Войната на Русия с Украйна: Ще замръзне ли фронтът
В момента нито Украйна, нито Русия могат да натрупат задоволително сили, с цел да основат на фронта ударна мощ, неведнъж превишаваща силите на съперника. В тези посоки, където всяка от армиите се пробва да нападна, съперникът е съумял да се приготви за защита до степен, че с цел да бъде изработен пробив, превъзходството на нападателите би трябвало да бъде смазващо. Какви са аргументите за тази обстановка, при какви условия една от страните би съумяла да обърне обстановката и може ли да се чака това тази зима - тези въпроси задава съветската редакция на BBC.
Есенната тиня и мраз принуждават воюващите страни в Украйна да създадат корекции във военните интервенции, само че интензивността на военните дейности не понижава. Руската войска продължава масираната си атака към Авдеевка, приключва прегрупирането на силите в посока Купянск и не се отхвърля от проектите си да се придвижи към Лиман. Украинските войски не стопират да нападат съветските укрепления в посока Токмак и се пробват да разширят тактическите плацдарми на левия бряг на Днепър. На юг и северозапад от Бахмут яростните борби не престават с изменчив триумф.
Въпреки цялата интензивност фронтовата линия леко се трансформира. Често информацията за една от страните, напредваща няколкостотин метра, е последвана от отчети за сполучлива контраофанзива на врага. И Москва, и Киев афишират големи загуби на врага, разнообразни източници и средства на агитация разгласяват голям брой фотоси на заличаване на вражеска техника и уреди, убити и пленени бойци, а доста военни специалисти и политици са все по-склонни да считат, че дейностите са достигнали до задънената улица на позиционната война.
Главнокомандващият въоръжените сили на Украйна военачалник Валерий Залужни също приказва за прекосяването на военните дейности в нова фаза - позиционна война на безсилие. В публикация, оповестена в списание Economist, той уточни, че актуалната обстановка е в интерес на Русия, което й разрешава да възвърне военния си капацитет и да продължи да съставлява опасност за Украйна.
Гледната точка на Залужни се споделя от западни представители, които са осведомени със разследваща информация за настоящото положение на спора и фронта в Украйна. Кореспондентът на BBC Джонатан Бийл беседва с тях при изискване за анонимност. Те считат, че нито Русия, нито Украйна са способни да проведат " решителни настъпателни интервенции по суша " в обозримо бъдеще, въпреки и да не назовават ситуацията патова, защото и двете страни не престават настъпателни дейности, а Владимир Путин към момента не се е отказал от военните си упоритости.
Какви са резултатите от приключващата лятно-есенна акция и проектите на съветските и украинските военни за близкото бъдеще?
Приключи ли украинската атака?
Руски военни блогъри и публицисти приказват много за това, че украинската атака е завършила. В Украйна никой публично не разгласи края й, само че като се има поради какъв брой доста се говореше за това през предходната есен, зима и пролет, психически е мъчно да се направи това - декларираните цели не бяха реализирани.
" В политически проект офанзивата продължава. Военно - това в действителност завърши още през юли, всичко останало е опит за отработване на политическа нужда без явен късмет за пробив тук и в този момент ", споделя съветски боен специалист, който разяснява обстановката пред BBC. " Беше ясно, че ние (руските войски - Би Би Си) въпреки и да понасяме загуби, имаме запаси. Може би тези запаси понижават, само че най-вероятно не, те остават, даже се появяват нови. При тези условия нямаше потребност да се чака какъвто и да било стратегически триумф [за украинската армия]. "
Ако напролет и началото на лятото главната цел на бъдещата украинска атака беше наименуван достъп до Азовско море (по това време към момента нямаше цялостна убеденост, че украинските въоръжени сили ще напреднат в Запорожие), то през септември това бе оповестено за Токмак, град, ситуиран на 60 километра от брега. Украинските въоръжени сили не престават да се движат в посока Токмак, само че този прогрес не може да се назова бърз, темпът на нахлуване е най-вече стотици метри и те се намират на 15-20 км. от задачата.
Причините за подобен муден прогрес станаха явни още в самото начало на боевете.
Докато Украйна се готвеше да нападна, Русия се готвеше да се пази. В посоката на евентуалната офанзива (и освен върху нея) е построена слоеста защита с полеви укрепления, която включва освен противотанкови пирамиди, само че и доста километри окопи, блиндажи и бункери, опорни точки, землянки и дълбоки минни полета.
Те [руснаците] имат бойци, които сега не вземат участие в първа или втора линия, знаете ли какво вършат в тила? Копаят окопи. И по тази причина изкопаха окопи както пред Мелитопол, по този начин и зад Мелитопол ", написа Кирил Яковлев, съавтор на украинския телеграм канал " Братя Яковлеви ". " И там не са единствено окопи, там има цели шибани градове. " Те са като хобити: влезнали в едно село и излезли след 3 км в друго. За страдание, ние не разполагаме с това. "
Но най-важното е, че Русия съумя да струпа задоволително сили и средства на тези позиции, с цел да забави доста настъпващите елементи на украинските въоръжени сили. Русия съумя да провежда работата на артилерията и авиацията, които дружно със сухопътните сили водиха война против украинските ударни елементи.
Това опълчване доста усложни работата на украинската инженерна техника, която се занимаваше с разминирането.
Украинският боен специалист Сергей Морфинов споделя, че, като се вземат поради всички тези условия, даже и скромните триумфи на украинските въоръжени сили са като огромно достижение.
" Клинът, който украинските въоръжени сили направиха край Работино от началото на лятото, е с дълбочина 9-10 км. А от ръба му до Токмак остават още към 20 км. Като се има поради фактът, че Токмак е огромна укрепена зона, заобиколена от основната линия на Суровикин. Но достигането му тази есен е нереалистична задача за украинските въоръжени сили ", призна той.
" От друга страна, през това лято и есента въоръжените сили на Украйна съумяха да пробият първата линия на масираната защита на съветската войска - през минни полета, без предимство в артилерия и пехота и с преимущество на руснаците в авиацията и безпилотните самолети. Малко евентуално е някоя друга войска да е правила такова нещо през последните няколко десетилетия ", означи украинският специалист.
Но успеха " по точки " във война, чиято цел е освобождението на окупираните територии, е дребна разтуха. В последна сметка мярката за триумф в такава интервенция са квадратните километри територия, взета под надзор, а не броят пробиви на плътните отбранителни линии на съперника.
Морска война
На фона на събитията в континенталната част на окупирана Украйна дейностите на украинските въоръжени сили в морето и към Крим ненадейно се оказаха по-успешни.
Крайната цел на украинските проекти за постигане до крайбрежията на Азовско море беше Крим, само че заради обстоятелството, че те не можаха да бъдат осъществени, въпросът за неговото освобождение даже не беше обсъждан като непосредствена задача.
Освобождаването на полуострова, анексиран от Русия през 2014 година, беше декларирано от Украйна като част от общите цели на войната - възвръщане на всички окупирани територии.
Едновременно с придвижването към Крим, Украйна стартира обособена акция в морето и в самия Крим. Нейните съставни елементи бяха оповестени през септември от съветника на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк.
Според него тя се състои от три точки:
- битката с съветската противовъздушна защита в Крим, с цел да може по-късно по-лесно да се обстрелва полуострова с крилати ракети и атакуващи дронове; - влияние върху слабите места на маршрутите за доставки на съветската формация на континента. Повечето от военни товари на РФ минават през Крим; - да се подсигурява, че съветският Черноморски флот ще напусне базата си в Севастопол.
Тази акция не беше толкоз необятно отразена в пресата, колкото сухопътната атака, само че Украйна беше много сполучлива в морето.
На 5 октомври стана известно, че Русия е изтеглила по-голямата част от Черноморския флот от главната си база в анексирания Крим. Част от корабите са трансферирани в Новоросийск, част във Феодосия.
Това беше предшествано от ракетни офанзиви по щаба на Черноморския флот, който беше отчасти опустошен, и сухия док на Севастополския кораборемонтен цех, в който бяха съществено развалени огромен десантен транспортен съд и подводница. Атакувани са позиции на Противовъздушна отбрана. През юли украинците нападнаха Кримския мост с безпилотни лодки, самият мост също бе съществено развален, а придвижването от едната страна на пътния сектор беше спряно за няколко седмици.
През август украинските войски нападнаха Чонгарския мост и моста край Геничевск, които свързват анексирания Крим с континенталната част на Украйна.
И макар че вследствие на тези интервенции снабдяването на съветската формация не беше спряно и небето над Крим не можа да се " отвори " за ракети, изтеглянето на Черноморския флот от Севастопол, даже и краткотрайно, е значим резултат, който към този момент доста трансформира салдото на силите по море.
Нежелание да се бият в огромни обединения
Американски военни специалисти считат, че Киев е бил заставен да прекрати настъплението си на южния фронт заради обстоятелството, че за украинските въоръжени сили е мъчно да провеждат в действителност огромни военни интервенции, които изискват ясна съгласуваност на дейностите на огромен брой елементи.
Както Майкъл Кофман от Центъра за военноморски разбор (CNA) и Роб Лий от Изследователския институт за външна политика (FPRI), които посетиха фронта, споделиха пред Financial Times, за украинските въоръжени сили е по-лесно да си взаимодействат като елементи от дребни, доста маневрени щурмови елементи, които не са по-големи от рота.
Украинците минаха към тази позната тактичност, когато бяха изправени пред тежки загуби при започване на лятната атака. Тя има своите преимущества - изтощава съперника, принуждава го да вкара запаси в борба, разкрива концентрацията на артилерията си и се излага на контрабатарейни офанзиви. Но подобен брой войски и тяхното разполагане не са задоволителни за бездънен пробив на защитата, защото врагът съумява да трансферира подкрепления в рисковата посока.
Освен това Кофман и Лий считат, че петседмичните курсове за образование на украински бойци в западни военни бази и полигони не им дават цялостни умения за водене на комбинирани бойни дейности.
Но и съветската войска изпитва сходни проблеми. Те бяха изключително забележими през първия и втория стадий на войната - некоординираните масирани опити за взлом на Киев и Харков, несполучливите интервенции за прекосяване на Северски Донец и завладяването на Угледар доведоха до големи загуби.
Нежеланието и на двете страни да работят дейно в състава на огромните формирования, е друга причина за стагнацията на фронта, показва по-специално редакторът на плана " Ватфор " Сергей Полетаев в списание " Русия в световната политика ".
" Четейки отчети, общувайки с бойци и командири, можете да видите: типичната офанзива, без значение дали е наша или на въоръжените сили на Украйна, е взвод или рота. Дори батальонните офанзиви са необичайност, а обединените дейности на бригади или корпуси са съвсем нечувани от образуването на повече или по-малко компактен фронт предходната пролет ", разказва той обстановката на фронтовата линия.
" Артилерията работи по сходен метод: батерийните залпове са редки; по предписание самоходните оръдия работят поотделно или по двойки. Ударните дронове и фронтовата авиация летят поединично или по двойки. По този метод огромни маси от войски на фронта остават разпръснати и не се трансформират в ударна маса, до момента в който на офанзивите като част от взвод или рота се опълчват от дребни дронове, артилерия и минни полета, които биха били безсилни против групировка, настояща като един цяло ", написа Полетаев.
Разузнаването като основния зложелател
Ситуация, в която нито една от страните не може да реализира съдбоносен триумф на бойното поле, има аргументи и последици.
Не е допустимо скрито да се концентрира ударна мощ и по този начин да се реализира изненада. Планът се пресмята елементарно, съперникът нанася превантивни удари в тила, концентрира огъня на най-опасните посоки и като цяло се пази сполучливо.
Не е допустимо да се завоюва преимущество във въздуха - системата за Противовъздушна отбрана на съперника не го разрешава.
Не е допустимо да се осъзнае превъзходството в броя на бронираните транспортни средства - актуален дуел сред ризница и снаряди постоянно се печели от снаряда. Или мина, или противотанкова ракета, или FPV дрон.
Не е допустимо бързо да се разминира, защото няма задоволително съоръжение за разминиране по необятен фронт, а в тясна зона такива дейности незабавно стават забележими.
Не е допустимо да се опустоши отбраната на врага с компактен артилерийски огън - няма задоволително снаряди.
Качеството изравнява количеството и противоположното
Друга специфичност на войната, която продължава към този момент година и половина, е, че и двете страни, най-вече командният състав, към този момент са натрупали опит и позволяват по-малко неточности, от които съперникът може да се възползва.
Но махавикът на войната продължава да се върти и да смила запаси. В резултат на взаимни офанзиви страните понасят големи човешки и материални загуби, които би трябвало бързо да бъдат попълнени, а това не постоянно се получава.
" За нас (Русия, бел.ред.) главният проблем, който не ни разрешава да излезем от позиционната невъзможност, е не толкоз техническата помощ от НАТО, а осведомителната помощ ", счита съветският боен специалист. Разузнаването на НАТО в действителност е главният ни зложелател. Ако нямаше разузнаване, тогава Украйна най-вероятно към този момент щеше да е изгубила войната, макар доставките на оръжие, просто тъй като ние (Русия) можехме безшумно да концентрираме задоволително сили, с цел да пробием защитата и да проведем няколко сполучливи офанзиви - с пробиви, обграждане и така нататък
" От друга страна, украинците имат два казуса. Първо, това е нашата просветеност - макар всички проблеми, тя към момента е налице и разкрива огромни концентрации. На второ място, неналичието на запаси, добре би било да имат в пъти повече артилерия, танкове и муниции, с цел да образуват естествен ударен пестник. Но не им се дава толкоз ", акцентира съветският специалист.
Украинският боен специалист Сергей Морфинов напомня, че в този момент украинските въоръжени сили се нуждаят на първо място от снаряди за артилерия.
" За Украйна е доста значимо да получава и създава задоволително 155-мм муниции, през 2024 година може да има проблеми с това, защото запасите на Запада са на привършване, а промишленост към момента не е повишена. Плюс това, в случай че към момента има проекти за нова офанзива, тогава имаме потребност и от други неща като димни снаряди (германците подаряват малко от тях, само че са нужни повече), инженерни транспортни средства и съоръжения за разминиране (включително портативни на). Важни биха били боеприпасите от всички типове за HIMARS и M270. " Смята се, че такава ракетна система е даже по-необходима от пусковите установки " Хаймарс " - чувал съм оценки от хора, които поддържат връзка с артилеристи, че съветските цели са доста повече, в сравнение с ракетите на украинските въоръжени сили ", сподели експертът.
А Украйна в действителност се нуждае от повече противовъздушна защита - заради увеличението на броя на съветските шахеди и, евентуално, на крилатите и балистичните ракети.
" Тук приказваме главно за PATRIOT и SAMP/T, плюс гепарди и други И най-после, ще бъде значимо най-сетне да получим F-16 като платформа за разнообразни оръжия ", споделя Сергей Морфинов.
Позиционен не значи неподвижен
Войната стартира да придобива позиционен темперамент в края на есента на 2022 година Последната огромна интервенция, за която Киев можеше да приказва за реализиране на решителни цели, беше отстъплението на съветските войски от десния бряг на Днепър. Тогава Украйна съумя освен да освободи целия десен бряг на Херсонска област, само че и да начертае фронтова линия по Днепър. Това разреши и на двете страни да освободят обилни сили, защото огромната водна преграда им разрешава да държат фронта с по-малки сили.
Въпреки че и Русия, и Украйна от този момент са направили по една много огромна интервенция (руснаците превзеха Бахмут, украинците напреднаха в региона на Орехов), характерът на сухопътната война не се промени коренно, окопната война продължава да бъде маневрена и в това няма никакво несъгласие.
Факт е, че всяка атака в стила на " светкавична война " изисква струпване на огромни запаси, с цел да се реализира неведнъж преимущество над врага на едно място и да се съборят неговите отбрани. Такъв удар, в случай че е сполучлив, унищожава логистиката и системата за командване и ръководство на войските в защитата, основава безпорядък и води до решителна победа.
Целта на позиционната война е да изтощи врага, принуждавайки го да трансферира и изразходва запаси и да отговори на нови провокации. В последна сметка такава война може да сътвори условия за съдбоносен удар. Това е по-сложна война, която изисква доста повече умения от командването. Това може да се съпостави с боксов мач, където " светкавичната война " е опит за довеждане докрай на мача с нокаут, а позиционната - за изтощение на съперника и продобиване на точки.
В момента нито една от страните явно не може да натрупа сили, с цел да сътвори ударен пестник, който неведнъж превъзхожда силите на врага. Освен това в тези посоки, където всяка от армиите се пробва да нападна, съперникът е съумял да се приготви за защита дотам, че превъзходството на нападателите би трябвало да бъде още по-голямо.
" Само превъзходството в материалната и огневата мощност ще може да компенсира прозрачността и неналичието на " мъглата на войната ", споделя съветският боен специалист. — Ако видите врага, съотношението на силите 3:1 [в негова полза] може да не е задоволително. Но в случай че [врагът успее] да се концентрира, да вземем за пример 20:1, тогава това (прозрачност, бел.ред) към този момент няма да ви помогне ", споделя той.
Какво да чакаме през зимата?
Позиционният темперамент на войната не значи, че страните няма да се опитат да напреднат. Посоките на идните интервенции са посочени: украинските въоръжени сили се активизираха на левия бряг на Днепър и не престават офанзивите в южната част на Запорожка област, съветската войска продължава щурмови офанзиви за обграждане на Авдеевка и е ориентирана Купянск, а и евентуално и Лиман. Тези интервенции евентуално ще бъдат лимитирани. В навечерието на новата зимна акция и двете страни ще се опитат да заемат по-изгодни позиции и да задържат самодейността там, където я има, и да я овладеят там, където я няма.
" Офанзивата на украинските въоръжени сили може да продължи и през зимата. Спомняме си, че военните дейности продължиха много интензивно през 2014-2015 година в региона на летището в Донецк и по време на борбата за Дебалцево, а предходната зима в Бахмут и Угледар ", показва Сергей Морфинов.
Но това може и да не се случи, счита специалистът. " Първо, не е доста ясно какъв брой можете да напреднете през минирани полета, в случай че има доста сняг. Ако има замръзване-размразяване, това води до миграция на мини, тогава даже прочистените към този момент проходи могат да бъдат още веднъж минирани. Стои и факторът запаси - не се знае какъв брой от тях имат украинските въоръжени сили, а и факторът муниции.
" Реалистично е и двете страни да приоритизират отбранителните задания, само че дейната защита е допустима и за Русия ", счита съветският боен специалист.
" В същото време не е нужно да чакаме някакви огромни, стратегически настъпления, тъй че, да вземем за пример, да не се постанова да превземаме районен център. Сега виждаме, че задачата за обграждане на Авдеевка се взема решение доста мъчно и е с към момента неразбираеми резултати ", споделя той.
Есенната тиня и мраз принуждават воюващите страни в Украйна да създадат корекции във военните интервенции, само че интензивността на военните дейности не понижава. Руската войска продължава масираната си атака към Авдеевка, приключва прегрупирането на силите в посока Купянск и не се отхвърля от проектите си да се придвижи към Лиман. Украинските войски не стопират да нападат съветските укрепления в посока Токмак и се пробват да разширят тактическите плацдарми на левия бряг на Днепър. На юг и северозапад от Бахмут яростните борби не престават с изменчив триумф.
Въпреки цялата интензивност фронтовата линия леко се трансформира. Често информацията за една от страните, напредваща няколкостотин метра, е последвана от отчети за сполучлива контраофанзива на врага. И Москва, и Киев афишират големи загуби на врага, разнообразни източници и средства на агитация разгласяват голям брой фотоси на заличаване на вражеска техника и уреди, убити и пленени бойци, а доста военни специалисти и политици са все по-склонни да считат, че дейностите са достигнали до задънената улица на позиционната война.
Главнокомандващият въоръжените сили на Украйна военачалник Валерий Залужни също приказва за прекосяването на военните дейности в нова фаза - позиционна война на безсилие. В публикация, оповестена в списание Economist, той уточни, че актуалната обстановка е в интерес на Русия, което й разрешава да възвърне военния си капацитет и да продължи да съставлява опасност за Украйна.
Гледната точка на Залужни се споделя от западни представители, които са осведомени със разследваща информация за настоящото положение на спора и фронта в Украйна. Кореспондентът на BBC Джонатан Бийл беседва с тях при изискване за анонимност. Те считат, че нито Русия, нито Украйна са способни да проведат " решителни настъпателни интервенции по суша " в обозримо бъдеще, въпреки и да не назовават ситуацията патова, защото и двете страни не престават настъпателни дейности, а Владимир Путин към момента не се е отказал от военните си упоритости.
Какви са резултатите от приключващата лятно-есенна акция и проектите на съветските и украинските военни за близкото бъдеще?
Приключи ли украинската атака?
Руски военни блогъри и публицисти приказват много за това, че украинската атака е завършила. В Украйна никой публично не разгласи края й, само че като се има поради какъв брой доста се говореше за това през предходната есен, зима и пролет, психически е мъчно да се направи това - декларираните цели не бяха реализирани.
" В политически проект офанзивата продължава. Военно - това в действителност завърши още през юли, всичко останало е опит за отработване на политическа нужда без явен късмет за пробив тук и в този момент ", споделя съветски боен специалист, който разяснява обстановката пред BBC. " Беше ясно, че ние (руските войски - Би Би Си) въпреки и да понасяме загуби, имаме запаси. Може би тези запаси понижават, само че най-вероятно не, те остават, даже се появяват нови. При тези условия нямаше потребност да се чака какъвто и да било стратегически триумф [за украинската армия]. "
Ако напролет и началото на лятото главната цел на бъдещата украинска атака беше наименуван достъп до Азовско море (по това време към момента нямаше цялостна убеденост, че украинските въоръжени сили ще напреднат в Запорожие), то през септември това бе оповестено за Токмак, град, ситуиран на 60 километра от брега. Украинските въоръжени сили не престават да се движат в посока Токмак, само че този прогрес не може да се назова бърз, темпът на нахлуване е най-вече стотици метри и те се намират на 15-20 км. от задачата.
Причините за подобен муден прогрес станаха явни още в самото начало на боевете.
Докато Украйна се готвеше да нападна, Русия се готвеше да се пази. В посоката на евентуалната офанзива (и освен върху нея) е построена слоеста защита с полеви укрепления, която включва освен противотанкови пирамиди, само че и доста километри окопи, блиндажи и бункери, опорни точки, землянки и дълбоки минни полета.
Те [руснаците] имат бойци, които сега не вземат участие в първа или втора линия, знаете ли какво вършат в тила? Копаят окопи. И по тази причина изкопаха окопи както пред Мелитопол, по този начин и зад Мелитопол ", написа Кирил Яковлев, съавтор на украинския телеграм канал " Братя Яковлеви ". " И там не са единствено окопи, там има цели шибани градове. " Те са като хобити: влезнали в едно село и излезли след 3 км в друго. За страдание, ние не разполагаме с това. "
Но най-важното е, че Русия съумя да струпа задоволително сили и средства на тези позиции, с цел да забави доста настъпващите елементи на украинските въоръжени сили. Русия съумя да провежда работата на артилерията и авиацията, които дружно със сухопътните сили водиха война против украинските ударни елементи.
Това опълчване доста усложни работата на украинската инженерна техника, която се занимаваше с разминирането.
Украинският боен специалист Сергей Морфинов споделя, че, като се вземат поради всички тези условия, даже и скромните триумфи на украинските въоръжени сили са като огромно достижение.
" Клинът, който украинските въоръжени сили направиха край Работино от началото на лятото, е с дълбочина 9-10 км. А от ръба му до Токмак остават още към 20 км. Като се има поради фактът, че Токмак е огромна укрепена зона, заобиколена от основната линия на Суровикин. Но достигането му тази есен е нереалистична задача за украинските въоръжени сили ", призна той.
" От друга страна, през това лято и есента въоръжените сили на Украйна съумяха да пробият първата линия на масираната защита на съветската войска - през минни полета, без предимство в артилерия и пехота и с преимущество на руснаците в авиацията и безпилотните самолети. Малко евентуално е някоя друга войска да е правила такова нещо през последните няколко десетилетия ", означи украинският специалист.
Но успеха " по точки " във война, чиято цел е освобождението на окупираните територии, е дребна разтуха. В последна сметка мярката за триумф в такава интервенция са квадратните километри територия, взета под надзор, а не броят пробиви на плътните отбранителни линии на съперника.
Морска война
На фона на събитията в континенталната част на окупирана Украйна дейностите на украинските въоръжени сили в морето и към Крим ненадейно се оказаха по-успешни.
Крайната цел на украинските проекти за постигане до крайбрежията на Азовско море беше Крим, само че заради обстоятелството, че те не можаха да бъдат осъществени, въпросът за неговото освобождение даже не беше обсъждан като непосредствена задача.
Освобождаването на полуострова, анексиран от Русия през 2014 година, беше декларирано от Украйна като част от общите цели на войната - възвръщане на всички окупирани територии.
Едновременно с придвижването към Крим, Украйна стартира обособена акция в морето и в самия Крим. Нейните съставни елементи бяха оповестени през септември от съветника на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк.
Според него тя се състои от три точки:
- битката с съветската противовъздушна защита в Крим, с цел да може по-късно по-лесно да се обстрелва полуострова с крилати ракети и атакуващи дронове; - влияние върху слабите места на маршрутите за доставки на съветската формация на континента. Повечето от военни товари на РФ минават през Крим; - да се подсигурява, че съветският Черноморски флот ще напусне базата си в Севастопол.
Тази акция не беше толкоз необятно отразена в пресата, колкото сухопътната атака, само че Украйна беше много сполучлива в морето.
На 5 октомври стана известно, че Русия е изтеглила по-голямата част от Черноморския флот от главната си база в анексирания Крим. Част от корабите са трансферирани в Новоросийск, част във Феодосия.
Това беше предшествано от ракетни офанзиви по щаба на Черноморския флот, който беше отчасти опустошен, и сухия док на Севастополския кораборемонтен цех, в който бяха съществено развалени огромен десантен транспортен съд и подводница. Атакувани са позиции на Противовъздушна отбрана. През юли украинците нападнаха Кримския мост с безпилотни лодки, самият мост също бе съществено развален, а придвижването от едната страна на пътния сектор беше спряно за няколко седмици.
През август украинските войски нападнаха Чонгарския мост и моста край Геничевск, които свързват анексирания Крим с континенталната част на Украйна.
И макар че вследствие на тези интервенции снабдяването на съветската формация не беше спряно и небето над Крим не можа да се " отвори " за ракети, изтеглянето на Черноморския флот от Севастопол, даже и краткотрайно, е значим резултат, който към този момент доста трансформира салдото на силите по море.
Нежелание да се бият в огромни обединения
Американски военни специалисти считат, че Киев е бил заставен да прекрати настъплението си на южния фронт заради обстоятелството, че за украинските въоръжени сили е мъчно да провеждат в действителност огромни военни интервенции, които изискват ясна съгласуваност на дейностите на огромен брой елементи.
Както Майкъл Кофман от Центъра за военноморски разбор (CNA) и Роб Лий от Изследователския институт за външна политика (FPRI), които посетиха фронта, споделиха пред Financial Times, за украинските въоръжени сили е по-лесно да си взаимодействат като елементи от дребни, доста маневрени щурмови елементи, които не са по-големи от рота.
Украинците минаха към тази позната тактичност, когато бяха изправени пред тежки загуби при започване на лятната атака. Тя има своите преимущества - изтощава съперника, принуждава го да вкара запаси в борба, разкрива концентрацията на артилерията си и се излага на контрабатарейни офанзиви. Но подобен брой войски и тяхното разполагане не са задоволителни за бездънен пробив на защитата, защото врагът съумява да трансферира подкрепления в рисковата посока.
Освен това Кофман и Лий считат, че петседмичните курсове за образование на украински бойци в западни военни бази и полигони не им дават цялостни умения за водене на комбинирани бойни дейности.
Но и съветската войска изпитва сходни проблеми. Те бяха изключително забележими през първия и втория стадий на войната - некоординираните масирани опити за взлом на Киев и Харков, несполучливите интервенции за прекосяване на Северски Донец и завладяването на Угледар доведоха до големи загуби.
Нежеланието и на двете страни да работят дейно в състава на огромните формирования, е друга причина за стагнацията на фронта, показва по-специално редакторът на плана " Ватфор " Сергей Полетаев в списание " Русия в световната политика ".
" Четейки отчети, общувайки с бойци и командири, можете да видите: типичната офанзива, без значение дали е наша или на въоръжените сили на Украйна, е взвод или рота. Дори батальонните офанзиви са необичайност, а обединените дейности на бригади или корпуси са съвсем нечувани от образуването на повече или по-малко компактен фронт предходната пролет ", разказва той обстановката на фронтовата линия.
" Артилерията работи по сходен метод: батерийните залпове са редки; по предписание самоходните оръдия работят поотделно или по двойки. Ударните дронове и фронтовата авиация летят поединично или по двойки. По този метод огромни маси от войски на фронта остават разпръснати и не се трансформират в ударна маса, до момента в който на офанзивите като част от взвод или рота се опълчват от дребни дронове, артилерия и минни полета, които биха били безсилни против групировка, настояща като един цяло ", написа Полетаев.
Разузнаването като основния зложелател
Ситуация, в която нито една от страните не може да реализира съдбоносен триумф на бойното поле, има аргументи и последици.
Не е допустимо скрито да се концентрира ударна мощ и по този начин да се реализира изненада. Планът се пресмята елементарно, съперникът нанася превантивни удари в тила, концентрира огъня на най-опасните посоки и като цяло се пази сполучливо.
Не е допустимо да се завоюва преимущество във въздуха - системата за Противовъздушна отбрана на съперника не го разрешава.
Не е допустимо да се осъзнае превъзходството в броя на бронираните транспортни средства - актуален дуел сред ризница и снаряди постоянно се печели от снаряда. Или мина, или противотанкова ракета, или FPV дрон.
Не е допустимо бързо да се разминира, защото няма задоволително съоръжение за разминиране по необятен фронт, а в тясна зона такива дейности незабавно стават забележими.
Не е допустимо да се опустоши отбраната на врага с компактен артилерийски огън - няма задоволително снаряди.
Качеството изравнява количеството и противоположното
Друга специфичност на войната, която продължава към този момент година и половина, е, че и двете страни, най-вече командният състав, към този момент са натрупали опит и позволяват по-малко неточности, от които съперникът може да се възползва.
Но махавикът на войната продължава да се върти и да смила запаси. В резултат на взаимни офанзиви страните понасят големи човешки и материални загуби, които би трябвало бързо да бъдат попълнени, а това не постоянно се получава.
" За нас (Русия, бел.ред.) главният проблем, който не ни разрешава да излезем от позиционната невъзможност, е не толкоз техническата помощ от НАТО, а осведомителната помощ ", счита съветският боен специалист. Разузнаването на НАТО в действителност е главният ни зложелател. Ако нямаше разузнаване, тогава Украйна най-вероятно към този момент щеше да е изгубила войната, макар доставките на оръжие, просто тъй като ние (Русия) можехме безшумно да концентрираме задоволително сили, с цел да пробием защитата и да проведем няколко сполучливи офанзиви - с пробиви, обграждане и така нататък
" От друга страна, украинците имат два казуса. Първо, това е нашата просветеност - макар всички проблеми, тя към момента е налице и разкрива огромни концентрации. На второ място, неналичието на запаси, добре би било да имат в пъти повече артилерия, танкове и муниции, с цел да образуват естествен ударен пестник. Но не им се дава толкоз ", акцентира съветският специалист.
Украинският боен специалист Сергей Морфинов напомня, че в този момент украинските въоръжени сили се нуждаят на първо място от снаряди за артилерия.
" За Украйна е доста значимо да получава и създава задоволително 155-мм муниции, през 2024 година може да има проблеми с това, защото запасите на Запада са на привършване, а промишленост към момента не е повишена. Плюс това, в случай че към момента има проекти за нова офанзива, тогава имаме потребност и от други неща като димни снаряди (германците подаряват малко от тях, само че са нужни повече), инженерни транспортни средства и съоръжения за разминиране (включително портативни на). Важни биха били боеприпасите от всички типове за HIMARS и M270. " Смята се, че такава ракетна система е даже по-необходима от пусковите установки " Хаймарс " - чувал съм оценки от хора, които поддържат връзка с артилеристи, че съветските цели са доста повече, в сравнение с ракетите на украинските въоръжени сили ", сподели експертът.
А Украйна в действителност се нуждае от повече противовъздушна защита - заради увеличението на броя на съветските шахеди и, евентуално, на крилатите и балистичните ракети.
" Тук приказваме главно за PATRIOT и SAMP/T, плюс гепарди и други И най-после, ще бъде значимо най-сетне да получим F-16 като платформа за разнообразни оръжия ", споделя Сергей Морфинов.
Позиционен не значи неподвижен
Войната стартира да придобива позиционен темперамент в края на есента на 2022 година Последната огромна интервенция, за която Киев можеше да приказва за реализиране на решителни цели, беше отстъплението на съветските войски от десния бряг на Днепър. Тогава Украйна съумя освен да освободи целия десен бряг на Херсонска област, само че и да начертае фронтова линия по Днепър. Това разреши и на двете страни да освободят обилни сили, защото огромната водна преграда им разрешава да държат фронта с по-малки сили.
Въпреки че и Русия, и Украйна от този момент са направили по една много огромна интервенция (руснаците превзеха Бахмут, украинците напреднаха в региона на Орехов), характерът на сухопътната война не се промени коренно, окопната война продължава да бъде маневрена и в това няма никакво несъгласие.
Факт е, че всяка атака в стила на " светкавична война " изисква струпване на огромни запаси, с цел да се реализира неведнъж преимущество над врага на едно място и да се съборят неговите отбрани. Такъв удар, в случай че е сполучлив, унищожава логистиката и системата за командване и ръководство на войските в защитата, основава безпорядък и води до решителна победа.
Целта на позиционната война е да изтощи врага, принуждавайки го да трансферира и изразходва запаси и да отговори на нови провокации. В последна сметка такава война може да сътвори условия за съдбоносен удар. Това е по-сложна война, която изисква доста повече умения от командването. Това може да се съпостави с боксов мач, където " светкавичната война " е опит за довеждане докрай на мача с нокаут, а позиционната - за изтощение на съперника и продобиване на точки.
В момента нито една от страните явно не може да натрупа сили, с цел да сътвори ударен пестник, който неведнъж превъзхожда силите на врага. Освен това в тези посоки, където всяка от армиите се пробва да нападна, съперникът е съумял да се приготви за защита дотам, че превъзходството на нападателите би трябвало да бъде още по-голямо.
" Само превъзходството в материалната и огневата мощност ще може да компенсира прозрачността и неналичието на " мъглата на войната ", споделя съветският боен специалист. — Ако видите врага, съотношението на силите 3:1 [в негова полза] може да не е задоволително. Но в случай че [врагът успее] да се концентрира, да вземем за пример 20:1, тогава това (прозрачност, бел.ред) към този момент няма да ви помогне ", споделя той.
Какво да чакаме през зимата?
Позиционният темперамент на войната не значи, че страните няма да се опитат да напреднат. Посоките на идните интервенции са посочени: украинските въоръжени сили се активизираха на левия бряг на Днепър и не престават офанзивите в южната част на Запорожка област, съветската войска продължава щурмови офанзиви за обграждане на Авдеевка и е ориентирана Купянск, а и евентуално и Лиман. Тези интервенции евентуално ще бъдат лимитирани. В навечерието на новата зимна акция и двете страни ще се опитат да заемат по-изгодни позиции и да задържат самодейността там, където я има, и да я овладеят там, където я няма.
" Офанзивата на украинските въоръжени сили може да продължи и през зимата. Спомняме си, че военните дейности продължиха много интензивно през 2014-2015 година в региона на летището в Донецк и по време на борбата за Дебалцево, а предходната зима в Бахмут и Угледар ", показва Сергей Морфинов.
Но това може и да не се случи, счита специалистът. " Първо, не е доста ясно какъв брой можете да напреднете през минирани полета, в случай че има доста сняг. Ако има замръзване-размразяване, това води до миграция на мини, тогава даже прочистените към този момент проходи могат да бъдат още веднъж минирани. Стои и факторът запаси - не се знае какъв брой от тях имат украинските въоръжени сили, а и факторът муниции.
" Реалистично е и двете страни да приоритизират отбранителните задания, само че дейната защита е допустима и за Русия ", счита съветският боен специалист.
" В същото време не е нужно да чакаме някакви огромни, стратегически настъпления, тъй че, да вземем за пример, да не се постанова да превземаме районен център. Сега виждаме, че задачата за обграждане на Авдеевка се взема решение доста мъчно и е с към момента неразбираеми резултати ", споделя той.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ