“Пърси“ засне своя пръв прашен дявол
В момента марсоходът Perseverance тества оборудването си и се приготвя за началото на своята научна задача – а точно, да търси следи от античен живот на Червената планета. Дори в тази подготвителна фаза обаче той към този момент съумя да изпрати голям брой невероятни данни до Земята.
Ако оставим настрани впечатляващите фрагменти от приземяването му, както и първото изобщо аудио от Червената планета, „ Пърси “ направи превъзходна 360-градусова гледка на новия си дом, реализира първия запис на изстрелването на лазер на Марс, показа с нас първото тестово шофиране из кратера Джезеро и даде първите научни резултати, до момента в който тестваше невероятния си инструмент SuperCam.
Дори когато не работи, „ Пърси “ отново съумява да направи невероятни фотоси и да събере редица потребни данни от повърхността на Марс. И тези впечатляващи фотографии на прашен демон, направени едвам на 26-ия сол (марсиански дни) от кацането му и обединени в GIF-а по-долу, са следващото доказателство за това.
Пясъчните дяволи се образуват от издигащите се над повърхността въздушни джобове, цялостни с топъл въздух. Въздухът покрай земята може да се нагорещи поради контакта с топлата почва, която пък от своя страна е нагорещена от слънчевите лъчи. Топлият въздух е с по-ниска компактност от хладния. Ето за какво той се издига нагоре и образува възходящо течение. Ако изискванията са подобаващи, това течение може да стартира да се върти. Колкото повече въздух навлиза в него, с цел да възобнови издигащия се топъл въздух, толкоз по-голям е шансът да се сътвори буря. В композиция с фрикцията по повърхността, може да се образува инерция, придвижваща пясъчния демон напред.
Определени условия усилват шанса за появяването на пясъчни дяволи – и на Марс срещаме всяко едно от тях. Плоският и запустял терен усилва възможностите топлият въздух да се издигне над повърхността, до момента в който пясъкът пък прави дяволите забележими. За да се нагорещи задоволително, повърхността би трябвало да може да всмуква огромна част от слънчевата топлота, а Червената планета има извънредно тънка атмосфера, което улеснява и този развой. Не на последно място – една кардинално хладна атмосфера спомага за основаването на рискови разлики сред нагорещения от повърхността топъл въздух и по-хладния въздух.
Изучавайки прашните дяволи на Марс, учените съумяват да научат редица забавни неща за атмосферните условия на планетата – да вземем за пример посока и скорост напразно. Освен това тези метеорологични феномени от време на време разчистват повърхността от натрупалите се прахуляк и нечистотия, което пък от своя страна почиства и самите марсоходи.
Пясъчните дяволи на Марс са доста по-големи от тези, които се образуват на Земята. Те могат да доближат до 8 км височина и да прокарат пътеки, необятни няколкостотин метра разпростряли се в продължение на цели километри. Освен това пустинните дяволи изхвърлят прахуляк високо в атмосферата, който учените могат да изучат, с цел да схванат по-добре резултатите, които тези явления оказват върху климата на Марс с течение на времето.
Освен това са и красиви за снимане.
Самотен прашен демон, вилнеещ на север от кратера Антониади на Марс, сниман от HiRISE на 30 януари 2020-та. Източник: NASA/JPL/University of Arizona.
Източник: IFLScience
