Ето как един мъж успя да оцелее в автомобил при температура -30 °C в продължение на два месеца
В медиите постоянно се появяват истории за хора, оживели в рискови обстановки. Една от най-поразителните през последните десетилетия обаче е историята на Петер Скилберг, мъж от Швеция, който попаднал в снежен капан и прекарал два месеца в колата си без храна и в извънреден мраз. Случаят озадачи учените. Човешкият организъм за следващ път показва непредвидени качества да оцелява в условия, при които, наподобява, няма никакъв късмет да остане жив. В последна сметка да живееш два месеца в кола без храна не е елементарно даже при удобна температура. Така че каква е тайната?
Как този човек попадна в снежния капан
По данни на изданието Aftonbladet през декември 2011 година 44-годишният Петер Скилберг е попаднал в клопката на своя автомобил покрай град Умео, в североизточна Швеция. Очевидно колата му е заседнала, а по-късно е била напълно покрита със сняг, което е направило излизането невероятно.
Температурите на открито са достигнали -30 °C, което прави даже късия престой без топли облекла животозастрашаващ. Мъжът обаче е открит едвам два месеца по-късно, на 17-ти февруари 2012 година Автомобилът е открит инцидентно от туристи на моторни шейни, които, откакто отстранили снега от прозореца, забелязали придвижване вътре. Пристигналите на място спасители разкрили мъжа в спален чувал, отпаднал и мощно измършавял. В колата нямало никакви хранителни ресурси, а единствено бутилка газирана напитка, цигари и няколко комикса. Никак не е най-хубавото решение за оцеляване в сходни условия.
Какво съставлява резултатът „ иглу “
Според учените главната причина, заради която мъжът е съумял да оцелее, е по този начин нареченият „ резултат на иглуто “. Това събитие е обвързвано с изолационните свойства на снега. Снежната „ шапка “, която покривала автомобила, създавала изолационен пласт, който задържал топлината в автомобила. Дори при минимални източници на топлота температурата в такива условия може да се задържи към 0°C, което доста усилва възможностите за оцеляване.
Ефектът на иглуто е необятно употребен в далечния север. Например снежните жилища (иглута) са в положение да поддържат удобна температура с помощта на топлината, генерирана от човешкото тяло, и неналичието на мощен вятър в структурата. В случая на Петер Скилберг топлината, генерирана от тялото му, е била задоволителна, с цел да поддържа живота макар суровите условия. Това обаче не е единствената причина, заради която мъжът е съумял да остане жив.
Как един мъж съумява да оцелее в толкоз студена кола
В продължение на два месеца мъжът не приемал храна, което внезапно забавило неговия метаболизъм. Организмът му минал в режим на „ икономисване на сила “ и вследствие на това употребявал минимални запаси за поддържане на жизненоважните органи. По този метод телесната му температура е спаднала до рисковите 31 °C, което към този момент се класифицира като тежка хипотермия. За съпоставяне, естествената температура на човешкото тяло е към 37°C, а хипотермията стартира, когато температурата спадне до 35°C.
Въпреки рисковите условия тялото на Питър Скилбърг продължава да генерира известно количество топлота, задоволително, с цел да оцелее. То било като „ дребна свещ “, която едвам тлее, само че не угасва даже в суровия мраз.
Мъжът не приемал никаква храна, само че имал достъп до вода, или по-скоро до сняг. Той го ядял, с цел да попълня телесните си течности. Това било задоволително, с цел да поддържа живота в тялото в продължение на два месеца. Що се отнася до храната, човешкото тяло може да се оправи без нея в продължение на 40 до 70 дни. Очевидно Петер Скилберг се е избавил с помощта на обстоятелството, че метаболизмът му доста се е забавил.
Уникален случай на оцеляване
Този случай на оцеляване е един от най-дългите, регистрирани при такива условия. Трябва да кажем, че в международната история има образци за оцеляване при по-ниски температури, само че те нормално са свързани с кратковременно излагане на студа. Така да вземем за пример през 80-те години на предишния век едно полско момче оцелява, изложено на мраз от 11,8 °C. То оцелява, само че положението му изисква интензивни грижи. Известна е и историята на едно момиче, Жан Хилиард, чието тяло е било замръзнало, само че в последна сметка тя също е съумяла да оцелее. Нейното лице е било с пепеляв цвят, а кожата ѝ е била толкоз твърда, че не е можела да бъде пробита с игла за инжектиране. Въпреки хипотермията и даже измръзването момичето останало живо.
Петер Скилберг е имал шанса да избегне съществени последици с помощта на „ топлинния пашкул “, основан от снежната завивка и явно от спалния чувал. Възстановяването му в болничното заведение не е изисквало интензивно лекуване, което също е било доста изненадващо за лекарите.
Като цяло историята на Питър Скилбърг е вдъхновяваща със своята уникалност и демонстрира по какъв начин простите естествени закони могат да бъдат избавителни в рискови условия. Невероятната композиция от естествени фактори и способността на организма да се приспособява са дали опция на мъжа да оцелее, трансформирайки се в образец за невероятна устойчивост.