Българската гора
В предишното българските земи са били покрити с гъсти и непроходими гори. В хрониките на доста летописци и пътешественици са показани забавни, въпреки и откъслечни сведения за впечатляващите лесове на Тракия, Лудогорието, Родопите, Рила и Пирин. Например, хронистите на Първия кръстоносен поход през 1096 година разказват „ Великата българска гора ” (Silva Bulgarorum) като „ голяма и обширна ” (ingentia et spatiossissima), разпростряна „ надлъж и нашир ” (longe lateque). Повече от осем дни са били нужни, с цел да се прекосят „ неизмеримите и нечувани лесове на българското царство ”. Обширните гори на Лудогорието (Делиорман) са били наричани “агач денизи ”, или море от дървета. Днес единични дървета ветерани, като Гранитския дъб, Байкушевата мура и доста други, ни припомнят за величествените вековни гори, простирали се в миналото на големи територии.
Старите, труднопроходими гори са били неразделна част от предишното ни, само че все по-рядко можем да ги забележим в наши дни. Много постоянно визията ни за “стара гора ” се образува от античните легенди и митове, приказките, творбите на изобразителното изкуство и литература, а в последно време и от актуалните фантастични и авантюристичен филми. В продължение на хиляди години, хората от разнообразни раси и култури са отделяли особено място на Дървото и Гората. Много приказки и митове разказват гората като територия, обградена от загадъчност, населявана от загадъчни и митични създания, а огромните и остарели дървета като обиталища на самодиви. Те са били неразривно свързани с всекидневието на хората и с тяхното културно и духовно развиване. Старите гори са били извор на ентусиазъм за художници и писатели, имали опцията да се допрян до тяхната хубост и уникалност. Творбите на известния съветски художник Иван Шишкин са забележителни с реалистичното показване на сезоните в горите, дивата природа, животните и птиците. На доста от тях могат да се видят присъщите за старите гори детайли. В картината “Утро в борова гора ” са пресъздадени неповторимата дива природа и нейните жители, “видени ” от художника в една от дребното непокътнати в Европа девствени гори – Бяловежа.
Писателят Антон Дончев ни е оставил прелестно изложение на остаряла гора в романа си “Време разделно ”:
“Вървяхме из голям лес, всяко дърво с пън като камбанария и с връх до небето и всяко дърво надалеч от другите, та да се вижда силата и хубостта му. Слабите бяха измрели, свалени долу, и бяха към този момент изгнили. Останали бяха единствено мощните, които спрели с корените си даже пътя на земята. Ние ходехме сред тях като изгубените деца в някоя остаряла приказка... Погледнах нагоре и наблюдавах големите дървета, до момента в който тилът опря в гърба ми. Те се бяха разстъпили и сторили кръг, а езерото стоеше сред тях като дъното на бунар... Наоколо всичко живее, умира и гние. Огромни стъбла на паднали дървета, зелени от плесени, мъхове и треви слизат в ледените води и се стопяват. Дебел и апетитен мъх покрива скалите в близост, та не се вижда гол камък и не се чува стъпка. Брадати, влажни лишеи висят от клоните на дърветата. Изпод краката ми излезе саламандър - черен, с жълти петна - и потъна тихо във водата... ”
Извор на познания и хубост
Девствените остарели гори съхраняват богато растително и животинско многообразие и съставляват самобитен „ ноев ковчег ” за доста редки и изчезващи типове. Те са непостижим жив музей и лаборатория за проучвания, които ни разрешават да надникнем в предишното и да станем по-мъдри и съзнателни. Тези гори ни дават опция да учим биологията и екологията на редки и незнайни до момента типове в среда, близка до тази, преди горите да бъдат преобразени. Проучванията върху тяхното многообразие, държание и адаптивни качества разрешават следене и оценка на промените, настъпващи вследствие на световните климатични промени. Може би най-видимото, само че минимум отчитано качество на старите гори е тяхната хубост. Много хора пътуват стотици километри, с цел да посетят тези впечатляващи гори и да се допрян до неповторимия им свят. Първичното им омагьосване въодушевява и ни придвижва в непознатия свят на техните жители. Усещането за естетика и съвършенство ни зарежда с позитивна сила и оптимизъм и ни прави по-съзнателни и загрижени за бъдещето на тези забележителни екосистеми. Чувството за безкрайност и непреходност приближава до едно по-високо духовно равнище – по този начин, както нашите предшественици са почитали Майката Природа.
Коя гора е остаряла?
За да се образува една остаряла гора, природата би трябвало да бъде оставена да следва естественото си развиване в продължение на епохи, без основна човешка интервенция. В взаимозависимост от дървесните типове и съответните условия, този интервал може да продължи минимум 120 години. Тези гори са богати на структури, форми и живот. В тях може да съжителстват дървета от цялата палитра на горското съобщество, само че това, което незабавно притегля погледа, са внушителните остарели живи дървета ветерани, с размери близки до оптималните за типа, и стоящите или паднали огромни мъртви дървета в разнообразни етапи на разложение, покрити с мъхове, лишеи и гъби. Картината се добавя от наличието на дървета с солидни корони и клони, с изсъхнали или счупени върхове, както и такива с хралупи или разнообразни по величина дупки, направени от кълвачи. Отделните групи и единични дървета с друга възраст и размери са неравномерно разпръснати, което основава по-скоро чувство за безредица, в сравнение с за подреденост. Предвид тази картина, не е мъчно да се разбере за какво старите естествени гори са станали харизматичен знак на визията ни за същинска гора.
Как 
остаряват горите?
Раждането, развиването и отмирането са част от естествения темп на нашия свят. Следвайки естествения цикъл, една гора минава през разнообразни стадии на развиване, които са сходни като поредност за всички живи организми и съобщества, само че се разграничават по дълготрайност. В първите 20 години се основава и образува новото съобщество от дървета. През идващите 60 години, в условия на конкуренция, най-силните и приспособими човеци усилват размерите си, а слабите отпадат от конкуренцията. Между 80-ата и 120-ата си година дърветата доближават кулминационна точка в развиването си, след което растежът им се забавя. Отделни огромни екземпляри последователно отмират и по този начин се основават условия за новото потомство дървета. Предвид продължителността на живот на нашите съществени дървесни типове (над 300 години за бука, елата, смърча и над 500 години за дъбовете), съществуването на една остаряла гора може да продължи епохи. В предишното, с цел да стартира изначало виталният цикъл в остаряла гора, природата е “използвала ” естествени разрушителни сили като урагани, горски пожари, наводнения, лавини и насекомни вредители. Но през последните епохи индивидът е главният фактор, влияещ върху развиването на гората. И през днешния ден, без значение че горите към този момент не се унищожават безотговорно, старите гори не намират място в актуалното лесовъдство, учредено на рационални индустриални правила. В търсене на качествена дървесина естественият витален цикъл на гората се прекъсва преди началото на етапа на напреднала възраст.
Естествена и стопанисвана гора
Отделните етапи на развиване на гората имат значима екологична роля и другите растителни и скотски типове намират във всяка от тях местообитания, отговарящи на характерните им условия. Фазата на напреднала възраст обаче е изключително значима поради неповторимата и сложна конструкция, която се образува и самоподдържа в продължение на епохи. Поради дългия интервал на естествено развиване без човешка интервенция, горите във фаза на напреднала възраст поддържат целия набор от основни детайли на горската екосистема, към които типовете са се приспособили вследствие на хиляди години еволюция. В тези гори, в най-голяма степен е непокътнат естественият кръговрат на веществата и потокът на силата, както и комплицираните взаимоотношения сред организмите. Те дават леговище на редки типове, някои от които са изцяло изчезнали от стопанисваните гори. Лесовъдските действия радикално трансформират образа и структурата на гората. През целия витален цикъл лесовъдите се пробват да направляват развиването на стопанисваната гора. Те ползват системи за стопанисване, чиято цел е рандеман на дървесина с избрани характерности. Вниманието им се концентрира върху основаване на условия за развиване на качествени от индустриална позиция дървета. Същевременно дърветата с хралупи или със счупени върхове, както и старите, сухите или умиращите, се смятат за некачествени и рискови за здравословното положение на гората и се отстраняват. А точно те са значими за опазване на биологичното многообразие и за поддържане на естествените механизми на саморегулация.
Биологичното многообразие
Дългият интервал на непоклатимост, разнородната конструкция и разнообразието от микро-местообитания в старите гори основават удобни условия за доста типове животни, висши растения, гъби, мъхове и лишеи. Изобилието от инсекти, обитаващи мъртвата дървесина, притегля доста птици, които се хранят с тях и поддържат равновесието в горската екосистема. Особено значими са кълвачите, които при търсене на храна издълбават дупки в дървесината и по този метод обезпечават места за гнездене и убежища на доста други типове като сови, кукумявки, прилепи, гризачи, белки. Стотици типове безгръбначни организми, гъби и бактерии, множеството от които са към момента незнайни за науката, постепенно разграждат огромните прави и паднали мъртви дървета и по този метод спомагат за поддържане благосъстоянието на почвата. Някои от жителите на остарели гори са съумели да се приспособят към променените условия в стопанисваните гори, само че други, по-чувствителни типове, са застрашени от изгубване. Това нормално са организми, свързани със остарели и огромни живи и мъртви дървета или с падналите и разлагащи се стъбла и клони. Част от тях са включени в конвенции и интернационалните описи на застрашените типове, в Червената книга на България и в Закона за биологичното многообразие. В старите гори обаче живеят и доста типове, които, заради дребните си размери и скрития си метод на живот, са към момента незадоволително проучени.
Старите гори - кътчета дива природа
Стойността на старите гори неведнъж надвишава смисъла им като източник на дървесина. Площите им непрестанно са намалявали от заселването на Стария континент до през днешния ден. В резултат на това единствено няколко % от горите в Европа са остарели и неповлияни от човешката активност. 3 795 000 ха от територията на България 
са покрити с гори. От тях единствено 103 000 ха, или 2,7%, са запазили структурата си на остарели естествени гори без следи от човешка интервенция. Преобладаващата част от тези гори се намират в предпазени територии, което в огромна степен подсигурява запазването им. По предварителни изследвания над 100 000 ха естествени гори над 100 година, които са или имат капацитет да се трансфорат в остарели гори, попадат в стопанисвани гори и са действително застрашени от изгубване или от забележителна смяна на естествените им характерности. Важно е да се подсети, че сечта може да промени една остаряла гора единствено за няколко часа, а възобновяване й лишава епохи.
Старите гори - мостът сред поколенията
Днес ние се възхищаваме на непокътнатите вековни гори в резервата „ Джинджирица “ в Пирин, на приказната и тайнствена гора в резервата „ Парангалица “ в Рила и на неповторимите остарели гори с подлес от зеленика в резервата „ Силкосия “ в Странджа. Но малко хора знаят, че за запазването на тези „ бисери “ в нашата природа заслуга имат лесовъди, които, наред с изкуството да ръководят горите, първи осъзнават нуждата от опазване на „ мостри “ на естествени горски екосистеми. Завършили образованието си в влиятелни горски академии и учебни заведения в Австрия, Франция и Германия, те се завръщат в следосвобожденска България и носят със себе си концепцията за запазване на дребното непокътнати остарели гори за бъдещите генерации. В своята всеотдайна работа тези „ пълномощници на вековете “ показват угриженост и за наследството, което ще оставят след себе си. Идеята за опазване на природата на България, в това число и на старите гори, е в основата на основаването на „ Съюз за отбрана на родната природа “ от лесовъди през 1928 година. През 1931 година виенският ученик инж. Димитър Загоров разказва гората „ Парангалица “ като „... необичаен пример на девствена гора и... съставлява извънредно забавен обект от лесовъдско становище, единствен в България, а може би и в Европа.... Тази гора е един идеален обект, сходен на който мъчително може да се откри у нас другаде, за проучвания в региона на растителната екология, фитогеографията, фитосоциологията и флористиката... “ Две години по-късно тези неповторими гори са съхранени за поколенията като част от територията на резерват “Парангалица ”.
Инфо: www.wwf.bg
Evgeni Dinev Photography
