В митологията на всички народи този зодиакален знак е търсещата

В митологията на всички нации този зодиакален знак е търсещата интелектуалност, вълнуващият се разум, проповедничеството, естетичността и прецизността.

Зодия Стрелец е дванадесетият пръст на ориста. Стрелецът стартира от 21 ноември (според някои от 22 или 23 ноември) и продължава своето отстояване в декемврийския месец. Онова, с което желая да стартира тази зодия, ние го имаме като национално вярване –  “Когато желаете някой да ви каже истината, идете при дете, питайте го и то ще ви я каже, тъй като не може още да лъже. ” 

Зодия Стрелец е чистата зодия. Казва се, че когато желаете да научите някаква истина, когато желаете да чуете истината, би трябвало да идете при Стрелец. Те са прями, от време на време много безкритични в казване на истината – твърде надалеч от дипломатичната приспособеност. Така че Стрелецът е зодия на истината. Разбира се, това по никакъв начин не значи, че категорично я споделя, само че по отношение на нашата хубава сентенция: “Само при детето ще намерите истината ”, тя е с прочут задатък над всички други зодиакални знаци. 

Зодия Стрелец има за собствен надпис: “Аз виждам! ” За символен знак има лък със стрела (лъкът е част от окръжността) – изобразява се с Кентавъра (получовек – полуживотно), който опъва лъка. Забележете незавършеното, нецялостното; забележете еволюцията в прехода от една културна духовна раса към друга, когато налице е индивидът, който е горната част на кентавъра, а долната е конят – безспорно неовладяната, огромната мощ (за която би трябвало да се знае, че я имат и даже светът още мери своите тяги с конски сили). 

Зодия Стрелец се намира под великодушното владичество на Юпитер. А Юпитер е нещо извънредно. Той е освен правота, която укрепва лъчевата мощ на истината, само че и милосърдие, топлина, благотворителност, добрина, обич. Стрелецът има обич към природата (половината е кон още). Виждате, по какъв начин всичко е по този начин добре съчетано, по този начин изцяло. Има угодливост, само че и гняв; несдържаност, само че и неподправеност, жизненост. И в действителност няма по-изявена жизненост от тази, която гледате в надбягванията на хубавите коне. 

Тази зодия като знак е в пазвите на всички митологии. Най-подчертано се среща в митологията на античните гърци, изразена сносно, както казахме, в концепцията за Кентавъра. Кентаврите – това са едно племе, за което се знае, че живее сред планините Пелион и Оса в Тесалия (неукротими, несъмнено, тъй като са и кон, и човек). Най-известният от тях, който може да се назова учителят на учителите - това е кентавърът Хирон. Още в този миг на себеовладяването на индивида, излизащ от животинското си царство, имаме устремена мисъл за анахоретство, за пустинничество, за самост (отлъчване, да се живее сам). Този Хирон е наследник на Сатурн, бащата на боговете. Като негов наследник той несъмнено е и вечен. Това в митологията е знайно – синовете на боговете са безсмъртни. Именно Хирон знае по какъв начин със своя разум, със своята бащина даденост на просветление и божественост в безсмъртието да овладее коня – да овладее животинското царство в себе си. Той е, който ще даде обучението – божественото (такъв е произходът му) през царството на животните. През него минават огромните персони на Елада. Той им дава мъдрост и сили. Той дава познания на Херкулес по какъв начин да направи дванадесет чудеса, с цел да бъде за нас героят Херкулес; той дава на Тезей тайната да победи; той дава астрономия и астрология на Язон, с цел да ръководи кораба на аргонавтите. Именно в това познание, на което ги е учил, ние откриваме света на културата, на цивилизацията, която тази зодия носи на индивида. 

Във Вавилон Стрелецът се показва също посредством Кентавъра, в Китай – чрез маймуна, в Египет – чрез сокола. Виждате в другите митологии има и друг символен знак. 

В Будизма на Стрелеца подхожда моментът на зачатието на Буда, а то от какво беше – от белия слон. Защо? Защото, както казахме, тайната на тази зодия е: “Аз виждам. ” И несъмнено “виждането ” в Християнството е Голготският път, който ни води към какво? – към Разпятието (двубоят сред Дух и Материя) и към прозрението. В Юдаизма - това е лъвът, или четвъртият Йаков наследник, наименуван Иуда. 

Лъкът като знак още в Египет са го разчитали като мощ и са изписвали лък и мощ с един и същи йероглифен знак. Ето за какво Кентавърът е овладяна мощ от индивида и затуй на него се разрешава да опъне половината същина на своето съществуване. 

В Елада понятията “лък ” и “живот ” са били белязани единствено с една дума – “биос ”. Вижте тайната – живот, тъй като няма мощ, която да не е витално нужна за нашето проявяване. А къде най-добре ще бъде посочена? Къде най-добре ще бъде преценена? Тези, които знаят случая с вярната Пенелопа, нейните женихи и скрития Одисей, си спомнят какво беше тестването, с цел да я получат за брачна половинка. Дават им лъка със стрелата, лъка на Одисей, а те не могат даже да го обтегнат и никой не може да се ожени за нея. Одисей, който потайно е в дома си, опъва лъка, пуща стрелата и ги прогонва. Това е биос, това е мощ. А какво да кажем за Аполон, който носи лък; а за Купидон, или Амур (божеството с крилцата), който носи стрелите на любовта и който ранява сърцето? Значи каква мощ още е обвързвана с лъка – не единствено биосът и неелементарният Ерос, а Любовта. Любовта! А един от най-съвършените актове на вътрешното признание за лъка и неговата власт, това е в Откровението на Йоан, където в глава 6, стих 2 е казано за приидващия, за новия Месия – за Онзи, Който ще пристигна с белия кон. Той ще носи лък и ще победи! И успеха Му ще бъде увенчана с венец, а тя ще бъде донесена от лъка. Сила, власт, скиптър, храброст, обич, безрезервност и жертва -ето това носи лъкът, половината окръжност. Цялата окръжност е нещо огромно, нещо друго - тя не може да бъде настрана съзвездие, а е целостта във всички съзвездия. 

Родените под знака на Стрелеца не понасят доста униженията. Затова когато обичат, те по-скоро имат предаността или верността, само че и това би трябвало да измерим с протяжността на времето. Верността и предаността също имат последователност. Една лоялност, която се дължи на не още изхабеното възприятие на любов или на честност, има избрана продължителност, само че когато тази лоялност и когато тази любов няма своето персонално търсене, а просто оценка за лоялност, тогава в действителност тя не е преходна. Предаността не се дължи на пробудено възприятие за любов, а на независимост от нещо, което е носила. Чувството за любов е единствено фигурата, с която се извинява публично писаното. Стрелецът не е оня, който понася човешки унижения от любов. Не! 

Като отричане Стрелецът е прекомерно експлозивен, малко невъздържан в ястие и пиянство и по тази причина постоянно клони към алкохолизъм. Като вид – безспорно елегантен, разхитителен макар скъперничеството си. Това е забавно комбиниране – моменти, когато може да бъде извънредно разхитителен и моменти, когато е удивителен сребролюбец. Справедливостта му граничи с истината, тъй като истина и правдивост не са едно и също нещо. Затова и митологиите си имат богини на справедливостта и богини на истината. Даже за богинята на истината се споделя, че е гола. Тя не може и да бъде облечена – облекат ли я в някаква дреха, заплахата да бъде подкупена е огромна. Затова се споделя: “Кажете ни голата истина! ” и се явява този израз: ”голата истина ” – необлечената, не мирогледно квалифицираната, не условно ангажираната. Стрелците не са доста злопаметни, само че въпреки всичко държат, както се споделя, под езика си камъчето и в своята несдържаност не го задържат. 

Неудачни интервали са нормално от 19 февруари до 19 март и от 22 август до 21 септември. Съдбовни години – от 38 през 7: 45, 52, 59... Цвят, който най-импонира на тяхната вътрешна същина, това е синьото, само че като цвете обожават хризантемата. Болезненост, която в тяхната анатомия може да прерасне в болест несъмнено ще бъде бедрото (раненото бедро на Хирон), само че като заболяване те са постоянно атакувани в гръдта, белите дробове и очите. 

Някои от личностите, бележити в историята и паметни в нашето схващане, които са родени под този зодиакален знак, са Мария Стюарт – великата кралица, която води своята неуморна битка и стана жертва от своята посестрима Елизабет (или Елисавета I), с която разделят Англо-Ирландското кралство; Хенрих IV, британският крал; Алфред дьо Мюсе – един от забелижителните поети на Франция – изящен; Берлиоз – всеки е чувал ритъма на неговата страшна музика; Гюстав Флобер – знаем за неговата велика дама, “Мадам Бовари ”; Суворов – гениалният военноначалник на царска Русия; Хайне – певецът на любовта, фамозният болник (почти 10 години той лежа на легло, само че написа своята “Песен на песните ”); Спиноза – голeмият мъдрец, по-скоро голeмият етик; Алберто Моравия – известният публицист на съвременността; Мария Калас – вълшебният глас. Стрелец е и Уинстън Чърчил – големият общественик на Англия, индивидът, чиято гробарска лопата хвърли пръст върху българската ни земя и история. Той се спазари със Сталин (разбира се, преди него ни продаде Рузвелт) да бъдем в зоната на аленото зарево. Още доста известни персони има, които са родени в този зодиак, само че това не значи, че някой, който не е писан в историята, няма право пък да бъде Стрелец и да бъде влюбчив, и да бъде достоверен, и да бъде жертвен, и да бъде знак на едно сърце, обречено на безконечна младост. 

В египетската астрология, където разделянето е на декади (на десятки), за тази зодия, от 22 ноември до 31 ноември, е Сохмет – богът, който пази тяхната източна граница. Направен е като фетиш на делтата на река Нил, носи дълга дреха и две огромни пера на главата си. Това значи любезност, продуктивност, спестовност. Роденият в този цикъл търси известност, само че най-много е зависим на парите. В отричане е податлив към злословия и театралничене. 

Във втората декада, от 1 декември до 10 декември, е Мафдет – богинята на отмъщението, чиито атрибути са палката и ножът. Това, което несъмнено внася и възмездието. Счита се, че тази богиня се е борила със змея (или змията), като е сътрудничела на господ Амон Ра в битката му против злото. Родените в този цикъл са обаятелни и интелигентни, наблюдателни; нормално имат податливост към визията и отразяването (нещо, което публицистиката прави). 

И в третата декада е господ Непри – бог на зърното (буквално “непер ” значи зърно), който се изобразява заобиколен с житни класове. Тук имат качествата на безкомпромисността. Не можете да мотивирате с друго това, което се демонстрира като родено. 

В скандинавската митология зодиите се символизират с цветя. За Стрелеца в първото десетдневие – това е гладиолата, която е знак на топлина, на трудолюбие; обича похвалите, капризна, религиозна и мистериозна. 

Втората десятка – това е глухарчето, което е знак на добруването над всичко (добруването като поведение) и знак на красноречието (когато се наложи са изтънчено красноречиви). 

Третото десетдневие – това е лотосът, признакът на чистотата, ученолюбието, фантазията за пътешествия и, в случай че можем по този начин да кажем, раждането на богове. 

В митологията на всички нации този зодиакален знак е търсещата интелектуалност, вълнуващият се разум, проповедничеството, естетичността и прецизността, предоставяне път на интуицията, респектиране и жадност за непоклатимост. 

Скъпоценните камъни, които хармонират със Стрелците и които би трябвало да са в звук с настойника, господаря на тази зодия, са точно юпитеровите камъни. Стрелецът най-много обича и би трябвало да носи аметист, който се назовава във всички времена камъкът на благословението. Този камък се поставя на пръстена на жреците, на пръстена на първосвещениците, на пръстена на папата. Докато топазът е камък на придворните и Юпитер го има, тъй като той е господарят, властникът и административната същина. Носят още рубин, тюркоаз и хризолит, който дава независимост и блян към пътешестване, към завършения. На Стрелеца (съответстващ на богинята на лова Артемида) естествената му среда е скитничеството, планината, природата, тъй като там лъкът може да бъде употребен; там е сърната, която би трябвало да избави Ифигения; там е свободата за завършения. Стрелецът има и особена любов към морските пътувания. Той е в действителност една битка за живот, битка за живот в естествена среда. 

Като огнен знак, като характерен на огъня, можем да приемем, че той е непрестанно трогателен се, непрестанно отклоняващ се, само че в никакъв случай не губещ стабилитет (защото пламъците на огъня могат да играят, само че кладата му си остава на земята). 

Както постоянно зодията я свързваме с Посланието на Планетния Логос. Стрелец е обвързван с третото обръщение:  “Отворен е новият храм - там има: олтар, престол и жезъл; чакаме Вашата жертвена смелост! ”

Това е огърлието, което Стрелецът носи. Неговият храм е цялата природа, неговият дух е Пан – богът на природата. Той е отвореният храм. Вътре е и огънят, и водата, и въздухът, и земята – цялата същина. Кое ще направи обаче собствен олтар, кое ще направи собствен престол, кое ще направи жезъл – това е към този момент негово право. Право на този трогателен се, артистичен, акуратен разсъдък или на пустинника Хирон, който ще даде битието си на интуицията и тогава към този момент ще се дефинира тронът, ще се дефинира олтарът и жертвоприносът. Всеки от Стрелците, имайки просторния общочовешки храм, може да си избере за олтар земята или да си направи за олтар огъня. А единственото нещо, което могат да създадат скиптър, това е тяхната лоялност към Истината – живата вода на живота им. До каква степен обаче тази жертва, тази проявена смелост и в кой дял от своя живот, в коя декада на своето умишлено съществуване ще я приложат – това е точно правото на Стрелците – на тяхната жертвена смелост! Отворен е новият храм! Те ще служат, те са, които могат и би трябвало да бъдат, защото са избрани като зодиакален знак за жреци на истината. 

Принадлежащите към Стрелец могат да опъват лъка, могат да пускат стрелата си, само че дано и сами да отидат да я потърсят, вместо да чакат в своя ритуален олтар някой да им я донесе. 

Илюстрации: mardelrubio - DeviantArt, Wikimedia Commons