в малкото градче Гауър, Мисури, за да видят и докоснат

...
в малкото градче Гауър, Мисури, за да видят и докоснат
Коментари Харесай

Чудо? Тялото на монахиня е запазено 4 г. след смъртта й

в дребното градче Гауър, Мисури, с цел да видят и допрян тялото на сестра Вилхелмина Ланкастър, потвърждавайки, че неналичието на изгниване след 4 години заравяне е знак за " божествена интервенция " и " святост ". Мистерията на тази история се прибавя и от обстоятелството, че тялото на монахинята не е било балсамирано преди погребението.
Прочетете още
Ребека Джордж, правосъден антрополог, която е изследвала повече от 100 разлагащи се тела, се включи непринудено да хвърли светлина върху тези мистериозни събития, пише Daily Mail. Според учения в действителност доста постоянно телата в действителност наподобяват като тялото на монахинята няколко години след погребението, и в това няма „ божествена интервенция “.

Според Джордж неналичието на влага и О2 в ковчега, съчетана с глинеста почва, която поддържа ниската температура, е щяло да докара до мумифициране на тялото, а не до неговото разложение и заличаване. Професорът от университета в Западна Каролина означи също, че когато тялото се сложи в ковчег с облекла, какъвто беше казусът с монахиня, прекъсваме доста О2.

Известно е също, че монахинята Вилхелмина е била заровена в глинеста почва, която е в положение да поддържа ниска температура. Това не може изцяло да спре разграждането на човешкото тяло, само че доста го забавя – което се случи в тази ситуация с монахинята.



Джордж също отбелязва, че когато човек почине, бактериите и гъбичките, които живеят по кожата и червата, стартират да разграждат тъканите. Този развой обаче може да бъде занимателен до най-малко от неналичието на влага, О2 и ниска температура - т.е. всичко, което е належащо за стимулиране на дишането и реакцията за заличаване на мъртвите кафези в тялото.

Антропологът отбелязва, че процесът на разложение ще бъде най-малък, до момента в който съществуват такива условия. Въпреки това, единствено една цепнатина в ковчега ще бъде задоволителна, с цел да се върне влагата и кислорода назад и процесът на разложение да се форсира.

Според Джордж положението на тялото на монахинята от Мисури сега може да се съпостави с „ ранния стадий на мумифициране “. Изследователят отбелязва, че сходен развой е доста постоянно срещан, изключително в изискванията, които се следят в този случай.

Имайте поради, че телата минават през пет стадия на разложение. След в началото обезцветяване и rigor mortis във втория етап тялото се подува. Това се дължи на обстоятелството, че бактериите стартират да унищожават вътрешните тъкани, причинявайки натрупването на газове. Въпреки това, при ниска мокрота и температура, както и липса на О2, вторият стадий ще се забави, защото бактериите ще би трябвало да се борят за напредък.



Тялото на сестра Вилхелмина беше ексхумирано четири години след бенедиктинското заравяне на Мария, кралицата на апостолите в Гауър, Мисури, с цел да се освободи място за строителни работи. Предполагаше се, че при ексхумацията ще бъдат открити единствено кости, защото тялото на 95-годишната монахиня не е балсамирано и е положено в дървен ковчег.

Всичко обаче се оказа напълно друго, откакто ексхумираха останките, те откриха, че тялото на монахинята е съвсем непокътнато. Тази вест се популяризира първо измежду другите монахини, а по-късно и в целия интернет, което докара до хиляди гости на църквата, които бяха нетърпеливи да се допрян до „ светинята “.

Католиците имат вяра, че в случай че тялото не се разложи след гибелта, тогава индивидът е „ безкористен “, когато се случи божествена интервенция, с цел да спре естественият развой на разложение. Затова монахините считат да слагат тялото на Вилхелмина върху стъклен олтар, с цел да могат всички да я видят. Освен това се допуска, че всеки ще може да вземе и пръст от гроба на монахиня, само че сега това е лимитирано до количество от една чаена лъжичка.

Тя е родена в Сейнт Луис, Мисури през април 1924 година, второто от петте деца на Оскар и Ела Ланкастър. Тя се причислява към Сестрите на Провидението през 1941 година, а три години по-късно е ръкоположена за монахиня и получава името „ Вилхелмина “. Работила е като учителка и архивист и е пособия в Центъра за музика и обща просвета на Маунт Провидънс по време на 50-годишната си работа със сестрите облатки. Монахиня Вилхимина умря на 29 май 2019 година и беше заровена на територията на манастира.
Източник: trafficnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР