Шведски психолог: Не трябва да проявявате към децата излишна доброта!
В предишното възпитанието на децата е било учредено най-вече на опасността: „ Прави,каквото ти споделям, че ще стане неприятно! “ Днес атмосферата в фамилиите е станала по-либерална, само че доста постоянно родителите демонстрират във връзка с децата си непотребна добрина. Може ли такова образование да приготви детето за същинския живот? И какъв тип суровост му е нужна? Нека размишляваме върху това.
Култура на образование на детето
Неумението на родителите да лимитират децата си при една или друга нежелателна постъпка може да им сътвори възприятие на ненаказаност, защото следователно детето не знае до каква степен може да стигне в своето държание.
В своята книга: „ Деца на власт “ шведският психолог Дейвид Ебърхард твърди: „ Либералното образование се провали като способ. Родителите към този момент не се държат като виновни възрастни. Те настояват, че желаят да бъдат положителни другари с децата си. Те се слагат на едно равнище с децата, не се осмеляват да им опонират и да слагат граници. “
Навярно всички са виждали деца, които в нервност хвърлят храна право в лицето на майка си, крещят неистово, желаят да им се купи нещо, и дори бият родителите си. Просто не им е било обяснено по какъв начин да се държат.
Децата се нуждаят от граници и дефинирани правила. Те изпитват търпението на родителите си със своето държание, с цел да схванат до каква степен могат да стигнат. Ако нямат никакви забрани, значи е разрешено всичко – дори да хвърлят храна в лицето на родителите си.
Установявайки граници, родителите дават на децата си информацията, която им е нужна, с цел да одобряват верните решения, върху които ще градят живота си. Детето би трябвало да разбере, че не може да прави всичко, което изиска.
Ако отстъпваш пред детето си в следствие от гнева или каприза му, ти го учиш, че би трябвало по този начин да прави и отсега нататък, по този начин може да получи това, което желае. Да отстъпиш е елементарно, изключително в случай че си изтощен, само че е значимо да се демонстрира упоритост.
Непостоянството и отсъствието на избрани правила – това е най-големият зложелател на възпитанието. Като откриваме преносими, изменящи се съгласно събитията правила, ние даваме на детето напълно неправилни сигнали.
Например е изцяло недопустимо децата да оскърбяват или бият родителите си, а родителите – назад – могат. На детето е неразрешено да ругае майка си, а на бащата е разрешено. Децата би трябвало да мълчат на масата, а родителите могат да приказват.
Налице са двойни стандарти, които пораждат в детската глава недоумение – за какво за тях може, а за мен не? Какви са тези правила? Освен това разпоредбите постоянно се сменят съгласно събитията. Днес мама е в положително въодушевление и да ми е разхвърлена стаята – това е обикновено. Но на следващия ден няма да е на кеф и ще получа скандал.
Такива правила се пренебрегват и от децата – какъв е смисълът да ги спазвам, в случай, че никой у дома не ги съблюдава? Така че в този случай е нужна суровост на родителите към самите себе си, с цел да бъдат поредни в думите и делата си.
Трябва да бъдат също по този начин строги и в своите недостатъци, тъй като детето ще стартира да ги копира и да ги одобри за норма. Ако искаш децата ти да са почтени, то би трябвало самичък са се научиш на това. Ако не искаш да се пристрасти към цигарите, е време да си помислиш дали не е време и ти да се разделиш с този табиет.
Децата копират твоето отношение към живота, към другите хора и към самите себе си. Те регистрират по какъв начин ти се отнасяш с тях и по какъв начин се отнасяш към самия себе си. Момичетата, чиито майки се смятат за не изключително красиви, стартират да мислят същото и за себе си.
Имаш избор. Можеш да приемеш старите способи на образование – да не ги глезиш, да ги попляскваш, с цел да израснат послушни и естествени. Можеш да използваш и единствено новите правила – да се грижиш, приемаш, да прояваваш комизъм, в никакъв случай да не проявяваш суровост, с цел да не нанесеш контузии на детето.
А можеш да схванеш, че обич без суровост няма, тогава е просто обвързаност. Тъй като строгостта при възпитанието на детето – това е противоположната страна на майчината обич, без която тя не може да бъде пълноценна.
Затова в още по-голяма степен суровост и поредност са нужни и на родителите във връзка с самите себе си, с цел да станат такива хора, каквито биха желали да видят децата си.
