В момента форматът на състезателните уикенди в MotoGP е може

В момента форматът на спортните уикенди в MotoGP е може би най-бруталният въобще в моторните спортове, което води и до чести травми за водачите в кралския клас.

Откакто през 2023 в MotoGP бяха въведени спринтовите надпревари, значимите сесии стартират още от петък следобяд, когато се организира формалната подготовка. Тя дефинира кои водачи се класират непосредствено за втората фаза на квалификацията и кои ще би трябвало да минават през ситото на първия сегмент на квалификационна борба в събота сутринта.
Дукати и Хонда откриха идващите си звезди в MotoGP
Влизането в топ 10 в петък следобяд е извънредно значимо, защото една по-задна стартова позиция прави живота на всеки водач доста по-труден в спринта и надпреварата. Именно тази потребност от ранно натискане на максимума в хода на уикенда докара до сензитивно завишаване на броя травми в MotoGP през последните години.

През сезон 2023 нямаше нито един кръг, в който на старта дружно застанаха всички титулярни водачи. През предходната акция пък това се случи единствено два пъти от общо 22 спортни уикенда.

В момента разпоредбите на MotoGP разрешават на тимовете при положение на травма да не употребяват авариен играч в границите на 14 дни откакто техен титуляр се е наранил. При по-продължително неявяване обаче промяната към този момент е наложителна, а в тези случаи отборите най-често поглеждат към аварийните водачи на съответната марка. Именно по този метод през предходната година Лоренцо Савадори (Априлия), Микеле Пиро (Дукати), Николо Булега (Дукати), Пол Еспаргаро (КТМ), Аугусто Фернандес (Ямаха), Алейш Еспаргаро (Хонда) и Такааки Накагами (Хонда) се включиха в друг брой надпревари в хода на сезона.

Сега обаче шефовете на MotoGP оферират една смяна в правилника и действително международният шампионат по мотоциклетизъм на писта да последва образеца на Формула 1 с назначението на непрекъснати аварийни водачи. Те ще посещават всеки един спортен уикенд и ще са подготвени да се включват в него във всеки един миг, в случай че се стигне до травма измежду титулярите.

Разбира се, тук поражда въпросът кои ще са тези аварийни състезатели, които да са задоволително квалифицирани, с цел да ръководят мотор от MotoGP на конкурентно равнище. Машините от кралския клас са доста характерни и акомодацията към тях не е по никакъв начин лесна, без значение за какъв брой умел водач в други шампионати на високо равнище става дума.

Често виждаме по какъв начин даже и тестовите водачи, които имат хиляди километри със своите машини, не могат даже да се приближат до темпото на водачите и нормално се движат някъде в дъното на колоната. Това единствено потвърждава какъв брой комплицирани са моторите от MotoGP и какъв брой квалифициран би трябвало да е един играч, с цел да ги кара на високо равнище.

Във Формула 1 този проблем се компенсира посредством дълги сесии в симулаторите, които приготвят водачите за присъединяване в международния шампионат. Това беше съвършено илюстрирано от Оливър Беарман при неговия ексклузивен дебют с Ферари в Джеда преди две години. Тогава той смени Карлос Сайнц от третата подготовка и се класира 11-ти в квалификацията, след което приключи седми в надпреварата в Саудитска Арабия.

В MotoGP обаче симулатори няма и единственият късмет водачите да натрупат опит е посредством действителни проби. Производителите обаче избират да употребяват своето лимитирано време за проби, с цел да развиват своите мотори с някой по-опитен и благонадежден тестов играч, в сравнение с да рискуват с някой младок, който хем да не дава добра противоположна връзка, хем и да пада повече поради желанието си да впечатли със своята скорост.

Всички тези фактори вършат реализирането на една такава концепция от страна на шефовете на MotoGP доста мъчно. Тепърва следва да забележим дали въпреки всичко няма да се стигне до някаква сходна смяна в правилника в околните месеци.

Снимки: MotoGP