В месеците на дистанционно обучение с най-строгите мерки учителка кръстосва

В месеците на отдалечено образование с най-строгите ограничения учителка кръстосва „ Столипиново “ с персоналната кола и преносим компютър на задната седалка. Щом спре пред блоковете на „ Соколите “ и някое хлапе изникне от входа, служителите на реда не го стопират да се връща назад. Вече познават учителката по математика Руска Златева, която преподава в колата, събира дарени преносими компютри и се мъчи да даде по-добро бъдеще на своите ученици от ОбУ „ Пенчо Славейков “.

 За своята безрезервност и ината да реализира еднакъв достъп до обучение за децата от малцинствата преподавателката бе номинирана и наградена в категория „ Образователна активност “ в самодейността „ Пловдив - град на положителното “.

 В първите дни на онлайн образованието учениците употребиха телефоните на родителите, само че тях ги нямаше през целия ден. Сутрин пращах материали, някои четяха вечер, други - не, спомня си Роси Златева, както е по-популярна в махалата. Там, където има устройство, то било на турски, а фамилиите отказвали да трансформират езика. Децата пишели на латиница, а преподавателката научила своите първи думи на турски.

 Още на втория ден схванала, че няма да стане като в другите учебни заведения. Дала своя таблет на отличничката Шенка, купила карта за интернет на Гюлче. И почнала да търси устройства втора ръка за останалите - първо от родственици, а след това с поддръжката на „ Архитектурна работилница “, с която предходната година правили Мобилно учебно заведение в гетото. И почнали да идват таблети. “Хората ги надписваха с пожелания и насърчения, вечер инсталирах Google Класрум и Кан Академи. Сутрин взимах няколко таблета и тръгвах към „ Столипиново “ -разказва учителката. - Махалата е затворена общественост, само че родителите ме чакаха, канеха ме у тях, скоро дори започнаха да ме взимат от учебно заведение. “

 Руска Златева сама се изненадала какъв брой бързо се събрали 17 таблета за нейния 6. Г клас. Децата почнали да пишат на български, скоро дори поправили грешката в „ гУспожо “. А учителката подходила с дребна ловкост: „ Ако ставате всяка заран и сте в час в 8,30 ч., в случай че си пишете домашните и участвате, таблетите ще останат за вас ". Не можеха да повярват, че някой ще им даде нещо безплатно, въпреки от началото да беше ясно, че е по този начин, усмихва се през днешния ден математичката. „ Много ще го вардя и ще Ви го върна! “, давали дума младежите.

 „ Вярвам, че човек би трябвало да прави положително, да основава хубост, да дава обич. Че дребното, което е сторено, се натрупва и става доста. Че то трансформира хората, може да промени градовете и дори света “, споделя Руска Златева. Има и още нещо - има вяра в дадения късмет за еднакъв достъп. Именно поради него преди 2016 година постъпила като учителка. По това време в графата за предходен опит в CV-то й били изредени разнообразни позиции в търговията, управител, търговски шеф, дилър на коли. Кариерата поела в нова посока, когато дамата с икономическо обучение чула реклама на програмата „ Заедно в час “. Допаднала й задачата да се оказва помощ в сложни квартали и селища. Винаги съм вярвала, че в случай че се подходи съществено къмдецата там, те могат да напреднат, споделя  Златева. Столичанката предходна трите стадия на образование  и постъпила в столипиновското школо в родния град на брачна половинка си.

 Минали са към този момент 4 година от първото й влизане в клас, само че споменът още е ослепителен. Децата я чакали в първия образователен ден усмихнатии добре облечени. Щом влезнали в клас обаче, настанала неразбория и всички говорели на майчиния език. Новата учителка вдигнала ръка и помолила за внимание. Никой не забелязал. Но сега, в който произнесла на британски „ Здравейте, възпитаници! “, погледите се вперили в нея. „ Представете си, че към вас всички приказват на китайски и нищо не разбирате. Така се усещам аз. За да ви схвана и тъй като сме в българско учебно заведение, ще приказваме единствено на български “, сложила първото предписание госпожата по математика.

 Вече 2 година е и класна и вижда какъв брой е мъчно за децата в махалата. Там няма частни уроци. Семействата са грамотни през потомство - бабата и дядото знаят да четат, майката и бащата - не, в този момент ние ограмотяваме децата, разказва учителката. И се стреми да увлече младежите в извънкласни форми, а огромната й упоритост е да увеличи резултатите им и това да се види на идващите национални външни оценения. Когато усети, че някой остава встрани, звъни на родителите: „ Детето ви не беше през днешния ден в час! “. Все по-често й отвръщат, че ще бъде на следващия ден, и думата се съблюдава. " Това е към този момент победа ", усмихва се учителката.

Без междучасие

 За Руска Златева няма междучасие. Между уроците децата споделят домашни проблеми, имат потребност да бъдат изслушани. Понякога са били очевидци на кавги вкъщи, различен път претърпяват раздели. „ Искам да им кажа, че светът не е „ Столипиново “. Че би трябвало да се срещат с други хора, с различен метод на живот. Да повярват, че и те могат. Да имат фантазии, по-големи от това да се оженят и да имат деца “, споделя Руска Златева. Няма час, в който да не повдига тематиката за ранната сватба. Всеки път твърди, че човек всеки път може да се задоми, само че първо би трябвало да се изучи, с цел да са и децата му щастливи. Показва неприятния образец в махалата. И написа двойки. В началото на всяка нова образователна година посочва по име кой е бил на изпит и не го е издържал, а също и тези, които са с положителни резултати и не престават нагоре. „ Нека видят, че всяко държание има  последствия. Да сравнят положителния и неприятния образец. Ако човек не сложи себе си някъде сред тях, мъчно може да продължи напред “, споделя учителката.

От уравненията до романа

 Освен, че написа уравненията за тестванията по математика, Руска Златева е създател и на две книги – „ Психология на любовта “ и „ Животът е прелестен “. Това са две елементи на един разказ, в който действието стартира 30 година преди 10 ноември 1989 година и продължава в годините след демокрацията.  Когато започнах да го пиша през 2017 година, моята концепция беше да не се не помни времето, в което сме живели, споделя Златева. Героите са измислени, само че времето не е. Главното настоящо лице е учителка, а желанието на авторката е да каже посредством нея какво мисли за ромския и турския етнос у нас. Това са доста благи деца, които правят оценка положителното и дават толкоз доста обич, колкото един преподавател другаде не може да получи, споделя учителката. Призивът й към всички сътрудници е да обичат учениците им и да им преподават по метод, който да ги научи, без значение от етноса, разликите, неравните благоприятни условия. 

 Ако всеки преподавател в махалата избави едно момиче от ранен брак, ще е избавил доста деца – тези, които то е щяло да роди на толкоз ранна възраст, има вяра преподавателката с премия за положително сърце. Случвало й се е някое девойче ненадейно да спре да идва на учебно заведение. Когато екипите за обходи отидат в дома му, съседите споделят, че е отпътувало за чужбина. После учителката схваща от децата, че в действителност са го оженили. Тръгваме отново да го търсим, само че към този момент го няма на адресите, които знаем, към този момент е потънало в махалата, не може да преглътне тя. Затова е безапелационна, че в квартала би трябвало да се знаят следствията за родители, които не пращат децата на учебно заведение. Създаден е ред, само че трябват поредни старания и управляващите да не си затварят очите – това е рецептата съгласно учителката. Вече се е убедила, че когато им се даде да схванат, че разпоредбите важат и за тях,  хората в махалата ги съблюдават. 

 През тази лятна почивка Руска Златева довършва третата си книга. Тя е с две основни героини от ромски генезис. Чрез тях ще опише на по-широк кръг хора по какъв начин живее тяхната общественост. Жанрът е авантюристичен, обществен, любовен разказ, а работното заглавие – „ Дъщери на светлината “.

Инфо: www.marica.bg