Антон Касабов от Холивуд: Нараних себе си заради страха от обвързване
В Меката на киното битката за насъщния е жестока, съумяват единствено най-упоритите, убедил се е на собствен тил артистът
Около него постоянно е цялостно с деца и хубави дами в Ел Ей, където живее. Малчуганите го харесват поради нестандарните тренировки по таекуондо, които води, а мадамите си падат по сините му очи. Антон Касабов се занимава с таекуондо над 30 години, като 15 от тях е деен играч. В сбирката си къта над 45 златни, сребърни и бронзови медали. Три пъти е бил международен първенец, пет пъти европейски, няколко години държи първото място в България и цели 10 пъти е най-хубавият в Щатите. Бил е част от нашия народен тим и от американския.
– Тони, в доста добра форма си. Заради нова роля ли е, тъй като е съвременно да си слаб или тъй като следваш здравословен режим?
– Благодаря ти. Да, сготвям се за нова роля и упражнявам по-често. Здравословният метод на живот в никакъв случай не ми е бил приоритет преди, само че неотдавна започнах да внимавам какво хапвам и какво поставям в храносмилателната си система. Както знаеш, храната тук е пъклен нездравословна и цялостна с химия и по тази причина е по-разумно да си прецизен с метода на хранене. По-добре е човек да яде по-малко и по-качествена храна.
– Имаш нова фотосесия? По специфичен мотив ли я направи?
– Трябваше да направя нови фотоси, тъй като скоро ме наеха от нова организация за актьорство и моделство, имам другар, който е добър фотограф, и дружно направихме сесията.
– След 20 години в Холивуд, накъде поема кариерата ти?
– От няколко години се занимавам с продуценство, разбрах, че в случай че аз не си хвана ориста в ръцете, то Холивуд ще ме поставя постоянно в графата „ неприятен руснак ”. С моя продуцентски сътрудник създадохме дребна компания и подготвихме няколко кино лентата с положителни сюжети и наподобява, че сме покрай финалната фаза за първия. Той е с бюджет от 4 милиона $. Екшън-трилър е и в него аз ще имам или основната роля, или ще играя основния неприятен. Все още не мога да издавам доста детайлности, само че дръзвам да настоявам, че сюжетът е неповторим.
– Сега са доста съвременни тв сериалите. Пробваш ли там да вземеш роля?
– Работим по договорка, която ще ни даде опция да вършим по няколко холивудски кино лентата на година в България. Искаме да вършим доста качествени продукции с млади и надарени екипи от Лос Анджелис и България.
– До каква степен черният ти колан в таекундото ти оказва помощ за реализацията ти в Лос Анджелис?
– Бойните изкуства са метод на живот, те оказват въздействие върху всичко, което върша, освен в залата, само че и в живота. В бизнеса ми оказват помощ и другарствата, които съм направил тук през годините. Спортът доста ми е помагал – поддържа моя непреклонен дух и в никакъв случай да не се отхвърлям от задачите си. Независимо от пречките и трудностите, сигурно ги минавам с помощта на дългите години, прекарани в рационализиране на техниката и духа.
– Как твоят спорт въздейства върху метода ти на живот? Крайната цел на таекуондото е да постигнеш естетика с природата и със себе си. Ти съумя ли?
– Черният колан е знак на равнището на майсторство в несъмнено бойно изкуство, а поклонът към съперника преди конфликт е знак на признателност към него за опцията да научиш нещо ново от идния дуел. Всичко в живота е урок, всеки конфликт ни научава на нещо ново. Този светоглед ми оказва помощ да одобрявам тежките условия, с които от време на време всички се сблъскват, като нещо позитивно в края на деня.
– Често си посетител на „ Златен глобус ” и други кино събития в Ел Ей. Поддържаш ли контакти с хора от филмовата промишленост?
– Член съм на Гилдията на актьорите тук и постоянно към оскарите ни канят на министър председатели и прожекции с диалози със звездите и режисьорите на номинираните филми. Интересно е да се чуе по какъв начин огромните в този бизнес работят и какво ги въодушевява да творят. Успявам да върша положителни бизнес контакти. Да, мъчно е да срещнеш откровени и почтени човешки същества в Ел Ей, само че не и невероятно. Радвам се, че с времето хората, които държат на мен, остават в живота ми, а всички други… се разпиляват като песъчинки от мощен вятър.
Иван Яхнаджиев:
Социализмът не си е отишъл от нашето изкуство
На 70 години художникът установи, че женската хубост няма приключване
– Как се почувствахте, когато ви изключиха от СБХ преди време?
– През 1980 година персонално Светлин Русев ме изключи, кандидат-член на Централен комитет на Комунистическата партия. Тогава споделиха, че е по решение на управата, само че беше персонално негово. Аз съм единственият изключен. Имаше такава акция – да се изгони по един от другите креативен съюзи. Избраха мене, тъй като одобрявам западното. Същият този болшевик и съгласно мен несъвършен художник изиска 5 милиона, с цел да се възвърне оня кич – паметникът пред НДК. Такива хора като него възпроизвеждат социализма в българското изкуство – със закани, със страхове, с това, че имат някакви документи, тъй като той раздаваше жилища, възнаграждения, и сътрудниците се принизяват. Партийният секретар по негово време – Димитър Остоич, персонално ме е заплашвал, че ще ме изпрати в Белене. Аз настоявам, че социализмът в нашето изкуство не е пипнат. Заводи, леки коли, къщи – купихме си какво ли не, само че социализмът в изкуството някак си го забравихме. Той си остана и до ден-днешен си съществува. Та като приказваме за 70-годишнината ми, не е малко човек да преживее и това.
– После не ви ли възвърнаха участието?
– Искаха, с цел да покажат, че са демократични, което аз отхвърлих, тъй като този съюз е образувание на социализма и комунизма. Тези съюзи играеха ролята да потискат, да лимитират и да наблюдават кой какво прави, а не да оказват помощ.
– Да, но имаха креативен домове, почивни бази…
– Това всичко беше да омайват създателите, с цел да популяризират партията. Строяха се жилищни блокове, раздаваха се жилища. Когато бях студент в Академията, ни даваха безвъзмездни билети да вървим в Кремиковци и да рисуваме героите на социалистическия труд по какъв начин леят метал. Това бяха годишни работи, които по-късно се излагаха на „ Шипка “ 6, канеха се съответният воин на труда и неговите сътрудници да видят по какъв начин се величае един човек – всички да наподобяват на него.
– Поне откупуваха ли се рисунките?
– Пак от управата на съюза се решаваше на кои да се изплащат и на кои не, кой да направи монумент. Затова София е цялостен кич откъм монументи – облицовани с фаянсови плочки, тъй като е по-евтино и по-лесно се взимат парите. Който е ходил по чужбина, не може да не види, че София е най-безцветната столица, с най-глупавите статуи, в случай че изобщо могат да се нарекат по този начин. И това е точно усетът на тази номенклатура, която към момента създава социализъм. Чудя се по какъв начин можеш да обикаляш целия свят, да гледаш какво има там и да дойдеш тук и да правиш простотии. И да казваш, че там било неприятно, умиращо, загниващо.
– Със сина ви Александър сте били в Европарламента в Брюксел и сте рисували рецесията. Как се рисува рецесия? Черна, страшна?
– Да ви кажа, тя не проличава, по тази причина не е нужно да я рисуваш. Когато си в рецесия, всичко те нервира. Мисля, че ние постоянно сме били по този начин.
– Като заговорихме за рецесия, може ли през днешния ден един художник да претърпява единствено с изкуство?
– Не, не може.
– Кое ви беше най-интересното в Съединени американски щати, където с Александър предходната пролет направихте обща галерия?
– За мене Америка беше непозната. Интересното е, че на тези години човек приема нещата по-скоро метафизичен, в сравнение с да се впечатлява от небостъргачите, мисли си за какво те са по този начин, пък ние сме онака, и не стига до положителни заключения за нас. До Статуята на свободата се пътува с корабче и като слязат на островчето, някои хора стартират да се молят на колене и да се кръстят като пред икона… Сега Америка владее изкуството, както в миналото е била Франция. Галерия до галерия…
– Бихте ли живели там?
– Е, това е комплициран въпрос, тъй като ние не можем да пречупим някои неща в нас си. Това е различен свят, в който ти не се виждаш. Както се споделя, няма място да седнеш. Навремето синът ми беше 18-годишен, когато отиде в Италия, в този момент потеглят на 16 години. Трябва тогава да отидеш, с цел да можеш след 10 години някъде нещо да направиш. А такива като нас никой не ги желае към този момент. Така че не мога да си го показва. Но като се качиш на някой небостъргач и погледнеш града долу, си казваш: „ Проклет да е социализмът! Докато ние сме спели, виж какво са създали хората! “ Цял живот не съм си разрешавал да пътувам без билет в трамвая. И какво съм спечелил? Нищо. Нямам и пенсия. Ами в случай че на следващия ден не мога да рисувам?
* Андреа влезе в следващ кино облик
* Ася Капчикова разкри диетата си
* Коцето не се плаши да пее поп и рок
* Анимациите са детската фантазия на Момчил Степанов
Певецът, за който наддаваха всички съдии в „ Гласът на България”, е потомък на австрийските лютиери на цар Фердинанд
* Шарън Стоун първично красива и на 60
Актрисата поддържа стройна снага с пилатес
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 28 МАРТ!
Около него постоянно е цялостно с деца и хубави дами в Ел Ей, където живее. Малчуганите го харесват поради нестандарните тренировки по таекуондо, които води, а мадамите си падат по сините му очи. Антон Касабов се занимава с таекуондо над 30 години, като 15 от тях е деен играч. В сбирката си къта над 45 златни, сребърни и бронзови медали. Три пъти е бил международен първенец, пет пъти европейски, няколко години държи първото място в България и цели 10 пъти е най-хубавият в Щатите. Бил е част от нашия народен тим и от американския.
– Тони, в доста добра форма си. Заради нова роля ли е, тъй като е съвременно да си слаб или тъй като следваш здравословен режим?
– Благодаря ти. Да, сготвям се за нова роля и упражнявам по-често. Здравословният метод на живот в никакъв случай не ми е бил приоритет преди, само че неотдавна започнах да внимавам какво хапвам и какво поставям в храносмилателната си система. Както знаеш, храната тук е пъклен нездравословна и цялостна с химия и по тази причина е по-разумно да си прецизен с метода на хранене. По-добре е човек да яде по-малко и по-качествена храна.
– Имаш нова фотосесия? По специфичен мотив ли я направи?
– Трябваше да направя нови фотоси, тъй като скоро ме наеха от нова организация за актьорство и моделство, имам другар, който е добър фотограф, и дружно направихме сесията.
– След 20 години в Холивуд, накъде поема кариерата ти?
– От няколко години се занимавам с продуценство, разбрах, че в случай че аз не си хвана ориста в ръцете, то Холивуд ще ме поставя постоянно в графата „ неприятен руснак ”. С моя продуцентски сътрудник създадохме дребна компания и подготвихме няколко кино лентата с положителни сюжети и наподобява, че сме покрай финалната фаза за първия. Той е с бюджет от 4 милиона $. Екшън-трилър е и в него аз ще имам или основната роля, или ще играя основния неприятен. Все още не мога да издавам доста детайлности, само че дръзвам да настоявам, че сюжетът е неповторим.
– Сега са доста съвременни тв сериалите. Пробваш ли там да вземеш роля?
– Работим по договорка, която ще ни даде опция да вършим по няколко холивудски кино лентата на година в България. Искаме да вършим доста качествени продукции с млади и надарени екипи от Лос Анджелис и България.
– До каква степен черният ти колан в таекундото ти оказва помощ за реализацията ти в Лос Анджелис?
– Бойните изкуства са метод на живот, те оказват въздействие върху всичко, което върша, освен в залата, само че и в живота. В бизнеса ми оказват помощ и другарствата, които съм направил тук през годините. Спортът доста ми е помагал – поддържа моя непреклонен дух и в никакъв случай да не се отхвърлям от задачите си. Независимо от пречките и трудностите, сигурно ги минавам с помощта на дългите години, прекарани в рационализиране на техниката и духа.
– Как твоят спорт въздейства върху метода ти на живот? Крайната цел на таекуондото е да постигнеш естетика с природата и със себе си. Ти съумя ли?
– Черният колан е знак на равнището на майсторство в несъмнено бойно изкуство, а поклонът към съперника преди конфликт е знак на признателност към него за опцията да научиш нещо ново от идния дуел. Всичко в живота е урок, всеки конфликт ни научава на нещо ново. Този светоглед ми оказва помощ да одобрявам тежките условия, с които от време на време всички се сблъскват, като нещо позитивно в края на деня.
– Често си посетител на „ Златен глобус ” и други кино събития в Ел Ей. Поддържаш ли контакти с хора от филмовата промишленост?
– Член съм на Гилдията на актьорите тук и постоянно към оскарите ни канят на министър председатели и прожекции с диалози със звездите и режисьорите на номинираните филми. Интересно е да се чуе по какъв начин огромните в този бизнес работят и какво ги въодушевява да творят. Успявам да върша положителни бизнес контакти. Да, мъчно е да срещнеш откровени и почтени човешки същества в Ел Ей, само че не и невероятно. Радвам се, че с времето хората, които държат на мен, остават в живота ми, а всички други… се разпиляват като песъчинки от мощен вятър.
Иван Яхнаджиев:
Социализмът не си е отишъл от нашето изкуство
На 70 години художникът установи, че женската хубост няма приключване
– Как се почувствахте, когато ви изключиха от СБХ преди време?
– През 1980 година персонално Светлин Русев ме изключи, кандидат-член на Централен комитет на Комунистическата партия. Тогава споделиха, че е по решение на управата, само че беше персонално негово. Аз съм единственият изключен. Имаше такава акция – да се изгони по един от другите креативен съюзи. Избраха мене, тъй като одобрявам западното. Същият този болшевик и съгласно мен несъвършен художник изиска 5 милиона, с цел да се възвърне оня кич – паметникът пред НДК. Такива хора като него възпроизвеждат социализма в българското изкуство – със закани, със страхове, с това, че имат някакви документи, тъй като той раздаваше жилища, възнаграждения, и сътрудниците се принизяват. Партийният секретар по негово време – Димитър Остоич, персонално ме е заплашвал, че ще ме изпрати в Белене. Аз настоявам, че социализмът в нашето изкуство не е пипнат. Заводи, леки коли, къщи – купихме си какво ли не, само че социализмът в изкуството някак си го забравихме. Той си остана и до ден-днешен си съществува. Та като приказваме за 70-годишнината ми, не е малко човек да преживее и това.
– После не ви ли възвърнаха участието?
– Искаха, с цел да покажат, че са демократични, което аз отхвърлих, тъй като този съюз е образувание на социализма и комунизма. Тези съюзи играеха ролята да потискат, да лимитират и да наблюдават кой какво прави, а не да оказват помощ.
– Да, но имаха креативен домове, почивни бази…
– Това всичко беше да омайват създателите, с цел да популяризират партията. Строяха се жилищни блокове, раздаваха се жилища. Когато бях студент в Академията, ни даваха безвъзмездни билети да вървим в Кремиковци и да рисуваме героите на социалистическия труд по какъв начин леят метал. Това бяха годишни работи, които по-късно се излагаха на „ Шипка “ 6, канеха се съответният воин на труда и неговите сътрудници да видят по какъв начин се величае един човек – всички да наподобяват на него.
– Поне откупуваха ли се рисунките?
– Пак от управата на съюза се решаваше на кои да се изплащат и на кои не, кой да направи монумент. Затова София е цялостен кич откъм монументи – облицовани с фаянсови плочки, тъй като е по-евтино и по-лесно се взимат парите. Който е ходил по чужбина, не може да не види, че София е най-безцветната столица, с най-глупавите статуи, в случай че изобщо могат да се нарекат по този начин. И това е точно усетът на тази номенклатура, която към момента създава социализъм. Чудя се по какъв начин можеш да обикаляш целия свят, да гледаш какво има там и да дойдеш тук и да правиш простотии. И да казваш, че там било неприятно, умиращо, загниващо.
– Със сина ви Александър сте били в Европарламента в Брюксел и сте рисували рецесията. Как се рисува рецесия? Черна, страшна?
– Да ви кажа, тя не проличава, по тази причина не е нужно да я рисуваш. Когато си в рецесия, всичко те нервира. Мисля, че ние постоянно сме били по този начин.
– Като заговорихме за рецесия, може ли през днешния ден един художник да претърпява единствено с изкуство?
– Не, не може.
– Кое ви беше най-интересното в Съединени американски щати, където с Александър предходната пролет направихте обща галерия?
– За мене Америка беше непозната. Интересното е, че на тези години човек приема нещата по-скоро метафизичен, в сравнение с да се впечатлява от небостъргачите, мисли си за какво те са по този начин, пък ние сме онака, и не стига до положителни заключения за нас. До Статуята на свободата се пътува с корабче и като слязат на островчето, някои хора стартират да се молят на колене и да се кръстят като пред икона… Сега Америка владее изкуството, както в миналото е била Франция. Галерия до галерия…
– Бихте ли живели там?
– Е, това е комплициран въпрос, тъй като ние не можем да пречупим някои неща в нас си. Това е различен свят, в който ти не се виждаш. Както се споделя, няма място да седнеш. Навремето синът ми беше 18-годишен, когато отиде в Италия, в този момент потеглят на 16 години. Трябва тогава да отидеш, с цел да можеш след 10 години някъде нещо да направиш. А такива като нас никой не ги желае към този момент. Така че не мога да си го показва. Но като се качиш на някой небостъргач и погледнеш града долу, си казваш: „ Проклет да е социализмът! Докато ние сме спели, виж какво са създали хората! “ Цял живот не съм си разрешавал да пътувам без билет в трамвая. И какво съм спечелил? Нищо. Нямам и пенсия. Ами в случай че на следващия ден не мога да рисувам?
* Андреа влезе в следващ кино облик
* Ася Капчикова разкри диетата си
* Коцето не се плаши да пее поп и рок
* Анимациите са детската фантазия на Момчил Степанов
Певецът, за който наддаваха всички съдии в „ Гласът на България”, е потомък на австрийските лютиери на цар Фердинанд
* Шарън Стоун първично красива и на 60
Актрисата поддържа стройна снага с пилатес
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В “ЖЪЛТ ТРУД” ОТ 28 МАРТ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ