Южна Добруджа: Забравеният дипломатически триумф на България
В всеобщото схващане 7 септември е просто още един почивен ден около честванията на Съединението. За историците обаче това е дата от извънредно значение. На нея се случва събитие, което припомня за самото Съединение. Защото България си връща още веднъж Южна Добруджа, изгубена 27 години по-рано след края на Междусъюзническата война.
Южна Добруджа се връща в рамките на царство България без да бъде даден нито един изстрел. Това се случва с помощта на Крайовската конвенция, подписана с кралство Румъния и утвърдена от Великите сили, измежду които нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики.
На 19 септември в София ще се организира научна конференция, отдадена на Крайовската конвенция. За първи път у нас по тази тематика ще гостуват румънски историци.
С един от уредниците, доктор Петър Добрев от Софийския университет беседваме за смисъла на Крайовската конвенция и за това по какъв начин този голям дипломатически триумф на България остава в сянка.
Д-р Добрев, 7 септември се свързва най-вече със Съединението и прекомерно малко хора се сещат, че на тази дата България реализира и различен огромен триумф – връщането на Южна Добруджа в рамките на Родината. Какви са аргументите за Крайовската конвенция да се знае и приказва толкоз малко?
Съединението е в действителност огромен триумф за младата българска страна. Но то остава в XIX век. А в случай че приказваме за някакви триумфи на дипломацията през XX век, изобщо за решение на националния въпрос по някакъв метод, не мога да се сетя за нещо друго с изключение на Добруджанския проблем. Тогава над 350 хиляди души се връщат в рамките на България. Това е една чисто стратегически доста значима зона. Клишето е ясно - " житницата на България ", само че това е и Черноморско крайбрежие, и достъп до Дунав.
Това пада в сянката на Съединението като дата, само че настрана и по чисто конюнктурни, политически аргументи се позабравя както още на идната 1941 година, по този начин и след промяната на режима.
Да, можем ли да търсим аргументите в отношението на комунистическата историография към това събитие, с цел да бъде то не толкоз известно?
Ще стигна и до това, само че би трябвало да отбележим, че казусът с политическото неглижиране идва още от царското държавно управление, тъй като на идната 1941 година ние към този момент сме съдружници с Румъния в Оста и надлежно се внимава сред тези две съюзнически страни да не се повдигат болните тематики. По-скоро се гледа да се извършват клаузите на Крайовската конвенция без да се шуми доста и да се припомня, че това е успех за България и не толкоз щастливо събитие за Румъния.
Петър Добрев е гл. помощник в Исторически факултет на СУ " Св. Климент Охридски ", както и в Института по история на Българска академия на науките. Научните му ползи включват обществената история на Балканите, историята на аграрния въпрос, историята на Добруджа и революционните придвижвания на Балканите.
Аз съм изследвал да вземем за пример вестниците от тази ера. През 1941 година съвсем липсва информация и за 7 септември, и за 21 септември , когато навлизат войските в Добруджа и физически се освобождава региона. Започва се от Балчик на 21, след това на 25 са в Добрич. Тези дни, макар че са извънредно в детайли разказани през 1940 година в пресата, през 1941 година към този момент липсват. Моето тълкувание е – с цел да не се разрушават положителните връзки с Румъния.
Тази наклонност се резервира и след 1944 година, когато още веднъж сме съдружници с Румъния, само че към този момент като социалистически страни, които би трябвало да потвърдят лоялността си в новия съюз. И като гранични страни гледат да не повдигат противоречиви въпроси, а по-скоро да градят нови връзки. Още 1948 година е подписан контракт за другарство, съдействие и взаимна помощ сред България и Румъния и като цяло тематиката се заобикаля.
Ако вървим по логиката, че поради съюзничеството не би трябвало да се приказва, то и в този момент не би следвало да приказваме.
Сега сме в най-малко два огромни съюза с Румъния, само че, популярност Богу, сме в много по-различен стадий от историографията. Не че тя не е още веднъж подвластна от политиката, само че можем свободно да дискутираме такива тематики от разнообразни гледни точки.
Датата се отбелязва от 90-те години, само че на районно равнище, да вземем за пример в Добрич. На национално равнище си остава в сянката на други събития.
Можем ли да твърдим, че това е най-големият ни дипломатически триумф през последните стотина години?
Замисляйки се около идната конференция в София, си дадох сметка, че това е не просто неглижиран триумф, а може би най-големият ни триумф за XX век, тъй като с какво друго можем да се похвалим? Разбира се, оповестяването на Независимостта. Това е несъмнено доста значимо събитие, само че то е значимо повече от символна позиция – България да се подреди измежду пълноправните страни на континента. Докато Крайовската конвенция си има напълно човешки измерения на хора, които към този момент могат да си отдъхнат от това, че стопира един интервал на румънизация.
Аз не желая да демонизирам румънското ръководство, само че е реалност, че в междувоенния интервал на никое място няма изключително демократични режими. И България не е никога демократична, изключително от 1934 година насетне. Така че за българското население не е леко да е в междувоенна Румъния. Има най-различни форми на репресии, на опити това население да се румънизира, да се асимилира, да му бъдат отнети земите, да му бъдат отнети права . Българите, а и освен, тъй като в Добруджа има и турско, и татарско население, са пострадали от това, че са в Румъния и би трябвало да се приспособяват към една напълно нова среда. Това е много тежък интервал за тези хора, които са си били преди този момент част от българската страна. Единствено по стичане на събитията, поради неуспеха на България и в Междусъюзническата, и в Първата международна война, са присъединени към Румъния без да има етнически причини за това. Самите румънски политици са наясно, че нямат такива причини, само че пък го легимитират от стратегическа позиция, от геополитическо естетство, въпреки всичко са спечелили в Първата международна война. Но това не трансформира обстоятелството, че за 27 години българското население в Добруджа е подложено на тежък политически режим.
Тържествено посрещане на българските войски в Силистра на 1 октомври 1940 година На трибуната е инж. Петър Иванчев, първият кмет след връщането на града в България. Преди това Иванчев е кмет на Ловеч, само че е командирован особено, с цел да поеме ръководството в Силистра. Снимка: РИМ Силистра
В някои градове се отбелязва преселването и изпращане на хора в лагери. В този смисъл репресиите мисля, че не се отхвърлят от никого.
Да, те са най-много в началния интервал, когато Добруджа е интегрирана към румънската страна. Тогава има така наречен отвличания – доста хора са закарани на румънска територия с мотив, че би трябвало да оказват помощ при градежи, да бъдат краткотрайно интернирани, само че на процедура доста от тях по пътя губят живота си, малко на брой се завръщат. Това е една тъмна страница.
Това не е констатна принуда. Румънската страна след това се пробва да интегрира региона, да има някакви политики там, техните най-хубави архитекти строят здания в региона. Така че румънското ръководство има своите естествени измерения. Но репресията и изгубените животи са част от уравнението и това не може да се отхвърли.
Румънските историци са наясно, в това число дойаенът на румънската историография Лучиан Боя издаде една книга за Балчик, в която сподели, че Румъния в никакъв случай не е имала етнически причини за Добруджа. В този смисъл е било разумно в някакъв миг тази област да бъде върната на България.
Да поговорим по един доста значим въпрос. Доколко Адолф Хитлер оказва помощ за връщането на Южна Добруджа и до каква степен подписването на Крайовската конвенция е функционалност на положителните връзки сред цар Борис III и Хитлер?
Трябва да си го кажем – Хитлер има своята роля и това също е един мотив да бъде по-деликатно отбелязването на връщането на Добруджа. Но би трябвало да сложим нещата в подтекст. В този миг нацистка Германия желае да стабилизира балканския фронт, тъй като възнамерява интервенции и на юг, и към Съюз на съветските социалистически републики. Германия няма изключително предпочитание да ощастливи България. Дори Румъния е по-ценен съдружник, тъй като разполага с нефт, с по-голяма войска и така нататък
Така че с цел да получи България Южна Добруджа, тя би трябвало доста деликатно да си изиграе дипломатическите карти. Не може да се каже, че просто се разчита на Хитлер. Българската дипломация е дейна и съумява да издейства единодушието и положителната воля на всички велики сили, в това число на Англия, единодушие, въпреки и безмълвно на Съединени американски щати. Съюз на съветските социалистически републики също е напълно за връщането, т.е. всички заинтригувани страни са уверени от българската дипломация, че това е вярното решение. Тук се крие огромният триумф, тъй като при по-друг вид политики можеше да не се получи. Можем да споменем имената на външния министър Иван Попов, на Светослав Поменов, това са основни хора.
А и е доста значимо да се подчертае, че в случай че договорът беше подписан публично под егидата на нацистка Германия, след войната щеше да бъде анулиран. Но защото Германия не участва на никое място, той остава в действие. Това е една ловкост, която би трябвало да се означи.
Това е много далновидно изтънчено от българската дипломация. България желае това да е двустранен контракт, а не някаква форма на арбитраж на Германия или Италия. Буквално по същото време Унгария си връща Трансилвания от Румъния, само че с арбитраж. Точно заради повода, че е под диктата на нацистка Германия, след войната този арбитраж е анулиран. Крайовският контракт въобще не се преглежда след войната.
Тържествено посрещане на българските войски в Силистра на 1 октомври 1940 година На паметника е изобразен войводата Стефан Караджа, който е живял в Тулча, Северна Добруджа. Снимка: РИМ Силистра
Не знам дали е уместно сравнението, само че може ли това връщане на Добруджа да се съпоставя със Съединението? Не е в същия мащаб, изискванията са други, само че въпреки всичко България се връща при България.
Друго огромно постижение е, че се получава по кротичък метод в един много раздорен интервал. Да, някои историци, изключително в Добруджа, го назовават Малкото Съединение. Това е единственото териториално присъединение, което България съумява да реализира след злощастните си войни.
Трябва да кажем, че това е постижение на дипломацията, която добре си е степенувала задачите. Добруджа е преди всичко в оня миг. На второ място е излазът на Егейско море. И на трето място – в случай че се появи опция за нещо друго. Т.е. за пръв път българската дипломация има едно по-реалистично отношение, което не е основано на някакви легенди и националистически мечти за Македония.
Т.е. не е Сан Стефанска България
Точно по този начин, гледа се прагматично. Добруджа е съвсем напълно обитаема с българи, стратегически значима е, би трябвало да се стартира с нея. И това се случва. По ред други аргументи с Егейска Македония нещата не се получават, само че това е функционалност на провали на българската дипломация, тъй като връщането на Добруджа е триумф, само че по-късно същите политици взимат не толкоз далновидни решения, присъединявайки се към нацистка Германия. Но към 1940 година това не е реалност, България е неутрална страна.
Какво ще се случи на конференцията в София на 19 и 20 септември?
За първи път събираме български и румънски учени дружно, както и сътрудници от Италия и Турция, които се занимават с тази тема. Споменахме, че към този момент сме в ера, в която напълно намерено могат да се споделят гледни точки, да се опишат човешките истории от двете страни – както триумфи, по този начин и травматични мемоари. Защото контузията е и за изселващото се българско население от Северна Добружда, и за изселващото се румънско от Южна Добруджа. Защото договорът е освен за връщане, а изисква и наложителна замяна на население. Така че ще си приказваме за всички тези както дипломатически, по този начин и човешки истории.
Южна Добруджа се връща в рамките на царство България без да бъде даден нито един изстрел. Това се случва с помощта на Крайовската конвенция, подписана с кралство Румъния и утвърдена от Великите сили, измежду които нацистка Германия и Съюз на съветските социалистически републики.
На 19 септември в София ще се организира научна конференция, отдадена на Крайовската конвенция. За първи път у нас по тази тематика ще гостуват румънски историци.
С един от уредниците, доктор Петър Добрев от Софийския университет беседваме за смисъла на Крайовската конвенция и за това по какъв начин този голям дипломатически триумф на България остава в сянка.
Д-р Добрев, 7 септември се свързва най-вече със Съединението и прекомерно малко хора се сещат, че на тази дата България реализира и различен огромен триумф – връщането на Южна Добруджа в рамките на Родината. Какви са аргументите за Крайовската конвенция да се знае и приказва толкоз малко?
Съединението е в действителност огромен триумф за младата българска страна. Но то остава в XIX век. А в случай че приказваме за някакви триумфи на дипломацията през XX век, изобщо за решение на националния въпрос по някакъв метод, не мога да се сетя за нещо друго с изключение на Добруджанския проблем. Тогава над 350 хиляди души се връщат в рамките на България. Това е една чисто стратегически доста значима зона. Клишето е ясно - " житницата на България ", само че това е и Черноморско крайбрежие, и достъп до Дунав.
Това пада в сянката на Съединението като дата, само че настрана и по чисто конюнктурни, политически аргументи се позабравя както още на идната 1941 година, по този начин и след промяната на режима.
Да, можем ли да търсим аргументите в отношението на комунистическата историография към това събитие, с цел да бъде то не толкоз известно?
Ще стигна и до това, само че би трябвало да отбележим, че казусът с политическото неглижиране идва още от царското държавно управление, тъй като на идната 1941 година ние към този момент сме съдружници с Румъния в Оста и надлежно се внимава сред тези две съюзнически страни да не се повдигат болните тематики. По-скоро се гледа да се извършват клаузите на Крайовската конвенция без да се шуми доста и да се припомня, че това е успех за България и не толкоз щастливо събитие за Румъния.
Петър Добрев е гл. помощник в Исторически факултет на СУ " Св. Климент Охридски ", както и в Института по история на Българска академия на науките. Научните му ползи включват обществената история на Балканите, историята на аграрния въпрос, историята на Добруджа и революционните придвижвания на Балканите.
Аз съм изследвал да вземем за пример вестниците от тази ера. През 1941 година съвсем липсва информация и за 7 септември, и за 21 септември , когато навлизат войските в Добруджа и физически се освобождава региона. Започва се от Балчик на 21, след това на 25 са в Добрич. Тези дни, макар че са извънредно в детайли разказани през 1940 година в пресата, през 1941 година към този момент липсват. Моето тълкувание е – с цел да не се разрушават положителните връзки с Румъния.
Тази наклонност се резервира и след 1944 година, когато още веднъж сме съдружници с Румъния, само че към този момент като социалистически страни, които би трябвало да потвърдят лоялността си в новия съюз. И като гранични страни гледат да не повдигат противоречиви въпроси, а по-скоро да градят нови връзки. Още 1948 година е подписан контракт за другарство, съдействие и взаимна помощ сред България и Румъния и като цяло тематиката се заобикаля.
Ако вървим по логиката, че поради съюзничеството не би трябвало да се приказва, то и в този момент не би следвало да приказваме.
Сега сме в най-малко два огромни съюза с Румъния, само че, популярност Богу, сме в много по-различен стадий от историографията. Не че тя не е още веднъж подвластна от политиката, само че можем свободно да дискутираме такива тематики от разнообразни гледни точки.
Датата се отбелязва от 90-те години, само че на районно равнище, да вземем за пример в Добрич. На национално равнище си остава в сянката на други събития.
Можем ли да твърдим, че това е най-големият ни дипломатически триумф през последните стотина години?
Замисляйки се около идната конференция в София, си дадох сметка, че това е не просто неглижиран триумф, а може би най-големият ни триумф за XX век, тъй като с какво друго можем да се похвалим? Разбира се, оповестяването на Независимостта. Това е несъмнено доста значимо събитие, само че то е значимо повече от символна позиция – България да се подреди измежду пълноправните страни на континента. Докато Крайовската конвенция си има напълно човешки измерения на хора, които към този момент могат да си отдъхнат от това, че стопира един интервал на румънизация.
Аз не желая да демонизирам румънското ръководство, само че е реалност, че в междувоенния интервал на никое място няма изключително демократични режими. И България не е никога демократична, изключително от 1934 година насетне. Така че за българското население не е леко да е в междувоенна Румъния. Има най-различни форми на репресии, на опити това население да се румънизира, да се асимилира, да му бъдат отнети земите, да му бъдат отнети права . Българите, а и освен, тъй като в Добруджа има и турско, и татарско население, са пострадали от това, че са в Румъния и би трябвало да се приспособяват към една напълно нова среда. Това е много тежък интервал за тези хора, които са си били преди този момент част от българската страна. Единствено по стичане на събитията, поради неуспеха на България и в Междусъюзническата, и в Първата международна война, са присъединени към Румъния без да има етнически причини за това. Самите румънски политици са наясно, че нямат такива причини, само че пък го легимитират от стратегическа позиция, от геополитическо естетство, въпреки всичко са спечелили в Първата международна война. Но това не трансформира обстоятелството, че за 27 години българското население в Добруджа е подложено на тежък политически режим.
Тържествено посрещане на българските войски в Силистра на 1 октомври 1940 година На трибуната е инж. Петър Иванчев, първият кмет след връщането на града в България. Преди това Иванчев е кмет на Ловеч, само че е командирован особено, с цел да поеме ръководството в Силистра. Снимка: РИМ Силистра В някои градове се отбелязва преселването и изпращане на хора в лагери. В този смисъл репресиите мисля, че не се отхвърлят от никого.
Да, те са най-много в началния интервал, когато Добруджа е интегрирана към румънската страна. Тогава има така наречен отвличания – доста хора са закарани на румънска територия с мотив, че би трябвало да оказват помощ при градежи, да бъдат краткотрайно интернирани, само че на процедура доста от тях по пътя губят живота си, малко на брой се завръщат. Това е една тъмна страница.
Това не е констатна принуда. Румънската страна след това се пробва да интегрира региона, да има някакви политики там, техните най-хубави архитекти строят здания в региона. Така че румънското ръководство има своите естествени измерения. Но репресията и изгубените животи са част от уравнението и това не може да се отхвърли.
Румънските историци са наясно, в това число дойаенът на румънската историография Лучиан Боя издаде една книга за Балчик, в която сподели, че Румъния в никакъв случай не е имала етнически причини за Добруджа. В този смисъл е било разумно в някакъв миг тази област да бъде върната на България.
Да поговорим по един доста значим въпрос. Доколко Адолф Хитлер оказва помощ за връщането на Южна Добруджа и до каква степен подписването на Крайовската конвенция е функционалност на положителните връзки сред цар Борис III и Хитлер?
Трябва да си го кажем – Хитлер има своята роля и това също е един мотив да бъде по-деликатно отбелязването на връщането на Добруджа. Но би трябвало да сложим нещата в подтекст. В този миг нацистка Германия желае да стабилизира балканския фронт, тъй като възнамерява интервенции и на юг, и към Съюз на съветските социалистически републики. Германия няма изключително предпочитание да ощастливи България. Дори Румъния е по-ценен съдружник, тъй като разполага с нефт, с по-голяма войска и така нататък
Така че с цел да получи България Южна Добруджа, тя би трябвало доста деликатно да си изиграе дипломатическите карти. Не може да се каже, че просто се разчита на Хитлер. Българската дипломация е дейна и съумява да издейства единодушието и положителната воля на всички велики сили, в това число на Англия, единодушие, въпреки и безмълвно на Съединени американски щати. Съюз на съветските социалистически републики също е напълно за връщането, т.е. всички заинтригувани страни са уверени от българската дипломация, че това е вярното решение. Тук се крие огромният триумф, тъй като при по-друг вид политики можеше да не се получи. Можем да споменем имената на външния министър Иван Попов, на Светослав Поменов, това са основни хора.
А и е доста значимо да се подчертае, че в случай че договорът беше подписан публично под егидата на нацистка Германия, след войната щеше да бъде анулиран. Но защото Германия не участва на никое място, той остава в действие. Това е една ловкост, която би трябвало да се означи.
Това е много далновидно изтънчено от българската дипломация. България желае това да е двустранен контракт, а не някаква форма на арбитраж на Германия или Италия. Буквално по същото време Унгария си връща Трансилвания от Румъния, само че с арбитраж. Точно заради повода, че е под диктата на нацистка Германия, след войната този арбитраж е анулиран. Крайовският контракт въобще не се преглежда след войната.
Тържествено посрещане на българските войски в Силистра на 1 октомври 1940 година На паметника е изобразен войводата Стефан Караджа, който е живял в Тулча, Северна Добруджа. Снимка: РИМ Силистра Не знам дали е уместно сравнението, само че може ли това връщане на Добруджа да се съпоставя със Съединението? Не е в същия мащаб, изискванията са други, само че въпреки всичко България се връща при България.
Друго огромно постижение е, че се получава по кротичък метод в един много раздорен интервал. Да, някои историци, изключително в Добруджа, го назовават Малкото Съединение. Това е единственото териториално присъединение, което България съумява да реализира след злощастните си войни.
Трябва да кажем, че това е постижение на дипломацията, която добре си е степенувала задачите. Добруджа е преди всичко в оня миг. На второ място е излазът на Егейско море. И на трето място – в случай че се появи опция за нещо друго. Т.е. за пръв път българската дипломация има едно по-реалистично отношение, което не е основано на някакви легенди и националистически мечти за Македония.
Т.е. не е Сан Стефанска България
Точно по този начин, гледа се прагматично. Добруджа е съвсем напълно обитаема с българи, стратегически значима е, би трябвало да се стартира с нея. И това се случва. По ред други аргументи с Егейска Македония нещата не се получават, само че това е функционалност на провали на българската дипломация, тъй като връщането на Добруджа е триумф, само че по-късно същите политици взимат не толкоз далновидни решения, присъединявайки се към нацистка Германия. Но към 1940 година това не е реалност, България е неутрална страна.
Какво ще се случи на конференцията в София на 19 и 20 септември?
За първи път събираме български и румънски учени дружно, както и сътрудници от Италия и Турция, които се занимават с тази тема. Споменахме, че към този момент сме в ера, в която напълно намерено могат да се споделят гледни точки, да се опишат човешките истории от двете страни – както триумфи, по този начин и травматични мемоари. Защото контузията е и за изселващото се българско население от Северна Добружда, и за изселващото се румънско от Южна Добруджа. Защото договорът е освен за връщане, а изисква и наложителна замяна на население. Така че ще си приказваме за всички тези както дипломатически, по този начин и човешки истории.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ