Нужен е широк фронт от нормални, мислещи хора. Бележки за междинните избори в САЩ в 2022 г.
В момента на писането на този текст – четвъртък, 10 ноември, 20:22 ч. Нюйоркско време, прогнозата на NBC за резултатите от междинните избори в Съединени американски щати e следната:
Камарата на представителите: републиканци 221, демократи 214 (общо 435).
Сенат: републиканци 49, демократи 48, непреброени 2 (водят по един от всяка партия) и едно място за балотаж на 6 декември (общо 100).
Републиканците в Камарата на представителите към този момент потриват ръце: ще “уволнят ” председателката Нанси Пелоси и ще стъжнят живота на кабинета. Окончателният състав на Сената пък ще се разбере след балотажа сред двамата афроамерикански – съперници в щата Джорджия.
Илон Мъск е прав: добре е републиканците да надделеят и в Сената, въпреки с нищожно болшинство от 51:49, с цел да могат по-добре да балансират безрасъдното управленение на Байдън. Имат шанс: на първия тур в Джорджия, републиканецът е единствено на пункт и нещо след съперника му демократ, който обаче има престъпно досие, което със сигурност ще бъде основният акцент преди балотажа.
Очакваната от всички – в това число с смут и от Байдън – протестна алена (т.е. републиканска) вълна обаче не се получи. Въпреки рекордната инфлация, високата престъпност, разградената южна граница, през която нахлуват милиони незаконни мигранти, макар мощното неодобрение и преобладаващото (над 50%) отрицание за Байдън, когото дори демократите (две трети от тях) не поддържат за втори мандат, президентът реши, че изборните резултати му дават мандат да продължи без никакви промени. Дали ще може?
Защо нямаше мощна алена вълна?
Считам, че демократите – партията на квази-социалистическите и зелени промени, на американските жълтопаветници, само че и на войната, кансел културата и либералфашизма – от 2016 година насам по обичая си са по тоталитарному сплотени и нахъсени, радват се на радушната поддръжка на глобализираната корпоративна олигархия, „ дълбоката страна “ и корпоративните медии. С изключение на новия Туитър от последните две седмици, против който се опълчи цялата „ демократична “ общност. Президентът дори заплаши, че „ връзките на Мъск с други страни зааслужавали особено разглеждане. “
Отново, както в 2020 година, въпреки не в подобен мащаб, имаше съмнителни феномени – прекомерно огромна част от гласовете бяха подадени по пощата, което в 2020 година породи злоупотреби; имаше изборни бюра с неработещи машини и изчезнали бюлетини; а и доста гласоподаватели се явиха в бюрата, с цел да научат с изненада, че „ към този момент са дали своят вот “. За разлика от 2016 година, когато демократите признаха изборите за годни (за да не се мотат с броенето), сега републиканците джентълменски изчакват.
Има и други пояснения за несъстоялата се алена вълна: темата за свободата на абортите, на която наблягаха демократите, въпреки всичко се оказа значима за доста жени; качеството на алените претенденти не бе на висота; с екстремистките си изцепки Тръмп отблъсна доста хора.
Мисля обаче, че моите пояснения са малко по-верни
Допитванията преди изборите демонстрираха, че скъпотията, престъпността, нелегалната миграция, а и недоволството на родителите от налаганата в доста учебни заведения агитация на woke-изма (представяне малцинствените групи за жертви) и „ трансджендърната медицина “ е доста по-важна за голяма част от американците, от обичаните на демократите теми за абортите и огнестрелните оръжия.
Качеството на претендентите при демократите не бе по-високо от това на съперниците им. Демократите издигнаха припадничавата Хилари в 2016 година и страдащия от деменция Байдън в 2020 година, а на сегашните избори в Пенсилвания гласоподаваха за кандидат-сенатор на име Фетърман – прекарал неотдавна тежък инсулт, съвсем некадърен да свърже изречение. Оказа се също, че двама неотдавна умряли съпартийци били определени в Конгреса!
Тръмп в действителност е спорен и може би в действителност е огромният губещ на тези избори. Но в кадрови смисъл, това не е съдбовно за републиканците: на хоризонта изгрява друга огромна тяхна надежда – губернаторът на Флорида Рон Десантис, за който ще кажа повече по-долу.
Претенцията на демократите-глобалисти, че който не гласоподава за тях, дал своя вот срещу демокрацията, остана без схващане. Американската общност като цяло е доста по-умерена от сините „ зилоти “ (ревностни активисти). Докато американските служащи и дребни предприемачи от всички раси както постоянно гласоподаваха за републиканците – всъщност за партията на „ националноотговорния “ капитал. Приблизително равното систематизиране на силите в Конгреса демонстрира, че
Америка остава горчиво разграничена на две равни елементи
Либерали и консерватори, глобалисти и популисти-националисти, хипстери и шаяци, демократи и републиканци. Яростта сред двете враждуващи фракции е страшна. Демократите назовават съперниците си „ бели супремасисти “, „ врагове на демокрацията “, „ теоретици на конспирацията “, към този момент и „ полуфашисти “. Републиканците пък клеймят противниците си в спектъра от „ демократични фашисти “ (израз на известния тв водещ Тъкър Карлсън) и „ расисти “, до „ комунисти “, „ радикална левица “, „ марксисти “ (квалификации на Тръмп).
Това разделяне обаче е много илюзорно. Реалното разделяне е икономическо: между единия процент супербогатото малцинство и 99+ % елементарни американци. Икономическото неравноправие в Съединени американски щати е над нивото в навечерието на Голямата депресия от 1929 година Това действително разделяне обаче не получава сериозен израз в изборните резултати и няма късмет да бъде съществено адресирано в близко бъдеще.
99-те % американци горчиво са разграничени между тях по начин на живот симптом. Илюзорното разделяне за консерваторите е: трудова Америка (ние) – служащи, дребни и междинни бизнесмени, порядъчни, фамилни и религиозни хора, от една страна; и нетрудова Америка (те) – спекулантите-глобалисти от Уолстрийт, либералите-„ комунисти “, извратеняците-безбожници и лумпените-хрантутници, които смучат от налозите на работещите и за признателност палят и грабят дюкянчетата им, въпреки това.
За либералите пък светът се състои: горе – от просветен, напредничав хайлайф (ние) и долу – от прогресивни страдащи малцинства по породист, сексуален, етнически, културен, набожен и различен начин на живот симптом: черни и цветни, дами, ЛГБТ... А в средата са консервативни и тиранични болшинства – червеноврати; гузни бели хора/супрематисти; мъже; хетеросексуални; протестанти и католици, отричащи аборта и Дарвин; хора с пушки и гълтащи тонове бензин камиони; енергийни корпорации, точещи петрол за камионите си и разрушаващи природата.
И двете половини, и двете „ ние “ обаче са в плен на разнообразни идеологии. Мнозинството и от двете половини в действителност са елементарни трудови хора със сходни ползи. Реално, те би трябвало да са на едно място, а в действителност са горчиво разграничени и постоянно виждат у съперниците си олицетворение на безспорното зло. Това състояние е идеално за елита. И пагубно за народа и за така наречен „ народна власт “.
Дълго време демократите имаха вяра, че начин на живот политиката и фокусът върху малцинствата им обезпечава надали не безконечна власт. Но в 2016 година класовата политика взе, че я измести и Тръмп разруши Хилари. И на тези междинни избори демократите видяха „ в смут, в изненада “, че множеството латиноамериканци и множеството бели дами от предградията към този момент гласоподават за републиканците: първите, уплашени от ексцесите на придвижването BLM („ черният живот има значение “); вторите – от трансджендърната агитация в учебните заведения.
М ястото на войната в Украйна на изборите
Темата не е централна, само че въпреки всичко солидно участва. Най-популярният тв водещ в Америка Тъкър Карлсън постоянно громи Байдън, че е на път да провокира нуклеарна война с Русия – най-голямата нуклеарна мощ. За Тъкър войната на Байдън против Путин е „ религиозна война “, личен „ джихад “. Войната е причина за енергийната рецесия, за рецесията и деиндустриализацията на Европа, особена заслуга за която има взривяването на „ Северен поток “. За Тъкър е безспорно, че това е работа на Байдън. Режимът в Украйна е подкупен и нацистки и фамилията на Байдън е корупционно подвластно от него. Популярната републиканска депутатка-тръмпистка от Джорджия – преизбраната с голямо мнозинство Марджори Грийн, упорства, че „ при републиканците нито стотинка няма да се дава за Украйна “; вместо това ще се погрижат за южната граница на самата Америка. Напусналата Демократическата партия – доскорошна нейна млада звезда Тълси Габърд, също ежедневно разрушава на пух и прахуляк Байдъновата война против Путин и безбожието на woke-истите.
В самата Демократическа партия се появи антивоенно придвижване. В последните седмици станаха известни видеоклипчета, в които антивоенни деятели прекъсват преизборни манифестации на Барак Обама. С лозунги срещу войната, социалистическата хала Александрия Окасио-Кортес заедно с Елизабет Уорън провокират грамадна конфузия в средите на демократичните уж светила.
Наистина, Байдън направи някои прогресивни неща, които демократите от дълго време обещаваха: например, опрощаване на студентския дълг, което обаче стана по спорен метод и бе нарочено от републиканците като фактор за инфлацията, наред с великодушните обществени помощи. Зелената договорка се счита от опозицията като причина за повишаване на горивата, наред със глобите против Русия. Но като цяло настроението в синята партия (демократите) бе минорно и самите те чакаха с тревога голямата алена вълна.
В един значим щат алената вълна в действителност се надигна – Флорида
Доскоро бе „ клатещ се “ щат, в който в 2000 година Буш-младши едвам победи с разлика от 500 гласа; и то с ръчно преброяване при губернатор на щата – брат му Джеб. Оттогава Флорида силно усили популацията си за сметка на преселващите се – на топло, при евтини цени на жилищата и ниски данъци – пенсионери от Север, в това число от ултралибералните щати Ню Йорк, Ню Джързи и Нова Англия. Въпреки това известният губернатор-републиканец Рон Десантис бе избран отново с към 20 пункта и се обрисува като предстоящ президентски претендент и доста евентуален червен (републикански) президент в 2024 година Той събра доста червени точки в борбата си за опазване на работни места, за отваряне учебните заведения през „ ковида “ и с помощта за потърпевшите от урагана.
Напоследък се прочу национално и с троленето на Обама и на други лицемерни богати либерали с летни вили на престижния остров Мартас Винярд в щата Масачусетс, които адвокатстват за приемане на милиони незаконни мигранти, само че самите те не щат да имат нищо общо с тях. През лятото, Десантис на свои разходи с чартиран самолет изпрати 50 незаконни мигранти от Латинска Америка в Мартас Винярд, та либералите там да се погрижат за тях и ги приютят вкъщи си. Вилата на семейство Обама била задоволително обширна да ги подслони всичките. Но единствено след два дни душевни трепети на жителите на острова, нещастните мигранти бяха задържани от националната гвардия и пратени в близка военна база на континента.
Както Тръмп в 2016г. и Десантис употребява популистка, квази-социалистическа изразителност, която омайва служащите и бедните. Не приказва за понижаване данъците на корпорациите. Харесва се на латиноамериканците – във вторник сензационно спечели в окръг Маями-Дейд с 63% кубинско и пуерториканско население; и на дамите, даже високообразованите; одобряват го 57% от хората с магистърска и по-висока степен – т.е. лекари, юристи, инженери, учители, академични предподаватели.
В пламенна тирада след успеха, той прослави свободата от цензура, от woke-истката трансджендърна опасност в училищата и правото на родителите да управляват ориста на децата си. Става дума за натрапването на „ трасджендърната медицина “ на деца, и то без знанието на родителите, за което неотдавна Байдън се изрече позитивно. Флорида ще се бори до дъно с woke-изма. Щатът е мястото, дето woke-измът идва, с цел да почине – прогласи Десантис под възторжени овации. Пак като Тръмп, в случай че не е благосклонен, Десантис поне е неутрален към Русия и вижда Китай като основен противник на Съединени американски щати.
П олитика на Съединени американски щати към Русия
Победата на републиканците няма да докара до бърза смяна на досегашната политика на Съединени американски щати към Русия и Украйна, само че сигурно ще има проверка в Конгреса на грамадните разноски, направени досега; разследване украинската корупция на семейство Байдън и доста вероятно – импийчмънт на президента, което обаче няма да мине в Сената, където са нужни две трети мнозинство, само че ще бъде мотив за пропаганден шум. Проблемите, подбудени от Байдън няма да се изпарят: например, той вече похарчи една трета от стратегическия нефтен запас на Съединени американски щати, с цел да държи цените на горивата относително по-ниски от пазарното им ниво.
Американската политика от 2016 година насам бе върната с доста десетилетия обратно в идейно отношение. През пролетта на 2016 година социалистът Бърни Сандърс събираше големи въодушевени тълпи от млади (и немлади като мен) хора с обещания за социалдемократически реформи – съвсем в скандинавски дух, които се желаеха от болшинството американци. Но спонсорите на Демократическата партия се уплашиха и натиснаха партийната върхушка да изхвърли Бърни с прелом и да издигне за кандидат-президент прогнилата Хилари, която предстоящо загуби от Тръмп и отвори кутията на Пандора с всички мислими и немислими несгоди. Социалистическите очаквания Бърни, Уорън и Окасио-Кортес се трансфораха в антируски ястреби и хвалители на „ водача на международната народна власт “ Зеленски, т.е. в потребни идиоти на глобалистката олигархия. Дори когато не престават да прокарват идеите си за прогресивни промени вкъщи.
Това, както и поддръжката (или неосъждането) на woke-лудостта и търпимостта им към престъпността, накара доста някогашни демократични демократи-прогресисти като мен да гласоподават във вторник за пръв път в живота си с червено (за републиканците). В щата Ню Йорк малко не ни стигна да съборим губернаторката Хокъл и основната прокурорка Джеймс – тези майки-хранителки на престъпността, само че по тази причина падна от трона си мастит демократ, конгресмен от извънградски окръг; въобще целият останал щат почервеня.
Засега дилемите ни са скромни: „ Да спрем вируса на woke-съзнанието да унищожи цивилизацията “, казва Илон Мъск. Затова е необходим необятен фронт от естествени, мислещи хора. Да се предотврати нуклеарната война, да се откри излаз от световната безизходица; чак след това да се мисли за битка с икономическото неравноправие, за възстановяване на опазването на здравето, образованието и останалите, сега изглеждащи почти „ първокласни “ проблеми на Америка.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Камарата на представителите: републиканци 221, демократи 214 (общо 435).
Сенат: републиканци 49, демократи 48, непреброени 2 (водят по един от всяка партия) и едно място за балотаж на 6 декември (общо 100).
Републиканците в Камарата на представителите към този момент потриват ръце: ще “уволнят ” председателката Нанси Пелоси и ще стъжнят живота на кабинета. Окончателният състав на Сената пък ще се разбере след балотажа сред двамата афроамерикански – съперници в щата Джорджия.
Илон Мъск е прав: добре е републиканците да надделеят и в Сената, въпреки с нищожно болшинство от 51:49, с цел да могат по-добре да балансират безрасъдното управленение на Байдън. Имат шанс: на първия тур в Джорджия, републиканецът е единствено на пункт и нещо след съперника му демократ, който обаче има престъпно досие, което със сигурност ще бъде основният акцент преди балотажа.
Очакваната от всички – в това число с смут и от Байдън – протестна алена (т.е. републиканска) вълна обаче не се получи. Въпреки рекордната инфлация, високата престъпност, разградената южна граница, през която нахлуват милиони незаконни мигранти, макар мощното неодобрение и преобладаващото (над 50%) отрицание за Байдън, когото дори демократите (две трети от тях) не поддържат за втори мандат, президентът реши, че изборните резултати му дават мандат да продължи без никакви промени. Дали ще може?
Защо нямаше мощна алена вълна?
Считам, че демократите – партията на квази-социалистическите и зелени промени, на американските жълтопаветници, само че и на войната, кансел културата и либералфашизма – от 2016 година насам по обичая си са по тоталитарному сплотени и нахъсени, радват се на радушната поддръжка на глобализираната корпоративна олигархия, „ дълбоката страна “ и корпоративните медии. С изключение на новия Туитър от последните две седмици, против който се опълчи цялата „ демократична “ общност. Президентът дори заплаши, че „ връзките на Мъск с други страни зааслужавали особено разглеждане. “
Отново, както в 2020 година, въпреки не в подобен мащаб, имаше съмнителни феномени – прекомерно огромна част от гласовете бяха подадени по пощата, което в 2020 година породи злоупотреби; имаше изборни бюра с неработещи машини и изчезнали бюлетини; а и доста гласоподаватели се явиха в бюрата, с цел да научат с изненада, че „ към този момент са дали своят вот “. За разлика от 2016 година, когато демократите признаха изборите за годни (за да не се мотат с броенето), сега републиканците джентълменски изчакват.
Има и други пояснения за несъстоялата се алена вълна: темата за свободата на абортите, на която наблягаха демократите, въпреки всичко се оказа значима за доста жени; качеството на алените претенденти не бе на висота; с екстремистките си изцепки Тръмп отблъсна доста хора.
Мисля обаче, че моите пояснения са малко по-верни
Допитванията преди изборите демонстрираха, че скъпотията, престъпността, нелегалната миграция, а и недоволството на родителите от налаганата в доста учебни заведения агитация на woke-изма (представяне малцинствените групи за жертви) и „ трансджендърната медицина “ е доста по-важна за голяма част от американците, от обичаните на демократите теми за абортите и огнестрелните оръжия.
Качеството на претендентите при демократите не бе по-високо от това на съперниците им. Демократите издигнаха припадничавата Хилари в 2016 година и страдащия от деменция Байдън в 2020 година, а на сегашните избори в Пенсилвания гласоподаваха за кандидат-сенатор на име Фетърман – прекарал неотдавна тежък инсулт, съвсем некадърен да свърже изречение. Оказа се също, че двама неотдавна умряли съпартийци били определени в Конгреса!
Тръмп в действителност е спорен и може би в действителност е огромният губещ на тези избори. Но в кадрови смисъл, това не е съдбовно за републиканците: на хоризонта изгрява друга огромна тяхна надежда – губернаторът на Флорида Рон Десантис, за който ще кажа повече по-долу.
Претенцията на демократите-глобалисти, че който не гласоподава за тях, дал своя вот срещу демокрацията, остана без схващане. Американската общност като цяло е доста по-умерена от сините „ зилоти “ (ревностни активисти). Докато американските служащи и дребни предприемачи от всички раси както постоянно гласоподаваха за републиканците – всъщност за партията на „ националноотговорния “ капитал. Приблизително равното систематизиране на силите в Конгреса демонстрира, че
Америка остава горчиво разграничена на две равни елементи
Либерали и консерватори, глобалисти и популисти-националисти, хипстери и шаяци, демократи и републиканци. Яростта сред двете враждуващи фракции е страшна. Демократите назовават съперниците си „ бели супремасисти “, „ врагове на демокрацията “, „ теоретици на конспирацията “, към този момент и „ полуфашисти “. Републиканците пък клеймят противниците си в спектъра от „ демократични фашисти “ (израз на известния тв водещ Тъкър Карлсън) и „ расисти “, до „ комунисти “, „ радикална левица “, „ марксисти “ (квалификации на Тръмп).
Това разделяне обаче е много илюзорно. Реалното разделяне е икономическо: между единия процент супербогатото малцинство и 99+ % елементарни американци. Икономическото неравноправие в Съединени американски щати е над нивото в навечерието на Голямата депресия от 1929 година Това действително разделяне обаче не получава сериозен израз в изборните резултати и няма късмет да бъде съществено адресирано в близко бъдеще.
99-те % американци горчиво са разграничени между тях по начин на живот симптом. Илюзорното разделяне за консерваторите е: трудова Америка (ние) – служащи, дребни и междинни бизнесмени, порядъчни, фамилни и религиозни хора, от една страна; и нетрудова Америка (те) – спекулантите-глобалисти от Уолстрийт, либералите-„ комунисти “, извратеняците-безбожници и лумпените-хрантутници, които смучат от налозите на работещите и за признателност палят и грабят дюкянчетата им, въпреки това.
За либералите пък светът се състои: горе – от просветен, напредничав хайлайф (ние) и долу – от прогресивни страдащи малцинства по породист, сексуален, етнически, културен, набожен и различен начин на живот симптом: черни и цветни, дами, ЛГБТ... А в средата са консервативни и тиранични болшинства – червеноврати; гузни бели хора/супрематисти; мъже; хетеросексуални; протестанти и католици, отричащи аборта и Дарвин; хора с пушки и гълтащи тонове бензин камиони; енергийни корпорации, точещи петрол за камионите си и разрушаващи природата.
И двете половини, и двете „ ние “ обаче са в плен на разнообразни идеологии. Мнозинството и от двете половини в действителност са елементарни трудови хора със сходни ползи. Реално, те би трябвало да са на едно място, а в действителност са горчиво разграничени и постоянно виждат у съперниците си олицетворение на безспорното зло. Това състояние е идеално за елита. И пагубно за народа и за така наречен „ народна власт “.
Дълго време демократите имаха вяра, че начин на живот политиката и фокусът върху малцинствата им обезпечава надали не безконечна власт. Но в 2016 година класовата политика взе, че я измести и Тръмп разруши Хилари. И на тези междинни избори демократите видяха „ в смут, в изненада “, че множеството латиноамериканци и множеството бели дами от предградията към този момент гласоподават за републиканците: първите, уплашени от ексцесите на придвижването BLM („ черният живот има значение “); вторите – от трансджендърната агитация в учебните заведения.
М ястото на войната в Украйна на изборите
Темата не е централна, само че въпреки всичко солидно участва. Най-популярният тв водещ в Америка Тъкър Карлсън постоянно громи Байдън, че е на път да провокира нуклеарна война с Русия – най-голямата нуклеарна мощ. За Тъкър войната на Байдън против Путин е „ религиозна война “, личен „ джихад “. Войната е причина за енергийната рецесия, за рецесията и деиндустриализацията на Европа, особена заслуга за която има взривяването на „ Северен поток “. За Тъкър е безспорно, че това е работа на Байдън. Режимът в Украйна е подкупен и нацистки и фамилията на Байдън е корупционно подвластно от него. Популярната републиканска депутатка-тръмпистка от Джорджия – преизбраната с голямо мнозинство Марджори Грийн, упорства, че „ при републиканците нито стотинка няма да се дава за Украйна “; вместо това ще се погрижат за южната граница на самата Америка. Напусналата Демократическата партия – доскорошна нейна млада звезда Тълси Габърд, също ежедневно разрушава на пух и прахуляк Байдъновата война против Путин и безбожието на woke-истите.
В самата Демократическа партия се появи антивоенно придвижване. В последните седмици станаха известни видеоклипчета, в които антивоенни деятели прекъсват преизборни манифестации на Барак Обама. С лозунги срещу войната, социалистическата хала Александрия Окасио-Кортес заедно с Елизабет Уорън провокират грамадна конфузия в средите на демократичните уж светила.
Наистина, Байдън направи някои прогресивни неща, които демократите от дълго време обещаваха: например, опрощаване на студентския дълг, което обаче стана по спорен метод и бе нарочено от републиканците като фактор за инфлацията, наред с великодушните обществени помощи. Зелената договорка се счита от опозицията като причина за повишаване на горивата, наред със глобите против Русия. Но като цяло настроението в синята партия (демократите) бе минорно и самите те чакаха с тревога голямата алена вълна.
В един значим щат алената вълна в действителност се надигна – Флорида
Доскоро бе „ клатещ се “ щат, в който в 2000 година Буш-младши едвам победи с разлика от 500 гласа; и то с ръчно преброяване при губернатор на щата – брат му Джеб. Оттогава Флорида силно усили популацията си за сметка на преселващите се – на топло, при евтини цени на жилищата и ниски данъци – пенсионери от Север, в това число от ултралибералните щати Ню Йорк, Ню Джързи и Нова Англия. Въпреки това известният губернатор-републиканец Рон Десантис бе избран отново с към 20 пункта и се обрисува като предстоящ президентски претендент и доста евентуален червен (републикански) президент в 2024 година Той събра доста червени точки в борбата си за опазване на работни места, за отваряне учебните заведения през „ ковида “ и с помощта за потърпевшите от урагана.
Напоследък се прочу национално и с троленето на Обама и на други лицемерни богати либерали с летни вили на престижния остров Мартас Винярд в щата Масачусетс, които адвокатстват за приемане на милиони незаконни мигранти, само че самите те не щат да имат нищо общо с тях. През лятото, Десантис на свои разходи с чартиран самолет изпрати 50 незаконни мигранти от Латинска Америка в Мартас Винярд, та либералите там да се погрижат за тях и ги приютят вкъщи си. Вилата на семейство Обама била задоволително обширна да ги подслони всичките. Но единствено след два дни душевни трепети на жителите на острова, нещастните мигранти бяха задържани от националната гвардия и пратени в близка военна база на континента.
Както Тръмп в 2016г. и Десантис употребява популистка, квази-социалистическа изразителност, която омайва служащите и бедните. Не приказва за понижаване данъците на корпорациите. Харесва се на латиноамериканците – във вторник сензационно спечели в окръг Маями-Дейд с 63% кубинско и пуерториканско население; и на дамите, даже високообразованите; одобряват го 57% от хората с магистърска и по-висока степен – т.е. лекари, юристи, инженери, учители, академични предподаватели.
В пламенна тирада след успеха, той прослави свободата от цензура, от woke-истката трансджендърна опасност в училищата и правото на родителите да управляват ориста на децата си. Става дума за натрапването на „ трасджендърната медицина “ на деца, и то без знанието на родителите, за което неотдавна Байдън се изрече позитивно. Флорида ще се бори до дъно с woke-изма. Щатът е мястото, дето woke-измът идва, с цел да почине – прогласи Десантис под възторжени овации. Пак като Тръмп, в случай че не е благосклонен, Десантис поне е неутрален към Русия и вижда Китай като основен противник на Съединени американски щати.
П олитика на Съединени американски щати към Русия
Победата на републиканците няма да докара до бърза смяна на досегашната политика на Съединени американски щати към Русия и Украйна, само че сигурно ще има проверка в Конгреса на грамадните разноски, направени досега; разследване украинската корупция на семейство Байдън и доста вероятно – импийчмънт на президента, което обаче няма да мине в Сената, където са нужни две трети мнозинство, само че ще бъде мотив за пропаганден шум. Проблемите, подбудени от Байдън няма да се изпарят: например, той вече похарчи една трета от стратегическия нефтен запас на Съединени американски щати, с цел да държи цените на горивата относително по-ниски от пазарното им ниво.
Американската политика от 2016 година насам бе върната с доста десетилетия обратно в идейно отношение. През пролетта на 2016 година социалистът Бърни Сандърс събираше големи въодушевени тълпи от млади (и немлади като мен) хора с обещания за социалдемократически реформи – съвсем в скандинавски дух, които се желаеха от болшинството американци. Но спонсорите на Демократическата партия се уплашиха и натиснаха партийната върхушка да изхвърли Бърни с прелом и да издигне за кандидат-президент прогнилата Хилари, която предстоящо загуби от Тръмп и отвори кутията на Пандора с всички мислими и немислими несгоди. Социалистическите очаквания Бърни, Уорън и Окасио-Кортес се трансфораха в антируски ястреби и хвалители на „ водача на международната народна власт “ Зеленски, т.е. в потребни идиоти на глобалистката олигархия. Дори когато не престават да прокарват идеите си за прогресивни промени вкъщи.
Това, както и поддръжката (или неосъждането) на woke-лудостта и търпимостта им към престъпността, накара доста някогашни демократични демократи-прогресисти като мен да гласоподават във вторник за пръв път в живота си с червено (за републиканците). В щата Ню Йорк малко не ни стигна да съборим губернаторката Хокъл и основната прокурорка Джеймс – тези майки-хранителки на престъпността, само че по тази причина падна от трона си мастит демократ, конгресмен от извънградски окръг; въобще целият останал щат почервеня.
Засега дилемите ни са скромни: „ Да спрем вируса на woke-съзнанието да унищожи цивилизацията “, казва Илон Мъск. Затова е необходим необятен фронт от естествени, мислещи хора. Да се предотврати нуклеарната война, да се откри излаз от световната безизходица; чак след това да се мисли за битка с икономическото неравноправие, за възстановяване на опазването на здравето, образованието и останалите, сега изглеждащи почти „ първокласни “ проблеми на Америка.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ