Урок по история: Мъжката Йонка е единствената жена била се на Шипка, Сръбско-българската и Балканската войни
В Международния ден на дамата, Община Казанлък реши да опише историята на единствената жена, която е взела участие в бойните дейности на връх Шипка, съобщи кореспондент на " Фокус ". От локалната администрация припомниха, че в българската история са записани имена на велики войни, чиято жертвоготовност и храброст, остават неподвластен на времето образец за морал.
Сред тези имена е записано и името на една българка, която може би е била единствената жена измежду героите, защитили връх Шипка по време на Руско-турската война. Какъв по-подходящ ден от деня на дамата, да ви разкажем нейната история.
Името ѝ е Йона Маркова.
Смята се, че е родена през 1855-1857 година във видинското село Бойница. Рано остава без родители и е отгледана от семейство в село Кула. Съдбата на сираче евентуално ѝ е лишила безгрижието на дете.
От дребна е изпратена да работи като слугиня при богат българин във Видин. Когато е единствено на 11 години, е омъжена принудително за 25-годишен аргатин на име Въло.
В неуместната роля на брачна половинка тя живее едвам три месеца, след които бяга от мъжа си и се връща в родното си село. Под тежестта на нещастията, Йона взема решение да се облича като мъж, евентуално в символ на митинг.
Започва да пасе добитък, а буйният ѝ темперамент и неотстъпчивост ѝ печелят прозвището " лудата “ или " мъжката “ Йонка. В началото Йона стартира да се упражнява да стреля със остарялата пушка на татко си, а когато Априлското въстание разсънва нови очаквания за избавление на България, тя изчезва от селото.
През 1877 година към този момент е в Кишинев и се записва в опълченския легион под името Иван Марков. Дегизирана като мъж, храбрата жена се бори на Шипка, а по-късно и при Шейново, и Стара Загора.
За подвизите на бойното поле получава Георгиевски кръст за смелост, а австрийски публицист написа репортаж, че е единствената жена, взела участие в бойните дейности – останалите са в медицинските и помощните служби.
След Освобождението Йона се омъжва, само че когато Сърбия афишира война на България, тя става доброволец дружно със брачна половинка си. Макар че още веднъж е под мъжко име, скоро всички схващат, че измежду тях има жена.
Историците ще я нарекат " фамозната по своята враждебност жена “, а оживелите от боевете при Три уши, Сливница и Пирот ще помнят нейните бойни крясъци и храброст. По-късно взе участие и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.
За бойните си заслуги Йона получава медал на смелост, сребърен и златен орден.
Лично княз Александър Батенберг я награждава с медал " За смелост “ ІV степен с думите: " Ти сподели на какви подвизи е способна българката, въодушевена от обич към Отечеството. Нека образецът ти бъде постоянно жив! “
По време на Балканската война Йона за следващ път става боец, дружно със брачна половинка си, като тогава към този момент тя е редови член на българската армия.
Изглежда решението да бъде боец вместо майка и стопанка коства на Йона нейния брак.
Мъжът ѝ се развежда с нея, евентуално, тъй като не може да се помири с нейния избор и славата ѝ.
Така Йона заживява в София, като получава скромна пенсия за многочислените си подвизи на бойното поле. До края на живота си носи мъжки облекла, като тя е измежду първите дами в столицата, които вървят по улиците с панталони. Умира на 68 години в София, като е заровена с военни почести.
Детската градина в родното ѝ село носи нейното име, а на паметната плоча е изобразена с мъжката униформа, с която героичен се е сражавала.
" Примерите за храбри дами, запечатани в българската история и образците, които виждаме в съвремието, ни демонстрират, че дамата не трябва да е това, което " би трябвало ", а това, което може - всичко! ", споделят от локалната администрация.
Сред тези имена е записано и името на една българка, която може би е била единствената жена измежду героите, защитили връх Шипка по време на Руско-турската война. Какъв по-подходящ ден от деня на дамата, да ви разкажем нейната история.
Името ѝ е Йона Маркова.
Смята се, че е родена през 1855-1857 година във видинското село Бойница. Рано остава без родители и е отгледана от семейство в село Кула. Съдбата на сираче евентуално ѝ е лишила безгрижието на дете.
От дребна е изпратена да работи като слугиня при богат българин във Видин. Когато е единствено на 11 години, е омъжена принудително за 25-годишен аргатин на име Въло.
В неуместната роля на брачна половинка тя живее едвам три месеца, след които бяга от мъжа си и се връща в родното си село. Под тежестта на нещастията, Йона взема решение да се облича като мъж, евентуално в символ на митинг.
Започва да пасе добитък, а буйният ѝ темперамент и неотстъпчивост ѝ печелят прозвището " лудата “ или " мъжката “ Йонка. В началото Йона стартира да се упражнява да стреля със остарялата пушка на татко си, а когато Априлското въстание разсънва нови очаквания за избавление на България, тя изчезва от селото.
През 1877 година към този момент е в Кишинев и се записва в опълченския легион под името Иван Марков. Дегизирана като мъж, храбрата жена се бори на Шипка, а по-късно и при Шейново, и Стара Загора.
За подвизите на бойното поле получава Георгиевски кръст за смелост, а австрийски публицист написа репортаж, че е единствената жена, взела участие в бойните дейности – останалите са в медицинските и помощните служби.
След Освобождението Йона се омъжва, само че когато Сърбия афишира война на България, тя става доброволец дружно със брачна половинка си. Макар че още веднъж е под мъжко име, скоро всички схващат, че измежду тях има жена.
Историците ще я нарекат " фамозната по своята враждебност жена “, а оживелите от боевете при Три уши, Сливница и Пирот ще помнят нейните бойни крясъци и храброст. По-късно взе участие и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.
За бойните си заслуги Йона получава медал на смелост, сребърен и златен орден.
Лично княз Александър Батенберг я награждава с медал " За смелост “ ІV степен с думите: " Ти сподели на какви подвизи е способна българката, въодушевена от обич към Отечеството. Нека образецът ти бъде постоянно жив! “
По време на Балканската война Йона за следващ път става боец, дружно със брачна половинка си, като тогава към този момент тя е редови член на българската армия.
Изглежда решението да бъде боец вместо майка и стопанка коства на Йона нейния брак.
Мъжът ѝ се развежда с нея, евентуално, тъй като не може да се помири с нейния избор и славата ѝ.
Така Йона заживява в София, като получава скромна пенсия за многочислените си подвизи на бойното поле. До края на живота си носи мъжки облекла, като тя е измежду първите дами в столицата, които вървят по улиците с панталони. Умира на 68 години в София, като е заровена с военни почести.
Детската градина в родното ѝ село носи нейното име, а на паметната плоча е изобразена с мъжката униформа, с която героичен се е сражавала.
" Примерите за храбри дами, запечатани в българската история и образците, които виждаме в съвремието, ни демонстрират, че дамата не трябва да е това, което " би трябвало ", а това, което може - всичко! ", споделят от локалната администрация.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ