Свръхтуризмът в Европа ескалира! Дори скритите дестинации вече са претъпкани
В момента Гърция, Хърватия, Испания, Дания, България, Полша, Италия, Норвегия и Румъния се борят със суровата действителност на свръхтуризма , до момента в който нови данни разкриват по какъв начин даже по-малко известните дестинации са затрупани от рекорден брой гости. Някога считани за налични, спокойни или секрети бягства, тези страни са очевидци на внезапно повишаване на съотношението туристи-живеещи, напрежение в инфраструктурата, дефицит на жилища и възходящи локални безредици. Последните открития от всеобхватно европейско изследване на пътуванията акцентират по какъв начин всеобщият туризъм към този момент не се лимитира до огромните столици, а се е разширил в нежни островни екосистеми, селски градове и исторически села, излагайки на сериозен риск екологичната резистентност, благосъстоянието на общността и опазването на културното завещание, написа.
Докато Европа се готви за следващия многолюден летен ваканционен сезон , опасенията по отношение на свръхтуризма се ускоряват – освен в огромни центрове като Венеция, Барселона и Амстердам, само че от ден на ден и в по-малко известни дестинации, които в този момент са подложени на възходящ напън . Ново изследване на „ Which? Travel “ разкрива по какъв начин всеобщият туризъм към този момент не се лимитира до емблематични столици и огромни градове, а е разширил обсега си до по-тихи крайбрежни градове и островни дестинации. Проучването проучва нощувките, гъстотата на туристите на квадратен километър и съотношението посетители-жители, наблягайки възходящия напън върху някои от скритите съкровища на континента.
Закинтос страда от рисково туристическо претоварване
Гръцкият остров Закинтос, прочут още като Занте, се очерта като най-силно засегнатата дестинация , когато се вземе поради съотношението туристи-жители. С изумителните 150 гости на всеки локален гражданин, островът се трансформира в ослепителен образец за това по какъв начин огромният поток от гости може да затрупа даже живописните убежища.
Известен със своите тюркоазени заливи, буйни скали и известния си фотогеничен плаж Навадио , Закинтос от дълго време е обичано място измежду летните пътешественици. Притокът на туристи обаче оказва голям напън върху съществуването на жилища на острова, завишава цените на недвижимите парцели и усилва утежняването на околната среда. Докато рекламните материали постоянно изобразяват непокътнат парадайс, действителността за локалните поданици включва претрупани публични услуги и инфраструктура, огъваща се под сезонния взрив.
Хърватският район Истрия се бори с взрива на туризма
След Закинтос се подрежда Истрия, крайбрежен район в Хърватия, който претърпява взрив в туризма макар относително ниската си известност в европейските туристически среди. Известна със своите средновековни села , винени пътеки и адриатическо крайбрежие , Истрия е с над 133 000 гости на хиляда поданици. Този несъразмерен приток акцентира по какъв начин даже по-тихите дестинации, предлагани на пазара като „ най-добре защитавани секрети “ , могат бързо да изгубят своето успокоение.
Икономиката на района се възползва от туристическия взрив, само че бързото повишаване на посетителите провокира диспути по отношение на устойчивостта , тапите и запазването на локалната просвета. С повишаването на търсенето на настаняване локалните поданици оповестяват за компликации при намирането на налични жилища, а естествените зони са изправени пред ерозия заради нараствания пешеходен трафик.
Протести на Канарските острови, макар че броят им се усилва
Фуертевентура на испанските Канарски острови е на трето място по дисбаланс сред туристи и поданици, със съответствие от 120 гости на гражданин. Въпреки вълната от митинги от островитяни предходната година, призоваващи управляващите да се оправят с неустойчивия модел на туризъм, архипелагът продължава да чупи върхове . Само през март 2025 година Канарските острови посрещнаха над 1,5 милиона задгранични туристи – близо един % нарастване в съпоставяне със същия месец на миналата година.
Протестите бяха съсредоточени върху напрежението , което туризмът оказва върху локалните общности, изключително когато краткосрочните наеми понижават съществуването на жилища за непрекъснатите поданици. Активисти приканиха за по-строги регулации по отношение на броя на посетителите и по-силна отбрана на околната среда. Тези апели обаче наподобява са засенчени от икономическите тласъци, които туризмът предлага на района.
Най-гъсто обитаемоте туристически дестинации в Европа
Що се отнася до броя на посетителите на квадратен километър, столиците на Западна Европа преобладават. Париж , както се чака, оглавява листата с над четиристотин и осемнадесет хиляди туристи на квадратен километър. Световноизвестните забележителности и културната прелест на френската столица я вършат магнит за гости от цялостен свят, само че тази плътност основава съществени провокации за трафика, ръководството на отпадъците и качеството на живот в централните ѝ квартали.
Атина и Копенхаген следват надлежно на второ и трето място с близо 89 000 и 64 000 гости на квадратен километър. Тези цифри демонстрират, че въпреки свръхтуризмът постоянно да се свързва със Средиземноморието, Северна и Централна Европа също претърпяват огромна централизация на гости в избрани градски региони.
Най-малко пренаселените дестинации в Европа
Докато фокусът остава върху пренаселените градове и острови, отчетът насочва вниманието и към по-тихите кътчета на Европа, които остават релативно незасегнати от всеобщия туризъм. В България град Търговище регистрира единствено 332 нощувки на гражданин – едно от най-ниските съотношения на континента. По сходен метод Рибник в Полша и Беневенто в Южна Италия поддържат скромни равнища на туризъм, предлагайки евентуално облекчение за пътуващите, търсещи по-малко натоварени прекарвания.
Една от най-отдалечените и най-слабо посещавани дестинации е Ян Майен , норвежки остров, ситуиран надълбоко в Северния полярен кръг. Островът, който е записал нулева плътност на туристите, изисква особено позволение за достъп, запазвайки девствения си естествен пейзаж. Свалбард , друга арктическа територия в Норвегия, и Телеорман в Румъния също са измежду най-ниско класираните дестинации по плътност на посетителите, с минимално влияние от туризма.
Гърция, Хърватия, Испания, Дания, България, Полша, Италия, Норвегия и Румъния са изправени пред възходящ напън от свръхтуризъм , защото възходящият брой гости претрупва дребните градове, нежните екосистеми и локалната инфраструктура. Ново изследване разкрива, че всеобщият туризъм се популяризира оттатък огромните градове, заплашвайки устойчивостта в цяла Европа.
Предизвикателства пред устойчивостта и пътят напред
Констатациите от изследването Which? Travel оферират сурово увещание за комплицираната динамичност, която се следи в европейската туристическа промишленост. Докато туризмът продължава да бъде основен стопански мотор , небалансираният напредък на броя на посетителите – изключително в по-малките или сезонните общности – повдига значими въпроси по отношение на дълготрайната резистентност. От достъпността на жилищата и качеството на живот на локално равнище до опазването на околната среда, последствията от свръхтуризма се простират надалеч оттатък претъпканите плажове и претъпканите градски площади.
Мениджърите на дестинации и държавните управления в целия континент все по-често са призовани да внедрят решения като ограничавания за туристическите наеми, контролирани краткосрочни наеми, узаконяване за резистентен туризъм и диверсификация на туристическите направления, с цел да пренасочат туристическите потоци.
Докато пътуващите чакат летни почивки, възходящата видимост на провокациите, свързани със свръхтуризма, би могла да докара до по-внимателни избори – предпочитане на по-малко известни райони, пътувания отвън сезона и почтително изследване на природата. Само посредством такива промени най-обичаните дестинации в Европа могат да запазят своя сексапил , като в същото време опазят общностите, които ги назовават свой дом.
Присъединете се към нашия
Съдия анулира блокадата на договорката за предаване на островите Чагос на Англия
