Молдова - "европейската Венецуела", обединила Русия и Запада
В момента Молдова има двама президенти и две държавни управления. А интернационалната общественост е изненадващо единна - за първи път след анексията на Крим, Русия зае единна позиция с Европейски Съюз и Съединени американски щати. Какво може да се чака, пита Роберт Шварц от " Дойче веле ".
Русия още веднъж е част от огромните политически игри. За първи път след анексията на Крим и войната в източната част на Украйна, Москва зае единни позиции с Европейски Съюз и Съединени американски щати, с цел да освободи една дребна страна - Република Молдова - от хватката на един прекомерно могъщ олигарх. Общият зложелател се споделя Влад Плахотнюк - най-богатият човек в страната. Със своята така наречен " Демократическа партия " той управлява политиката, стопанската система и правораздаването.
Дълго време партията му симулираше провеждането на проевропейски курс и в същото време осъществяваше мръсни покупко-продажби с Москва. Това продължи досега, в който Европейски Съюз спря дотациите и обвърза идващите заплащания с провеждането на промени. Същевременно и Русия прозря двойната игра на олигарха, а Вашингтон явно разбра, че не е заложил на верния кон.
Натиск от три страни: Европейски Съюз, Съединени американски щати, Русия
Няколко дни преди свалянето на Плахотнюк, високопоставени пратеници на Европейския съюз, Съединените щати и Русия дойдоха в молдовската столица в опит да подбуден два изцяло противоположни политически лагера към съдействие. В последна сметка проевропейският блок АКУМ ( " Сега " ) и проруските социалисти към президента Игор Додон съумяха в последния миг да се спогодят за състава на съдружно държавно управление, поставяйки по този метод завършек на ерата Плахотнюк. А това, че олигархът, с помощта на следения от него Конституционен съд, отхвърли да признае новото държавно управление и даже президента, някогашен негов съдружник, не е нищо повече от политическа козметика - проява, с която цели да впечатли гласоподавателите си и нищо повече.
Притиснат до стената във външнополитически проект, обезвластеният молдовски властник с съветски и с румънски паспорт направи опит да изиграе последния си коз: следеното от него остаряло държавно управление, което към момента си мисли, че е на власт, реши със светкавична експедитивност посред вътрешнополитическата рецесия да реалокира посолството на Република Молдова в Израел от Тел Авив в Ерусалим. С тази крачка Плахотнюк явно цели да впечатли Доналд Тръмп. Но тя е прекомерно транспарантна, с цел да бъде безапелационна.
Ако молдовският опит се провали
В коя посока обаче ще се развият нещата? Сега над този въпрос би трябвало да размишляват най-много новата министър-председателка Майя Санду и нейният вицепремиер Андрей Нъстасе, двамата водещи политици от проевропейския блок АКУМ. Дошли на власт по благоволението на Додон, те би трябвало да работят бързо и уверено, с цел да не се трансфорат в играчка в ръцете на проруските социалисти.
Принудително основаният нов съюз би трябвало да се задържи единствено до тогава, до момента в който президентът спре да попречва реализацията на отлаганите в продължение на десетилетия промени. Едва тогава ще се види какъв брой съществено се отнасят социалистите към новата коалиция. При това състояние Европейският съюз ще би трябвало да размрази спрените финансови помощи, с цел да може обстановката на хората в Молдова да се усъвършенства осезаемо.
А дали Москва гледа съществено на съдействието с Европейски Съюз и със Съединени американски щати? Тепърва ще разберем. Сега Молдова е нещо като тест - индикативен и във връзка с по-сложни планове. Но в случай че молдовският опит се провали, може да стане рисково. В подобен случай целият район би могъл да замязя на Венецуела.
Русия още веднъж е част от огромните политически игри. За първи път след анексията на Крим и войната в източната част на Украйна, Москва зае единни позиции с Европейски Съюз и Съединени американски щати, с цел да освободи една дребна страна - Република Молдова - от хватката на един прекомерно могъщ олигарх. Общият зложелател се споделя Влад Плахотнюк - най-богатият човек в страната. Със своята така наречен " Демократическа партия " той управлява политиката, стопанската система и правораздаването.
Дълго време партията му симулираше провеждането на проевропейски курс и в същото време осъществяваше мръсни покупко-продажби с Москва. Това продължи досега, в който Европейски Съюз спря дотациите и обвърза идващите заплащания с провеждането на промени. Същевременно и Русия прозря двойната игра на олигарха, а Вашингтон явно разбра, че не е заложил на верния кон.
Натиск от три страни: Европейски Съюз, Съединени американски щати, Русия
Няколко дни преди свалянето на Плахотнюк, високопоставени пратеници на Европейския съюз, Съединените щати и Русия дойдоха в молдовската столица в опит да подбуден два изцяло противоположни политически лагера към съдействие. В последна сметка проевропейският блок АКУМ ( " Сега " ) и проруските социалисти към президента Игор Додон съумяха в последния миг да се спогодят за състава на съдружно държавно управление, поставяйки по този метод завършек на ерата Плахотнюк. А това, че олигархът, с помощта на следения от него Конституционен съд, отхвърли да признае новото държавно управление и даже президента, някогашен негов съдружник, не е нищо повече от политическа козметика - проява, с която цели да впечатли гласоподавателите си и нищо повече.
Притиснат до стената във външнополитически проект, обезвластеният молдовски властник с съветски и с румънски паспорт направи опит да изиграе последния си коз: следеното от него остаряло държавно управление, което към момента си мисли, че е на власт, реши със светкавична експедитивност посред вътрешнополитическата рецесия да реалокира посолството на Република Молдова в Израел от Тел Авив в Ерусалим. С тази крачка Плахотнюк явно цели да впечатли Доналд Тръмп. Но тя е прекомерно транспарантна, с цел да бъде безапелационна.
Ако молдовският опит се провали
В коя посока обаче ще се развият нещата? Сега над този въпрос би трябвало да размишляват най-много новата министър-председателка Майя Санду и нейният вицепремиер Андрей Нъстасе, двамата водещи политици от проевропейския блок АКУМ. Дошли на власт по благоволението на Додон, те би трябвало да работят бързо и уверено, с цел да не се трансфорат в играчка в ръцете на проруските социалисти.
Принудително основаният нов съюз би трябвало да се задържи единствено до тогава, до момента в който президентът спре да попречва реализацията на отлаганите в продължение на десетилетия промени. Едва тогава ще се види какъв брой съществено се отнасят социалистите към новата коалиция. При това състояние Европейският съюз ще би трябвало да размрази спрените финансови помощи, с цел да може обстановката на хората в Молдова да се усъвършенства осезаемо.
А дали Москва гледа съществено на съдействието с Европейски Съюз и със Съединени американски щати? Тепърва ще разберем. Сега Молдова е нещо като тест - индикативен и във връзка с по-сложни планове. Но в случай че молдовският опит се провали, може да стане рисково. В подобен случай целият район би могъл да замязя на Венецуела.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




