Внимание: Опасна кампания за правилния естетически хирург върлува в училищата ни
В миг, в който от ден на ден млади девойки у нас мечтаят за „ съвършеното лице “ за бала, обществото като че ли към този момент не спори дали естетичните процедури са подобаващи за малолетни, а само по какъв начин да бъдат направени „ вярно “.
Именно на този декор започва акцията „ Лицето не е чернова “, проведена от Асоциацията „ Пациенти на естетичната медицина “ и Българската асоциация на естетичните кожни лекари. Инициативата ще влезе в 10 софийски гимназии за да осведоми учениците за рисковете от естетичните интервенции.
Посланието звучи рационално – експерти предизвестяват за рискове като инфекции, алергични реакции, запушени кръвоносни съдове и тежки затруднения при процедури, осъществявани от неквалифицирани лица.
Но зад акцията стои и един по-дълбок въпрос: обикновено ли е въобще да приказваме за естетична медицина при девойки под 18 години като за нещо, което просто би трябвало да бъде направено „ при верния експерт “?
Защото действителността демонстрира друго. За доста абитуриентки подготовката за бала към този момент не включва единствено рокля, грим и прическа, а и увеличаване на устни, оформяне на скули, а от време на време даже и по-сериозни интервенции.
Социалните мрежи в допълнение ускоряват натиска. Филтрираните лица и нереалистичните стандарти за хубост трансформират естественото лъчение в „ минус “, а външният тип – в главен аршин за утвърждение.
Според психолози казусът не е единствено медицински, а и прочувствен. В учебно заведение рядко се приказва за физически облик, самочувствие и въздействието на обществените мрежи върху младежите. Липсва диалог за това по какъв начин младежите да разпознават изкуствените стандарти и да построяват здравословно отношение към себе си.
Именно по тази причина някои специалисти предизвестяват, че сходни акции, въпреки и с положителни планове, могат несъзнателно да звучат като косвено поощрение към процедурите – стига те да бъдат направени „ на вярното място “.
А истината остава елементарна: естетичната медицина не трябва да се трансформира в норма за деца. И в случай че обществото в действителност желае да ги защищити, диалогът би трябвало да стартира не от филърите, а от аргументите, които карат едно 17-годишно момиче да има вяра, че лицето му има потребност от промяна.
Именно на този декор започва акцията „ Лицето не е чернова “, проведена от Асоциацията „ Пациенти на естетичната медицина “ и Българската асоциация на естетичните кожни лекари. Инициативата ще влезе в 10 софийски гимназии за да осведоми учениците за рисковете от естетичните интервенции.
Посланието звучи рационално – експерти предизвестяват за рискове като инфекции, алергични реакции, запушени кръвоносни съдове и тежки затруднения при процедури, осъществявани от неквалифицирани лица.
Но зад акцията стои и един по-дълбок въпрос: обикновено ли е въобще да приказваме за естетична медицина при девойки под 18 години като за нещо, което просто би трябвало да бъде направено „ при верния експерт “?
Защото действителността демонстрира друго. За доста абитуриентки подготовката за бала към този момент не включва единствено рокля, грим и прическа, а и увеличаване на устни, оформяне на скули, а от време на време даже и по-сериозни интервенции.
Социалните мрежи в допълнение ускоряват натиска. Филтрираните лица и нереалистичните стандарти за хубост трансформират естественото лъчение в „ минус “, а външният тип – в главен аршин за утвърждение.
Според психолози казусът не е единствено медицински, а и прочувствен. В учебно заведение рядко се приказва за физически облик, самочувствие и въздействието на обществените мрежи върху младежите. Липсва диалог за това по какъв начин младежите да разпознават изкуствените стандарти и да построяват здравословно отношение към себе си.
Именно по тази причина някои специалисти предизвестяват, че сходни акции, въпреки и с положителни планове, могат несъзнателно да звучат като косвено поощрение към процедурите – стига те да бъдат направени „ на вярното място “.
А истината остава елементарна: естетичната медицина не трябва да се трансформира в норма за деца. И в случай че обществото в действителност желае да ги защищити, диалогът би трябвало да стартира не от филърите, а от аргументите, които карат едно 17-годишно момиче да има вяра, че лицето му има потребност от промяна.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ