)
Човекът зад един от легендарните модни брандове: Хелмут Шлотерер пред Woman.bg за модата, жените и изкуството да останеш себе си Мода
В стилната промишленост има имена, които не просто основават облекла, а построяват цяла галактика към себе си. Хелмут Шлотерер е тъкмо подобен човек – инженер по обучение, визионер по предопределение и създател на Marc Cain, марка, която повече от 50 години облича дамите със смели цветове, принтове и темперамент. Срещаме се с него, с цел да приказваме за марката, за дамите в модата и за тайната на триумфа.
Преди да заприказва за мода, Хелмут Шлотерер заприказва за политика. За забравените работещи хора, за разликата сред брутна и чиста заплата, за това по какъв начин огромните думи постоянно изместват действителните проблеми. Говореше умерено, без възторг, с леката усмивка на човек, който е видял доста – от 60-те и минижупа до днешната инфлация на „ марки “ и празни обещания. И още в този момент стана ясно: зад неговия бранд стои мъж, който мисли първо за хората, след това за облеклата. Той умерено връща лентата обратно към немската социалдемократическа партия – „ Някога социалдемократите имаха канцлер с 43% от гласовете. Днес партията е паднала до 16%, а на идващите избори може да стане 10–12. “ В гласа му няма носталгия по предишното, а отчаяние от това, че „ партията на работещите хора – на тези, които в действителност работят “ е не запомнила тъкмо тях. „ Говорят единствено за ‘диверсификация’ и какви ли не фешън думи, а не гледат към хората, които работят “, споделя той, като че ли срязва въздуха с трезва констатация.За него огромният проблем на Германия не са нереалните лозунги, а простата аритметика на живота: „ В Германия най-големият проблем е разликата сред брутна и чиста заплата. Всичко останало е смешка. “ Произнася го безшумно, без превзетост – като човек, който умее да счита и да гледа обстоятелствата в очите. После се усмихва леко, като че ли самичък хваща сериозния звук: „ Добре, стига политика – дано да приказваме за мода. “ И тъкмо в този миг излиза наяве, че за Хелмут Шлотерер модата в никакъв случай не е била откъсната от действителния живот и от хората, които стоят зад числата.
И когато диалогът „ публично “ мина към мода, чувството не се промени – като че ли не интервюираш легенда в немския фешън бизнес, а приказваш със остарял другар, който просто още не си срещнал. Тих, топъл, ухилен, с оня тънък швабски прагматизъм: да смяташ, да даваш действителна стойност, да инвестираш във фабрика и хора, а освен във витрини. За него качеството не е маркетингова дума, а заричане, което не трябва да се нарушава.
Как изглеждаше светът на модата през 1973 година, когато решихте да основете марката като бранд за плетиво? Какво липсваше на пазара тогава?
Израснах през 60-те години. Тогава за първи път се появи нещо като същинска мода в актуалния смисъл – Мери Куант, минижупът, „ space age “ силуети, геометрични линии, смели цветове, Бийтълс… Това въобще не съществуваше преди. После пристигнаха началото на 70-те и японските дизайнери. Те донесоха изцяло нов взор към облеклата и към Европа – нов размер, нова философия. Но в последна сметка модата постоянно стъпва върху нещо, което към този момент е съществувало. Постоянно вършим ретро и ревивал. Дори когато започнах през 1973–74 година, към този момент имаше чувство за „ Ретро “. Ние в никакъв случай не измисляме изцяло нов свят от нулата – развиваме това, което е било преди, вършим го по-гъвкаво, по-свежо. Ако погледнете през днешния ден – доста марки са доста типичен, постоянно едно и също. Аз не желаех това. Исках нещо друго, нещо съвременно, само че носимо.
Големите първокласни къщи продават едни и същи пуловери за астрономически суми. Аз мога да направя сходно нещо за половината цена. Моят клиент дава, да кажем, 400 евро, а някъде другаде желаят 2 800. Трябва да намериш своя клиент – човек, който е подготвен да даде тези пари, само че и да получи действителна стойност против тях. Аз съм южногерманец, шваб. Не разходвам безумно, тъй като умея да считам. Предпочитам да влагам в хубава фабрика, а не в прекомерно скъпи витрини.
Как се роди името и какво значи то персонално за вас през днешния ден?
След инженерното ми обучение живях в Париж през 1968 година Там в действителност се научих какво е branding. В Германия по това време фешън марки съвсем нямаше – имахме конфекция, облекла, само че не и същински фешън марки. Спомням си доста ясно една сцена. Стоя пред витрина с чанти – съгласно моя усет бяха грозни, кафяви, от пластмаса и на ужасни цени. Гледах и си мислех: „ Как е допустимо? “ Изведнъж стопира кола, скача японско момиче, влиза в магазина и стартира да купува тези чанти като луда. И тогава си споделих: „ Добре, това е branding. Не става дума единствено за продукта. Това е силата на марката. “ По-късно се върнах в Германия, започнах да изучавам стопанска система в Мюнхен и за мен беше ясно: не желая единствено да създавам облекла, желая марка.
Моето лично немско име е мъчно за изговаряне в доста страни. Имах канадски другар в Париж, споделяше се Мартин. Хареса ми комбинацията „ Marc Cain “. Казах му: „ Ще употребявам името ти за марка. “ Той ми отговори: „ Луд ли си, не може да използваш името ми. “ Но аз го направих. В началото за германците беше мъчно да го произнасят – „ Маркан “, „ Маркеин “… Но през днешния ден е късно за смяна. Важно е, че не можеш да защитиш като марка просто едно нормално фамилно име. Трябва ти лого, шрифт, изписване. Именно методът, по който е изписано Marc Cain, това е същинската марка.
Ако би трябвало да опишете ДНК-то на марката с едно нещо, което не се е трансформирало за тези над 50 години – какво би било то?
Може би не звучи доста прочувствено, само че това е качеството. Да дадем на клиента добра стойност за парите – това за мен е ключът. Да не бъде отчаян. Германецът обича да хвърли всичко в пералнята – значи материалите би трябвало да са тествани. Затова имаме инженери по текстил, вършим изпитвания – другояче няма смисъл да произвеждаме облекла. Често виждаш нещо доста красиво и съвременно, само че след това би трябвало да схванеш по какъв начин да го направиш по този начин, че да издържи. Това е рисково и е равнище „ high-end “. Качеството обаче е малко „ невидимо “ – стои на назад във времето. Ако попитате немски клиент: „ Какво мислите? “ евентуално първо ще каже: цветовете, мощните принтове, смелостта, модността. Но под всичко това стои качеството. Настоявате на лично произвеждане и на „ 100% Made in Germany “ за част от плетивата. Защо беше значимо да запазите това, вместо да преместите всичко на по-евтини пазари?
Ако произвеждах в Китай, евентуално щях да имам доста по-голяма облага. Днес, мисля, сме последната компания, която към момента плете в Германия. Последната фабрика за плетиво. Правим хиляди пуловери дневно. Честно казано – в случай че трябваше да вземам решение през днешния ден дали да строя такава фабрика в Германия, евентуално нямаше да го направя. Нужни са съвременни машини, силата е скъпа, има СО₂ такси, а трудът е висок. Политиката направи промишлеността доста мъчно устойчива. Но тази фабрика дава работа на хора. Това е обществена отговорност, освен бизнес. Затова я резервираме.
Какво значи за вас резистентност? Повече материали, повече процеси или повече хора в цялата верига на цената? И за какво прехвърлихте част от собствеността на компанията на вашите чиновници?
В последна сметка това е моето семейство. В Германия в компанията сме към хиляда души. Имаме и компании в Нидерландия, Белгия, Швейцария… Това е огромно семейство. Аз през цялото време желаех да съм финансово постоянен. Ако имаш потребност от банките, в случай че зависиш от тях – губиш независимост. Затова постоянно съм реинвестирал, мислил съм дълготрайно. Когато прехвърляш дял на хората, които работят с теб, това е знак: „ Вие сте значими. Не сте просто разход. “ За мен устойчивостта е и материал, и развой, и хора. Но в случай че не уважаваш хората, всичко останало е празно. Да поговорим за дамата във Вашата линия. Какъв темперамент има тя? Как наподобява, по какъв начин крачи по улицата какво излъчва?
Има доста видове дами. Не желая да споделям: „ Тя е единствено такава и такава. “ Жените в Ню Йорк наподобяват друго от тези в Мюнхен, да вземем за пример. Но има няколко общи неща: – имат избран приход, – имат усет към мощните цветове, забавните принтове, малко „ емайл “ и фикция. Не ми би трябвало една идеална „ муза “. Щастлив съм, стига дамата да се усеща добре и да харчи пари за нашите облекла, тъй като ги обича, а не тъй като някой ѝ е споделил. В последна сметка сме сполучливи единствено в случай че произвеждаме това, което хората желаят да купят.
Ако би трябвало да дадете единствено един съвет на млад фешън бизнесмен – кой би бил той?
Само един? (смее се) Трябва да са най-малко 10 или двадесет. Светът не е толкоз елементарен. Трябва да виждаш разликите, да се ориентираш в тях. Днес е друго от 70-те и 80-те, само че в това време главните правила са същите. Трябва да работиш крепко. Трябва да казваш истината. Не съм набожен, само че постоянно съм играл с открити карти. Това за мен е значимо – характерът. Трябва да си добър човек и да мислиш за другите, освен за себе си. Накрая това се връща. Може би ще работя още 10 години, не знам. Но тъкмо това е моята „ загадка “ на триумфа. Първата дреха, която съзадохте и в никакъв случай няма да забравите? Пуловер, който направихме в Италия.
Цвят, без който не можете? – Жълто.
Принт: леопард, флорални претекстове или непредвидени графики? – Леопард. Започнахме с лео, след това зебра, след това отново лео… Леопардът постоянно се връща.
Една жена, която бихте желали да видите, облечена от марката? – Гъвкав съм. Женен съм единствено за една жена, само че виждам доста (усмихва се). Може би Моника Белучи, може би някоя от огромните модели от 80-те… Не мога да избера единствено една.
Дизайнер, с който бихте желали да извършите колаборация? – Никой. (смее се) Ние си имаме нашия личен път.
Ако би трябвало да се опишете с една дума? Отговор: Оцеляващ. Воин. В света на шумни лога и краткотрайни трендове Хелмут Шлотерер е необичайно успокояващо наличие – човек, който има вяра, че модата е работа, отговорност и почитание към дамата, която носи дрехата, и към хората, които я основават. И тъкмо това прави срещата с него толкоз незабравима.
(в материала има продуктово позициониране)
Преди да заприказва за мода, Хелмут Шлотерер заприказва за политика. За забравените работещи хора, за разликата сред брутна и чиста заплата, за това по какъв начин огромните думи постоянно изместват действителните проблеми. Говореше умерено, без възторг, с леката усмивка на човек, който е видял доста – от 60-те и минижупа до днешната инфлация на „ марки “ и празни обещания. И още в този момент стана ясно: зад неговия бранд стои мъж, който мисли първо за хората, след това за облеклата. Той умерено връща лентата обратно към немската социалдемократическа партия – „ Някога социалдемократите имаха канцлер с 43% от гласовете. Днес партията е паднала до 16%, а на идващите избори може да стане 10–12. “ В гласа му няма носталгия по предишното, а отчаяние от това, че „ партията на работещите хора – на тези, които в действителност работят “ е не запомнила тъкмо тях. „ Говорят единствено за ‘диверсификация’ и какви ли не фешън думи, а не гледат към хората, които работят “, споделя той, като че ли срязва въздуха с трезва констатация.За него огромният проблем на Германия не са нереалните лозунги, а простата аритметика на живота: „ В Германия най-големият проблем е разликата сред брутна и чиста заплата. Всичко останало е смешка. “ Произнася го безшумно, без превзетост – като човек, който умее да счита и да гледа обстоятелствата в очите. После се усмихва леко, като че ли самичък хваща сериозния звук: „ Добре, стига политика – дано да приказваме за мода. “ И тъкмо в този миг излиза наяве, че за Хелмут Шлотерер модата в никакъв случай не е била откъсната от действителния живот и от хората, които стоят зад числата.
И когато диалогът „ публично “ мина към мода, чувството не се промени – като че ли не интервюираш легенда в немския фешън бизнес, а приказваш със остарял другар, който просто още не си срещнал. Тих, топъл, ухилен, с оня тънък швабски прагматизъм: да смяташ, да даваш действителна стойност, да инвестираш във фабрика и хора, а освен във витрини. За него качеството не е маркетингова дума, а заричане, което не трябва да се нарушава.
Как изглеждаше светът на модата през 1973 година, когато решихте да основете марката като бранд за плетиво? Какво липсваше на пазара тогава?
Израснах през 60-те години. Тогава за първи път се появи нещо като същинска мода в актуалния смисъл – Мери Куант, минижупът, „ space age “ силуети, геометрични линии, смели цветове, Бийтълс… Това въобще не съществуваше преди. После пристигнаха началото на 70-те и японските дизайнери. Те донесоха изцяло нов взор към облеклата и към Европа – нов размер, нова философия. Но в последна сметка модата постоянно стъпва върху нещо, което към този момент е съществувало. Постоянно вършим ретро и ревивал. Дори когато започнах през 1973–74 година, към този момент имаше чувство за „ Ретро “. Ние в никакъв случай не измисляме изцяло нов свят от нулата – развиваме това, което е било преди, вършим го по-гъвкаво, по-свежо. Ако погледнете през днешния ден – доста марки са доста типичен, постоянно едно и също. Аз не желаех това. Исках нещо друго, нещо съвременно, само че носимо.
Големите първокласни къщи продават едни и същи пуловери за астрономически суми. Аз мога да направя сходно нещо за половината цена. Моят клиент дава, да кажем, 400 евро, а някъде другаде желаят 2 800. Трябва да намериш своя клиент – човек, който е подготвен да даде тези пари, само че и да получи действителна стойност против тях. Аз съм южногерманец, шваб. Не разходвам безумно, тъй като умея да считам. Предпочитам да влагам в хубава фабрика, а не в прекомерно скъпи витрини.
Как се роди името и какво значи то персонално за вас през днешния ден?
След инженерното ми обучение живях в Париж през 1968 година Там в действителност се научих какво е branding. В Германия по това време фешън марки съвсем нямаше – имахме конфекция, облекла, само че не и същински фешън марки. Спомням си доста ясно една сцена. Стоя пред витрина с чанти – съгласно моя усет бяха грозни, кафяви, от пластмаса и на ужасни цени. Гледах и си мислех: „ Как е допустимо? “ Изведнъж стопира кола, скача японско момиче, влиза в магазина и стартира да купува тези чанти като луда. И тогава си споделих: „ Добре, това е branding. Не става дума единствено за продукта. Това е силата на марката. “ По-късно се върнах в Германия, започнах да изучавам стопанска система в Мюнхен и за мен беше ясно: не желая единствено да създавам облекла, желая марка.
Моето лично немско име е мъчно за изговаряне в доста страни. Имах канадски другар в Париж, споделяше се Мартин. Хареса ми комбинацията „ Marc Cain “. Казах му: „ Ще употребявам името ти за марка. “ Той ми отговори: „ Луд ли си, не може да използваш името ми. “ Но аз го направих. В началото за германците беше мъчно да го произнасят – „ Маркан “, „ Маркеин “… Но през днешния ден е късно за смяна. Важно е, че не можеш да защитиш като марка просто едно нормално фамилно име. Трябва ти лого, шрифт, изписване. Именно методът, по който е изписано Marc Cain, това е същинската марка.
Ако би трябвало да опишете ДНК-то на марката с едно нещо, което не се е трансформирало за тези над 50 години – какво би било то?
Може би не звучи доста прочувствено, само че това е качеството. Да дадем на клиента добра стойност за парите – това за мен е ключът. Да не бъде отчаян. Германецът обича да хвърли всичко в пералнята – значи материалите би трябвало да са тествани. Затова имаме инженери по текстил, вършим изпитвания – другояче няма смисъл да произвеждаме облекла. Често виждаш нещо доста красиво и съвременно, само че след това би трябвало да схванеш по какъв начин да го направиш по този начин, че да издържи. Това е рисково и е равнище „ high-end “. Качеството обаче е малко „ невидимо “ – стои на назад във времето. Ако попитате немски клиент: „ Какво мислите? “ евентуално първо ще каже: цветовете, мощните принтове, смелостта, модността. Но под всичко това стои качеството. Настоявате на лично произвеждане и на „ 100% Made in Germany “ за част от плетивата. Защо беше значимо да запазите това, вместо да преместите всичко на по-евтини пазари?
Ако произвеждах в Китай, евентуално щях да имам доста по-голяма облага. Днес, мисля, сме последната компания, която към момента плете в Германия. Последната фабрика за плетиво. Правим хиляди пуловери дневно. Честно казано – в случай че трябваше да вземам решение през днешния ден дали да строя такава фабрика в Германия, евентуално нямаше да го направя. Нужни са съвременни машини, силата е скъпа, има СО₂ такси, а трудът е висок. Политиката направи промишлеността доста мъчно устойчива. Но тази фабрика дава работа на хора. Това е обществена отговорност, освен бизнес. Затова я резервираме.
Какво значи за вас резистентност? Повече материали, повече процеси или повече хора в цялата верига на цената? И за какво прехвърлихте част от собствеността на компанията на вашите чиновници?
В последна сметка това е моето семейство. В Германия в компанията сме към хиляда души. Имаме и компании в Нидерландия, Белгия, Швейцария… Това е огромно семейство. Аз през цялото време желаех да съм финансово постоянен. Ако имаш потребност от банките, в случай че зависиш от тях – губиш независимост. Затова постоянно съм реинвестирал, мислил съм дълготрайно. Когато прехвърляш дял на хората, които работят с теб, това е знак: „ Вие сте значими. Не сте просто разход. “ За мен устойчивостта е и материал, и развой, и хора. Но в случай че не уважаваш хората, всичко останало е празно. Да поговорим за дамата във Вашата линия. Какъв темперамент има тя? Как наподобява, по какъв начин крачи по улицата какво излъчва?
Има доста видове дами. Не желая да споделям: „ Тя е единствено такава и такава. “ Жените в Ню Йорк наподобяват друго от тези в Мюнхен, да вземем за пример. Но има няколко общи неща: – имат избран приход, – имат усет към мощните цветове, забавните принтове, малко „ емайл “ и фикция. Не ми би трябвало една идеална „ муза “. Щастлив съм, стига дамата да се усеща добре и да харчи пари за нашите облекла, тъй като ги обича, а не тъй като някой ѝ е споделил. В последна сметка сме сполучливи единствено в случай че произвеждаме това, което хората желаят да купят.
Ако би трябвало да дадете единствено един съвет на млад фешън бизнесмен – кой би бил той?
Само един? (смее се) Трябва да са най-малко 10 или двадесет. Светът не е толкоз елементарен. Трябва да виждаш разликите, да се ориентираш в тях. Днес е друго от 70-те и 80-те, само че в това време главните правила са същите. Трябва да работиш крепко. Трябва да казваш истината. Не съм набожен, само че постоянно съм играл с открити карти. Това за мен е значимо – характерът. Трябва да си добър човек и да мислиш за другите, освен за себе си. Накрая това се връща. Може би ще работя още 10 години, не знам. Но тъкмо това е моята „ загадка “ на триумфа. Първата дреха, която съзадохте и в никакъв случай няма да забравите? Пуловер, който направихме в Италия.
Цвят, без който не можете? – Жълто.
Принт: леопард, флорални претекстове или непредвидени графики? – Леопард. Започнахме с лео, след това зебра, след това отново лео… Леопардът постоянно се връща.
Една жена, която бихте желали да видите, облечена от марката? – Гъвкав съм. Женен съм единствено за една жена, само че виждам доста (усмихва се). Може би Моника Белучи, може би някоя от огромните модели от 80-те… Не мога да избера единствено една.
Дизайнер, с който бихте желали да извършите колаборация? – Никой. (смее се) Ние си имаме нашия личен път.
Ако би трябвало да се опишете с една дума? Отговор: Оцеляващ. Воин. В света на шумни лога и краткотрайни трендове Хелмут Шлотерер е необичайно успокояващо наличие – човек, който има вяра, че модата е работа, отговорност и почитание към дамата, която носи дрехата, и към хората, които я основават. И тъкмо това прави срещата с него толкоз незабравима.
(в материала има продуктово позициониране)
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ