Даниел Петров: Гората умира – не от старост, а от безхаберие
„ В момента държавните предприятия, на които е вменена грижата за държавните гори, действително са в неплатежоспособност. Няма средства за главните действия, свързани със залесяване и следващи грижи за горските култури. Няма средства за погашение на заплатите на чиновниците в териториалните поделения, доста хора са в неплатен отпуск или напущат по взаимно единодушие. " С тези думи националният представител Даниел Петров откри своето изявление от трибуната на Народното събрание, което не просто сигнализира, а звучи като финален вик за помощ към една умираща система.
„ Фалитът на горските стопанства наподобява на сюжета от книгата на Габриел Гарсия Маркес - „ Хроника на една предизвестена гибел ". Всички знаят какво ще се случи, само че никой не прави нищо. ", сравнението, което направи Петров е по-скоро трагично - заличаването на системата се случва пред очите ни, а отговорността се размива сред институции и политически ползи. Петров направи къс исторически обзор на развиването на горската администрация - от основаването на първата централизирана работа през 1879 година до днешното ѝ разпокъсано и унижено положение.
„ Ако отворите уеб страницата на Министерството на земеделието и храните, ще видите дирекция за рибарството, само че не и за горите. Те са наврени сред „ Търговски сдружения " и „ Бюджетна издръжка`. Това ясно демонстрира отношението на страната към една трета от територията на България. ", добави националният представител.
Големият срив съгласно него стартира с приватизацията на горските компании и разграбването на материалната база: „ Това беше най-голямото плячкосване в системата на горите. Върна ни десетилетия обратно. "
Той дефинира основаването на държавните предприятия като „ паразитни структури, основани за уедряване на паричните потоци и елементарно назначение на комфортни хора ".
Остри рецензии Даниел Петров насочи и към метода на финансиране и регулация. „ Не може средствата за залесяване и защита да зависят от добива на дървесина. Не може горите да се самофинансират, до момента в който ги задушават с нормативни условия и политическа интервенция. "
Той уточни, че дървесината, като борсов артикул, към този момент не обезпечава никаква доходност. „ В момента изкупната цена е 98 лева на звук - това е под себестойността. Дървесината се подарява. " Потреблението на дърва за огрев е сринато, а бюрократичните условия вършат достъпа до тях съвсем неосъществим.
Даниел Петров обърна внимание и на зелената идеология, довела съгласно него до нормативен безпорядък и блокиране на лесовъдските правила. „ Сега сме стигнали до състояние, в което „ оставяме болните, вадим единствено труповете ". Това не е запазване на гората - това е нейното заличаване. "
„ Системата на горите завършва. Губим най-ценния си капитал - лесовъдите, а след тях си отива и гората. И дано никой не си мисли, че с приватизация на държавните предприятия и тяхното доразграбване нещо ще се промени към положително. ", сподели той в умозаключение.
„ Фалитът на горските стопанства наподобява на сюжета от книгата на Габриел Гарсия Маркес - „ Хроника на една предизвестена гибел ". Всички знаят какво ще се случи, само че никой не прави нищо. ", сравнението, което направи Петров е по-скоро трагично - заличаването на системата се случва пред очите ни, а отговорността се размива сред институции и политически ползи. Петров направи къс исторически обзор на развиването на горската администрация - от основаването на първата централизирана работа през 1879 година до днешното ѝ разпокъсано и унижено положение.
„ Ако отворите уеб страницата на Министерството на земеделието и храните, ще видите дирекция за рибарството, само че не и за горите. Те са наврени сред „ Търговски сдружения " и „ Бюджетна издръжка`. Това ясно демонстрира отношението на страната към една трета от територията на България. ", добави националният представител.
Големият срив съгласно него стартира с приватизацията на горските компании и разграбването на материалната база: „ Това беше най-голямото плячкосване в системата на горите. Върна ни десетилетия обратно. "
Той дефинира основаването на държавните предприятия като „ паразитни структури, основани за уедряване на паричните потоци и елементарно назначение на комфортни хора ".
Остри рецензии Даниел Петров насочи и към метода на финансиране и регулация. „ Не може средствата за залесяване и защита да зависят от добива на дървесина. Не може горите да се самофинансират, до момента в който ги задушават с нормативни условия и политическа интервенция. "
Той уточни, че дървесината, като борсов артикул, към този момент не обезпечава никаква доходност. „ В момента изкупната цена е 98 лева на звук - това е под себестойността. Дървесината се подарява. " Потреблението на дърва за огрев е сринато, а бюрократичните условия вършат достъпа до тях съвсем неосъществим.
Даниел Петров обърна внимание и на зелената идеология, довела съгласно него до нормативен безпорядък и блокиране на лесовъдските правила. „ Сега сме стигнали до състояние, в което „ оставяме болните, вадим единствено труповете ". Това не е запазване на гората - това е нейното заличаване. "
„ Системата на горите завършва. Губим най-ценния си капитал - лесовъдите, а след тях си отива и гората. И дано никой не си мисли, че с приватизация на държавните предприятия и тяхното доразграбване нещо ще се промени към положително. ", сподели той в умозаключение.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ