Кога забравянето на имена и думи става опасно? Д-р Тахбуб за скритите знаци на деменцията
В месеците юли и август Клиниката по нервни заболявания в УМБАЛ „ Свети Георги “ – Пловдив организира безвъзмездни профилактични прегледи на пациенти със подозрение за леки когнитивни нарушавания и ранна болест на Алцхаймер. Инициативата е част от акцията „ Здраве за всички “, която е ориентирана към налична профилирана помощ, профилактика и предварителна защита на болесттите. Прегледите се реализират всеки работен ден в диапазона от 11:00 до 13:00 ч., след авансово записване на тел. 032 60 20 40 (в работни дни от 08:00 до 16:00 ч.). Засегнатите от леко когнитивно нарушаване нормално са хора над 55-годишна възраст, които към момента са запазили своята автономия в всекидневието си. Подходящи за прегледите са и пациенти над 60 години с към този момент сложена диагноза или съществено подозрение за Алцхаймер, стига болестта да не е в напреднал етап и да могат да спомагат за проучване.
Прочетете още
Повече за първите признаци на деменцията, разликите сред естественото стареене и заболяването на Алцхаймер, както и за актуалните благоприятни условия на медицината, TrafficNews беседва с доктор Мариам Тахбуб.
- Д-р Тахбуб, какви са усещанията Ви от първите дни на акцията и с какви недоволства най-често идват пациентите при Вас?
- Прави усещане една позитивна наклонност - все по-често идват пациенти още при първите признаци, а не когато болестта към този момент е напреднало. Това е извънредно значимо за нас, тъй като ранната диагноза значи освен по-ранно лекуване, само че и опция да открием обратими аргументи за когнитивните нарушавания. Тя ни разрешава да стартираме навременна терапия и да помогнем на пациентите да запазят своята самостоятелност и качество на живот допустимо най-дълго време.
Що се отнася до първите признаци, най-често хората търсят консултация поради смяна в паметта. Те споделят, че мъчно си спомнят имена, мъчно намират точните думи по време на диалог и все по-трудно си напомнят информация, която до неотдавна са извличали без изпитание. Някои хора стартират да разчитат от ден на ден на бележки, с цел да си припомнят задания, които преди са изпълнявали без усложнения. Искам обаче да обърна особено внимание – значимо е хората да знаят, че единичните пропуски в паметта не са мотив за паника. Това, което би трябвало да ни насочи към експерт, е смяната – когато тези недоволства се повтарят, прогресират или стартират да се виждат и от околните.
- Споменахте леките когнитивни нарушавания. Какво тъкмо съставляват те и за какво е толкоз значимо да бъдат диагностицирани в точния момент?
- Лекото когнитивно нарушаване е положение, при което се следи лек спад в паметта или в други когнитивни функционалности като вниманието, езика, способността за обмисляне, образуване и пространствената ориентировка. Този спад е по-голям от предстоящото за съответната възраст, само че индивидът значително резервира своята автономия и се оправя с ежедневните си действия.
Много е значимо да подчертаем, че лекото когнитивно нарушаване не постоянно минава в деменция, в болест на Алцхаймер. Понякога то може да бъде обвързвано с лечими или повлияващи се аргументи, като меланхолия, нарушавания на съня, болести на щитовидната жлеза, недостиг на витамин B12 или съдови рискови фактори. Именно по тази причина ранната диагноза е от основно значение – тя ни разрешава да открием и да повлияем на тези обратими аргументи за когнитивния спад, да проследим пациента и, при нужда, да се стартира навреме лекуване.
В УМБАЛ „ Свети Георги “ още от 2002 година действа комисия за диагностика и лекуване на деменции. В клиниката се прави диагностика на пациенти с деменция, като при нужда могат да бъдат приети в болница и експертно оценени комплицирани и диагностично предизвикателни случаи.
- Каква е главната разлика сред естественото забравяне с придвижване на възрастта и първите признаци на заболяването на Алцхаймер?
- При естественото възрастово забравяне човек може да не си спомни незабавно обещано име или дума, само че по-късно нормално се сеща. Може да не помни къде е оставил даден предмет, само че съумява да наблюдава активността си обратно и да го откри. Тези пропуски не нарушават значително работата, семейството или самостоятелността на пациента.
При заболяването на Алцхаймер обаче казусът е по-устойчив, прогресира с времето и стартира съществено да се отразява на всекидневието. Човек може неведнъж да задава едни и същи въпроси, да не помни неотдавна извършени диалози, да не помни значими събития или ангажименти. Пациентите стартират да се затрудняват със задания, с които по принцип са се справяли преди този момент без проблем, или се дезориентират на познати за тях места. Това е главната разлика.
- Кои са първите признаци, които най-често се подценяват, и по кое време околните би трябвало да се извърнат към невролог?
- Доста постоянно пациентите, изключително когато идват с околните си, подценяват тези дребни промени в всекидневието си. Затова ролята на околните е доста значима – когато виждат сходни неща, би трябвало да потърсят нашата помощ.
Препоръчително е да се реализира консултация с невролог, когато забравянето се повтаря или последователно се задълбочава и стартира да пречи на работата и на ежедневните действия. Особено внимание е належащо, в случай че човек не помни скорошни събития, повтаря въпроси, губи се на познати места или се затруднява с финансовите си интервенции. Алармиращ знак е също, в случай че пациентът стартира да се затруднява с приема на медикаментите си или с използването на домашен уреди, които преди е употребявал без проблем. Тогава е добре да се направи експертна оценка.
- Има ли наклонност към увеличение на пациентите с Алцхаймер у нас? На какво се дължи тя?
- Трудно можем да кажем с безспорна сигурност дали пациентите се усилват чисто статистически, защото в България нямаме народен указател на хората с деменция и надлежно за Алцхаймер. Това, което сигурно следим обаче е, че от ден на ден хора търсят помощ точно за нарушавания на паметта и все по-често слагаме диагнозата в ранен етап. Както към този момент загатнах, това е доста позитивна наклонност, тъй като ранната диагноза ни дава доста повече благоприятни условия за лекуване и следене.
- Пациентите постоянно се тревожат за генетичната обремененост. Кой е най-големият мит за заболяването на Алцхаймер и каква е възрастовата граница на болестта?
- Един от най-разпространените легенди е, че в случай че човек има родител или непосредствен родственик с болест на Алцхаймер, то той неизбежно също ще се разболее. Това не е правилно. При множеството хора болестта не се унаследява непосредствено, а генетичната предразположеност е единствено един от факторите. Рискът се дефинира от комплицираното взаимоотношение сред възраст, гени и фактори от метода на живот.
Що се отнася до възрастта, в практиката най-често срещаме пациенти с начало на признаците след 65-годишна възраст, което е и най-честата възрастова група за Алцхаймер. По-важно е обаче да се знае, че въпреки болестта да е доста по-често в преклонна възраст, то може да се прояви и преди 65 години, въпреки и по-рядко. Точно заради тази причина възрастта не трябва да бъде единственият аршин – когато един пациент има недоволства от прогресиращи когнитивни нарушавания, той заслужава навременна оценка от експерт.
- Може ли методът ни на живот да понижи риска от развиване на болестта?
- Да, изрично. Днес разполагаме с от ден на ден научни доказателства, че методът на живот има голямо значение за риска от развиване на леко когнитивно нарушаване или болест на Алцхаймер. Макар да не можем изцяло да предотвратим болестта, ние знаем, че посредством надзор на рисковите фактори можем да понижим вероятността от когнитивен спад и да подпомогнем по-здравословното стареене на мозъка.
Тази предварителна защита включва прецизен надзор на кръвното налягане, диабета и неприятния (LDL) холестерол. Изключително значими са постоянната физическа интензивност, здравословното хранене, отводът от тютюнопушене, ограничението на алкохола, качественият сън и поддържането на обикновено телесно тегло. Не по-малко значими са умствените и обществените интензивности, навременното лекуване на депресията, както и корекцията при нарушавания на слуха и зрението.
- Какво може да направи медицината през днешния ден, в случай че болестта бъде намерено в ранен етап, и има ли нови лечения, които дават вяра?
- Ако болестта бъде намерено в ранен етап, опциите на актуалната медицина са доста по-големи от това, което се е предложило в предишното. На първо място, може да се сложи точна диагноза, да се изключат други евентуално лечими аргументи за когнитивните нарушавания, да се удостовери заболяването на Алцхаймер и да се стартира уместно лекуване.
При деликатно подбрани пациенти, ранното разкриване дава опция да бъдат разисквани и модерни болестно-модифициращи лечения, предопределени особено за ранните стадии. В последните години беше направена една от най-важните стъпки напред в лекуването на Алцхаймер. За пръв път разполагаме с лечения, които са ориентирани към самия болестен развой, а освен към преодоляване на признаците. Те могат да забавят прогресията на болестта. Това към момента не е лекуване, което изцяло излекува заболяването, само че за пръв път имаме действителната опция при избрани пациенти да повлияем на самия ход на болестта.
Към момента тези лечения към момента не са рутинно налични в България. Прилагането им изисква доста акуратен асортимент на пациентите, биологично потвърждаване на диагнозата и деликатно следене по време на лекуването, с цел да се подсигурява неговата сигурност.
Прочетете още
Повече за първите признаци на деменцията, разликите сред естественото стареене и заболяването на Алцхаймер, както и за актуалните благоприятни условия на медицината, TrafficNews беседва с доктор Мариам Тахбуб.
- Д-р Тахбуб, какви са усещанията Ви от първите дни на акцията и с какви недоволства най-често идват пациентите при Вас?
- Прави усещане една позитивна наклонност - все по-често идват пациенти още при първите признаци, а не когато болестта към този момент е напреднало. Това е извънредно значимо за нас, тъй като ранната диагноза значи освен по-ранно лекуване, само че и опция да открием обратими аргументи за когнитивните нарушавания. Тя ни разрешава да стартираме навременна терапия и да помогнем на пациентите да запазят своята самостоятелност и качество на живот допустимо най-дълго време.
Що се отнася до първите признаци, най-често хората търсят консултация поради смяна в паметта. Те споделят, че мъчно си спомнят имена, мъчно намират точните думи по време на диалог и все по-трудно си напомнят информация, която до неотдавна са извличали без изпитание. Някои хора стартират да разчитат от ден на ден на бележки, с цел да си припомнят задания, които преди са изпълнявали без усложнения. Искам обаче да обърна особено внимание – значимо е хората да знаят, че единичните пропуски в паметта не са мотив за паника. Това, което би трябвало да ни насочи към експерт, е смяната – когато тези недоволства се повтарят, прогресират или стартират да се виждат и от околните.
- Споменахте леките когнитивни нарушавания. Какво тъкмо съставляват те и за какво е толкоз значимо да бъдат диагностицирани в точния момент?
- Лекото когнитивно нарушаване е положение, при което се следи лек спад в паметта или в други когнитивни функционалности като вниманието, езика, способността за обмисляне, образуване и пространствената ориентировка. Този спад е по-голям от предстоящото за съответната възраст, само че индивидът значително резервира своята автономия и се оправя с ежедневните си действия.
Много е значимо да подчертаем, че лекото когнитивно нарушаване не постоянно минава в деменция, в болест на Алцхаймер. Понякога то може да бъде обвързвано с лечими или повлияващи се аргументи, като меланхолия, нарушавания на съня, болести на щитовидната жлеза, недостиг на витамин B12 или съдови рискови фактори. Именно по тази причина ранната диагноза е от основно значение – тя ни разрешава да открием и да повлияем на тези обратими аргументи за когнитивния спад, да проследим пациента и, при нужда, да се стартира навреме лекуване.
В УМБАЛ „ Свети Георги “ още от 2002 година действа комисия за диагностика и лекуване на деменции. В клиниката се прави диагностика на пациенти с деменция, като при нужда могат да бъдат приети в болница и експертно оценени комплицирани и диагностично предизвикателни случаи.
- Каква е главната разлика сред естественото забравяне с придвижване на възрастта и първите признаци на заболяването на Алцхаймер?
- При естественото възрастово забравяне човек може да не си спомни незабавно обещано име или дума, само че по-късно нормално се сеща. Може да не помни къде е оставил даден предмет, само че съумява да наблюдава активността си обратно и да го откри. Тези пропуски не нарушават значително работата, семейството или самостоятелността на пациента.
При заболяването на Алцхаймер обаче казусът е по-устойчив, прогресира с времето и стартира съществено да се отразява на всекидневието. Човек може неведнъж да задава едни и същи въпроси, да не помни неотдавна извършени диалози, да не помни значими събития или ангажименти. Пациентите стартират да се затрудняват със задания, с които по принцип са се справяли преди този момент без проблем, или се дезориентират на познати за тях места. Това е главната разлика.
- Кои са първите признаци, които най-често се подценяват, и по кое време околните би трябвало да се извърнат към невролог?
- Доста постоянно пациентите, изключително когато идват с околните си, подценяват тези дребни промени в всекидневието си. Затова ролята на околните е доста значима – когато виждат сходни неща, би трябвало да потърсят нашата помощ.
Препоръчително е да се реализира консултация с невролог, когато забравянето се повтаря или последователно се задълбочава и стартира да пречи на работата и на ежедневните действия. Особено внимание е належащо, в случай че човек не помни скорошни събития, повтаря въпроси, губи се на познати места или се затруднява с финансовите си интервенции. Алармиращ знак е също, в случай че пациентът стартира да се затруднява с приема на медикаментите си или с използването на домашен уреди, които преди е употребявал без проблем. Тогава е добре да се направи експертна оценка.
- Има ли наклонност към увеличение на пациентите с Алцхаймер у нас? На какво се дължи тя?
- Трудно можем да кажем с безспорна сигурност дали пациентите се усилват чисто статистически, защото в България нямаме народен указател на хората с деменция и надлежно за Алцхаймер. Това, което сигурно следим обаче е, че от ден на ден хора търсят помощ точно за нарушавания на паметта и все по-често слагаме диагнозата в ранен етап. Както към този момент загатнах, това е доста позитивна наклонност, тъй като ранната диагноза ни дава доста повече благоприятни условия за лекуване и следене.
- Пациентите постоянно се тревожат за генетичната обремененост. Кой е най-големият мит за заболяването на Алцхаймер и каква е възрастовата граница на болестта?
- Един от най-разпространените легенди е, че в случай че човек има родител или непосредствен родственик с болест на Алцхаймер, то той неизбежно също ще се разболее. Това не е правилно. При множеството хора болестта не се унаследява непосредствено, а генетичната предразположеност е единствено един от факторите. Рискът се дефинира от комплицираното взаимоотношение сред възраст, гени и фактори от метода на живот.
Що се отнася до възрастта, в практиката най-често срещаме пациенти с начало на признаците след 65-годишна възраст, което е и най-честата възрастова група за Алцхаймер. По-важно е обаче да се знае, че въпреки болестта да е доста по-често в преклонна възраст, то може да се прояви и преди 65 години, въпреки и по-рядко. Точно заради тази причина възрастта не трябва да бъде единственият аршин – когато един пациент има недоволства от прогресиращи когнитивни нарушавания, той заслужава навременна оценка от експерт.
- Може ли методът ни на живот да понижи риска от развиване на болестта?
- Да, изрично. Днес разполагаме с от ден на ден научни доказателства, че методът на живот има голямо значение за риска от развиване на леко когнитивно нарушаване или болест на Алцхаймер. Макар да не можем изцяло да предотвратим болестта, ние знаем, че посредством надзор на рисковите фактори можем да понижим вероятността от когнитивен спад и да подпомогнем по-здравословното стареене на мозъка.
Тази предварителна защита включва прецизен надзор на кръвното налягане, диабета и неприятния (LDL) холестерол. Изключително значими са постоянната физическа интензивност, здравословното хранене, отводът от тютюнопушене, ограничението на алкохола, качественият сън и поддържането на обикновено телесно тегло. Не по-малко значими са умствените и обществените интензивности, навременното лекуване на депресията, както и корекцията при нарушавания на слуха и зрението.
- Какво може да направи медицината през днешния ден, в случай че болестта бъде намерено в ранен етап, и има ли нови лечения, които дават вяра?
- Ако болестта бъде намерено в ранен етап, опциите на актуалната медицина са доста по-големи от това, което се е предложило в предишното. На първо място, може да се сложи точна диагноза, да се изключат други евентуално лечими аргументи за когнитивните нарушавания, да се удостовери заболяването на Алцхаймер и да се стартира уместно лекуване.
При деликатно подбрани пациенти, ранното разкриване дава опция да бъдат разисквани и модерни болестно-модифициращи лечения, предопределени особено за ранните стадии. В последните години беше направена една от най-важните стъпки напред в лекуването на Алцхаймер. За пръв път разполагаме с лечения, които са ориентирани към самия болестен развой, а освен към преодоляване на признаците. Те могат да забавят прогресията на болестта. Това към момента не е лекуване, което изцяло излекува заболяването, само че за пръв път имаме действителната опция при избрани пациенти да повлияем на самия ход на болестта.
Към момента тези лечения към момента не са рутинно налични в България. Прилагането им изисква доста акуратен асортимент на пациентите, биологично потвърждаване на диагнозата и деликатно следене по време на лекуването, с цел да се подсигурява неговата сигурност.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ