Експерт: Не трябва да се субсидират цени на тока, водата, бензина, хляба, парното и държавни фирми като Топлофикация и Булгаргаз
В момента България е с най-ниски индикатори в еврозоната като дълг към БВП. Ако изпълняваме уговорките си по Маастрихтския контракт, не би трябвало да задлъжняваме прекалено много в идващите години. Това сподели старшият помощник в Центъра за проучване на демокрацията и някогашен заместник-министър на стопанската система и на превоза Никола Янков в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “.
Държавен дълг се поема, когато страната има недостиг в бюджета и дългът покрива този недостиг. " Нетният резултат на новите заеми е да рефинансират остарели падежиращи заеми на България, плюс издаването на нов дълг, който да финансира настоящия бюджетен недостиг за 2025 година Взимането на пари от страната назаем и изхарчването им през бюджета обаче довежда непосредствено до напън върху цените “, разясни Янков.
Това е и повода за възходящата инфлация.
" Ако Народното събрание гласоподава по-висок бюджетен недостиг, тогава инфлационният напън ще се усили. Надявам се това да не се случва. Просто би трябвало да имаме политическа воля да се държим обикновено, а да не се разпищолваме и да харчим за нелепости. Не би трябвало да се субсидират цени на тока, на водата, на бензина, на хляба, на парното и прочие, не би трябвало да се хвърлят дотации в губещи държавни компании, като общинския превоз на София, като " Топлофикация “, като " Булгаргаз “. Трябва да се работи рационално, да се подчертава върху частната самодейност и частните вложения като мотор на растежа. Това е въпрос на политическа рамка, на политическа воля и политическа посока, това е въпрос на дясна икономическа политика “, акцентира специалистът.
Вдигането на дълговите равнища в Европейския съюз и в еврозоната сега се дължи главно на повишаваните разноски за защита, гласувани в бюджетите на множеството страни членки тази година. Това е наклонност от 2022 година насам, добави Янков. " България също е част от този развой и се планува в идващите няколко години разноските за защита на страната ни да набъбнат доста “, добави той.
Държавен дълг се поема, когато страната има недостиг в бюджета и дългът покрива този недостиг. " Нетният резултат на новите заеми е да рефинансират остарели падежиращи заеми на България, плюс издаването на нов дълг, който да финансира настоящия бюджетен недостиг за 2025 година Взимането на пари от страната назаем и изхарчването им през бюджета обаче довежда непосредствено до напън върху цените “, разясни Янков.
Това е и повода за възходящата инфлация.
" Ако Народното събрание гласоподава по-висок бюджетен недостиг, тогава инфлационният напън ще се усили. Надявам се това да не се случва. Просто би трябвало да имаме политическа воля да се държим обикновено, а да не се разпищолваме и да харчим за нелепости. Не би трябвало да се субсидират цени на тока, на водата, на бензина, на хляба, на парното и прочие, не би трябвало да се хвърлят дотации в губещи държавни компании, като общинския превоз на София, като " Топлофикация “, като " Булгаргаз “. Трябва да се работи рационално, да се подчертава върху частната самодейност и частните вложения като мотор на растежа. Това е въпрос на политическа рамка, на политическа воля и политическа посока, това е въпрос на дясна икономическа политика “, акцентира специалистът.
Вдигането на дълговите равнища в Европейския съюз и в еврозоната сега се дължи главно на повишаваните разноски за защита, гласувани в бюджетите на множеството страни членки тази година. Това е наклонност от 2022 година насам, добави Янков. " България също е част от този развой и се планува в идващите няколко години разноските за защита на страната ни да набъбнат доста “, добави той.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ