Най-ужасяващите опити за бягство през Берлинската стена
В месеците преди построяването на Берлинската стена, хиляди хора от Германска демократична република бягат в Западен Берлин. Почти 50 000 души стават бежанци, тъй като се притесняват, че ще бъдат изолирани от останалия свят.
Каквото се случва на 13 август 1961 година Този ден е наименуван „ Неделята на бодливата тел “. Тогава границата сред Източен и Западен Берлин е затворена. Събитието се разиграва в дребните часове на нощта, а на сутринта жителите на Източен Берлин се разсънват в капан, споделя в репортаж Нова телевизия.
Шокът за хората е огромен, те не могат да повярват, че повече няма да има влакове, които да ги водят в Западен Берлин. Така фамилии остават разграничени, а доста студенти прекъсват образованието си.
Гражданите от Западен Берлин не са съгласни с това брутално потъпкване на човешките права и стачкуват край поставената бодлива тел на границата. В източната част на града хората са подложени на агитация, която би трябвало да ги убеди, че те не са в капан, а по този метод са защитавани от държавното управление.
В същото време американският президент Джон Кенеди се съгласява с построяването на Стената. Според него това е доста по-добро решение, в сравнение с една хипотетична война, която може да е пагубна за човечеството.
Така жителите на Източен Берлин са оставени сами. Те не могат да се примирят с ситуацията и още в първите часове от затварянето на границата, стартират да вършат опити за прекосяването ѝ.
През първите дни и седмици след построяването на Стената доста от жителите на Bernauer Strasse се пробват да избягат от граничните си домове. Те не желаят да се разделят с роднините си и са подложени на непрекъснат тормоз от източногерманските управляващи.
След 18 август всички входни порти, които излизат на тротоара в Западен Берлин, са заковани или затворени, а през задните дворове са основани нови входове. Полицаи стоят в коридорите на постройките и ревизират документите на всички, които желаят да отидат в някой апартамент.
Тези ограничения пораждат боязън и обезсърчение у доста от жителите. Затова те стартират да скачат от прозорците си, с цел да избягат на Запад. Пожарната работа в Западен Берлин се пробва да ги хване в избавителните си мрежи, с цел да не се наранят. Но доста от тези хора намират гибелта си.
Петер Фехтер
Съдбата на 18-годишния Петер Фехтер е един от най-известните случаи на ликвидиране край границата. Младото момче взема решение да премине през Берлинската стена покрай американския бранш. То е видяно от бойците на Източен Берлин, които охраняват стената. Те стрелят по него и го улучват в крайници.
Петер пада в ничията земя. Момчето агонизира и моли за помощ. Никой не идва да му помогне. Хората от източната и западната част стоят безучастни. След няколко часа страдалчество, момчето издъхва. Смъртта му провокира огромни демонстрации в Западен Берлин.
Фотографии на умиращия юноша са показани по целия свят. Те трансформират агонизиращата гибел на Питър Фехтер в знак на безчовечността на източногерманския режим. Днес нито една хроника на 20-ти век не пропуща името му.
„ В Петер Фехтер Берлинската стена намира, в случай че не първия, то може би най-големия страдалец. Това е позор, от който източногерманският режим в никакъв случай не се възвръща, макар най-хубавите си пропагандни старания “.
Децата
На 14 март 1966 година граничните служители на реда прострелват две деца - Йорг Хартман и Лотар Шлойзер, които са на възраст 10 и 13 години. Момчетата съумяват да обхванат неусетно в граничната зона на Източен Берлин, откакто се стъмва. Те желаят да отидат при бащата на едното от тях, който живее в Западен Берлин.
Тридесет години след тяхната гибел, граничарят, който ги прострелва, изяснява за какво го е направил. Той вижда сянка от своята наблюдателна кула и стреля по нея единствено тъй като счита, че това е негово обвързване.
Десетгодишното момче умира незабавно, а неговият тринадесетгодишен другар умира в полицейската болница, в която е откаран. И двете деца са родени и израснали в Източен Берлин. Властта там обаче не желае да заяви същинската причина за гибелта им и кара околните на момчетата да повярват, че те са починали при случай.
Водата
Инго Крюгер и годеницата му Ингрид живеят от двете страни на Берлинската стена. Колегите на младия мъж рапортуват на ЩАЗИ за връзките му със Запада. Инго разяснява пред властта, че след сватбата, годеницата му ще се реалокира при него. Мъжът кандидатства и за личен апартамент.
Двамата влюбени си разменят писма и дарове през бодливата тел. Но с течение на времето тези срещи стават сложни за образуване. А когато двойката схваща, че затворената граница се трансформира в непрекъсната обстановка, Инго стартира да приготвя бягството си.
Тъй като е умел водолаз, Инго взема решение, че ще може да избяга през някоя от гранични води. Подобно на доста източногерманци след него. Той усърдно приготвя проекта си, някои негови другари му оказват помощ, а годеницата му го чака на западния бряг. Крюгер влиза във водата на 10 декември, само че по този начин и не съумява да стигне до Ингрид. Тялото му е извадено от източногерманските митничари. Смята се, че 21-годишният емигрант се е удавил.
Властите оповестяват на роднините и сътрудниците му, че негови другари и годеницата му са му помогнали да приготви бягството си и те са отговорни за гибелта му. Един от приятелите му е задържан за подкрепяне на „ бягство от републиката “. Друг пък е изнудван да работи с ЩАЗИ.
В интервала 1961-1989 година поривът към свободата се оказва гибелен за минимум 140 души, които са убити или починали по други способи, директно свързани с граничния режим на Германска демократична република при Берлинската стена.
Каквото се случва на 13 август 1961 година Този ден е наименуван „ Неделята на бодливата тел “. Тогава границата сред Източен и Западен Берлин е затворена. Събитието се разиграва в дребните часове на нощта, а на сутринта жителите на Източен Берлин се разсънват в капан, споделя в репортаж Нова телевизия.
Шокът за хората е огромен, те не могат да повярват, че повече няма да има влакове, които да ги водят в Западен Берлин. Така фамилии остават разграничени, а доста студенти прекъсват образованието си.
Гражданите от Западен Берлин не са съгласни с това брутално потъпкване на човешките права и стачкуват край поставената бодлива тел на границата. В източната част на града хората са подложени на агитация, която би трябвало да ги убеди, че те не са в капан, а по този метод са защитавани от държавното управление.
В същото време американският президент Джон Кенеди се съгласява с построяването на Стената. Според него това е доста по-добро решение, в сравнение с една хипотетична война, която може да е пагубна за човечеството.
Така жителите на Източен Берлин са оставени сами. Те не могат да се примирят с ситуацията и още в първите часове от затварянето на границата, стартират да вършат опити за прекосяването ѝ.
През първите дни и седмици след построяването на Стената доста от жителите на Bernauer Strasse се пробват да избягат от граничните си домове. Те не желаят да се разделят с роднините си и са подложени на непрекъснат тормоз от източногерманските управляващи.
След 18 август всички входни порти, които излизат на тротоара в Западен Берлин, са заковани или затворени, а през задните дворове са основани нови входове. Полицаи стоят в коридорите на постройките и ревизират документите на всички, които желаят да отидат в някой апартамент.
Тези ограничения пораждат боязън и обезсърчение у доста от жителите. Затова те стартират да скачат от прозорците си, с цел да избягат на Запад. Пожарната работа в Западен Берлин се пробва да ги хване в избавителните си мрежи, с цел да не се наранят. Но доста от тези хора намират гибелта си.
Петер Фехтер
Съдбата на 18-годишния Петер Фехтер е един от най-известните случаи на ликвидиране край границата. Младото момче взема решение да премине през Берлинската стена покрай американския бранш. То е видяно от бойците на Източен Берлин, които охраняват стената. Те стрелят по него и го улучват в крайници.
Петер пада в ничията земя. Момчето агонизира и моли за помощ. Никой не идва да му помогне. Хората от източната и западната част стоят безучастни. След няколко часа страдалчество, момчето издъхва. Смъртта му провокира огромни демонстрации в Западен Берлин.
Фотографии на умиращия юноша са показани по целия свят. Те трансформират агонизиращата гибел на Питър Фехтер в знак на безчовечността на източногерманския режим. Днес нито една хроника на 20-ти век не пропуща името му.
„ В Петер Фехтер Берлинската стена намира, в случай че не първия, то може би най-големия страдалец. Това е позор, от който източногерманският режим в никакъв случай не се възвръща, макар най-хубавите си пропагандни старания “.
Децата
На 14 март 1966 година граничните служители на реда прострелват две деца - Йорг Хартман и Лотар Шлойзер, които са на възраст 10 и 13 години. Момчетата съумяват да обхванат неусетно в граничната зона на Източен Берлин, откакто се стъмва. Те желаят да отидат при бащата на едното от тях, който живее в Западен Берлин.
Тридесет години след тяхната гибел, граничарят, който ги прострелва, изяснява за какво го е направил. Той вижда сянка от своята наблюдателна кула и стреля по нея единствено тъй като счита, че това е негово обвързване.
Десетгодишното момче умира незабавно, а неговият тринадесетгодишен другар умира в полицейската болница, в която е откаран. И двете деца са родени и израснали в Източен Берлин. Властта там обаче не желае да заяви същинската причина за гибелта им и кара околните на момчетата да повярват, че те са починали при случай.
Водата
Инго Крюгер и годеницата му Ингрид живеят от двете страни на Берлинската стена. Колегите на младия мъж рапортуват на ЩАЗИ за връзките му със Запада. Инго разяснява пред властта, че след сватбата, годеницата му ще се реалокира при него. Мъжът кандидатства и за личен апартамент.
Двамата влюбени си разменят писма и дарове през бодливата тел. Но с течение на времето тези срещи стават сложни за образуване. А когато двойката схваща, че затворената граница се трансформира в непрекъсната обстановка, Инго стартира да приготвя бягството си.
Тъй като е умел водолаз, Инго взема решение, че ще може да избяга през някоя от гранични води. Подобно на доста източногерманци след него. Той усърдно приготвя проекта си, някои негови другари му оказват помощ, а годеницата му го чака на западния бряг. Крюгер влиза във водата на 10 декември, само че по този начин и не съумява да стигне до Ингрид. Тялото му е извадено от източногерманските митничари. Смята се, че 21-годишният емигрант се е удавил.
Властите оповестяват на роднините и сътрудниците му, че негови другари и годеницата му са му помогнали да приготви бягството си и те са отговорни за гибелта му. Един от приятелите му е задържан за подкрепяне на „ бягство от републиката “. Друг пък е изнудван да работи с ЩАЗИ.
В интервала 1961-1989 година поривът към свободата се оказва гибелен за минимум 140 души, които са убити или починали по други способи, директно свързани с граничния режим на Германска демократична република при Берлинската стена.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ