В медийното пространство се появи информация, че се предвиждат мерки

В медийното пространство се появи информация, че се плануват ограничения за прекъсване на работата на два от парогенераторите на Топлоелектрическа централа Република на “Топлофикация - Перник” АД, които работят на въглища.

Категорично сме срещу опълчването и основаването на спор сред жителите на Перник, като се постанова избор сред това да дишат чист въздух и да получават топла вода, декларират от природозащитните организации " За Земята " и " Грийнпийс " в обща позиция, публикувана до медиите.

в изказване, публикувано до медиите. „ За Земята — достъп до правораздаване “ сплотява напъните на неправителствените организации CEE Bankwatch, „ Грийнпийс “ — България и Екологично съдружие „ За Земята “, които работят за запазване на околната среда в България.

Внезапното прекъсване на съоръжения, които са от непосредствено значение за живота на жителите, без проект за тяхното застраховане, е безразсъдно и само цели отсрочване на решението на казуса — а точно да бъде построена дълготрайна политика за бъдещето на инсталациите на въглища в България и какви са другите възможности, с които бихме могли да ги сменяем.

Действията на прокуратурата и други институции от миналите дни слагат тематиката за проблемите, свързани с въглищните централи мъчително ясно. Тези проблеми обаче не са от през вчерашния ден.
Първите капиталови оферти за горене на боклуци се появиха през 2013 година в централата в Русе и в края на 2015 година — в Топлоелектрическа централа “Бобов дол” и Сливен, още тогава изпратихме мнения към виновните районни инспекции за здравните и екологични опасности при взаимно изгаряне на боклуци и въглища. За тези шест години Министерството на околната среда и водите трябваше да вземе дълготрайни ограничения да спре тази порочна процедура, а не чак в този момент да подлага на риск живеещите в Перник с моментни ограничения и “наказания”.

Припомняме, че имаме скръбен образец и в опитите за налагане на наказания против Христо Ковачки, който е свързван с подложените на инспекции сега централи. За повече информация по отношение на свързаността им, можете да прочетете изследването на “Грийнпийс” - България “Финансовите мини”:

През ноември 2008 година прокуратурата повдигна обвиняване против Ковачки за данъчни измами. Отново имаше показна акция с претършуване на офиси и изземване на документи, по-късно Ковачки бе пуснат под рекордна парична гаранция от 300 000 лева През 2011 година Софийският градски съд го осъди на 3 години условно, а през 2014 година Върховен касационен съд произнесе дефинитивна оправдателна присъда. Като аргументи бяха посочени пропуски на прокуратурата.

„ Топлофикация — Перник “, „ Брикел “, Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “, „ Топлофикация – Сливен”, и “Топлофикация — Русе” се възползват от страха, че хората ще останат на студено или без топла вода и вършат рискови за здравето промени в горивото, без да плануват спомагателни ограничения за хващане на замърсителите, характерни за изгарянето на боклуци, каквито са диоксините да вземем за пример. Тази политика се следи във всички изброени централи, а евентуално и други, които вкарват изгарянето на отпадъчни артикули, тъй като е по-евтино. Изгарянето на боклуци постепенно, само че несъмнено се трансформира в процедура за от ден на ден остарели механически електроцентрали, изключително тези, свързани с предприемача Христо Ковачки. Следователно затвърждава тезата, че потреблението на въглища към този момент е скъпо и стопански нерентабилно и обезверено се вършат опити тецовете да продължат да работят.

Цената на здравето, която заплащат жителите към тези централи, както и публичните разноски за тяхното субсидиране, е цена, която няма по какъв начин да продължим да плащаме сляпо пред съществуването на все по-изгодни други възможности: а точно да усилваме енергийната си успеваемост и да произвеждаме силата си от възобновими източници.

От Екологично съдружие “За Земята” и “Грийнпийс” - България призоваваме държавното управление да спре с показните акции и обещанията „ на кг “, които са от изгода единствено за ръководещите и олигарсите, и да се ангажира с планов и еволюционен преход оттатък въглищата.

Енергиен преход в България е вероятен, само че неговият триумф зависи от положителната предварителна подготовка и присъединяване на национални, районни и локални институции, бизнес, синдикати и общност. Този преход следва да планува извеждане от употреба на множеството въглищни мощности в страната в идващото десетилетие и намиране на други възможности за производството на сила по метод, който щади здравето на хората и околната среда.