В момент, в който президентската институция е на прага на

В миг, в който президентската институция е на прага на невиждана промяна, а Румен Радев намерено декларира упоритости за непосредствено присъединяване в дейната политика, въпросите към претекстовете, рисковете и последствията стават все по-остри. Напускането на „ Дондуков “ 2 и възможното основаване на партиен план разклащат одобрени политически салда и отварят нов фронт на напрежение в така и така фрагментираната партийна система. Къде са Българска социалистическа партия, МЕЧ, „ Величие “, „ Възраждане “… Пред ФАКТИ приказва политологът проф. Милена Стефанова.

- Проф. Стефанова, какво значи политическото „ слизане “ на президента Румен Радев на терена – нещо, което до момента не се е случвало в България в този мащаб?
- Решението на Радев да напусне президентството е изменничество към хората, които са го избирали и са му обезпечили комфорта да бъде държавен глава. То също е и абдикация от отговорностите, за които се е клел в Конституцията! Дали и по какъв начин ще се явява на избори за депутат, следва да забележим.

- Превръща ли се президентската институция в трамплин за партиен план и къде се простира границата сред държавен глава и политически водач?
- Радев употребява президентството за лични цели. Той беше номиниран от Българска социалистическа партия, а на двата избора за президент се явяваше посредством предприемчив комитет. Моралът допуска, в случай че ще се впуска на разкаляния партиен терен, това да стане посредством Българска социалистическа партия, само че надали ще станем очевидци на подобен акт.
Георги Първанов сътвори своя партия след приключването на втория му мандат. Петър Стоянов се върна в Съюз на демократичните сили, беше за малко депутат и водач на партията, а Росен Плевнелиев има най-адекватната позиция, откакто е бил президент. Както се споделя - „ един път президент, президент за цялостен живот “!

Това, което прави Радев, не е ориентирано към отбрана на публичния интерес.

Той, евентуално доста хора са създали нужното да му го вменят, се изживява като воин, като избавител, само че нито едната от двете функции не може да бъде уплътнена с дейности от негова страна като президент.
На Радев в този момент му следва да се сблъска с действителността в българската партийна система. Той непрестанно подлагаше на критика партиите, само че в този момент и неговата партия, в случай че има изобщо такава, ще бъде подложена на рецензия. Докато си седеше комфортно в президентството, той бабуваше на партии, след това ги наричаше с обидни думи. Всъщност, доста желая да науча кои са хората, които му шушнеха скрито от обществеността и евентуално са му дали храброст да подаде оставка. Нека не забравяме, че в инициативните му комитети задоволително мощно бяха показани и някогашната Държавна сигурност, най-вече леви и проруски насочени псевдоинтелектуалци. Всъщност, по оценки и на други откриватели Радев дължи избора си за първи мандат на починалия Стефан Данаилов, повсеместен любим на българските жители, на Корнелия Нинова и на Българска социалистическа партия. Не без значение беше и слабата кандидатура на главния по това време конкурент на ГЕРБ в лицето на Цецка Цачева.

Много е мъчно да си представим Радев като партиен водач.

Високият му рейтинг като президент не е задоволителен. Той ще се стопи сега, в който хората тръгнат да гласоподават на изборите. Част от този рейтинг, огромната част, в действителност не е персонален, а институционален. Големият брой гласоподаватели, които са го подкрепили на изборите за президент, няма автоматизирано да се потвърдят и в избора на плана му за присъединяване в Народното събрание. Радев няма и харизма, на която да разчита. Лично Радев съгласно мен няма никакъв партиен опит. Някой различен ще прави нещата вместо него и е значимо да знаем кой е той.

- Какви са упованията на хората към Румен Радев и дава отговор ли той на тях сега? Изпълва ли ги със наличие, тъй като вярата е налице, само че после…
- Кои хора? Има разнообразни гледни точки. Ще забележим от първите социологически сондажи, които ще се проведат, откакто той разгласи дали ще взе участие в идните парламентарни избори и по какъв метод ще се случи това. Радев не ни е споделил още нищо съответно. Прощалното му послание беше популистко и цялостно с изказвания, само че без доказателства. Както всичките му изявления през 9-те му години като президент. Той ще продължи да разединява, както го правеше до момента. Но като партиен водач това може да му е простено. Като президент нямаше никакво съображение да го прави.

- Как ще се промени подреждането на партиите в Народното събрание, откакто Радев публично влезе в дейната политика?
- Несъмнено ще има разбърквания. Ще чакаме с интерес резултатите от първите изследвания на сътрудниците социолози, а след това ще гледаме с интерес акцията. Радев не може да си разреши лукса да стои персонално в профил и да пусне на терен своите хора. Ще би трябвало да взе участие в диспути, да съобщи позиция по значимите за България тематики. Досега той постоянно е бил незадоволително явен. Нека да вземем образец от прощалното му послание. В началото регистрира като триумф завършването на евроинтеграцията на България с приемане на еврото, а малко по-късно отново натри муцуните на партиите в Народното събрание, че не са позволили референдума му.

Нищо, че е неконституционен референдумът, само че Радев отново да си каже.

Много е допустимо идващият парламент да е формиран от по-малко на брой партии и обединения. Някъде към 5. Теоретично това значи, че би трябвало по-лесно да се образува болшинство за лъчение на държавно управление. Но в случай че това са план на Радев, ГЕРБ, ДПС-НН, ПП-ДБ и „ Възраждане “... Не знам, не знам.

- Радев и 121 гласа в Народното събрание – това е цел, само че допустима ли е…
- Ако казвате, че задачата е Радев да има болшинство - не, това не е допустимо. Нито една групировка не може да реализира такова болшинство. За финален път това се случи през 1997-а след Жан Виденовото незаконно ръководство. Тогава ОДС опустоши, както се споделя, всички. Но тогава бяхме гладни, инфлацията беше повече от галопираща. Фалираха банки и жителите се надигнаха. След това нито Национална движение „Симеон Втори", без значение от харизмата на Симеон Сакскобурготски, нито ГЕРБ, с дълготрайно налаганата лидерска позиция на генерала Бойко Борисов, не реализираха такива болшинства. Бяха на границата. България е парламентарна република, а за излъчването на представителите във властта се ползва пропорционална изборна система с 4% предел на допустимост за присъединяване в разпределение на мандатите в Народното събрание. Това допуска да не могат елементарно да се образуват еднопартийни болшинства. Политиците би трябвало да схванат най-накрая, че ще се ръководи посредством обединения.

- Кои партии ще изгубят най-вече от появяването на политически план, обвързван с Румен Радев?
- Най-вероятно ще има загуби, само че какъв брой и кои ще губят е рано да се каже. Това доста ще зависи от ориентацията, позиционирането на Радев и от акцията. По реакциите на политическите партии виждам, че по-малките се усещат уязвими - и с право. Много ще зависи и от изборната интензивност. Във всички случаи огромните партии ще оцелеят – имам предвид ГЕРБ, ДПС-НН и „ Възраждане “. Каква тежест ще има тяхното посланичество в Народното събрание, обаче с днешна дата не можем да предвиждаме.
Интересна беше реакцията на обединението ПП-ДБ. Първоначално плаха, уклончива, само че още на идващия ден започнаха гневно рецензии към Радев.

Те се разграничават от него, тъй като в противоположен случай той ще ги погълне, или най-малко биха понесли обилни вреди. Техните цели за битка с корупцията, за правов ред и народна власт бяха съществени стълбове в обръщението на Радев. На пръв взор това би подсигурило партньорство, само че би трябвало да има с кого да си партнира Радев.

Ако се състезават за еднакъв електорат, вероятността жителите да предпочетат Радев пред ПП-ДБ е огромна.

Защото те биха очаквали мощната ръка на генерала да реализира това, което елитът на центъра на София и няколко огромни града в страната, не съумя да реализира за тези към този момент 5 години.

- Как въздейства възможният план на Радев върху партии като МЕЧ и „ Възраждане “, които към този момент протягат ръка към него?
- МЕЧ и „ Величие “ незабавно го припознаха като техен сътрудник. „ Възраждане “ имаше по-различна реакция. МЕЧ и „ Величие “ е доста евентуално да не съберат нужните им гласове за влизане в Народното събрание. „ Възраждане “ обаче се разграничава от Радев, упреква го в политическо плагиатство и отстоява тезата, че те са единствените с твърда позиция за независимостта на България. Вероятно е „ Възраждане “ също да понесе вреди.

- В каква обстановка се намира Българска социалистическа партия на фона на тези процеси и има ли риск тя да бъде в допълнение маргинализирана?
- Някои откриватели плануват изгубването на Българска социалистическа партия от парламентарната сцена. Българска социалистическа партия позволи да се разрои на голям брой леви обединения и формацийки, а в този момент си бере плодовете. Подобно се случи и в дясното, несъмнено. ГЕРБ изяде и се окичи с етикета Съюз на демократичните сили като съдружен сътрудник. Сега Радев е изцяло допустимо да направи нещо сходно с левицата.

- Радев потегли с поддръжката на Българска социалистическа партия, само че в този момент се чака да „ краде гласове “ от БСП…
- Е, това също е част от морала на Радев. Да крадеш от майка си, споделям майка, не тъй като при издигането на Радев за кандидат-президент преди 9 години Корнелия Нинова беше водач на Българска социалистическа партия, а тъй като партия е от женски жанр.

- При състояние че избори може да има след два месеца, ще сътвори ли Радев лична партия или ще употребява така наречен „ ракета-носител “, употребявайки друга партия?
- Време за осъществяване на процедурата по основаване на нова партия няма. От метода, по който ще се записва за присъединяване в изборите

ще стане ясно дали до момента в който е стоял в уютното президентство, в действителност той не е нарушавал Конституцията и не се е занимавал с партийно строителство.

Вероятно е да се употребява регистрацията на съществуващи партии, които да образуват коалиция, чието име ще е Радевият план. Същото направи преди време и Национална движение „Симеон Втори" – Национално придвижване Симеон Втори, като коалиция под това име бе записана от Партия на българските дами и Движение за национално възобновление „ Оборище “.

- Как виждате ролята на Илияна Йотова като президент, който ще прави длъжностен кабинет?
- Илияна Йотова е с богат опит в политиката, само че тя надали ще има лично мнение и по своя воля - само и единствено, ще прави избор и ще взема решения. Няма по какъв начин да ме убедят, че тя не е обсъждала или няма да продължи да разисква с Радев тези неща. Тя обаче, сполучливо може да забави процедурата и по този метод да се отдалечи датата на изборите. А това обслужва директно Радев. Мотивите на Йотова ще са свързани с нуждата да се съветва първо с парламентарните партии и обединения, а по-късно с всеки един от тези десетима, които влизат в листата на евентуалните министър председатели. Много зависи и от това кои секретари и съветници от президентството ще си тръгнат с Радев и кои биха останали с нея да довършат мандата. Илияна Йотова ще би трябвало да внимава доста, изключително в случай че се готви да се кандидатира на идните през есента президентски избори. А на тях тя несъмнено ще разчита на поддръжката на Радев и неговия план.