В Министерството на енергетиката не си дават сметка до какви

В Министерството на енергетиката не си дават сметка до какви разтърсвания може да докара  пълната либерализация на пазара.

Това сподели пред БНР Иван Хиновски, ръководител на Българския енергиен и минен конгрес. 

" Либерализацията не може да бъде отлагана повече от средата на 2026 година Спират ни фондовете, не може повече, към този момент два пъти го отлагаме. Ние можем да организираме този развой да бъде равномерен  и да коства минимум и на промишлеността, и на бита ", разяснява енергийният специалист.

Българският енергиен и минен конгрес излезе с декларация , с която дефинира като престъпна безнаказаност " бездействието на управлението на енергетиката във връзка с подготовката за цялостната либерализация  на пазара на електрическата енергия и обществения спор по тематиката ":  

" Изключително сме обезпокоени от неналичието на изясненост и осведоменост на обществото за подготовката на страната и популацията за този тежък и сериозен преход в българската енергетика и стопанска система. Както скоро стана известно България е измежду първите места в Европа по неспособност за поддържане на естествени температурни условия в домовете на жителите в Европейски Съюз с малко над 20 % от семействата, сочат данни на Евростат за 2023 година Основната причина е ниския стандарт на живот на огромна част от популацията в основата на което е енергийната беднотия и неспособност за покриване на енергийните разноски, без значение, че България е с най-ниски цени на електрическа енергия в съюза. 

Този развой ще се задълбочава значително след цялостната либерализация на пазара на електрическа енергия, отсрочен наново за 2026 година, без каквито и да са подготвителни и защитни ограничения от страна на управлението на страната, на което сме очевидци през днешния ден. 

Гратисният интервал за прекосяването на битовите консуматори на свободния пазар беше отсрочен наново за 1 юли 2026 година от 49-ото Народно заседание в навечерието на предварителните избори на 9 юни 2024 година Причините бяха няколко, само че главната бе насъбрания недостиг във Фонд “Сигурност на електроенергийната система ”, който трябваше да покрива разликата сред пазарните цени на електрическата енергия и избраните от КЕВР „ щадящи “ битовите консуматори по-ниски равнища. 

Другият изчезнал детайл в пъзела на прехода е неналичието на изясненост по какви процедури и критерии ще се категоризират и подкрепят енергийно бедните и енергийно уязвимите групи от популацията. Заради продължаващата политическа неустойчивост към момента не е създадена нужната нормативна база, посредством която преходът да бъде осъществен без пазарни разтърсвания както за хората, по този начин и за енергийните сдружения. 

Българските семейства изразходват приблизително 13,5% от общите си разноски за сила, като най-голямата част от енергийните разноски са за електричество - 60,7 на 100, показаха преди дни в отчета си икономисти от Световната банка пред Икономическия и обществен съвет. От Световната банка обръщат внимание, че степента на разпространяване на енергийната беднотия у нас е висока в съпоставяне със стандартите на Европейски Съюз и е по-голяма измежду бедните. Експертите предлагат ясно идентифициране на семействата, наранени от енергийна беднотия, защото единствено по този начин може да се вкарват съответни политики за справяне с казуса. 

Въпреки тези алармени известия управлението на бранш „ Енергетика “ продължава да поддържа неразбираема за обществото безотговорна политика на неяснота. 

Остава необяснима неналичието на отговор на предлагането на БЕМФ за образуване на национална кръгла маса взаимно с редица национално виновни организации като профсъюзите, Българска академия на науките и Асоциация „ Активни консуматори “. Предложените по долу от нас три групи въпроси значително биха основали опция за изясняване само че проблемите и понижаване на рисковете: 

1) Концепция, условия и спънки пред сполучливия преход: институционализиране на процеса на вписване на енергийно бедните семейства, решение на проблемите на електроснабдителните сдружения, установяване на ролята на държавните институции, общините, посредниците и публичните медии. 

2) Приложими търговски модели и участници в процеса на либерализация на енергийния пазар на дребно – положение на признати нормативни документи, нужни промени в нормативната база, отговорници, периоди, опасности и ръководството им. 

3) Видове търговски контракти – общи и характерни условия, форми на компенсиране на енергийно бедните семейства, процедури на връзка с потребителите. Моделиране на разнообразни сюжети. 

В рамките на една национална акция, на българското обществото би трябвало да бъде поднесена справедлива информация за пътната карта на този преход, да му бъдат обявени евентуалните опасности и да бъдат положени основите за създаване на една начална пазарна просвета на битовите консуматори по тематиката. 

Медиите имат основна роля за сполучливия преход през този рисков за обществото интервал и тяхната задача е, не да внушават неизвестности и страхове, а да сътрудничат като притеглят способени лица за мнения по тематиката, и да партнират на страната в осъществяване на нейната енергийната политика. Другото е социална безнаказаност и печелене на кухи рейтинги посредством спекулации със страховете на обществото ".