В Молдова българското гражданство се продава като картоф на пазара.

В Молдова българското поданство се продава като картоф на пазара. Това призна бесарабски българин, който преди 20 години се е съгласил да го запишат румънец, тъй като желал да получи по-бързо чуждестранен паспорт. Петър Попов не се срами да признае по какъв начин стартира неговата борба за документ за идентичност, с който може да пътува в чужбина. „ Трябваше ми срочно да си получа чуждестранен паспорт. Сложиха ми изискване, че би трябвало да покажа като документ. И споделиха: Ако не, ще те запишем не Петър, а Петро. Аз съм записан Петро, те мен ме броят за румънец”, споделя той. По-късно българинът скъсва молдовския си паспорт, в който написа, че е румънец, и 7 години чака, с цел да получи българско поданство. „ Има си време за хора, които купуват поданство, има си и време за хора, които получават. Аз на никого не заплащам, аз не съм интересен”, безапелационен е той. Попов отхвърля да взе участие в корупционната скица на Агенцията на българите в чужбина, познава персонално корумпираните, само че не счита, че е належащо да подаде сигнал в прокуратурата против тях. „ Има си корумпирани хора в Молдова, които са свързани с Агенцията за българите в чужбина. В Молдова се даваше поданство и се продаваше поданство. Мисля, че 70% от поданството се продаде, 1000 евро беше цената в първите години”, сподели Петър. Българска диаспора в Република Молдова се e образувалa преди към 200 години и през днешния ден по неофициални данни наброява към 90 хиляди души. От тях 30 хиляди към този момент имат наши паспорти. Според Петър Попов чиновниците на Агенцията за българите в чужбина преднамерено са контактували единствено с една от локалните организации, която да събира претендентите за документи. „ Стигнахме до подобен срамен факт, когато Агенцията за българите в чужбина идва в Кишинев да дефинира произхода, само че нито посланикът, нито консулът им дават опция, или те не желаеха да го създадат в държавна институция, публично в консулството или в посолството”, добавя той. „ На мен ми се ревеше. Къде беше посланикът, къде беше консулът? България, такава красива страна, продаваме си поданството, като че продаваме картоф на пазара”, безапелационен е Петър Попов. Бесарабският българин е наясно освен по какъв начин се продават паспорти, само че и по какъв начин се купуват гласове на изборите. „ Няма смисъл политическите партии да купуват гласове от Молдова, да дават пари да се позорят. От 30 хиляди може би минимум 25 са си купили паспорти, тях не ги интересува България, те в никакъв случай няма да гласуват”, декларира още той. В Тараклия живее плътно българско население. В града се намира Тараклийският държавен университет „ Григорий Цамблак”, открит на 1 октомври 2004 година Формално висшето образователно заведение е част от просветителната система на Република Молдова и е финансиран от молдовската страна, а нашата страна изплаща стипендии на студенти и докторанти.На процедура това е първият университет на българска общественост в чужбина, само че към този момент години наред няма нужната акредитация. През последните години данните за приключилите студенти варират от 300 до 80. Голяма част от тях са българи, само че има и доста гагаузи. В Молдова българското поданство се продава като картоф на пазара. Това призна пред bTV бесарабски българин, който преди 20 години се е съгласил да го запишат румънец, тъй като желал да получи по-бързо чуждестранен паспорт.
Петър Попов не се срами да признае по какъв начин стартира неговата борба за документ за идентичност, с който може да пътува в чужбина. „ Трябваше ми срочно да си получа чуждестранен паспорт. Сложиха ми изискване, че би трябвало да покажа като документ. И споделиха: Ако не, ще те запишем не Петър, а Петро. Аз съм записан Петро, те мен ме броят за румънец”, споделя той.
По-късно българинът скъсва молдовския си паспорт, в който написа, че е румънец, и 7 години чака, с цел да получи българско поданство. „ Има си време за хора, които купуват поданство, има си и време за хора, които получават. Аз на никого не заплащам, аз не съм интересен”, безапелационен е той.
Попов отхвърля да взе участие в корупционната скица на Агенцията на българите в чужбина, познава персонално корумпираните, само че не счита, че е належащо да подаде сигнал в прокуратурата против тях. „ Има си корумпирани хора в Молдова, които са свързани с Агенцията за българите в чужбина. В Молдова се даваше поданство и се продаваше поданство. Мисля, че 70% от поданството се продаде, 1000 евро беше цената в първите години”, сподели Петър.
Българска диаспора в Република Молдова се e образувалa преди към 200 години и през днешния ден по неофициални данни наброява към 90 хиляди души. От тях 30 хиляди към този момент имат наши паспорти. Според Петър Попов чиновниците на Агенцията за българите в чужбина преднамерено са контактували единствено с една от локалните организации, която да събира претендентите за документи. „ Стигнахме до подобен срамен факт, когато Агенцията за българите в чужбина идва в Кишинев да дефинира произхода, само че нито посланикът, нито консулът им дават опция, или те не желаеха да го създадат в държавна институция, публично в консулството или в посолството”, добавя той.
„ На мен ми се ревеше. Къде беше посланикът, къде беше консулът? България, такава красива страна, продаваме си поданството, като че продаваме картоф на пазара”, безапелационен е Петър Попов. Бесарабският българин е наясно освен по какъв начин се продават паспорти, само че и по какъв начин се купуват гласове на изборите. „ Няма смисъл политическите партии да купуват гласове от Молдова, да дават пари да се позорят. От 30 хиляди може би минимум 25 са си купили паспорти, тях не ги интересува България, те в никакъв случай няма да гласуват”, декларира още той.
В Тараклия живее плътно българско население. В града се намира Тараклийският държавен университет „ Григорий Цамблак”, открит на 1 октомври 2004 година Формално висшето образователно заведение е част от просветителната система на Република Молдова и е финансиран от молдовската страна, а нашата страна изплаща стипендии на студенти и докторанти. На процедура това е първият университет на българска общественост в чужбина, само че към този момент години наред няма нужната акредитация. През последните години данните за приключилите студенти варират от 300 до 80. Голяма част от тях са българи, само че има и доста гагаузи.