Певицата от Баня Пенка Петрова: С листа от коприва и люспи о...
" В моето детство Великден и дните преди него бяха най-красивото време в годината. Чаках го с неспокойствие поради лазаруването, което го предхождаше, поради новата басмена рокля, която щяха да ми ушият, и новите гуменки, които му купуваха за този ден, поради пъстрото хоро, което се виеше три дни на площада пред църквата на нашето село Баня.
Но
боядисването на яйцата и месенето на козунаците бе това съкровено време,
в което стаята, където се правиха тези свещени дейности, се превръщаше в най-уютното и приказно място в къщата ". Това споделя Пенка Петрова от Баня за своето детство в края на 50-те години на предишния век. Сега тя е една от певиците в групата за изворен фолклор към градското читалище. За нея опазването на локалните обичаи е значима задача в живота ѝ.
" По това време подготовката за Великден започваше още преди Заговезни - къщата се почистваше, стените се измазваха с вар, подът - с алена глина, а стената, на десетина сантиметра от пода, също с глина се обрисуваше бежов кант - гривос ", споделя Пенка. А дойдеше ли Лазар, събирахме се по две-три приятелки, научавахме едни лазарски песнички, вземахме кошничките и тръгвахме по къщите на съседи, родственици и познати. Ако имат момиче, пеем за девойки, в случай че имат момче, песента е за момче. Една от песните беше:
„ Сиви бели гълъби, къде сте ми летяли, къде сте ми летяли?
Летяли сме, летяли към царови дворове.
Що чинеше кралица?
Мъжко дете държеше, шапчица му шиеше “.
Изпявахме си песните, даваха ни яйца и се прибирахме. Но до момента в който обикаляхме къщите да пеем и събираме яйца, като ни срещнат някои момчета, хвърлят камъче в кошницата на момичето, което харесват, яйцата се счупят. И момичето се разплаква. Това бяха нашите закачки.
Боядисването на яйцата ставаше наложително в четвъртък сутринта и постоянно над 100 яйца.
Имаше единствено три бои - алена, зелена и жълта
За алените яйца се използваше наложително една билка брош, за жълтите - люспи от лук, за зелените - коприва.
Рецептата е лесна: корените на броша, люспите от лука и листата на копривата се варят в разнообразни съдове, до момента в който се получи прекрасен цвят. Яйцата се варят настрана и по-късно се пускат в топлите отвари от корени на брош, лукови пера и коприва, с цел да се получи съответният цвят. Трябва да постоят в купата с отварата повече - най-малко 10-15 минути, с цел да хване хубаво боята.
Обикновено майка ми и баба ми боядисваха яйцата още до момента в който ние, децата, спяхме. Като станехме и ние се присъединявахме, по-скоро да се изцапаме. В моето детство яйцата не се украсяваха. Когато бяха боядисани, ги полирахме с едно вълнено парцалче, напоено в олио.
Години по-късно слагахме и листенца от детелина, магданоз за декорация, само че това беше много по-късно.
Понякога баба ми или майка ми пускаха малко олио в купата, с цел да получат яйцата резултат на шарки.
До Великден никой не посягаше да си вземе яйце и да го изяде. По това време всички в цялата къща постехме и постът се спазваше строго. Е, в случай че някое яйце се спука, до момента в който ги боядисваме, няма по какъв начин, хапвахме го.
Козунаците, както и яйцата, се приготвяха в четвъртък. Замесвахме ги незабавно, откакто са боядисани яйцата. Стаята и цялата къщата трябваше да добре отоплени. Никой не трябваше да влиза или излиза, с цел да не изстине стаята, тъй като за месенето на козунаците би трябвало да е топло. Всички артикули се нареждаха. Брашното трябваше да е пресято, а яйцата, маслото, маста, захарта да са подръка.
И се започваше едно месене. След като втаса веднъж, тестото се премесва няколко пъти, след това козунаците се оплитат.
Понякога се правеше специфична квас за козунаци от нахут.
Беше тънка работа - нахутът се накисва и като стартира да ферментира, горният пласт се обира и се трансформира в квас. Ако обаче не го уцелиш, и кучето не яде от този козунак-– става един пръст пълен, наследник и корав. Мая от нахут правеха и за краваите за Йордановден. Замесени с нея и козунаците, и краваите стават нежни, пухкави, вкусни като симид. А като се изпекат, козунаците по този начин ухаят, че ароматът им изпълва цялата къща.
В Баня на всеки ъгъл имаше фурна. До нашата къща беше фурната на съседите, събираше десетина тави. Опалваше се заран рано с вършини, лозови пръчки, леки дръвца. И те като изгорят, с една мокра метла обираха пепелта. След това пробваха дали фурната е подготвена да сложат в нея тавите с козунаците. Пробата се правеше вътре във фурната с едно парче вестник, забодено на кол. Мъжете знаеха какъв брой секунди да подържат пръта с вестника и по какъв начин ще се промени цветът на хартията. Ако вестникът е потъмнял, значи фурната е мощна и тогава отварят отдушника и врата да се охлади малко. Внимаваше се да не се препърлят козунаците, да не изгорят извън, а вътре да останат сурови, клисави.
Великденската софра беше наложително от яйца и козунаци.
И се колеше кокошка или петел
Ако беше петел, той се готвеше с ориз, кисело зеле и с масълце. Това беше обичайното ядене. Не беше традиция да се коли агне за Великден, това е оригиналност от последните години. По това време агнето си беше за Гергьовден.
Самото посрещане на празника беше огромно и радостно събитие. Всеки се облича празнично, излизаме на площада, всички носят яйца. Бабите носят яйцата в пазвите, вадят ги оттова и дават на децата. И децата, и възрастните се чукат с възгласа „ Христос Воскресе! Во истина Воскресе “. Три дни на Великден площадът беше цялостен - и трите дни се носеха яйца и козунаци. Три дни на площада от заран до вечер се виеха хора ", спомня си Пенка.
Но
боядисването на яйцата и месенето на козунаците бе това съкровено време,
в което стаята, където се правиха тези свещени дейности, се превръщаше в най-уютното и приказно място в къщата ". Това споделя Пенка Петрова от Баня за своето детство в края на 50-те години на предишния век. Сега тя е една от певиците в групата за изворен фолклор към градското читалище. За нея опазването на локалните обичаи е значима задача в живота ѝ.
" По това време подготовката за Великден започваше още преди Заговезни - къщата се почистваше, стените се измазваха с вар, подът - с алена глина, а стената, на десетина сантиметра от пода, също с глина се обрисуваше бежов кант - гривос ", споделя Пенка. А дойдеше ли Лазар, събирахме се по две-три приятелки, научавахме едни лазарски песнички, вземахме кошничките и тръгвахме по къщите на съседи, родственици и познати. Ако имат момиче, пеем за девойки, в случай че имат момче, песента е за момче. Една от песните беше:
„ Сиви бели гълъби, къде сте ми летяли, къде сте ми летяли?
Летяли сме, летяли към царови дворове.
Що чинеше кралица?
Мъжко дете държеше, шапчица му шиеше “.
Изпявахме си песните, даваха ни яйца и се прибирахме. Но до момента в който обикаляхме къщите да пеем и събираме яйца, като ни срещнат някои момчета, хвърлят камъче в кошницата на момичето, което харесват, яйцата се счупят. И момичето се разплаква. Това бяха нашите закачки.
Боядисването на яйцата ставаше наложително в четвъртък сутринта и постоянно над 100 яйца.
Имаше единствено три бои - алена, зелена и жълта
За алените яйца се използваше наложително една билка брош, за жълтите - люспи от лук, за зелените - коприва.
Рецептата е лесна: корените на броша, люспите от лука и листата на копривата се варят в разнообразни съдове, до момента в който се получи прекрасен цвят. Яйцата се варят настрана и по-късно се пускат в топлите отвари от корени на брош, лукови пера и коприва, с цел да се получи съответният цвят. Трябва да постоят в купата с отварата повече - най-малко 10-15 минути, с цел да хване хубаво боята.
Обикновено майка ми и баба ми боядисваха яйцата още до момента в който ние, децата, спяхме. Като станехме и ние се присъединявахме, по-скоро да се изцапаме. В моето детство яйцата не се украсяваха. Когато бяха боядисани, ги полирахме с едно вълнено парцалче, напоено в олио.
Години по-късно слагахме и листенца от детелина, магданоз за декорация, само че това беше много по-късно.
Понякога баба ми или майка ми пускаха малко олио в купата, с цел да получат яйцата резултат на шарки.
До Великден никой не посягаше да си вземе яйце и да го изяде. По това време всички в цялата къща постехме и постът се спазваше строго. Е, в случай че някое яйце се спука, до момента в който ги боядисваме, няма по какъв начин, хапвахме го.
Козунаците, както и яйцата, се приготвяха в четвъртък. Замесвахме ги незабавно, откакто са боядисани яйцата. Стаята и цялата къщата трябваше да добре отоплени. Никой не трябваше да влиза или излиза, с цел да не изстине стаята, тъй като за месенето на козунаците би трябвало да е топло. Всички артикули се нареждаха. Брашното трябваше да е пресято, а яйцата, маслото, маста, захарта да са подръка.
И се започваше едно месене. След като втаса веднъж, тестото се премесва няколко пъти, след това козунаците се оплитат.
Понякога се правеше специфична квас за козунаци от нахут.
Беше тънка работа - нахутът се накисва и като стартира да ферментира, горният пласт се обира и се трансформира в квас. Ако обаче не го уцелиш, и кучето не яде от този козунак-– става един пръст пълен, наследник и корав. Мая от нахут правеха и за краваите за Йордановден. Замесени с нея и козунаците, и краваите стават нежни, пухкави, вкусни като симид. А като се изпекат, козунаците по този начин ухаят, че ароматът им изпълва цялата къща.
В Баня на всеки ъгъл имаше фурна. До нашата къща беше фурната на съседите, събираше десетина тави. Опалваше се заран рано с вършини, лозови пръчки, леки дръвца. И те като изгорят, с една мокра метла обираха пепелта. След това пробваха дали фурната е подготвена да сложат в нея тавите с козунаците. Пробата се правеше вътре във фурната с едно парче вестник, забодено на кол. Мъжете знаеха какъв брой секунди да подържат пръта с вестника и по какъв начин ще се промени цветът на хартията. Ако вестникът е потъмнял, значи фурната е мощна и тогава отварят отдушника и врата да се охлади малко. Внимаваше се да не се препърлят козунаците, да не изгорят извън, а вътре да останат сурови, клисави.
Великденската софра беше наложително от яйца и козунаци.
И се колеше кокошка или петел
Ако беше петел, той се готвеше с ориз, кисело зеле и с масълце. Това беше обичайното ядене. Не беше традиция да се коли агне за Великден, това е оригиналност от последните години. По това време агнето си беше за Гергьовден.
Самото посрещане на празника беше огромно и радостно събитие. Всеки се облича празнично, излизаме на площада, всички носят яйца. Бабите носят яйцата в пазвите, вадят ги оттова и дават на децата. И децата, и възрастните се чукат с възгласа „ Христос Воскресе! Во истина Воскресе “. Три дни на Великден площадът беше цялостен - и трите дни се носеха яйца и козунаци. Три дни на площада от заран до вечер се виеха хора ", спомня си Пенка.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ