповестен диалог, че водачът на ръководещата партия е осведомен с редица прокурори и тяхната кариерна орис ;
– и наложилото се публично подстрекателство, че това въздействие в действителност съставлява действителният избор на основен прокурор, а последвалото гласоподаване във Висш съдебен съвет е само недотам изкусна форма за придаване на все по-изтъняваща симулативност на законност;
– от министъра на вътрешните работи, в това число при избора на фамилната му другарка (Владимира Янева) за ръководител на най-големия областен съд в страната , а след това – на неналичието на реакция във връзка на оповестените инструкции на назначената към този момент за ръководител на Софийския градски съд другарка на министъра на вътрешните работи за това по какъв начин да бъдат дефинирани настояванията за потребление на специфични разследващи средства, тъй че да се заобиколи законът за тяхната лимитирана употреба;
– и прокурори по време на ненужни за правораздаването обществени арести и унизяване на човешкото достойнство;
– и връзката им с Общинския съвет – Приморско;
– която убеди жителите в неразклатеното въздействие на премиера върху активността на кадровия орган на съдиите, прокурорите и следователите;
– взел участие като медиатор за образуване на срещата, и с издател на вестник и предприемач в миг, когато по отношение на активността на сдруженията му се прави прокурорска инспекция, макар че издателят алармира за оказан върху него неприемлив напън, корист с власт и търговия с въздействие (т.нар. в медиите случай “ЦУМ-гейт ”);
– („ Все едно не сме имали правораздаване 5 години. “);
– ;
– в предварителния асортимент на структуроопределящи съдилища;
–. Властовата корупция може да има разнообразни лица и едно от тях е последващото „ почитане ” с висока кадрова позиция.
Гражданите не можеха да не виждат обстоятелството, че редовите прокурори не реагираха, когато бяха разлепени приживе некролози на член на Висшия правосъден съвет , определен от самите прокурори (Камен Ситнилски).
Не можеше да остане незабелязана и неналичието на реакция на прокуратурата, когато с финален правосъден акт на Върховния касационен съд беше признато, че следовател, след това – началник на следствена работа (Петьо Петров), е подбудил магистрат към закононарушение. Не се съмняваме, че Вие, които сте същински експерти, знаете чудесно, че подстрекателството към закононарушение нарушава значително правото на обективен развой на предизвикания жител по член 6 Европейска конвенция за правата на човека, т.е. главната функционалност на правосъдната власт по реализиране на заслужено правораздаване. Именно заради това, че сте същински експерти, доста добре знаете, че „ публичният интерес от битката с престъпността не може да оправдае събирането на доказателства, получени посредством подстрекаване към осъществяване на закононарушение ”, а задачата на органа на следствието е „ да предотврати и проверява закононарушението, а не да го провокира ” (решение на Европейски съд по правата на човека от 23.10.2014 година по делото Фурхт против Германия). Липсата на професионална реакция и каквато и да било етична оценка на държанието на господин Петров не може да не бъде обсъждана от жителите в подтекста на бездействието на прокуратурата да ревизира обществено оповестени изказвания за настоящото му въздействие върху правоохранителните органи и съответни прокурори за изнудване на предприемачи и нелегално заграбване на търговски предприятия и имущество (т. нар. в медиите проблем „ Осемте джуджета ”).
Липсата на реакция, която да даде явен знак на обществото за изрично разграничение от властовото безвластие, неизбежно се връща като бумеранг и води до последващи падения .
, не владеят специалността, не разполагат със силата на знанието, заради което прибягват до инструментариума на насилието и страха, не имат нравствени качества да създадат абсолютно ясното за здравия разсъдък отграничение сред фундаментално значимото за правовата страна почитание към презумпцията за невиновност на всеки жител, упрекнат по неприключило наказателно произвеждане, и прозрачността на обществената власт.
За страдание изброяването на срамните обстоятелства на безучастие, двоен стандарт и явно тъпчене на конституционно предпазени права и правила, водещи до обезличаването на прокурорската институция като орган за отбрана на законността, не е изчерпателно. Припомняме част от събитията през последните две десетилетия, с цел да стане ясно, че не е допустимо те да са останали незабелязани от обществото. Напротив – точно такива събития образуват публичната памет и трайната настройка на гражданско съмнение и непоносимост към процесите на противоконституционното преодоляване на прокуратурата. Опасността, която изтъквахте, когато изразявахте несъгласието си с разделянето на Висшия правосъден съвет на две независими професионални колегии – че ще се стигне до изваждането на прокуратурата от самостоятелната правосъдна власт и до слагането й в директно послушание на изпълнителната власт, в действителност е осъществена без смяна на Конституцията.
Тревожен факт е, че прокуратурата към този момент разполага и със силов инструментариум (правомощията на Бюрото за отбрана да употребява оръжие по директно предписание от основния прокурор), който поначало е характерен на изпълнителната власт, тъй като тя може да бъде следена от Народното събрание. Силовите дейности по наложително нахлуване и осъществяване на претършуване в Президентството на Република България са безусловно неприемливи в правовата страна . Знаем, че няма потребност да убеждаваме Вас, същинските експерти, че следствието на твърдeните закононарушения е възможно и обективно допустимо без противоконституционно уязвяване на президентската институция.
Уважаеми сътрудници, с разделянето на Висшия правосъден съвет съдиите не Ви изоставиха на произвола на вашите назначени на правилото „ Ти си го избра ” административни ръководители, както някои от Вас ни укоряват. Това беше единственият метод да се сложи витално нужното за правовата страна и за укрепването на гражданското общество начало на еманципирането на съда от силовата власт и на дефиниране на механизмите за носене на отговорност за образа и активността на прокуратурата от нейните политически инженери. Ние в никакъв случай няма да се превърнем в безразлични наблюдаващи на положението на институцията, в която болшинството честни прокурори и следователи поставят неимоверни старания да изпълнят професионалния си дълг по предоставените им каузи. Това обаче напълно не е задоволително за отбрана на публичния интерес, професионалното достолепие и положително име, за опцията да се понесе отговорност за разрушеното доверие в институцията. Съзнаваме какъв брой е уязвимо служебното състояние на редовите прокурори и следователи, сложени в сложната алтернатива – дали да са лоялни на вътрешнослужебната йерахия или да изпълнят закона. Но постоянно има способи за изложение на опозиция и за смяна. Помним по какъв начин в мандата на основния прокурор Никола Филчев беше основана различна прокурорска организация. Помним и опитите на редовите прокурори да излъчат различни кандидатури за членове на предходния Висш правосъден съвет. Убедени сме, че и в този момент съсловието има задоволително сили, воля и подготвеност да изиска и наложи смяна в ръководството на прокуратурата. От личния си опит на дългогодишно отстояване на съдийската самостоятелност знаем, че в дискредитираната страна, която дава признаци на постъпателно мафиотизиране от вътрешната страна, гражданското общество е единственият достоверен източник на овластяване и поддръжка. Не позволявайте да Ви опълчват на жителите!
Не се оставяйте да Ви обезкуражат и пропагандните тези, че битката за правосъдната власт е партиен въпрос. Не единствено тъй като е цинично тази позиция да се постанова от представители на ръководещите, които се държат по този начин, като че ли цивилизацията няма значение. А заради това, че въпросът за структурата и наличието на правосъдните институции е въпрос на политика, за която отговорност носи обществената власт. Ние с Вас не сме обекти, а субекти на промяната и сме призвани с професионалните си биографии да не позволим подмяната на нейните цели и задания. Убедени сме, че дефинираните граници на легитимност на съдийския активизъм в решението Lopez Lone и други против Хондурас на Интерамериканския съд по правата на индивида в цялостна степен е годно и за прокурорите в борбата им за правото и за отбрана на професионалната еднаквост: „ В моменти на конституционни рецесии, публични разтърсвания и радикални обществени трансформации дейната роля на съдиите е от значително значение за одобряване демократичния ред. В моменти на тежки рецесии на демокрацията нормите, които нормално лимитират присъединяване на съдиите в публичния живот, не са използвани към дейностите им в отбрана на правовия ред ”. Валидни за Вас са и думите на лорд Томас – ръководител на Върховния съд на Англия, казани през 2015 година: „ Необходими са мощно водачество в правосъдната власт и ангажираност. Съдиите не могат да чакат другите да създадат нужното за отбрана на правосъдната власт и правосъдната система. Изискват се дейни дейности от страна на съдиите. ”
Уважаеми сътрудници, призоваваме Ви да дадете обществен израз на възмущението си от дългогодишната корист с прокуратурата! Да поемете водачеството в отбрана на професионалното си достолепие и да изразите недвусмислено ясна позиция във връзка с полезностите, методите и компетентността на настоящето административно управление на институцията! Убедени сме, че наред с нашата поддръжка ще срещнете поддръжката и на останалите юридически специалности, на завършващите студенти в юридическите факултети, които търсят удостоверение в нашите каузи, че правото е най-силното човешко достижение за реализиране на мир и правдивост.
14 юли 2020 година
Управителен съвет на Съюза на съдиите в България
То е адресирано до прокурорите и следователите в цялата страна. В обръщението си съдиите от най-голямата съсловна организация на магистрати, показват съпричастност към експертите в държавното обвиняване, изправяни от години пред неуместния избор дали да слушат началника или да ползват закона.
И им припомнят, че жителите, защитаващи демокрацията, не са техен зложелател, а изгубеното доверие е поради „ срамните обстоятелства на безучастие, двоен стандарт и явно тъпчене на конституционно предпазени права и правила, довели до обезличаване на прокуратурата “.
дайте обществен израз на възмущението си от дългогодишната корист с прокуратурата, приканват съдиите.
Публикуваме декларацията без съкращения.
ДЕКЛАРАЦИЯ В ПОДКРЕПА НА КОЛЕГИТЕ ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ
Уважаеми сътрудници прокурори и следователи,
В последните години с възходяща паника съпреживяваме с Вас разрушителните процеси, дискредитиращи публичното доверие в прокуратурата. За този отвратително тежък за почтените представители на специалността резултат обаче не са отговорни непримиримите жители, които упорстват за транспарантно ръководство на правосъдната власт, и в частност на прокуратурата, за независимостта на съда и професионалната автономия на прокурорите от горестоящите им ръководители, от министър-председателя и сенчестите центрове на власт, които уголемяват въздействието си заради престъпна приложимост на обществени запаси. Не бива да не си даваме сметка за очевидното. Гражданите бяха дългогодишни очевидци:
– (върховните прокурори Николай Джамбов и Васил Миков) и неразследваните подозрения за съпричастието на основни прокурори към достигането на този обезверен личностен лимит ;
– (Николай Колев) и н еразследваните обвинявания на фамилията му за съучастничество на основния прокурор (предмет на разискване по делото „ Колеви против България ”);
– (Надежда Георгиева), станали съображение на английски съд да не гласоподава доверие на българския съд заради незадоволителни в действителност и нормативни гаранции за неговата самостоятелност от основния прокурор (по делото за предаването на българската гражданка Калайджиева за наказателно гонене в България);
– както и данните от същия обществено оповестен диалог, че водачът на ръководещата партия е осведомен с редица прокурори и тяхната кариерна орис ;
– и наложилото се публично подстрекателство, че това въздействие в действителност съставлява действителният избор на основен прокурор, а последвалото гласоподаване във Висш съдебен съвет е само недотам изкусна форма за придаване на все по-изтъняваща симулативност на законност;
– от министъра на вътрешните работи, в това число при избора на фамилната му другарка (Владимира Янева) за ръководител на най-големия областен съд в страната , а след това – на неналичието на реакция във връзка на оповестените инструкции на назначената към този момент за ръководител на Софийския градски съд другарка на министъра на вътрешните работи за това по какъв начин да бъдат дефинирани настояванията за потребление на специфични разследващи средства, тъй че да се заобиколи законът за тяхната лимитирана употреба;
– и прокурори по време на ненужни за правораздаването обществени арести и унизяване на човешкото достойнство;
– и връзката им с Общинския съвет – Приморско;
– която убеди жителите в неразклатеното въздействие на премиера върху активността на кадровия орган на съдиите, прокурорите и следователите;
– взел участие като медиатор за образуване на срещата, и с издател на вестник и предприемач в миг, когато по отношение на активността на сдруженията му се прави прокурорска инспекция, макар че издателят алармира за оказан върху него неприемлив напън, корист с власт и търговия с въздействие (т.нар. в медиите случай “ЦУМ-гейт ”);
– („ Все едно не сме имали правораздаване 5 години. “);
– ;
– в предварителния асортимент на структуроопределящи съдилища;
–. Властовата корупция може да има разнообразни лица и едно от тях е последващото „ почитане ” с висока кадрова позиция.
Гражданите не можеха да не виждат обстоятелството, че редовите прокурори не реагираха, когато бяха разлепени приживе некролози на член на Висшия правосъден съвет , определен от самите прокурори (Камен Ситнилски).
Не можеше да остане незабелязана и неналичието на реакция на прокуратурата, когато с финален правосъден акт на Върховния касационен съд беше признато, че следовател, след това – началник на следствена работа (Петьо Петров), е подбудил магистрат към закононарушение. Не се съмняваме, че Вие, които сте същински експерти, знаете чудесно, че подстрекателството към закононарушение нарушава значително правото на обективен развой на предизвикания жител по член 6 Европейска конвенция за правата на човека, т.е. главната функционалност на правосъдната власт по реализиране на заслужено правораздаване. Именно заради това, че сте същински експерти, доста добре знаете, че „ публичният интерес от битката с престъпността не може да оправдае събирането на доказателства, получени посредством подстрекаване към осъществяване на закононарушение ”, а задачата на органа на следствието е „ да предотврати и проверява закононарушението, а не да го провокира ” (решение на Европейски съд по правата на човека от 23.10.2014 година по делото Фурхт против Германия). Липсата на професионална реакция и каквато и да било етична оценка на държанието на господин Петров не може да не бъде обсъждана от жителите в подтекста на бездействието на прокуратурата да ревизира обществено оповестени изказвания за настоящото му въздействие върху правоохранителните органи и съответни прокурори за изнудване на предприемачи и нелегално заграбване на търговски предприятия и имущество (т. нар. в медиите проблем „ Осемте джуджета ”).
Липсата на реакция, която да даде явен знак на обществото за изрично разграничение от властовото безвластие, неизбежно се връща като бумеранг и води до последващи падения .
, не владеят специалността, не разполагат със силата на знанието, заради което прибягват до инструментариума на насилието и страха, не имат нравствени качества да създадат абсолютно ясното за здравия разсъдък отграничение сред фундаментално значимото за правовата страна почитание към презумпцията за невиновност на всеки жител, упрекнат по неприключило наказателно произвеждане, и прозрачността на обществената власт.
За страдание изброяването на срамните обстоятелства на безучастие, двоен стандарт и явно тъпчене на конституционно предпазени права и правила, водещи до обезличаването на прокурорската институция като орган за отбрана на законността, не е изчерпателно. Припомняме част от събитията през последните две десетилетия, с цел да стане ясно, че не е допустимо те да са останали незабелязани от обществото. Напротив – точно такива събития образуват публичната памет и трайната настройка на гражданско съмнение и непоносимост към процесите на противоконституционното преодоляване на прокуратурата. Опасността, която изтъквахте, когато изразявахте несъгласието си с разделянето на Висшия правосъден съвет на две независими професионални колегии – че ще се стигне до изваждането на прокуратурата от самостоятелната правосъдна власт и до слагането й в директно послушание на изпълнителната власт, в действителност е осъществена без смяна на Конституцията.
Тревожен факт е, че прокуратурата към този момент разполага и със силов инструментариум (правомощията на Бюрото за отбрана да употребява оръжие по директно предписание от основния прокурор), който поначало е характерен на изпълнителната власт, тъй като тя може да бъде следена от Народното събрание. Силовите дейности по наложително нахлуване и осъществяване на претършуване в Президентството на Република България са безусловно неприемливи в правовата страна . Знаем, че няма потребност да убеждаваме Вас, същинските експерти, че следствието на твърдeните закононарушения е възможно и обективно допустимо без противоконституционно уязвяване на президентската институция.
Уважаеми сътрудници, с разделянето на Висшия правосъден съвет съдиите не Ви изоставиха на произвола на вашите назначени на правилото „ Ти си го избра ” административни ръководители, както някои от Вас ни укоряват. Това беше единственият метод да се сложи витално нужното за правовата страна и за укрепването на гражданското общество начало на еманципирането на съда от силовата власт и на дефиниране на механизмите за носене на отговорност за образа и активността на прокуратурата от нейните политически инженери. Ние в никакъв случай няма да се превърнем в безразлични наблюдаващи на положението на институцията, в която болшинството честни прокурори и следователи поставят неимоверни старания да изпълнят професионалния си дълг по предоставените им каузи. Това обаче напълно не е задоволително за отбрана на публичния интерес, професионалното достолепие и положително име, за опцията да се понесе отговорност за разрушеното доверие в институцията. Съзнаваме какъв брой е уязвимо служебното състояние на редовите прокурори и следователи, сложени в сложната алтернатива – дали да са лоялни на вътрешнослужебната йерахия или да изпълнят закона. Но постоянно има способи за изложение на опозиция и за смяна. Помним по какъв начин в мандата на основния прокурор Никола Филчев беше основана различна прокурорска организация. Помним и опитите на редовите прокурори да излъчат различни кандидатури за членове на предходния Висш правосъден съвет. Убедени сме, че и в този момент съсловието има задоволително сили, воля и подготвеност да изиска и наложи смяна в ръководството на прокуратурата. От личния си опит на дългогодишно отстояване на съдийската самостоятелност знаем, че в дискредитираната страна, която дава признаци на постъпателно мафиотизиране от вътрешната страна, гражданското общество е единственият достоверен източник на овластяване и поддръжка. Не позволявайте да Ви опълчват на жителите!
Не се оставяйте да Ви обезкуражат и пропагандните тези, че битката за правосъдната власт е партиен въпрос. Не единствено тъй като е цинично тази позиция да се постанова от представители на ръководещите, които се държат по този начин, като че ли цивилизацията няма значение. А заради това, че въпросът за структурата и наличието на правосъдните институции е въпрос на политика, за която отговорност носи обществената власт. Ние с Вас не сме обекти, а субекти на промяната и сме призвани с професионалните си биографии да не позволим подмяната на нейните цели и задания. Убедени сме, че дефинираните граници на легитимност на съдийския активизъм в решението Lopez Lone и други против Хондурас на Интерамериканския съд по правата на индивида в цялостна степен е годно и за прокурорите в борбата им за правото и за отбрана на професионалната еднаквост: „ В моменти на конституционни рецесии, публични разтърсвания и радикални обществени трансформации дейната роля на съдиите е от значително значение за одобряване демократичния ред. В моменти на тежки рецесии на демокрацията нормите, които нормално лимитират присъединяване на съдиите в публичния живот, не са използвани към дейностите им в отбрана на правовия ред ”. Валидни за Вас са и думите на лорд Томас – ръководител на Върховния съд на Англия, казани през 2015 година: „ Необходими са мощно водачество в правосъдната власт и ангажираност. Съдиите не могат да чакат другите да създадат нужното за отбрана на правосъдната власт и правосъдната система. Изискват се дейни дейности от страна на съдиите. ”
Уважаеми сътрудници, призоваваме Ви да дадете обществен израз на възмущението си от дългогодишната корист с прокуратурата! Да поемете водачеството в отбрана на професионалното си достолепие и да изразите недвусмислено ясна позиция във връзка с полезностите, методите и компетентността на настоящето административно управление на институцията! Убедени сме, че наред с нашата поддръжка ще срещнете поддръжката и на останалите юридически специалности, на завършващите студенти в юридическите факултети, които търсят удостоверение в нашите каузи, че правото е най-силното човешко достижение за реализиране на мир и правдивост.
14 юли 2020 година
Управителен съвет на Съюза на съдиите в България
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ