Един от всеки трима родители споделя, че неговото дете е преживяло насилие от връстник
В месеца, отдаден на осведомеността за насилието над деца, на дискусионно събитие под мотото „ [НЕ]ПОПРАВИМОТО: в очакване на работещи решения “ представители на българските институции, неправителствения бранш, специалисти и медии се срещнаха с подробните данни и заключения от националното представително изследване за настройките на българите към насилието над и измежду деца, извършено от фондация „ Лъчезар Цоцорков “ (организатор на срещата) в съдействие с изследователска организация ЕСТАТ.
Прочетете още
Събитието бе публично намерено от омбудсмана на Република България Велислава Делчева. Проблематиката на втория стадий от изследването бе разисквана в два дискусионни панела, в които участваха министърът на правосъдието Георги Георгиев, Наталия Михалевска, заместник-министър на образованието и науката, Иван Кръстев, заместник-министър на труда и обществената политика, Ивайла Касърова, заместник-председател на Държавната организация за протекция на детето, Татяна Предова, експерт към дирекция „ Приобщаващо обучение “ на МОН, психолози, обучители и посредници.
„ Като общество би трябвало да формираме нулева приемливост към насилието и издевателството и да не го одобряваме като обикновено, неизбежно или част от израстването. Промяната може да бъде реализирана единствено с поддръжката на всеки един от нас “, сподели Велислава Делчева, омбудсман на Република България. „ Събитие като днешното дава нова практическа устременост на работа на органите за протекция в отбрана правата и ползите на децата, тъй като те адресират пътя на публичните настройки и ограниченията за тяхната демонстрация. Децата разчитат на възрастните, институциите и обществото да ги защитят в тежките моменти “, добави още тя.
Министърът на правораздаването Георги Георгиев благодари на както на фондация „ Лъчезар Цоцорков “ за съдействието, по този начин и на Национална мрежа за децата и ефикасната работа на Националния институт на правораздаването, които подкрепиха присъединението ни към механизма Inspire. „ Заявявам безапелационния ангажимент на страната за подготовката на съответна законодателна уредба, което би било допустимо посредством провеждането точно на подобен изчерпателен експертен спор с присъединяване на всички институции “, сподели той и добави: „ В рамките на работната група за направа на законопроекта за детското правосъдие работим доста интензивно с представители на фондацията, с всички значими и допринасящи с напъните си за възстановяване на средата неправителствени организации, само че и с всички български институции. “ По думите му точно това е формулата, която ще даде отговор на въпроса какъв да бъде моделът на работа.
Резултатите от изследването демонстрират извънредно обезпокоителен факт – към момента огромна част от българите смятат, че децата сами предизвикат насилието над себе си. Запитани непосредствено дали съгласно тях децата, жертва на принуждение, сами са си отговорни, положително отговарят близо 15% от респондентите, което води до прекачване на виновност и отговорност върху жертвите.
Този въпрос бе обиден и от зам.-министъра на труда и обществената политика Иван Кръстев. „ Склонността за прекачване на отговорността към децата е нещо, което ме тормози. Малцинствата са доста по-склонни да бъдат жертва на принуждение, а не причинители, и имаме един стандарт, с който обществото би трябвало да се бори “, уточни той. „ В проучването социално-икономическото състояние стои на последно място като фактор за принуждение, а статистически голяма част от случаите са точно в фамилии в извънредно тежко социално-икономическо състояние. “ Според него индикатор за утежняването на нещата във връзка с насилието в фамилията е точно фактът, че хората до 35 години декларират, че са изпитвали повече принуждение като деца, в сравнение с тези, които са над 55 години. „ Ако не са отговорни децата, са отговорни родителите… Това е повтаряне на грешките. Когато родителите имат потребност от поддръжка, ние като общество би трябвало да сме там “, добави зам.-министър Кръстев.
„ Резултатите от изследването ни изискват старта на неотложен публичен диалог, който вместо да сочи отговорни с пръст, сплотява и трасира пътя за взаимна работа с съответни стъпки и решения. Децата не могат да бъдат народен приоритет единствено на думи или в документи и тактики. Още първата част на изследването ни сподели, че 75% от българските жители дефинират насилието над и измежду деца като един от най-наболелите и значими проблеми у нас, а 58% смятат, че това събитие основава несигурна среда за всички деца. В търсене на аргументите за насилието изследването откри, че близо 80% от интервюираните виждат неговия произход в фамилията “, разяснява Мариета Гечева, шеф стратегия „ Закрила на деца “ във фондация „ Лъчезар Цоцорков “.
Проучването свидетелства за сериозен напредък на обществото във връзка с „ обичайните “ способи на възпитание чрез физическо наказване: 61% от българите са срещу използването на физическо наказване от родители. Анкетираните преобладаващо (66%) към този момент слагат диалозите и разясняването над наказванията. Доминира мнението, че непоправимо „ неприятни “ деца има, само че са изключение, а 22% смятат, че няма „ непоправимо неприятни “ деца и виждат късмет за всяко дете. Значителен дял подкрепят комплексни ограничения против насилието над и измежду деца, които включват работа както с децата, по този начин и с родителите, и се застъпват за ясна законодателна рамка, подкрепящи образования и по-добра институционална координация в търсенето на решения.
Според Наталия Михалевска, заместник-министър на образованието и науката, всеки преподавател би трябвало да бъде квалифициран да беседва с децата и фамилиите, без да чака ресурсен преподавател или експерт и че това е ключът към поддръжката. „ Агресията е разследване на проблемите — моделите на неправда, на неуважение, на насмешка раждат експанзията “, уточни тя.
По време на събитието Ивайла Касърова, заместник-председател на Държавната организация за протекция на детето, посочи, че „ с цел да получи едно дете и едно семейство съответна помощ, всички системи – обществена, просветителна, здравна – би трябвало да работят синхронно. А това към момента не се случва. Трябва да приказваме повече за предварителната защита. “
В дискусионния панел, отдаден на систематичните провокации и нуждата от съответни промени, психологът към Превантивно-информационен център по зависимости – гр. Плевен и училищен психолог Цветомир Стефанов посочи: „ Фактът, че децата са пред екрана доста повече, в сравнение с са в учебно заведение или фамилията, води до тежки промени в взаимоотношенията и личностното им развиване. До младежите би трябвало да стигне посланието, че те не са фенове — те са участници в живота си. “
Антоанета Матеева, експерт по клинична обществена работа, супервайзор и обучител на експерти и междуинституционални екипи за работа с деца към Нов български университет, акцентира, че подготовката на експертите да разпознават ранните сигнали на принуждение и да работят с деца — както жертви, по този начин и причинители — е нова и сериозно значима сфера.
По време на полемиката Екатерина Велева, шеф на фондация „ П.У.Л.С. “, отбеляза, че данните за случаите на принуждение, събирани от другите институции, постоянно се разминават. „ Имаме потребност от обединен указател, с цел да знаем действителната картина “, прикани тя. И добави: „ Едно от най-важните неща е в действителност да сложим детето в центъра — не като условност, а като действително присъединяване и глас за това кое е най-хубаво за него. “
Резултатите от изследването на фондация „ Лъчезар Цоцорков “ демонстрират, че преживяваме обществената си среда като изпълнена със опасност и неустановеност. Българите свързват казуса с нараснала престъпност, несигурна среда за децата, като извънредно значима е връзката, която интервюираните вършат, а точно, че насилието над и измежду деца води до отрицателни последици за психологичното здраве на поколенията.
„ Aко желаеме бъдещето на децата ни да бъде по-добро, би трябвало да сложим в центъра три неща: споделена отговорност, силна съгласуваност сред институциите и поредни и целенасочени политики, които слагат в центъра добруването на детето, само че зачитат и системата от възрастни към него “, посочи в края на събитието Мариета Гечева.
Прочетете още
Събитието бе публично намерено от омбудсмана на Република България Велислава Делчева. Проблематиката на втория стадий от изследването бе разисквана в два дискусионни панела, в които участваха министърът на правосъдието Георги Георгиев, Наталия Михалевска, заместник-министър на образованието и науката, Иван Кръстев, заместник-министър на труда и обществената политика, Ивайла Касърова, заместник-председател на Държавната организация за протекция на детето, Татяна Предова, експерт към дирекция „ Приобщаващо обучение “ на МОН, психолози, обучители и посредници.
„ Като общество би трябвало да формираме нулева приемливост към насилието и издевателството и да не го одобряваме като обикновено, неизбежно или част от израстването. Промяната може да бъде реализирана единствено с поддръжката на всеки един от нас “, сподели Велислава Делчева, омбудсман на Република България. „ Събитие като днешното дава нова практическа устременост на работа на органите за протекция в отбрана правата и ползите на децата, тъй като те адресират пътя на публичните настройки и ограниченията за тяхната демонстрация. Децата разчитат на възрастните, институциите и обществото да ги защитят в тежките моменти “, добави още тя.
Министърът на правораздаването Георги Георгиев благодари на както на фондация „ Лъчезар Цоцорков “ за съдействието, по този начин и на Национална мрежа за децата и ефикасната работа на Националния институт на правораздаването, които подкрепиха присъединението ни към механизма Inspire. „ Заявявам безапелационния ангажимент на страната за подготовката на съответна законодателна уредба, което би било допустимо посредством провеждането точно на подобен изчерпателен експертен спор с присъединяване на всички институции “, сподели той и добави: „ В рамките на работната група за направа на законопроекта за детското правосъдие работим доста интензивно с представители на фондацията, с всички значими и допринасящи с напъните си за възстановяване на средата неправителствени организации, само че и с всички български институции. “ По думите му точно това е формулата, която ще даде отговор на въпроса какъв да бъде моделът на работа.
Резултатите от изследването демонстрират извънредно обезпокоителен факт – към момента огромна част от българите смятат, че децата сами предизвикат насилието над себе си. Запитани непосредствено дали съгласно тях децата, жертва на принуждение, сами са си отговорни, положително отговарят близо 15% от респондентите, което води до прекачване на виновност и отговорност върху жертвите.
Този въпрос бе обиден и от зам.-министъра на труда и обществената политика Иван Кръстев. „ Склонността за прекачване на отговорността към децата е нещо, което ме тормози. Малцинствата са доста по-склонни да бъдат жертва на принуждение, а не причинители, и имаме един стандарт, с който обществото би трябвало да се бори “, уточни той. „ В проучването социално-икономическото състояние стои на последно място като фактор за принуждение, а статистически голяма част от случаите са точно в фамилии в извънредно тежко социално-икономическо състояние. “ Според него индикатор за утежняването на нещата във връзка с насилието в фамилията е точно фактът, че хората до 35 години декларират, че са изпитвали повече принуждение като деца, в сравнение с тези, които са над 55 години. „ Ако не са отговорни децата, са отговорни родителите… Това е повтаряне на грешките. Когато родителите имат потребност от поддръжка, ние като общество би трябвало да сме там “, добави зам.-министър Кръстев.
„ Резултатите от изследването ни изискват старта на неотложен публичен диалог, който вместо да сочи отговорни с пръст, сплотява и трасира пътя за взаимна работа с съответни стъпки и решения. Децата не могат да бъдат народен приоритет единствено на думи или в документи и тактики. Още първата част на изследването ни сподели, че 75% от българските жители дефинират насилието над и измежду деца като един от най-наболелите и значими проблеми у нас, а 58% смятат, че това събитие основава несигурна среда за всички деца. В търсене на аргументите за насилието изследването откри, че близо 80% от интервюираните виждат неговия произход в фамилията “, разяснява Мариета Гечева, шеф стратегия „ Закрила на деца “ във фондация „ Лъчезар Цоцорков “.
Проучването свидетелства за сериозен напредък на обществото във връзка с „ обичайните “ способи на възпитание чрез физическо наказване: 61% от българите са срещу използването на физическо наказване от родители. Анкетираните преобладаващо (66%) към този момент слагат диалозите и разясняването над наказванията. Доминира мнението, че непоправимо „ неприятни “ деца има, само че са изключение, а 22% смятат, че няма „ непоправимо неприятни “ деца и виждат късмет за всяко дете. Значителен дял подкрепят комплексни ограничения против насилието над и измежду деца, които включват работа както с децата, по този начин и с родителите, и се застъпват за ясна законодателна рамка, подкрепящи образования и по-добра институционална координация в търсенето на решения.
Според Наталия Михалевска, заместник-министър на образованието и науката, всеки преподавател би трябвало да бъде квалифициран да беседва с децата и фамилиите, без да чака ресурсен преподавател или експерт и че това е ключът към поддръжката. „ Агресията е разследване на проблемите — моделите на неправда, на неуважение, на насмешка раждат експанзията “, уточни тя.
По време на събитието Ивайла Касърова, заместник-председател на Държавната организация за протекция на детето, посочи, че „ с цел да получи едно дете и едно семейство съответна помощ, всички системи – обществена, просветителна, здравна – би трябвало да работят синхронно. А това към момента не се случва. Трябва да приказваме повече за предварителната защита. “
В дискусионния панел, отдаден на систематичните провокации и нуждата от съответни промени, психологът към Превантивно-информационен център по зависимости – гр. Плевен и училищен психолог Цветомир Стефанов посочи: „ Фактът, че децата са пред екрана доста повече, в сравнение с са в учебно заведение или фамилията, води до тежки промени в взаимоотношенията и личностното им развиване. До младежите би трябвало да стигне посланието, че те не са фенове — те са участници в живота си. “
Антоанета Матеева, експерт по клинична обществена работа, супервайзор и обучител на експерти и междуинституционални екипи за работа с деца към Нов български университет, акцентира, че подготовката на експертите да разпознават ранните сигнали на принуждение и да работят с деца — както жертви, по този начин и причинители — е нова и сериозно значима сфера.
По време на полемиката Екатерина Велева, шеф на фондация „ П.У.Л.С. “, отбеляза, че данните за случаите на принуждение, събирани от другите институции, постоянно се разминават. „ Имаме потребност от обединен указател, с цел да знаем действителната картина “, прикани тя. И добави: „ Едно от най-важните неща е в действителност да сложим детето в центъра — не като условност, а като действително присъединяване и глас за това кое е най-хубаво за него. “
Резултатите от изследването на фондация „ Лъчезар Цоцорков “ демонстрират, че преживяваме обществената си среда като изпълнена със опасност и неустановеност. Българите свързват казуса с нараснала престъпност, несигурна среда за децата, като извънредно значима е връзката, която интервюираните вършат, а точно, че насилието над и измежду деца води до отрицателни последици за психологичното здраве на поколенията.
„ Aко желаеме бъдещето на децата ни да бъде по-добро, би трябвало да сложим в центъра три неща: споделена отговорност, силна съгласуваност сред институциите и поредни и целенасочени политики, които слагат в центъра добруването на детето, само че зачитат и системата от възрастни към него “, посочи в края на събитието Мариета Гечева.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ