Поискаха мерки за заетостта във въглищните региони на обсъждане на енергийната стратегия
В Министерството на енергетиката се организира среща за разискване на плана на Стратегия за стабилно енергийно развиване на Република България до 2030 година с небосвод до 2050 година Представители на бизнеса, синдикатите, неправителствения бранш и на страната разясниха главните оферти за промени в документа, отправени от заинтригуваните страни след публикуването на плана на 17 ноември 2023 година Информация за полемиката беше оповестена от енергийното министерствоq mrte.
В изпратените досега мнения по плана се показва, че тактиката би трябвало са подсигурява развиването на българската енергетика и обезпечаването на сигурна, чиста и налична сила. Отправени са и оферти, свързани с насърчаването в оптималната степен на присъединяване на българската промишленост в енергийния преход. Според мненията е належащо тактиката да конкретизира визията в региона на създаването и внедряването на новаторски решения, в това число във връзка с възобновим водород. Сред поставените тематики са също изясняването на опциите за оползотворяване на силата на Черно море и улавянето, съхранението и потреблението на въглероден диоксид.
Участниците в полемиката желаят в енергийната тактика да бъдат включени ограничения за гарантиране на заетостта във въглищните райони посредством присъединяване на съществуващия експертен капацитет в рекултивацията на терените. Повдигнат бе и въпросът за опциите за повишение квалификацията на работещите там. Настоява се още в тактиката да бъдат записани ясно измерими междинни стадии и цели, които да служат като знак за напредъка и предприемането на корективни дейности при нужда.
Друга група от получените оферти касаят предприемане на съответни ограничения и принадлежности за подкрепяне развиването на водородната стопанска система, правила и политики за развиване на енергийните общности за възобновима сила, както и проекти за развиване и оползотворяване на капацитета на битовите, индустриалните и земеделските боклуци с приложение на иновационни нискоемисионни технологии.
Иван Хиновски от Българския енергиен и минен конгрес предложи документа да се запише и нов пазарен метод за развиване на възобновимите енергийни източници (ВЕИ) на база на квоти и търгове за произвеждане. Според него е належащо и задълбочаване на политиките за развиване на енергийните общности за ВЕИ и за изследване и рандеман на природен газ в страната.
На сходно мнение за енергийните общности за децентрализирано произвеждане от ВЕИ е и Меглена Антонова от " Грийнпийс " - България. По думите й, в случай че те залегнат в тактиката, на тази база след това могат да се плануват тласъци за тяхното развиване.
Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация подчертава върху сигурността на доставките за превоза и нуждата от развиване на мрежата за зареждане отвън градовете. Той посочи като минус неналичието на полемика за енергийна успеваемост в превоза и на развиване на ВЕИ в този бранш.
Теодор Дечев от Асоциацията на индустриалния капитал в България настоя за гаранции, че българската промишленост ще бъде оптимално ангажирана в енергийния преход. Пламен Павлов от Българската газова асоциация съобщи, че измежду акцентите в тактиката би трябвало да бъде либерализацията на пазара.
Александър Загоров от КТ " Подкрепа " пък счита, че енергийната тактика би трябвало да е къс, основополагащ документ, който да може да се надгражда и развива, а съответните ограничения за осъществяване на стратегическите цели да бъдат записани в последващи програмни документи.
Светослав Иванов от Българската асоциация природен газ уточни, че в плана на тактика липсва визия за това по какъв начин в кратковременен проект един локален запас (лигнитните въглища) да бъде сменен с различен (природния газ).
По думите на Валентин Колев от Техническия университет няколко години преди 2050 година блокове 5 и 6 на АЕЦ " Козлодуй " ще бъдат изведени от употреба, а плануваните два нови нуклеарни блока по 1000 мегавата няма да бъдат задоволителна базова мощ с оглед взрива в развиването на ВЕИ.
Апостол Дянков от WWF означи, че е нужно в тактиката да залегнат по-широко топлофикационните ВЕИ технологии. Според Соня Кадиева от Асоциация свободен енергиен пазар в плана би трябвало да се регистрира развиването и на всички прилежащи на България пазарни зони.
Зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов заключи, че работата по плана на Стратегия за стабилно енергийно развиване на Република България до 2030, с небосвод до 2050 година, ще продължи. По думите му планът би трябвало да бъде доразвит и наведен в сходство с Интегрирания народен проект Енергетика-климат, който сега е в развой на актуализация, който следва да бъде приключен доникъде на 2024 година
Нашите упования са да продължим интензивната работа и разговора по тактиката с всички заинтригувани страни, с цел да получим допустимо най-хубавия резултат, посочи Ненов.
В изпратените досега мнения по плана се показва, че тактиката би трябвало са подсигурява развиването на българската енергетика и обезпечаването на сигурна, чиста и налична сила. Отправени са и оферти, свързани с насърчаването в оптималната степен на присъединяване на българската промишленост в енергийния преход. Според мненията е належащо тактиката да конкретизира визията в региона на създаването и внедряването на новаторски решения, в това число във връзка с възобновим водород. Сред поставените тематики са също изясняването на опциите за оползотворяване на силата на Черно море и улавянето, съхранението и потреблението на въглероден диоксид.
Участниците в полемиката желаят в енергийната тактика да бъдат включени ограничения за гарантиране на заетостта във въглищните райони посредством присъединяване на съществуващия експертен капацитет в рекултивацията на терените. Повдигнат бе и въпросът за опциите за повишение квалификацията на работещите там. Настоява се още в тактиката да бъдат записани ясно измерими междинни стадии и цели, които да служат като знак за напредъка и предприемането на корективни дейности при нужда.
Друга група от получените оферти касаят предприемане на съответни ограничения и принадлежности за подкрепяне развиването на водородната стопанска система, правила и политики за развиване на енергийните общности за възобновима сила, както и проекти за развиване и оползотворяване на капацитета на битовите, индустриалните и земеделските боклуци с приложение на иновационни нискоемисионни технологии.
Иван Хиновски от Българския енергиен и минен конгрес предложи документа да се запише и нов пазарен метод за развиване на възобновимите енергийни източници (ВЕИ) на база на квоти и търгове за произвеждане. Според него е належащо и задълбочаване на политиките за развиване на енергийните общности за ВЕИ и за изследване и рандеман на природен газ в страната.
На сходно мнение за енергийните общности за децентрализирано произвеждане от ВЕИ е и Меглена Антонова от " Грийнпийс " - България. По думите й, в случай че те залегнат в тактиката, на тази база след това могат да се плануват тласъци за тяхното развиване.
Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация подчертава върху сигурността на доставките за превоза и нуждата от развиване на мрежата за зареждане отвън градовете. Той посочи като минус неналичието на полемика за енергийна успеваемост в превоза и на развиване на ВЕИ в този бранш.
Теодор Дечев от Асоциацията на индустриалния капитал в България настоя за гаранции, че българската промишленост ще бъде оптимално ангажирана в енергийния преход. Пламен Павлов от Българската газова асоциация съобщи, че измежду акцентите в тактиката би трябвало да бъде либерализацията на пазара.
Александър Загоров от КТ " Подкрепа " пък счита, че енергийната тактика би трябвало да е къс, основополагащ документ, който да може да се надгражда и развива, а съответните ограничения за осъществяване на стратегическите цели да бъдат записани в последващи програмни документи.
Светослав Иванов от Българската асоциация природен газ уточни, че в плана на тактика липсва визия за това по какъв начин в кратковременен проект един локален запас (лигнитните въглища) да бъде сменен с различен (природния газ).
По думите на Валентин Колев от Техническия университет няколко години преди 2050 година блокове 5 и 6 на АЕЦ " Козлодуй " ще бъдат изведени от употреба, а плануваните два нови нуклеарни блока по 1000 мегавата няма да бъдат задоволителна базова мощ с оглед взрива в развиването на ВЕИ.
Апостол Дянков от WWF означи, че е нужно в тактиката да залегнат по-широко топлофикационните ВЕИ технологии. Според Соня Кадиева от Асоциация свободен енергиен пазар в плана би трябвало да се регистрира развиването и на всички прилежащи на България пазарни зони.
Зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов заключи, че работата по плана на Стратегия за стабилно енергийно развиване на Република България до 2030, с небосвод до 2050 година, ще продължи. По думите му планът би трябвало да бъде доразвит и наведен в сходство с Интегрирания народен проект Енергетика-климат, който сега е в развой на актуализация, който следва да бъде приключен доникъде на 2024 година
Нашите упования са да продължим интензивната работа и разговора по тактиката с всички заинтригувани страни, с цел да получим допустимо най-хубавия резултат, посочи Ненов.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ