В момента не съществува система за национална сигурност в България,

...
В момента не съществува система за национална сигурност в България,
Коментари Харесай

Форум на СИНПИ: Няма система за национална сигурност в България, която да защити адекватно хората

В момента не съществува система за национална сигурност в България, която да може да отбрани съответно ползите на хората. Тя е разрушена и е в аморфно положение.

Около този извод се сплотиха участниците в Дискусионния конгрес „ България – сигурност и демография “, проведен от Стратегическия институт за национални политики и хрумвания. По време на форума бяха прегледани другите аспекти на понятието „ сигурност “ и бяха разисквани разнообразни форми и способи за решение на проблемите в тази сфера.

В полемиката взеха присъединяване членовете на СИНПИ доктор Калоян Паргов, дипломат Чавдар Минчев, дипломат Младен Червеняков, доцент доктор Николай Цонков, проф. арх. Иван Данов, доктор Даниела Везиева и икономическият анализатор Димитър Пенков. Като панелисти в събитието участваха някогашният длъжностен министър-председател и министър на защитата ген. Стефан Янев, заместник-председателят на УС на СФСМВР Вергил Христов, проф. д.н. Любомир Тимчев, полк. Тихомир Стойчев и дипломат Горан Йонов.

„ Националният интерес е единствено един – оцеляването на нацията и превеждането й в бъдещето, посредством справяне с рецесиите и с провокациите “, съобщи ръководителят на УС на СИНПИ доктор Калоян Паргов при откриването на форума.

По думите му сигурността може да се преглежда и през призмата на стопанската система, на опазването на здравето, районното развиване. „ Тя е ефимерно разбиране, обвързвано с чувството на всеки един субект дали се усеща заплашен или незастрашен директно или индиректно от нещо. В този смисъл сигурността кореспондира директно с демографията “, смята Паргов.

„ От значителен народен интерес за България са мирът и съдействието в Черноморския регион и на Балканите “, сподели дипломат Чавдар Минчев, който бе и модератор на полемиката, в уводното си изявление.

Той уточни, че стремежът ни през последните десетилетия е бил Черноморският район да стане зона на интензивно икономическо съдействие и постоянни междудържавни връзки, зона на ценене на ползите на другия, зона на минимизиране на заканите и опасности. „ Днес още веднъж районът има капацитет да се трансформира в един от фокусите на геополитическото опълчване в света, а това е и значителен риск за нашите национални ползи “, посочи дипломатът.

„ Най-важно изискване за постигането на националните ползи е освен те да бъдат еднопосочно избрани, само че и да съставляват фундаментът на политиката на страната, която несъмнено е главен инструмент за тяхната реализация “, сподели в умозаключение Минчев.

Според дипломат Младен Червеняков в България липсва национална теория, национална тактика, ясна визия какво желаеме да създадем. „ От тук липсват и отговори на редица въпроси – каква страна желаеме като вид страна, какви функционалности ще извършва тя, по какъв начин ще се разпределят тези функционалности между тях, какво ще бъде съотношението сред съществени съставни елементи на държавността, като да вземем за пример политическа система и правна уредба; какво и по какъв начин пази системата за сигурност, какво е мястото на охранителната защитна функционалност на страната и по какъв начин се обезпечава “, изясни той.

„ Според редица интернационалните изследвания България е на 81-во от 97 страни по качество на наказателното правосъдие. Зад нас са единствено страни като Гватемала, Кот д'Ивоар, Сиера Леоне, Камерун. По гражданско правосъдие сме на 40-то място, във връзка с спазването на закони – на 55-то място. Аналогични оценки виждаме и в Механизма за съдействие и инспекция “, съобщи Червеняков, който е някогашен правосъден министър.

„ Независимо, че в редица държавни стратегии бе записано увеличение пълномощията на министъра на правораздаването с оглед реализиране на салдото сред трите управляващи, бяха конфискувани всички негови пълномощия по бюджет, и по подготовка, и по надзор, като механично прехвърлихме Инспектората към Висш съдебен съвет, създавайки един Министерски съвет на правосъдната власт, какъвто не съществува в никоя страна “, изясни юристът.

За Младен Червеняков главният проблем за структурата на системата на сигурност е, че той не е обяснен. Тези проблеми не са преодолени и в Стратегия за национална сигурност от 2009 и нейната актуализация през 2018 година

Доц. доктор Николай Цонков сподели, че сега сме очевидци на непрекъснато положение на неустановеност и неустойчивост, което се поражда от голям брой рецесии, които се наслагват, имат поредни, а от време на време и едновременни дейности в световната среда. Те оказват въздействие на България като цяло, както и на държавните системи.

„ Управлението на рецесиите в България, като част от цялостната система за национална сигурност, е на сериозно ниво. Една от главните закани, които съществуват обективно за България, е демографията “, уточни той.

Бившият депутат и член на Комисията по защита на Народно събрание изясни, че седем са условията на НАТО, които не покриваме: обезпечаване на непрекъснатост на ръководството и даване на сериозни държавни услуги; резистентност на енергийни доставки; дарба за дейно справяне с неконтролирано придвижване на хора; резистентност на обезпечаването с храни и вода; дарба за справяне с всеобщи жертви; резистентност на националните информационни системи; еластичност на гражданските транспортни системи.

„ Ние не използваме задоволително опциите, които ни дават участията ни в Европейски Съюз и НАТО “, безапелационен бе Цонков и добави, че българската войска е извънредно изостанала заради недофинансирането и кадровия недостиг и би трябвало незабавно да се решат тези проблеми.

„ Предвид цялостната световна картина се постанова да приемем нова Стратегия за национална сигурност. Концептуално би трябвало да се промени и Законът за ръководство и действие на системата за национална сигурност “, смята Николай Цонков.

Според проф. арх. Иван Данов на държавно равнище е належащо да се основат условия, структури и организации, които да се занимават преди всичко с предварителна защита, т.е. с отбягване на отрицателните резултати от бедствия. „ В страната ни сега се работи постфактум – след настъпване на бедствието стартират дейности и противопоставяния, които да преодолеят вредите от тях. Превантивните ограничения биха дали по-добри резултати от позиция запазване на живота, здравето на хората и националното благосъстояние на страната “, уверен е той.

„ Като детайл от националната сигурност е планирането и развиването на цялостната инфраструктура на страната, което обгръща транспорт на сила, на първични материали за силата, предпазване и транспорт на вода, пречистването й, цялостната транспортна инфраструктура – пътища, железопътна мрежа, летища и пристанища, както и детайли за връзка и транспорт на данни. - уточни някогашният министър на капиталовото планиране - Планирането и вярната употреба на всички тези жизненоважни детайли са част от дилемите на държавното управление, свързани на първо място с националната сигурност, което директно визира икономическата непоклатимост на страната и би трябвало да бъде обект на отбрана на силовите структури “.

Проф. Данов обърна внимание, че е време е да се намерения, когато настъпят интензивни превалявания, водите да бъдат събирани в безвредни буферни зони, да бъдат отвеждани на безвредно разстояние от обитаемоте места и по-късно да бъдат непокътнати за по-дълго време и употребени в полза на националната стопанска система. „ Предстои в идващите години неналичието на вода да наложи да се търсят сходни решения “, предизвести той.

„ Националната сигурност е обвързвана и с фонда от здания и уреди. Земетресенията и бедствията сами по себе си не убиват хората. Убиецът се оказват постройките и оборудванията “, сподели още архитектът.

„ Ето за какво е належащо да се намерения за система от паспортизиране на тези здания, т.е. проучване на тяхната непоклатимост, предоставяне на наставления за ограниченията, нужни за стабилизиране на тези здания и вероятно, в случай че се наложи, част от тях да бъдат отстранени за да се резервира живота на жителите “, смята Иван Данов.

„ Ако преглеждаме тематики като защита, сигурност, външна и военна сигурност от позиция на опазване на здравето, обучение, напълно по различен метод, от напълно различен ракурс ще работим и по проблемите на националната сигурност като цяло. Има учредителен недостиг по цялата тази проблематика, който би трябвало да бъде преодолян, с цел да имаме сложна система за ръководство на националната сигурност “, изясни Димитър Пенков.

Анализаторът смята, че един от значимите проблеми е казусът за културната еднаквост. „ Езиковата среда, обичаите, традициите, постепенната латинизация на писмеността в България са значими неща, които са мудни, само че в последна сметка водят до загуба на културната еднаквост, а тя е в основата на нацията. Когато изчезне тя, не можем да приказваме за национална сигурност “, сподели Пенков.

По думите на доктор Даниела Везиева съвремието ни е придружено със стремглавото развиване на високите технологии и това има директно отношение към националните ни сигурност. „ Това са новите провокации, свързани с бързо разрастващите се технологии, с блокчейн технологиите, с криптовалутите, с нововъведенията. Бързото им развиване слага държавните управления и органите, които са избрани да ги управляват, в обстановка, в която те изостават с ограниченията си. Това е високорисково във връзка с националната сигурност “, сподели тя.

„ Рискът, който следва от икономическия напредък на новаторските технологии, е обвързван не със самите технологии, а с това, че те нормално са в ръцете на частни фирми-гиганти, конгломерати, и мъчно може да се наблюдава къде отиват тези технологии, по какъв метод се финансират. Липсата на бистрота в този стопански напредък води до това да приказваме за висок риск по повод и на тероризъм, и във връзка с националната сигурност “, уточни някогашният министър на стопанската система.

Според нея друго предизвикателство в актуалния ни живот са финансовите пазари. „ Криптовалутите и блокчейн технологиите основават чувството за това, че липсва регулация в тази посока. Това не е единствено чувство, а действителност. Банковата система изрично отхвърля да вкара сходни регулации. Всъщност рискът от тези технологии е обвързван с цялата анонимност на транзакциите “, посочи доктор Везиева.

„ У нас липсва модерна Стратегия за икономическа непоклатимост и сигурност. Ако има нещо, върху което ние като специалисти би трябвало да работим, е основаването на такава тактика, която да дава отговор на актуалните провокации, запаси и да дава една рамка за развиване най-малко от 10 години “, безапелационна бе Даниела Везиева.

 

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!    

 

 

Източник: epicenter.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР