Извънземни с машина на времето: шанс да пренапишем кървавата история на Земята
В предишното червеевите дупки са могли да оказват помощ за спасяването на милиони животи.
Научната общественост продължава да води оживена полемика за опцията за пътешестване във времето посредством галактически червееви дупки. Феноменът, разказан за първи път от Алберт Айнщайн и Нейтън Розен през 1935 година, към момента вълнува мозъците на учените и поражда голям брой теории за практическото му приложение.
Червеевата дупка е хипотетична конструкция на пространство-времето, която свързва две отдалечени области на пространството посредством самобитен „ тунел “. Теоретично подобен проход би могъл доста да понижи времето за пътешестване сред две точки в пространството спрямо нормалния маршрут.
През 1962 година Робърт Фулър и Джон Уилър разкриват сериозен минус в теорията – неустойчивостта на червейната дупка на Айнщайн-Розен. Според техните калкулации тунелът би се разрушил, преди през него да премине даже една парченце. По-късно обаче Стивън Хокинг и Кип Торн предложиха евентуално решение на казуса: екзотична материя с негативна маса или сила би могла да стабилизира червеевата дупка.
Интересно е, че такава субстанция съществува – по този начин наречената „ тъмна сила “, чийто антигравитационен резултат провокира ускореното разширение на Вселената. Въпреки това учените към момента не знаят дали е допустимо да се „ извлече “ тъмна сила от галактическото пространство и да ѝ се придаде формата на червеева дупка, защото природата на това събитие остава мистерия.
Създаването на постоянна червеева дупка би могло да отвори пътя към пътуването във времето заради едно неповторимо свойство: вътре в подобен проход времето тече по друг метод, в сравнение с на открито. Пътешественик, който я прекосява, не би забелязал никаква разлика в часовниците на входа и на изхода. Ако обаче група хора наоколо до единия завършек на червеевата дупка изпитат закъснение на времето (например под въздействието на мощно гравитационно поле), то след прекосяването през тунела те ще се окажат в бъдещето и ще могат да се срещнат със състарени версии на самите себе си.
Всъщност в този момент това е един от най-реалистичните сюжети за основаване на същинска машина на времето. През 1992 година обаче Стивън Хокинг изрича догатката, че самите закони на физиката не разрешават интервенция в хода на времето. Правилността на неговата догадка към момента не може да бъде тествана – за това е нужна към момента несъздадена доктрина, която да съчетава квантовата механика и гравитацията.
Ако някой ден наоколо до Земята се появят извънземни гости, употребяващи червейни дупки за свръхсветлинно пътешестване, това автоматизирано ще опровергае хипотезата на Хокинг и ще потвърди опцията за пътешестване във времето. Техният софтуерен пробив би имал доста влияние върху развиването на теорията за квантовата гравитация и би повдигнал съществени етични въпроси.
Например, би трябвало ли да желаяме достъп до тяхната машина на времето, с цел да предотвратим исторически нещастия като Холокоста? Нашата интервенция би могла да избави живота на милиони хора.
Когато разсъждават за целите при потреблението на червеевите дупки, учените са склонни да считат, че поправянето на исторически нещастия е по-важно от междузвездните експедиции. В края на краищата ние доста добре знаем кои минали произшествия би трябвало да бъдат предотвратени, само че към момента нямаме визия кои кътчета на космоса в действителност заслужават нашето внимание.
Технологиите на високоразвитите извънземни биха могли коренно да ускорят развиването на науката за Земята. През последното столетие направихме големи открития в региона на квантовата механика и относителността, само че това са единствено първите стъпки към разбирането на структурата на Вселената.
