Минният музей в Перник - 50 метра под земята на „черното злато“
В миньорския град Перник се намира единственият в страната и на Балканите Музей на минното дело. Той е един от най-необичайните музеи, среща се на 50 метра подземен. Влизайки вътре посетителите се допират до миньорския труд, както и до историята на въгледобива. Тук може да се види неповторимата история на града, роден от „ черното злато “, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Музеят е част от 100-те национални туристически обекта.
Първата копка на първия български рудник, в който в този момент се намира музеят, е направена през 1891 година. Рудникът е бил настоящ до 1966 година, когато залежите му са изчерпани и той е бил закрит.
В началото на 80-те години на ХХ век група пернишки миньори посещават солната мина „ Величка “ в Полша, която в действителност е направена като под земята музей. Така се ражда концепцията и в Перник също да има подобен музей. Минният музей е открит през 1986 година Разположен е в две от непокътнатите галерии на " Старите рудници " (1891 г.), които са дълги към 630 метра. Тук е показана историята на въгледобива за повече от 1 век – ръчен рандеман, изнасяне на въглищата с дървени колички и тарги, извозването с коне, механизирани комплекси за рандеман на въглища, разнообразни уреди за подсилване и осветяване, транспортна техника, вагонетки, с които са се придвижвали миньорите.
Сред експонатите може да се видят карбитна лампа от 1902 година, ръчна количка с дървени тарги, с които се изнасят въглищата, проходчески комбайн. В галериите има и макет на кон от 1896 година, когато е почнало и извозването на въглищата с коне. В галериите са работили 350 коня, а 250 от тях в никакъв случай не са излизали на ярко над земята.
Всички знаем, че в подземните галерии се образува един много рисков газ, който се назовава гризу и е доста елементарно запалителен. При най-малката искра може да провокира гърмеж. Газът няма нито цвят, нито аромат, а в тези времена неналичието на измервателна техника се е компенсирала с канарчета. Канарчета са били внасяни в клетка и миньорите са проследявали държанието им. Ако в подземната изложба се появи подобен газ гризу, канарчето започвало да демонстрира неспокойно държание и да се блъска в решетките на клетката, което означавало, че има подобен газ сега. Това алармирало на миньорите да се махнат от там, с цел да не се задушат.
Друг забавен миг от музея е, че през 2012 година в една от галериите е подложен иконостас на Св. Иван Рилски, той се води за небесен настойник на миньорите. Според легендата, светецът се е явил в съня на локален човек и показал мястото, където се намирало „ черното злато “ - въглищата. Както във всяка мина, когато тук е бил настоящ рудникът, е имало и произшествия, довели затрупване на миньори след сриване на земни маси. Мъжете изгубили религия, че ще се спасят. В този миг се явил Св. Иван Рилски с фенер в ръка и извел миньорите от срутището. От този миг нататък миньорите приели светията като техен небесен покровител и настойник. /БГНЕС
