Забравеният стадион на Пловдив
В момента Пловдив разполага с два нови стадиона на Ботев и Локомотив, за жалост стадион Пловдив тъне в давност и опустошение, а всеки знае за стадионите на Марица и Спартак. Но малко хора знаят, че първият по-голям стадион в Пловдив се намирал на Асеновградско шосе.
Прочетете още
Става въпрос за първия стадион Локомотив, който се е намирал на Асеновградско шосе. Самото оборудване е било сцена на конфликтите преди комунизма.
През 1948-та година, когато родния футболен хайлайф към този момент самостоятелен стадионът приема и 6 пловдивски дербита сред Локомотив и Ботев. Тогава не е имало различен стадион, който да е бил подобаващ за конфликтите. През 1954г. е открит стадион " Пловдив " и тогава конфликтите се реалокират на него, а през 1961г. е открит и стадион " Христо Ботев ".
Първите 6 дербита след като се води статистика за мачовете сред Ботев и Локомотив на фаза футболен хайлайф се играят точно на стадиона на Асеновградско шосе.
Първото дерби е на 1 април 1951г., а Локомотив е алегоричен хазаин и побеждава с 3:0. Попаденията вкарват Петър Събев, Атанас Николов и Николай Милков.
Последното дерби на стадиона се играе на 11 септември 1953г., когато Локомотив печели с 2:0 след голове на Тодор Атлиев и Иван Василев.
Основаният през 1926 година „ Спортклуб “, чийто правоприемник е „ Локомотив “ е имал свое игрище. Но след ужасяващото земетресение, раздрусало Южна България през април 1928 година, „ Спортклуб “ остава без терен, защото там се заселили пловдивчани, чиито къщи са разрушени от бедствието. Клубът прави действия пред Общината и централните спортни институции да им бъде провиснал имот за противоречиви занимания, само че това не става и клубът остава без лично игрище.
На 20 декември 1930 в. „ Борба “ оповестява, че е направен проект за общински състезателен стадион, който ще се намира зад квартал „ Лаута ”. „ Стадиумът ще обгръща едно грамадно пространство от 200 декара. За всички организации по физическо образование са планувани в проекта специфични плацове… На стадиума ще бъдат направени басейни за воден спорт. Освен това ще има стрелбища, плацове за тенис, езда и за всевъзможен различен спорт “.
На 9 август 1933 година същото издание написа, че Общината ще направи действия клубовете в града да узаконят собствеността на игрищата си, като им се дават нотариални актове за терените, отпуснати на „ Ботев ”, „ Левски ” и „ Марица ”.
В интервала 1941-1942 година е построена солидната естрада за 7000 фенове на игрище „ Левски ". Съоръжението е финансирано от БДЖ благодарение на дребни суми от Семеен кодекс „ Левски ” и Пловдивската община. На 11 юли 1943 година на новопостроения стадион за първи път се организират надпревари. Обектът остава уникален в града и окръга до 1954 година, когато е открит стадион „ Пловдив “.
Капацитетът е за към 10 000 фенове. Имало е лекоатлетическа писта, волейболни и баскетболни стадиони, тенис кортове и битова постройка. Размерът на футболния терен, който е бил с дренаж е 105х75 метра. Тук се провеждат и организират всички огромни спортни празненства и надпревари в града. През годините спортното оборудване носи името: „ Игрище „ Левски “, ЖСК-Левски ", „ БДЖ-Левски ”, „ Локомотив-Спартак ” и „ Локомотив “. Заради бързото развиване на железопътния превоз, при започване на 60-те години на ХХ век гара Пловдив-разпределителна се нуждае от уголемение на коловозното развиване, с цел да поема увеличаващия се трафик. Това предопределя ориста на стадион „ Локомотив “. Решено е стадионът да се събори, а новото оборудване да бъде издигнато в парк „ Лаута “ на повърхност от 110 дка. Ето какво съобщи през март 2011 година някогашният основен проектант на Пловдив и ръководител на футболната секция арх. Здравко Василков: „ В интервала 1962-1964 година говорихме с ръководителя на „ Локомотив “ Атанас Шейтанов във връзка събарянето на остарелия стадион. Тогава предложих да се срещнем с министъра на земеделието и някогашен ръководител на Окръжния национален съвет (ОНС) в Пловдив и желаяме едно парче земя в „ Лаута “ за построяването на новия стадион. Това щеше да е отплата за терена на остарялото игрище на Асеновградско шосе. Мисля, че мястото го даде Общината, само че всички средства за градежа пристигнаха от Министерството на превоза, респективно ЖП ръководство - Пловдив. След това Министерството трансферира всичко на Община Пловдив. “
След като остарелият стадион бе съборен, на това място стана уголемение на коловозното развиване на Пловдив-разпределителна. Пространството по бул. „ Найчо Цанов ” бе оградено с бетонни панели. При слагането им ръководителят на обекта инж. Танчо Танчев разпорежда там, където е била входната врата на стадиона,,да се сложи врата, с цел да се означи знаковото място.
В днешно време от стадиона не е останало съвсем нищо. В момента релси са на местата на игрищата и трибуните, а единствените неща от игрища, които са останали са портата, част от билетната каса и разрушени помощения.
През 1966г. стартира градежа на стадион " Локомотив ", който е на настоящето му място в парк " Лаута ". Заради разнообразни аргументи обаче стадионът е отворен чак през 1982г. В началото на 90-те години той е приключен изцяло, а през 2010 е реконструиран изцяло. Следват още няколко обновления през години преди да стартира цялостното строителство и да се прави естрада по естрада, с цел да може тимът на Локомотив да семейства на него. В края на тази година се чака да бъде приключена и последната централна естрада, с което стадионът ще разполага с четири нови трибуни.
Пловдивските дербита от 1948 на стадион Локомотив на Асеновградско шосе:
1 април 1951г. Локомотив - Ботев (б.а. - името на Ботев тогава е ДНВ - дом на националната войска) 3:0
30 юни 1951г. Ботев (б.а. - името на Ботев е още веднъж ДНВ) - Локомотив 2:1
25 май 1952г. Ботев (б.а. - името на Ботев е ДНА - Дом на националната армия) - Локомотив 0:1
3 август 1952г. Локомотив - Ботев (б.а. - името на Ботев тогава още веднъж е ДНА) 2:1
12 април 1953г. Ботев (б.а. - името на Ботев тогава още веднъж е ДНА) - Локомотив 0:1
11 септември 1953г. Локомотив - Ботев (б.а. - името на Ботев тогава още веднъж е ДНА) 2:0
Общ баланс на стадиона: 4 победи за Локомотив, 2 победи за Ботев, голова разлика 9:3 за Локомотив
За част от материала е употребена информация от sportsmuseumplovdiv.bg
Прочетете още
Става въпрос за първия стадион Локомотив, който се е намирал на Асеновградско шосе. Самото оборудване е било сцена на конфликтите преди комунизма.
През 1948-та година, когато родния футболен хайлайф към този момент самостоятелен стадионът приема и 6 пловдивски дербита сред Локомотив и Ботев. Тогава не е имало различен стадион, който да е бил подобаващ за конфликтите. През 1954г. е открит стадион " Пловдив " и тогава конфликтите се реалокират на него, а през 1961г. е открит и стадион " Христо Ботев ".
Първите 6 дербита след като се води статистика за мачовете сред Ботев и Локомотив на фаза футболен хайлайф се играят точно на стадиона на Асеновградско шосе.
Първото дерби е на 1 април 1951г., а Локомотив е алегоричен хазаин и побеждава с 3:0. Попаденията вкарват Петър Събев, Атанас Николов и Николай Милков.
Последното дерби на стадиона се играе на 11 септември 1953г., когато Локомотив печели с 2:0 след голове на Тодор Атлиев и Иван Василев.
Основаният през 1926 година „ Спортклуб “, чийто правоприемник е „ Локомотив “ е имал свое игрище. Но след ужасяващото земетресение, раздрусало Южна България през април 1928 година, „ Спортклуб “ остава без терен, защото там се заселили пловдивчани, чиито къщи са разрушени от бедствието. Клубът прави действия пред Общината и централните спортни институции да им бъде провиснал имот за противоречиви занимания, само че това не става и клубът остава без лично игрище.
На 20 декември 1930 в. „ Борба “ оповестява, че е направен проект за общински състезателен стадион, който ще се намира зад квартал „ Лаута ”. „ Стадиумът ще обгръща едно грамадно пространство от 200 декара. За всички организации по физическо образование са планувани в проекта специфични плацове… На стадиума ще бъдат направени басейни за воден спорт. Освен това ще има стрелбища, плацове за тенис, езда и за всевъзможен различен спорт “.
На 9 август 1933 година същото издание написа, че Общината ще направи действия клубовете в града да узаконят собствеността на игрищата си, като им се дават нотариални актове за терените, отпуснати на „ Ботев ”, „ Левски ” и „ Марица ”.
В интервала 1941-1942 година е построена солидната естрада за 7000 фенове на игрище „ Левски ". Съоръжението е финансирано от БДЖ благодарение на дребни суми от Семеен кодекс „ Левски ” и Пловдивската община. На 11 юли 1943 година на новопостроения стадион за първи път се организират надпревари. Обектът остава уникален в града и окръга до 1954 година, когато е открит стадион „ Пловдив “.
Капацитетът е за към 10 000 фенове. Имало е лекоатлетическа писта, волейболни и баскетболни стадиони, тенис кортове и битова постройка. Размерът на футболния терен, който е бил с дренаж е 105х75 метра. Тук се провеждат и организират всички огромни спортни празненства и надпревари в града. През годините спортното оборудване носи името: „ Игрище „ Левски “, ЖСК-Левски ", „ БДЖ-Левски ”, „ Локомотив-Спартак ” и „ Локомотив “. Заради бързото развиване на железопътния превоз, при започване на 60-те години на ХХ век гара Пловдив-разпределителна се нуждае от уголемение на коловозното развиване, с цел да поема увеличаващия се трафик. Това предопределя ориста на стадион „ Локомотив “. Решено е стадионът да се събори, а новото оборудване да бъде издигнато в парк „ Лаута “ на повърхност от 110 дка. Ето какво съобщи през март 2011 година някогашният основен проектант на Пловдив и ръководител на футболната секция арх. Здравко Василков: „ В интервала 1962-1964 година говорихме с ръководителя на „ Локомотив “ Атанас Шейтанов във връзка събарянето на остарелия стадион. Тогава предложих да се срещнем с министъра на земеделието и някогашен ръководител на Окръжния национален съвет (ОНС) в Пловдив и желаяме едно парче земя в „ Лаута “ за построяването на новия стадион. Това щеше да е отплата за терена на остарялото игрище на Асеновградско шосе. Мисля, че мястото го даде Общината, само че всички средства за градежа пристигнаха от Министерството на превоза, респективно ЖП ръководство - Пловдив. След това Министерството трансферира всичко на Община Пловдив. “
След като остарелият стадион бе съборен, на това място стана уголемение на коловозното развиване на Пловдив-разпределителна. Пространството по бул. „ Найчо Цанов ” бе оградено с бетонни панели. При слагането им ръководителят на обекта инж. Танчо Танчев разпорежда там, където е била входната врата на стадиона,,да се сложи врата, с цел да се означи знаковото място.
В днешно време от стадиона не е останало съвсем нищо. В момента релси са на местата на игрищата и трибуните, а единствените неща от игрища, които са останали са портата, част от билетната каса и разрушени помощения.
През 1966г. стартира градежа на стадион " Локомотив ", който е на настоящето му място в парк " Лаута ". Заради разнообразни аргументи обаче стадионът е отворен чак през 1982г. В началото на 90-те години той е приключен изцяло, а през 2010 е реконструиран изцяло. Следват още няколко обновления през години преди да стартира цялостното строителство и да се прави естрада по естрада, с цел да може тимът на Локомотив да семейства на него. В края на тази година се чака да бъде приключена и последната централна естрада, с което стадионът ще разполага с четири нови трибуни.
Пловдивските дербита от 1948 на стадион Локомотив на Асеновградско шосе:
1 април 1951г. Локомотив - Ботев (б.а. - името на Ботев тогава е ДНВ - дом на националната войска) 3:0
30 юни 1951г. Ботев (б.а. - името на Ботев е още веднъж ДНВ) - Локомотив 2:1
25 май 1952г. Ботев (б.а. - името на Ботев е ДНА - Дом на националната армия) - Локомотив 0:1
3 август 1952г. Локомотив - Ботев (б.а. - името на Ботев тогава още веднъж е ДНА) 2:1
12 април 1953г. Ботев (б.а. - името на Ботев тогава още веднъж е ДНА) - Локомотив 0:1
11 септември 1953г. Локомотив - Ботев (б.а. - името на Ботев тогава още веднъж е ДНА) 2:0
Общ баланс на стадиона: 4 победи за Локомотив, 2 победи за Ботев, голова разлика 9:3 за Локомотив
За част от материала е употребена информация от sportsmuseumplovdiv.bg
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ