Един от най-крупните български бизнесмени изгуби 15 милиона евро
В дребната страна Сан Марино, сгушена в Италия и фамозна със своите средновековни кули, избухна корпоративна драма, която заплашва да се трансформира в един от най-големите финансови кавги в Европа за това десетилетие, .
Историята е разкрита от Асен Христов, 62-годишeн бизнесмен от България, който управлява най-големия обществено търгуван холдинг в България с пазарна капитализация над 400 млн. евро, 6 000 чиновници, 167 млн. евро облага за 2024 година, 1.56 милиарда евро общи активи и повече от 11 000 самостоятелни и институционални акционери от целия свят (почти 1/3 от цялото население на микродържавата Сан Марино).
През последните единадесет месеца Христов се пробва да придобие 51% от Banca di San Marino (BSM) – 102-годишната флагманска банка на микродържавата – посредством сдружение, основано на място в Сан Марино, в развой, който той разказва като учебникарска облага, трансформирала се ненадейно в призрачен сън на замразени средства, престъпни следствия и това, което той назовава " институционализирана кражба “. Това е първият път, когато цялата вътрешна история се споделя обществено.
Възможността се появява през ноември 2024 година, когато Ente Cassa di Faetano (ECF), фондация, свързана с църквата, и която има мажоритарния дял в BSM, тихомълком пуска дипломиран пакет за продажба. Групата на Асен Христов, към този момент дейна в застраховането, енергетиката и ръководството на активи в 12 страни, вижда Сан Марино като съвършена платформа за създаване на нов финансов хъб.
След сключване на съглашение за конфиденциалност и виртуална презентация пред Централната банка на Република Сан Марино (BCSM) на 23 декември 2024 година, M&A екипът на Христов подава обвързваща оферта на 28 януари 2025 година: общо 36.75 млн. евро — 14.25 млн. евро в брой, 2.5 млн. евро подаяние за ECF и 20 млн. евро нарастване на капитала на самата банка.
На 7 февруари 2025 година, в съвещание в Сан Марино, Христов персонално се изправя против единствения различен претендент — малко известното записано в Лондон сдружение 1OAK Capital Limited (активи за 2024 година: 5.67 млн. паунда). И двете предложения са показани на място. Христов отхвърля да отстъпи, настоявайки, че неговата оценка е обективна и подкрепена от писмо за комфорт от UniCredit, доказващо налични средства. Бордът на ECF гласоподава 5–0 в интерес на офертата на Христов.
Следва видимо естествен развой за завършване: по-задълбочен дю дилиджънс, външни правни и данъчни консултанти, многократни уверения от BCSM през април, че договорката се преглежда " положително “, и на 15 май 2025 година — сключване на цялостно съглашение за покупко-продажба посредством новосъздадено SPV — San Marino Group S.p.A. Сред участниците в SPV-то са Асен Христов, една от неговите български компании и проф. доктор Ричард А. Вернер — знаменит немски банкер, финансов специалист и икономист.
Следвайки препоръките на сътрудниците си по договорката — ECF и BSM — и с цел да улесни в допълнение процеса, Христов прави две изключителни концесии:
– Незабавен депозит за удостоверение от 1.425 млн. евро при подписването
– Останалите 13.575 млн. евро от базовата цена да бъдат импортирани в условна сметка за нарастване на капитала в самата BSM — носеща единствено 1% рента, доста под пазарните равнища.
Освен това, вместо да подава тази сума в ескроу сметка в банка от Европейски Съюз, както е нормалната процедура на българския вложител, купувачът се съгласява да я внесе непосредствено в разплащателна сметка в BSM, с цел да показва ангажираност, финансов потенциал и да улесни приемането на регулаторно утвърждение за придобиването.
Общо импортирани или блокирани средства в Сан Марино до май 2025 година са 15 млн. евро.
Всичко се трансформира на 16 октомври 2025 година
Христов е известен, че предния ден Трибуналът на Сан Марино е разкрил наказателно произвеждане против San Marino Group S.p.A. за " частна корупция “.
Предполагаемото нарушаване? Напълно естествени и изцяло разкрити консултантски контракти — общоприети за всяка трансгранична банкова облага.
В рамките на дни част от средствата, импортирани в BSM, са замразени. На 24 октомври — преди да бъде прегледано каквото и да било доказателство — BCSM отхвърля заявката на Христов за придобиване на квалифицирания пакет, категорично заявявайки, че няма да изчака приключването на престъпното следствие.
Христов неотложно задейства клаузата за възобновяване на средствата. Тогава настава същинският потрес. Парите просто наподобява са изчезнали, а достъпът до банковата сметка е блокиран. Всички следващи опити на юристите на Христов да получат достъп до разплащателната сметка, в която се намират 13.575 млн. евро — средства, принадлежащи на San Marino Group и към този момент обект на правосъдна заповед за заледяване — се провалят. На процедура няма никаква информация дали средствата към момента са в сметката и в случай че не — къде са отишли.
Когато са сложени под въпрос, BSM първо протака (искайки двугодишни банкови извлечения от получателя — нелегално искане), по-късно твърди за секретна 10-дневна заповед за прекъсване от Агенцията за финансово разузнаване (AIF), която е била назад датирана, с цел да покрие още 5 дни, а на 10 ноември издава нов правосъден декрет, обвиняващ бизнеса на Асен Христов в пране на пари въз основа на съвсем напълно непроверени таблоидни публикации.
Жалбата, подадена на 18 ноември, е отхвърлена в границите на 48 часа. Мотивите на съдията повтарят същите към този момент оборени изказвания — в това число че компания на Асен Христов била " скрила “ миноритарната си инвестиция във Varengold Bank в Германия (в реалност разкрита в истинското досие пред BCSM с приложено обществено извлечение от BaFin).
Тъй като през последните две седмици BSM отхвърля достъп и информация за сметката на Христов, неговите юристи към този момент слагат въпроса какъв е статутът на средствата, които той е превел за придобиването, и дали не са станали обект на заграбване.
Междувременно ECF отхвърля да върне депозита за удостоверение от 1.425 млн. евро, макар че договорката е провалена и в контракта ясно е записана уговорка за възобновяване.
" Сан Марино ни продаде банка, взе ни парите, а след това си измисли престъпно дело, с цел да задържи и банката, и парите “, споделя Христов пред EUalive.net в тричасово изявление на 21 ноември. " Това не е просто провалена договорка. Това наподобява като държавно глобен обир, маскиран като регулация. “
Холдингът на Асен Христов към този момент е упълномощил на своите юристи да приготвят искове в разнообразни юрисдикции, в това число, само че освен: Сан Марино, Италия, България, европейските съдилища като Европейския съд по правата на индивида, интернационалните арбитражни центрове като Международния център за разрешаване на капиталови разногласия и други
Едно е несъмнено: договорка, почнала с ръкостискания и единомислещи гласове, завършва с изчезнали 15 млн. евро, ненадейно формирано престъпно произвеждане против капиталовата компания и репутацията на микродържавата в региона на върховенството на закона, висяща на косъм.
" Дойдох в Сан Марино като вложител. Може би ще си потегли като индивидът, който потвърждава, че на някои места в Европа към момента бъркат банковия контрол с дневна кражба “, споделя Христов
Сега съдилищата на Сан Марино, Италия и Страсбург ще решат кой е прав.
Очакваното за 2026 година одобрение от Съвета на Европейски Съюз на Споразумението за асоцииране с Европейски Съюз би предоставило на Сан Марино взаимен достъп до единния европейски пазар, в това число услуги като банкиране и обезпечаване, само че и би изисквало приемането на съответстващото европейско законодателство (acquis communautaire) за конкуренция, отбрана на потребителите и околна среда.
Централната банка на Сан Марино (BCSM) отхвърли да разяснява съответния случай с BSM, базирайки се на правна конфиденциалност и общоприети пруденциални процедури, акцентира, че периодите за утвърждение изцяло подхождат на вътрешните и интернационалните правила, и предизвести, че всяка обява на голословни или увреждащи нейния авторитет изказвания може да докара до правни дейности.
Banca di San Marino изрично отхвърли обвиняванията като значително погрешни и подвеждащи, съобщи, че е работила в цялостно сходство със законите на Сан Марино, означи, че въпросът е предмет на интензивно престъпно следствие от правосъдните управляващи (които са издали обществено изявление), и категорично си резервира правото да предприеме правни дейности за отбрана на репутацията си.
