Игрите на глада: На сцената пулсират от енергия, но му липсва туптящо сърце — преглед
В доста връзки възможностите са в интерес на Игрите на глада: На сцената. Като всяка велика дистопична литература, романът за младежи на Сюзан Колинс от 2008 година се екстраполира от трендовете в действителния свят, с цел да сътвори кошмарна визия за бъдеща пост-апокалиптична Северна Америка, където лишените деца играят брутална игра за оцеляване за развлечение на богатите (идеята й хрумва, до момента в който сърфира по канали сред телевизионни излъчвания и военни кадри). Тази нова итерация за сцената надали би могла да бъде по-резонансна, отваряйки се в Лондон тъкмо след бурния триумф на риалити шоуто на BBC и на политическия декор на световното неравноправие и идеологически крайности.
Той също по този начин разполага с голямо, особено построено място в уместно лъскавия регион на Canary Wharf и изобретателен креативен екип: писателят Конър Макферсън (чийто шедьовър сега е в Уест Енд), режисьорът Матю Дънстър (чийто трилър 2:22 — История с призраци е на турне) и брилянтният дизайнер Мириам Бютер, чиято ослепителен...
Прочетете целия текст »
