Последните парни гиганти на Европа все още работят в Босна и Херцеговина
В мина край Бановичи времето е спряло – парните локомотиви не престават да теглят въглища.
В сърцето на Босна и Херцеговина към момента се чува характерният темп на парната двигателна сила – тон, който за мнозина е спомен от предишното, само че тук е част от всекидневието. Въглищната мина в Бановичи е едно от последните места в Европа, където парни локомотиви към момента работят интензивно, а не просто като туристическа атракция.
Теснолинейната железопътна линия, построена след Втората международна война, продължава да разчита на машини от 20-те години на предишния век. Местните инженери поддържат два настоящи локомотива, които всеки ден транспортират въглища по къси направления сред мината и преработвателните площадки. За хората в района това не е просто превоз – това е жива преносима история, която продължава да се движи по релсите на предишното.
„ Това е парен локомотив – серия 83-159, който се употребява единствено тук, по теснолинейката. Няма го на никое място другаде в света. Машината е част от производството във въглищната мина в Бановичи. Хората работят на нея и обезпечават самун за фамилиите си. Парната машина служи правилно от десетилетия и ще продължи да ни служи още доста години “, споделя машинистът Нервин Хусанович.
За локалните поданици локомотивите не са носталгия, а знак на труд, резистентност и традиция, които не престават да свързват поколенията – по старите релси, само че с неизменима горделивост.
В сърцето на Босна и Херцеговина към момента се чува характерният темп на парната двигателна сила – тон, който за мнозина е спомен от предишното, само че тук е част от всекидневието. Въглищната мина в Бановичи е едно от последните места в Европа, където парни локомотиви към момента работят интензивно, а не просто като туристическа атракция.
Теснолинейната железопътна линия, построена след Втората международна война, продължава да разчита на машини от 20-те години на предишния век. Местните инженери поддържат два настоящи локомотива, които всеки ден транспортират въглища по къси направления сред мината и преработвателните площадки. За хората в района това не е просто превоз – това е жива преносима история, която продължава да се движи по релсите на предишното.
„ Това е парен локомотив – серия 83-159, който се употребява единствено тук, по теснолинейката. Няма го на никое място другаде в света. Машината е част от производството във въглищната мина в Бановичи. Хората работят на нея и обезпечават самун за фамилиите си. Парната машина служи правилно от десетилетия и ще продължи да ни служи още доста години “, споделя машинистът Нервин Хусанович.
За локалните поданици локомотивите не са носталгия, а знак на труд, резистентност и традиция, които не престават да свързват поколенията – по старите релси, само че с неизменима горделивост.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ