Как се промeня „вътрешното убеждение“ на съдия №1 Галина Захарова?
В месеците преди приемането на еврото Българската национална банка регистрира растеж с към 1/5 на бързите заеми. Увеличение има и на българите, които не могат да обслужват отговорностите си, а това разумно води до взрив на клиентите на лихвари и техните (полу)криминални способи на работа.
„ Полукриминални “, тъй като от повече от година и половина лихварството у нас е изцяло законно, нищо че единствено по себе си е извънредно публично рисково действие и води след себе си цяла върволяк от закононарушения. Резултатът от легализирането към този момент е забележим – заложните къщи никнат като „ гъби след дъжд “ в дребни и огромни обитаеми места. А и напълно скоро полицията ще стартира да регистрира растеж на престъпността, изключително когато получателите на „ бързи пари “ бъдат притиснати от лихварите.
Декриминализирането на лихварския бизнес става по извънредно низък и доста непредвиден метод – през най-висшата правосъдна инстанция – Върховния касационен съд. Пътят, по който това се реализира разкрива евентуално най-голямата мрежа от зависимости, лобизъм и непозволено въздействие в българското правораздаване. В самобитната интервенция „ Лихвар “ забъркани ще се окажат арбитър №1 Галина Захарова, по едно и също време подкрепяна и обслужваща Съюза на съдиите в България, болшинството от съдиите от Наказателна гилдия на Върховен касационен съд, Висшият адвокатски съвет, респективно една избрана адвокатската адвокатска фирма, участваща от десетилетия в правенето на законови промени, както и обслужваща върха на олигархичния кръг „ Капитал “ и политическите му проксита – „ Продължаваме промяната “ и „ Да, България “. Във всяка естествена страна това би било най-големият лобистки скандал, който не би останал без последици, когато в схемата директно взе участие ръководителят на Върховния касационен съд и председателстващ съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет.
Това решение е писано отвън съда…
На 14 март 2024 година Общото заседание на Наказателната гилдия на Върховен касационен съд приема тълкувателно решение, с което декриминализира така наречен „ класическо лихварство “ – даването на заеми със лични пари против рента, което е регламентирано в член 252, алинея 1 от Наказателния кодекс. Върховните съдии в действителност трансформират личната си дългогодишна правосъдна процедура, при която по углавен път се преследват така наречен „ лихвари “. Съдия Мина Топузова не се съгласява с решението на болшинството, отпред със арбитър №1 Галина Захарова, чиято роля в обръщането на правосъдната процедура става известно е основна.
Съдебното решение минава тихомълком, без въобще да се разисква от „ проверяващи публицисти “, или от медиите, свързани с кръга „ Капитал “, които другояче претендират да са водещи в отразяването на вести и тематики, свързани със правосъдната власт. Единствено журналистът Григор Лилов разяснява, че Върховен касационен съд скандално е разрешил лихварството и прането на пари, освен това в навечерието на приемането на България в Еврозоната. „ Това е мръсната приказка за законността в България, мръсната приказка за правосъдната ѝ система, в която към този момент на прицел е прокуратурата, само че прицелилите се в нея настойчиво и изобщо не желаят да виждат съда. Вкл. и стожерът на законността – Върховен касационен съд “, възмущава се Лилов.
В известен интернет конгрес за правни проблеми мнозина практикуващи адвокати остро осъждат решението на Върховен касационен съд и разясняват: „ Супер сте Върховен касационен съд! Значи големите облаги, които се генерират от тази активност, заграбването на парцели на безценица от длъжниците не е закононарушение, повдига ми се от вас и цялата мафиотизирана система! “, „ Хайде в този момент да декриминализираме и опиатите, да тълкуваме и за проституцията… Върховен касационен съд, това, което направихте е срам и доста нездравословно за страната. Развързахме ръцете на куп мафиоти и в този момент няма и инструмент против тях… “, „ Поредната лобистка дивотия на лелките… “, „ Смята ли Инициатива „ Правосъдие на всеки “ да излезе на митинг срещу това неуместно, нелегално решение на Върховен касационен съд, което е обратно на правовия ред и е рисково за същия? “, „ Опасявам се, че това решение е писано отвън съда “.
Авторите на мненията, оповестени под новината за решението на Наказателна гилдия в уеб страницата „ Лекс “, надали могат да си показват какъв брой точни ще се окажат в оценките си. Особено, когато схванат, че Тълкувателното решение на Върховен касационен съд е прокарано по извънредно абсурден метод от ръководителя на Върховен касационен съд Галина Захарова. Тази висша правосъдна инстанция, твърди се, „ обслужва “ адвокатската фирма, защитавала през годините олигарха Иво Прокопиев и политическите му проксита, Кирил Петков, Лена Бориславова, Благомир Коцев, Божидар Божанов и така нататък Кантора, чийто водещи съдружници – юристите Ина Лулчева, Даниела Доковска и Георги Атанасов, от десетилетия взимат директно присъединяване във значими процеси в страната с извънредно необятен публичен резонанс – от законодателен лобизъм, изразяващ се в прокарването на промени в нормативните актове, през Министерство на правораздаването, Народно заседание, а както излиза наяве и през тълкувателната процедура на Върховен касационен съд. При това последното се случва при втори ръководител на най-висшата правосъдна инстанция в страната.
Как се трансформира „ вътрешното разбиране “ на арбитър Галина Захарова?
Годината е 2018 година Съдия Галина Захарова, ръководител на Второ наказателно поделение на Върховен касационен съд, е докладчик по дело за „ класическо лихварство “, по което две предишни правосъдни инстанции - Окръжният съд в Сливен и Апелативният съд в Бургас, издават 3-годишна ефикасна присъда на лихвар от Сливенско. Мъжът е махленски, че е упражнявал незаконна активност – да дава персонални парични средства против рента, без лиценз и „ по занимание “, по смисъла на член 252, алинея 1 от Наказателен кодекс в продължение на по-малко от три месеца – от средата на месец май до края месец юли 2014 година
Тогава Захарова счита, че за съставомерността на закононарушението е без значение дали получателите на паричните средства са плащали рента. „ Достатъчно е да се откри систематичното осъществяване на еднородни действия с желание деецът да получи в резултат на тази активност приход, т.е. задоволително е да се уговори възнаграждението за краткотрайното даване на паричния запас под формата на рента... “, написа в решение № 221 на Върховен касационен съд от 21.02.2018 година докладчикът по дело 812/2017 година арбитър Захарова, с което висшите съдии оставят в действие неоправдателната присъда на лихваря от Сливенско.
В края на 2021 година Галина Захарова е номинирана за ръководител на Върховен касационен съд. Явява се без конкуренция за поста, подкрепена от Съюза на съдиите в България, като в нейна поддръжка се афишира и министърът на правораздаването Надежда Йорданова от „ Да, България “, която ръководи Пленума на Висш съдебен съвет в средата на месец януари 2022 година, на който Захарова е определена единомислещо. Протести няма, няма и неодобрение от адвокатурата, чийто заместник-председател по това време е юрист Ина Лулчева.
Между избора й за ръководител на Върховен касационен съд на 14 януари 2022 година и встъпването й в служба на 11 февруари 2022 година, арбитър Захарова е докладчик по дело 483/2018 година, по което две правосъдни инстанции - Окръжен съд - Разград и Апелативен съд-Варна, постановяват условна присъда за Сюлейман Камбуров, прочут лихвар в Разград и покрайнината. В материалите по делото се открива, че Камбуров има процедура да дава заеми против високи лихви, като в залог получателите му трансферират недвижими парцели, коли, трактори и така нататък
Ето и характерен образец за лихварската му активност: през 2011 година жена взима 4500 лева за ремонт на къщата си. Два месеца връща заема и заплаща 200 лева рента. Година по-късно същата жена взима отново 4500 лева заем, като трансферира жилището си на Сюлейман Камбуров. Заемът не е върнат, а недвижимият парцел остава благосъстоятелност на лихваря. В кориците на делото има голям брой сходни образци за незаконна активност, осъществена в границите на над седем месеца през 2013 година В несъгласие на личната си процедура, в това число като докладчик по идентичното дело, по което през 2018 година правосъдният състав, управителен от Галина Захарова, удостоверява неоправдателната присъда на лихвар, този път с 2 на 1 гласа
Второ наказателно поделение на Върховен касационен съд оправдава лихваря Сюлейман. Против решението, докладвано от Галина Захарова, се афишира арбитър Бисер Троянов. В последна сметка надвива мнението, докладвано персонално от арбитър Захарова, че „ лихварството “ – даването „ по занимание “ на заеми с рента със средства, които не са обществено влогонабиране, не може да се дефинира като „ банкова договорка “, затова даването на шест заема, посочени в правосъдния акт като „ заеми “ – не е закононарушение. Така Сюлейман от Разград излиза изцяло почтен от наказателното дело. Нищо че правосъдното решение изцяло опонира на предишен акт на същия правосъден състав, с докладчик още веднъж арбитър Захарова, с което през 2018 година в пандиза е пратен лихвар от Сливенско.
Логичен е въпросът – кой трансформира „ вътрешното разбиране “ на докладчика по делото? Адвокат на Сюлейман Камбуров от Разград се оказва Ина Лулчева, която в последните месеци се изявява като бранител на уличени в корупция, бранител на кмета на Варна Благомир Коцев и на някогашния заместител кмет на София Никола Барбутов, както и на някогашния министър председател Кирил Петков. Малко повече от година и половина преди да постанови решението в интерес на клиента на юрист Лулчева, Върховен касационен съд е образувал тълкувателно дело по искане на Висшия адвокатски съвет, с което се упорства за декриминализиране на лихварството.
По това време заместник-председател на адвокатурата е Ина Лулчева. В претекстовете на настояването от ВАдвС е приложена публикация на проф. Пламен Панайотов – „ Престъпно осъществяване на финансови покупко-продажби и платежни услуги “, която пази тезата, че лихварите не са нарушители.
Парадоксално, само че въпреки все още на постановяване на решението – януари 2022 година, член 252, ал.1 от Наказателен кодекс да продължава да работи, арбитър Захарова отбелязва, че Върховен касационен съд е образувал тълкувателно дело по искане на Адвокатурата с искане за декриминализирането му. Така, цели две години преди Наказателна гилдия на Върховен касационен съд да анулира настоящата наредба в Наказателен кодекс, Захарова предпоставя, че това ще се случи. И това в действителност се случва – през март 2024 година посредством точно на спорната правосъдна процедура, в която водеща роля се пада на докладчика по наказателни каузи за лихварство Галина Захарова.
Операция „ Лихвар “ надалеч не е първата скица, по която юрист от адвокатската фирма с водещи съдружници – Ина Лулчева, Даниела Доковска, Георги Атанасов, има интервенция в тълкувателната активност на Върховен касационен съд. При Захарова го прави Лулчева, до момента в който при предходния ръководител на Върховен касационен съд – Лозан Панов, с ролята на лобист се оказа Георги Атанасов. Как и за какво се случи, ще бъде тематика на обособен разбор. Притеснително е, че подмолно едни и същи лобисти съумяват да прокарват рискова и порочна правосъдна процедура през най-високата правосъдна инстанция в страната.
Проблемното е, че без значение дали арбитър №1 ще се споделя Панов или Захарова, когато правосъдните решения се пишат от лобисти отвън Съдебната палата.
Какво да направи страната?
Ако изгодите за лобистите са огромни, то вредите за обществото от последствията от интервенция „ Лихвар “ занапред ще се калкулират. За всеки правист е ясно, че взривът на бързите заеми, в голямата си част отпускани от лихвари като Сюлейман, който юрист Лулчева пази, а арбитър Захарова оправдава, към този момент генерират съпътстващи закононарушения – пране на пари, укриване на налози, насила, изнудване, нанасяне на телесни повреди, отвличания, разпространяване на опиати, обири и така нататък Лобисткото решение на Върховен касационен съд, обслужващо съответни персони, има по какъв начин да се санира, само че това изисква намесата на правосъдното министерство и на законодателя, които да уточняват наредбата в Наказателен кодекс, по този начин щото лихварството да бъде още веднъж криминализирано.
Следва продължение…
