Влюбен в безсмъртна фея
В митологията на доста европейски нации се описват разнообразни истории за любовта на смъртни хора към прелестни и безсмъртни феи. Историците нерядко съумяват да открият рационални зърна в старинните сказания.
Типичен образец за такива митове е историята на Едрик Уайлд, който имал големи земи в Англия и Уелс по време на норманското навлизане през 1066 година Летописецът Уолтър Меп написа към 1180 година, че Едрик получил прякора си Уайлд (Див) поради несъразмерната си, свръхчовешка мощ и заради „ неблагоразумие в речите и делата “. В историческите летописи Едрик е упоменат през 1067 година като лидер на англичаните и уелсците във войната против новите владетели на страната – норманите. През 1070 година той сключил мир с предводителя на нашествениците – Вилхелм Завоевателя. Но през 1087 година всички парцели на Едрик минали в ръцете на норманите. Това знаем за него от сухите исторически данни.
Каква била по-нататъшната му орис, не е известно. Може би има някаква истина в историята на един от предците в рода Мортимър, който твърдял, че след сполучлива блокада на замъка Уигмор заловил бунтовника Едрик, превзел земите му и го завел във вериги при крал Вилхелм, който го осъдил на пожизнен затвор.
Но минали 100 години – и се появила легендата. Същата история почнала да се споделя по напълно друг метод. Веднъж, когато Едрик се завръщал от лов, се натъкнал на огромна къща в края на гората. Той погледнал през прозореца и видял няколко изящни девойки, по-високи и по-красиви от елементарните дами. Те танцували грациозно и безшумно пеели с мелодични гласове. Без да му мисли доста, Едрик се втурнал в къщата, сграбчил най-красивата от тях и я отвел със себе си. Три дни и три нощи тя не произнесла нито дума, а на четвъртия се съгласила да се ожени за него.
При това хубавицата предизвестила Едрик, че в случай че стартира да я укорява поради сестрите й, тя незабавно ще си отиде – а дружно с нея ще го напусне и шансът, който непроменяемо ще го съпровожда от момента на брака му. Едрик се заклел, че в никакъв случай няма да го направи, и двамата се оженили.
Слухът за жената-фея достигнал до крал Вилхелм и той повикал двойката в двореца, с цел да се увери в това, което мълвата разнасяла. Всички се съгласили, че брачната половинка на Едрик в действителност е самодива – толкоз невероятна била хубостта й. За страдание, никой от летописците не оповестява нейното име.
Но един път Едрик се завърнал в дома си по-късно от нормално и не заварил жена си. Когато тя най-сетне се прибрала, той попитал сопнато: „ Да не си била при сестрите си, че се забави толкоз? “ В същия момент феята изчезнала и в никакъв случай към този момент не се завърнала. Той не издържал раздялата и скоро починал от тъга.
Легендите описват още, че през Средновековието феите дали началото на доста благородни родове. Сред тях била феята Мелюзина, родоначалничка на графовете Поату. Тя се съгласила да стане брачна половинка на смъртен човек, при изискване, че брачният партньор й в никакъв случай не ще я види гола. Но той не издържал, почнал да надзърта, до момента в който тя се къпела и видял, че има змийска опашка. Веднъж в ентусиазъм на яд се издал, като я нарекъл „ подла змия “. Феята незабавно изчезнала и повече не се появила.
Хроникьорът Уолтър Меп ни споделя и различен случай на сватба за самодива. Уелсецът Гуестин Гуестиниог хванал самодива, когато излязла от езерото Лангорс в днешния град Поуис и почнала да танцува на лунна светлина. Но след това той също нарушил изискванията, уговорени преди женитбата, и изгубил брачната половинка си. Подобни истории за женитби на смъртни хора за безсмъртни езерни феи се срещат и в по-късния уелски фолклор.
Феите са преди всички същества от други измерения – по тази причина и доста от чертите, които им се приписват, са взети от вярвания и хрумвания за живота в задгробния свят. По тази причина британските феи живеят на хълмове – каквито в древността и Ранното Средновековие натрупвали върху гробовете на видни персони.
Съществуват и прилики сред обичайния за европейските митове „ див лов “ – в който душите на мъртвите се предвождат от основния господ в северните митове Один или друго свръхестествено създание, и „ лова на феите “ – кавалкада от елегантни дами, придружавани от ловци и хрътки, което събитие е следено в доста елементи на Англия. В една такава кавалкада един път видели Едрик Уайлд – той препускал отпред на бял кон дружно с жена си, безсмъртната самодива.
Смятало се, че „ ловът на феите “ предвещава война, а кавалкадата препуска към земите на бъдещия зложелател. И ето, че малко преди Наполеон да стартира своите войни, които разрушили цяла Европа, хората в покрайнините на британския град Линкълн станали очевидци на „ див лов “: прелестни безсмъртни феи се носели в гневен галоп измежду рицари и бързоноги хрътки към Ла Манша и крайбрежията на Франция, където Наполеон към този момент събирал армията си.
