В лятна вечер на 1922 г. билкарят Иван Раев е

В лятна вечер на 1922 година билкарят Иван Раев е извикан в чирпанско село. Една жена от месеци не е ставала от леглото и не се знае какво ѝ е. Тя като че ли спи – с каменно лице е, не шава, не реагира на думи и на досег.
Това ще да е сънната болест, споделя си Раев и вади от торбата си шепа корени от бясно биле. Нарязва ги ситно и ги поставя във врящата вода за 10-15 минути. Дава на дамата да изпие чаша от отварата. Тя стартира да се гърчи. На сутринта обаче дамата няма спазми, даже поискала да яде.
През 20-те години на XX век в Европа избухва страшна зараза от сънна болест. Медицината била безсилна да се оправи с нея и в резултат на това умират хиляди хора. По същото време българският национален врач Иван Раев съумява да откри лек за заболяването, написа откривателят историк доцент доктор Петър Ненков.
Раев е роден през 1876 година в Сопот – град на билкари и лечители. Най-известен от това време е Никола Пенчев, който лекувал с над 300 билки.

Бащата на Иван бил тъкач, само че също събирал билки. С бясно биле (беладона) лекувал биволската болест по животните, сходна на сънната при хората.
Иван следва призванието на татко си. Изучава билките, продава ги за чай и по този начин се прехранва. От дребен остава сирак и стартира да аргатува из разнообразни краища, като се срещнал и с националното лечителство. През 1900 година отива в Цариград при един ходжа, също врач. Учи се при него 5 години и се връща в Сопот с дебела книга, подарък от ходжата. В нея са разказани лечебните свойства на доста растения, има и ориенталски предписания.
В идващите години Раев се прочува из цяла България като врач, а и тъй като не упорствал да му се заплаща. През 1919 година той се дами за 23-годишната Неда, щерка на билкаря от село Шипка Петър Антипов. Строят си къща, раждат им се момче и момиче и от този момент Раев към този момент е с прозвището Лечителя от Шипка.

Тук той открива, че дейната съставна част от корена на беладона най-добре се извлича с бяло вино, тъй като в аленото се съдържат танини. Че индийското орехче усъвършенства приема и че деен въглен в отварата защищава стомаха. Така в действителност е разкрил лекуването на постенцефалитния паркинсонизъм след прекарана сънна болест с атропин, извлечен от билката беладона, известно като curra bulgara (т.е. „ българско лекуване “).
Продава лекарството си дружно с директива за използването му в “Магазин Раев ”, именуван просто “Билка ”.
Лечението му след това се оказва дейно и при всички други форми на паркинсонизма.

Неговите умения, огласени и посредством пресата, прекрачват границите на България. Висш италиански офицер, доближен до кралския двор в Рим, заболява тежко от сънна болест и е на смъртно легло. Кралица Елена Савойска (баба на цар Симеон II), която хранела благосклонности към него, прави всичко допустимо, с цел да го избави. Тя също заболяла от сънната болест. Дочула от свои доближени, че в България има национален врач, който цери с билки заболяването, изпраща депеша до италианското посолство в София да го издирят и да доставят незабавно лекарството му, без значение каква е цената. След няколкоседмична терапия генералът бил изцерен от сънната болест, а името на Иван Раев се изговаряло с удивление в кралския двор. Най-важната съставна част в лекарството на Иван Раев, несъмнено, била дестилат от корените на растението беладона, което пораства в Стара планина над Сопот.

То е наричано от народа ни още бясно биле. Излекуването на италианския военачалник и кралицата провокирало същински възторг в Рим и кралят Виктор Емануил поканил българския национален врач да помогне на италианските лекари в обезверената им и безнадеждна битка с тежката зараза. Методът на лекуване на Иван Раев бил подробно изследван от двама италиански професори, които му дали доста висока оценка. Те предложили на краля и държавното управление да построят болница, в която да се лекуват заболелите от сънна болест по метода на българския врач.
За малко време през болничното заведение минават 1345 души, които биват излекувани изцяло от балканските билки на Иван Раев. На интернационалния конгрес на лекарите в Берлин, под формата на научно известие, този необикновен факт станал притежание на интернационалната научна общност.

Така Иван Раев получава международна популярност. Италианската здравна академия му присъжда купата „ лекар “, болничното заведение, където лекува пациентите си, болни от сънна болест, е кръстена на него и до през днешния ден носи неговото име, а италианският кралски двор го удостоява със златен орден и високи почести.
Завръщайки се у нас, доктор Иван Раев се открива трайно в казанлъшкото село Шипка. Той открива дребна амбулатория и продължава своята благородна активност. В дома му непрестанно се получават поръчки от интернационалните фармацевтични лаборатории, които желали да им изпрати колета от своето биле.
Иван Раев умира през 1938 година в Пловдив от инфаркт. Случва се във файтон на път за гарата. В родния му град Сопот има паметна плоча на къщата, в която се е родил и живял. И до през днешния ден лекуването на доктор Иван Раев не е изгубило своето значение, макар напредъка на медицината, и е известно под името “Кобура Булгария ”.
Инфо: Ретро