Храна или вода: В Афганистан са принудени да избират
В доста квартали на Кабул от чешмите към този момент не тече никаква вода. Тези, които желаят да пият, да готвят или да перат, би трябвало сами да си набират отнякъде – като 45-годишната Биби Ян, която придвижва водата от варел в градината, с цел да я изсипе в легена с прането. Пред организация Франс прес дамата споделя, че доста деликатно управлява потреблението на вода в фамилията си. „ Жените имат изключително огромна потребност от вода за семейството. Даваме за вода по към две евро седмично – пари, от които се нуждаем и за толкоз доста други неща. “
Биби Ян не е единствената, която страда: по данни на Организация на обединените нации подпочвените води в Кабул може да се изчерпят напълно до 2023г. - в случай че не се подхващат контрамерки. Още занапред съвсем половината от кладенците в града са пресъхнали, написа АРД.
Кабул пораства прекомерно бързо
Една от главните аргументи е бързото разгръщане на Кабул. През 2001 година столицата на Афганистан е имала към един милион поданици, а в този момент те са към шест милиона. Много от тях не са пристигнали непринудено, а са избягали поради войната, бедността или заради политическа насила – както в последно време стана от прилежащ Пакистан.
Инфраструктурата обаче не може да поеме толкоз доста хора, а вложения във водоснабдяването не се вършат, споделя пред АРД Елке Готшалк от Световната организация по прехраната.
„ Това значи, че на всички им се постанова да копаят лични кладенци и по този начин подпочвените води се изчерпват. А системи за филтриране на отпадните води няма “, показва експертката. Много семейства просто изливат отпадните си води на пътя, в канавки или в реките, което замърсява подпочвените води. „ Колкото по-дълбоко би трябвало да се копае, толкоз по-висок е рискът водата да съдържа нездравословни метали или соли. “
Бюрото на Световната организация по прехраната в Кабул също се е сблъскало с този проблем – там кладенецът неведнъж да бъде удълбочаван, с цел да се обезпечи задоволително вода.
Семействата нямат пари
„ Когато се нанесохме, кладенецът беше бездънен 80 метра, което беше задоволително, с цел да си осигуряваме вода. Преди две години трябваше да го удълбочим до 150 метра, а през днешния ден кладенците към този момент се копаят на 300 метра дълбочина, с цел да се достави нужната вода “, споделя Елке Готшалк пред АРД.
Повечето фамилии в Кабул обаче нямат пари за бунар. Те би трябвало сами да си обезпечат водата – от цистерните, които я докарват. Пир Мохамад Махамади, който е притежател на магазин, споделя: „ Водата от цистерните е по-добра. Чешмяна вода няма съвсем на никое място, а в случай че има, тя е солена и неизползваема. В най-хубавия случай става за пране, само че не и за пиянство. Водата от цистерните е относително добра “.
Климатичната рецесия изостря ситуацията
А ситуацията може да се утежни и още: Афганистан е измежду страните, които са изключително наранени от климатичната рецесия. Без незабавно нужните вложения Кабул безусловно е застрашен да пресъхне.
Това е доста сериозен проблем, споделя и Шафиула Захиди от държавното водоснабдяване: „ Ние покриваме единствено 20 % от потребностите на града. Но и останалите 80 % от хората имат потребност от вода. Всъщност би трябвало от самото начало да имат достъп до вода “.
Страната е изолирана поради талибаните
За качеството на водата дава отговор афганистанската Служба по околната среда. Но там недоимъкът е цялостен, показва пред АРД експертката Готшалк. „ Липсват техника и пари, само че и специалисти. Има прекомерно малко измервателни станции, заради което няма и настоящи данни. “Решението би било да се влага в инфраструктура – в построяването на язовири, с цел да може да се събира водата и да се обезпечи стабилно доставяне. В момента обаче никой не желае да окаже поддръжка на Афганистан “, споделя експертката.
Откакто талибаните поеха властта през 2021 година, страната е значително изолирана. Много интернационалните донори са прекратили помощта си, а инфраструктурните планове са замразени. Ситуацията е изключително трагична, откогато американското държавно управление приключи съвсем всички помощни стратегии за Афганистан. Дотогава Съединени американски щати осигуряваха към половината от интернационалната филантропична помощ.
Когато водата е разкош
Последствията са ужасяващи, написа АРД: в страна, в която 85 % от популацията би трябвало да живеят с по-малко от един $ на ден, водата от дълго време се е трансформирала в разкош. Помощните организации оповестяват, че семействата изразходват до 30 % от приходите си за вода – някои даже са взели заеми поради това.
Домакинята Биби Ян споделя пред немската обществено-правна медия, че по нужда употребява скъпата вода по няколко пъти – за къпане, за миене на съдове и за пране. „ Мъжът ми е надничар, печели сред 100 и 150 афгана на ден. Когато имаме потребност от вода, той не купува нищо друго в този ден. Обичайно носи артикули, когато се прибира, само че когато нямаме вода, в продължение на два дни не носи нищо от пазара – носи единствено пари, с цел да можем да купим вода. “
150 афгана са към 1,80 евро. „ Когато в продължение на няколко дни давам на децата единствено вода, те споделят – купила си вода, само че няма нищо за нас. “ Докато в столицата на Афганистан Кабул нещо се промени, фамилии като това на Биби Ян са принудени всекидневно да избират – храна или вода, обобщава АРД.
Автор: Франциска Амлер ARD
