В много култури човешкият череп е ярък символ на смъртта,

В доста култури човешкият череп е ослепителен знак на гибелта, само че в Неапол това може да значи помощ и другарство. Култът към душите в Чистилището се развива в Неапол през 17 в., когато чума убива повече от половината от популацията на града. Поради големия брой мъртви погребването направило невероятно роднините да се молят за своите близки на несъмнено място за покой. Тогава неаполитанците почнали да одобряват черепите на околните си и да се молят за тях.
Култът към мъртвите е същинската вяра на неаполитанците, тъй като тя не е трансцендентна вяра, а вяра, която е обвързвана с това, което остава от хората, от нашите умряли близки. Това, което характеризира култа към мъртвите в Неапол, назовават го Чистилището е точно, че обект на този фетиш са душите, за които нищо не се знае, незнайните мъртви.
Марино Ниола, антрополог

Чистилището е място на преход - то не е постоянно като Рая или Ада. Тук обитават по този начин наречените „ anime pezzentelle “ („ просяшки души “). Това са душите на мъртвите без заравяне, които се лутат неспокойно сред двата свята. В многолюдния квартал Санита, в историческия център на Неапол, в катакомбите на Сан Гаудиозо се съхраняват стенописи и остатъци от фетиш, който освен е имал национални корени, само че е участвал и измежду най-образованите пластове на града.
Черепът е бил най-представителната част на тялото и даже се е считало, че е седалище на душата. Затова това е била най-запазваната част от тялото. В тези катакомби са изложени черепи на благородници.
Антонио Якарино, член на обществената кооперация „ La Paranza “

Малката църка Санта Лучиела в Неапол е още едно удостоверение за смисъла на култа към мъртвите. През 1969 година католическата черква не разрешава директния контакт с черепи, само че не не разрешава известната традиция да се молиш пред тях.
Черепите се трансформират в детайли за връзка с отвъдния свят. Те са тези, които, откакто си върнат милостта, имат привилегията да намерят място. Това е още едно красиво нещо. Избраната душа се открива и тогава знаем, че е отишла на небето.
Франческа Амиранте, организатор на музейния комплекс „ Санта Мария дел Пургаторио пъкъл Арко “

Това е било нормална процедура по време на следвоенния интервал. Хората почиствали черепите, изработвали стъклени или дървени калъфи и ги поставяли върху плочки.