Мими Виткова: България намаля с 2 милиона души, а приетите в болница са скочили два пъти
В момента берем плодовете от промените в здравната система, които започнаха някъде в края на 90-те години и доведоха нещата до тук. Това сподели за " Фокус " доктор Мими Виткова, някогашен министър на опазването на здравето.
По думите и, всяка година, колкото и да се усилват парите за здраве, толкоз се усилва и неудовлетворението на пациентите, пък и на работещите в системата от нейното действие.
" Мисля, че всички отрицателни резултати, които берем сега, са резултат навръх това политическо въвличане. Защото ние реформирахме системата си като напълно я приравнихме на комерсиална организация, и сега се чудим за какво едвам се усилват средствата, резултатите са отрицателни. Колкото до това, че Здравната комисия не утвърди бюджета, това е някакъв краткотраен мораториум, както те го назовават, до момента в който се изработила здравната карта да не се разкриват нови лечебни заведения. Само че ние допуснахме 20 и няколко години към този момент да се разкрият толкоз лечебни заведения, тъй че сме водещи в Европа във връзка с брой болнични на глава от население и на брой болнични кревати, въпреки и половината от тези кревати да бездействат, както се споделя. Но в това време виждаме, че колкото порастват лечебните заведения, толкоз пораства и броят на приетите в болница в болница ", сподели доктор Виткова.
Тя уточни още, че България е намаляла с 2 милиона поданици, а в това време броят на признатите в болничното заведение, спрямо интервала преди измененията, които бяха настъпили, е два пъти по-голям. Медиите изнасят към този момент поредност от случаи на безусловно подправени хоспитализации, тъй че хората изобщо не знаят, че някой ги е хоспитализирал и ги отчел към НЗОК за болнични.
" Така, че здравната система е заредена със ужасно доста спорове. А сега това, което се случва, апропо по-интересно е решението на Бюджетната комисия, която също не одобри бюджета, защото там с изключение на разкриването на нови лечебни заведения и това прекачване на отговорностите за онкомедикаментите от Министерството към Касата, там бяха изложени много основни претекстове. Основният въпрос, който беше заложен е увеличавайки в действителност публичните средства за опазване на здравето с повече от 1 милиард, какви промени положителни ще дойдат за системата? Т.е. какви промени ще бъдат направени? Основно ще намалеят ли средствата, които ние вземаме от джоба на болния човек, с цел да финансираме здравната система? И знаете, ние сме коментирали с вас доста пъти, че този % е неповторим за Европа – 48% от общите разноски за опазване на здравето са от джоба на болния. И в този момент, когато даваме още 1.1 милиарда публични средства, какво се случи с тези частни разноски, тъй като никой не споделя: " Ние ще увеличим бюджета за опазване на здравето, само че същото време ще понижим тези разноски от пациентите “, такова нещо няма ", добави Виткова.
Според нея, че се приказва въобще по значителните, по значимите въпроси в системата. А по отношение на прехвърлянето на търговете и публичните поръчки за лекарства, най-много за лекарства за онкоболни към Касата, това е проблем, който доктор Дечев е сложил преди доста години, и ние продължаваме в същия дух. И той е подбуден най-много от това, че допуснахме и продължаваме със законовите правила да позволяваме частните лечебни заведения, частните лечебни заведения да не вършат публични поръчки за всичко, което купуват, в това число и за онкомедикаменти.
" Д-р Дечев уточни, че с помощта на това, което сме разписали в закона, ние имаме лечебни заведения, които купуват за седем пъти по-високи цени онкомедикаментите от други лечебни заведения. Ясно е, че при този липсваш надзор от страна на страната в здравната система, резултатите са дотук ", добави доктор Мими Виткова.
По думите и, всяка година, колкото и да се усилват парите за здраве, толкоз се усилва и неудовлетворението на пациентите, пък и на работещите в системата от нейното действие.
" Мисля, че всички отрицателни резултати, които берем сега, са резултат навръх това политическо въвличане. Защото ние реформирахме системата си като напълно я приравнихме на комерсиална организация, и сега се чудим за какво едвам се усилват средствата, резултатите са отрицателни. Колкото до това, че Здравната комисия не утвърди бюджета, това е някакъв краткотраен мораториум, както те го назовават, до момента в който се изработила здравната карта да не се разкриват нови лечебни заведения. Само че ние допуснахме 20 и няколко години към този момент да се разкрият толкоз лечебни заведения, тъй че сме водещи в Европа във връзка с брой болнични на глава от население и на брой болнични кревати, въпреки и половината от тези кревати да бездействат, както се споделя. Но в това време виждаме, че колкото порастват лечебните заведения, толкоз пораства и броят на приетите в болница в болница ", сподели доктор Виткова.
Тя уточни още, че България е намаляла с 2 милиона поданици, а в това време броят на признатите в болничното заведение, спрямо интервала преди измененията, които бяха настъпили, е два пъти по-голям. Медиите изнасят към този момент поредност от случаи на безусловно подправени хоспитализации, тъй че хората изобщо не знаят, че някой ги е хоспитализирал и ги отчел към НЗОК за болнични.
" Така, че здравната система е заредена със ужасно доста спорове. А сега това, което се случва, апропо по-интересно е решението на Бюджетната комисия, която също не одобри бюджета, защото там с изключение на разкриването на нови лечебни заведения и това прекачване на отговорностите за онкомедикаментите от Министерството към Касата, там бяха изложени много основни претекстове. Основният въпрос, който беше заложен е увеличавайки в действителност публичните средства за опазване на здравето с повече от 1 милиард, какви промени положителни ще дойдат за системата? Т.е. какви промени ще бъдат направени? Основно ще намалеят ли средствата, които ние вземаме от джоба на болния човек, с цел да финансираме здравната система? И знаете, ние сме коментирали с вас доста пъти, че този % е неповторим за Европа – 48% от общите разноски за опазване на здравето са от джоба на болния. И в този момент, когато даваме още 1.1 милиарда публични средства, какво се случи с тези частни разноски, тъй като никой не споделя: " Ние ще увеличим бюджета за опазване на здравето, само че същото време ще понижим тези разноски от пациентите “, такова нещо няма ", добави Виткова.
Според нея, че се приказва въобще по значителните, по значимите въпроси в системата. А по отношение на прехвърлянето на търговете и публичните поръчки за лекарства, най-много за лекарства за онкоболни към Касата, това е проблем, който доктор Дечев е сложил преди доста години, и ние продължаваме в същия дух. И той е подбуден най-много от това, че допуснахме и продължаваме със законовите правила да позволяваме частните лечебни заведения, частните лечебни заведения да не вършат публични поръчки за всичко, което купуват, в това число и за онкомедикаменти.
" Д-р Дечев уточни, че с помощта на това, което сме разписали в закона, ние имаме лечебни заведения, които купуват за седем пъти по-високи цени онкомедикаментите от други лечебни заведения. Ясно е, че при този липсваш надзор от страна на страната в здравната система, резултатите са дотук ", добави доктор Мими Виткова.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ